Определение по дело №127/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по входирано в деловодството на съда съпроводително писмо с вх. № СДА-01-824 от 26.03.2024 г., изпратено от «ЕОС Матрикс» ЕООД, София, ЕИК *********, с което до съда е препратена жалба, подадена от Н. А. П. от [населено място], с [ЕГН], срещу отказ по нейно искане на основание чл. 17, §.1, б. «а» от Регламент /ЕС/ 2016/679, във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК.

Жалбоподателката Пинева сочи, че била поръчител по кредит, предоставен й от банка Д. А., с друг основен длъжник, който спрял плащанията си и двамата били солидарно осъдени да платят задължението. Образувано било изпълнително дело, вземането по което било цедирано към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: **********. Поради изтекла давност, поръчителката подала искане за прекратяване на изпълнителното дело спрямо нея. С постановление от 27.10.2022 г. ЧСИ прекратил образуваното срещу нея изпълнително дело № 609 от 2011 г. Постановлението не било обжалвано и влязло в сила, като от този момент Пинева вече не била длъжник на дружеството. Наскоро обаче тя поискала да изтегли заем, но разбрала, че за нея е налице подадена информация, че тя продължава да бъде длъжник на дружеството в Централен кредитен регистър /ЦКР/. В тази връзка жалбоподателката поискала от ЦКР официална информация и установила, че дружеството продължава да я заявява като свой длъжник, въпреки прекратяването на изпълнителното дело. По тази причина тя поискала от администратора на лични данни при същото да я изтрие от базата данни и да не подава името й в ЦКР, но на 12.03.2023 г. получила писмен отказ, мотивиран с това, че, от една страна, между нея и дружеството е налице спор за задължението и тя не била подавала искане/възражение, което да е предпоставка за заличаването на името й. Също така тя е дала съгласие за обработване на личните й данни. Пинева оспорва твърдението на администратора на лични данни за липса на подадено заявление, т.к. намира, че именно това тя е направила с депозирането на своето искане и на него е получила писмен отговор - отказ. В тази връзка тя намира писменият отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за незаконосъобразен, поради което моли съдът да постанови неговата отмяна и, едновременно с това, дружеството да бъде задължено да заяви в ЦКР същата да бъде заличена като негов длъжник.

При изискване на преписката, вкл. подаденото от жалбоподателката заявление, се установява, че на 01.03.2024 г. то е входирано при дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД, София и с него Н. П. изрично е поискала от същото, в качеството му на администратор на лични данни, да изтрие личните й данни от регистрите, както и от Централен кредитен регистър, т.к. задължението й като солидарен длъжник на стойност 25 359.00 лв. е погасено по давност и на това основание е било прекратено и образуваното по този повод срещу нея изпълнително производство.

По така направеното искане е изготвен и изпратен писмен отговор от дружеството с изх. № 00451 от 12.03.2024 г., в който същото сочи, че тя има изискуемо и неизплатено задължение към него по договор за банков кредит в качеството си на поръчител по банков кредит на Б. В. И. към „ДСК“ Е.. На 30.04.2019 г. е сключен договор за цесия, по силата на който задължението е прехвърлено към „ЕОС Матикс“ ЕООД, настоящ кредитор по това задължение. Направеното възражение за погасяване на задължението по давност е неоснователно, като мотиви в тази насока не са изложени в отговора. По отношение искането за заличаване на информацията на жалбоподателката в дружествените регистри и тази, която дружеството подава към ЦКР и на основание чл. 3 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър, е налице задължение за дружеството да подава информация за всички свои длъжници до окончателното погасяване на задълженията им, поради което и същото подава тази информация в Регистъра ежемесечно. Относно искането за упражняване на права по чл. 17 от Регламент /ЕС/ 2016/679 е приложен отговор на длъжностно лице по защита на личните данни, наименован „Становище“, който е част от отговора. Според това становище на длъжностното лице, определено от администратора на лични данни, се сочи, че за дружеството е налице легитимен интерес от събирането и съхраняването на личните данни на жалбоподателката с оглед задължението й, което не е погасено. Единственото основание, на което Пинева желае заличаването, е изтичането на погасителна давност по отношение на същото, като това едностранно волеизявление на длъжника към кредитора,че няма да плати дълга си на това основание не поражда юридически ефект, с който задължението се погасява и не е повод да се преустанови направеното вписване на личните данни. Гражданските способи за погасяване на задълженията са изрично регламентирани в законодателството, а при наличието на спор между страните за наличие на такива правнопогасяващи факти, то този спор се решава от гражданските съдилища. Дружеството не счита въпросът за погасяване на задължението за безспорен. Данните на заявителката в случая се съхраняват и обработват на основание чл. 16, ал. 6, пар. 1, б. „е“ от ОРЗД – легитимен интерес на администратора, като при прехвърляне на вземането, какъвто е случаят, новият кредитор прави обработката въз основа на дадено съгласие на титуляра на данните на предходния такъв, прехвърлил вземането. Не е подадено и искане по чл. 21 от ОРЗД за изтриване на данните. Хипотезата на чл. 17, пар. 1 е неприложима, т.к. касае незаконосъобразна обработка на лични данни при липсващо правно основание за това, каквато в случая не е налице. Не е налице правно задължение за администратора да изтрие личните данни на заявителката.

Отговорът е получен от адресата на 12.03.2024 г. Жалбата е депозирана в дружеството на 25.03.2024 г. и в случай, че отговорът или, респективно, отказът, могат да се окачествят като административен акт, подлежащ на съдебно оспорване пред административен съд, следва да се счита, че обжалването е направено в законния срок от заинтересовано лице.

Съгласно чл. 37б от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В случая жалбоподателката е поискала реализирането на такова свое право по чл. 17 от Регламента с подаденото заявление от 01.03.2024 г., като в него ясно е посочила, че желае заличаване на личните й данни от регистрите на адресата на искането, както и заличаване на данните й като длъжник, които дружеството подава до ЦКР. То съдържа реквизитите по чл. 37в от Закона. Според чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията /КЗЛД/ в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му и Решението на този орган подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК, въз основа нормата на ал. 8. Липсата на такова сезиране и произнасяне обаче не е задължителна предпоставка за съдебно оспорване и търсене на съдебна защита на правата по този закон и Регламента. Според правилото на чл. 79 § 1 от Общия регламент за защита на личните данни, субектът на данни разполага с право на ефективна съдебна защита независимо от наличните административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган. Затова и нормата на чл. 39 от ЗЗЛД предвижда при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679, каквито са реално оплакванията на жалбоподателката, и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК, който предоставя възможност за избор – дали да се премине първо през административно оспорване пред надзорния орган или директно жалбата да се представи пред съда, като Пинева е избрала втория вариант. В производството по чл. 39, ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни, каквото искане е акцесорно, незадължително и по делото не е направено. Единствено ограничителна е нормата на ал. 4, съгласно която субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор, затова и съдът в настоящото производство следва служебно да се убеди, че не е налице такова висящо производство пред КЗЛД по казуса.

От съдържанието на документите по делото е ясно, че действително жалбоподателката е лице, чиито лични данни се съхраняват и обработват от дружеството – администратор на такива и че то подава същите ежемесечно в ЦКР като данни на лице – длъжник, както и че дружеството е администратор на лични данни, по смисъла на ЗЗЛД, по които въпроси не е налице фактически спор. Като администратор на лични данни не е задължително дружеството да има качеството на орган на изпълнителната власт, за да е страна в производство по оспорване актове, действия и бездействия по ЗЗЛД.

Съдът намира, че жалбата против отказа е редовна и допустима, поради което следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. с конституиране и призоваване на страните и даване на указания относно разпределението на доказателствената тежест между тях.

Воден от изложеното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 153, ал. 1,чл. 170, във вр. с чл. 9, ал. 4 от АПК, Административен съд- Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА страни в производството:

1. Н. А. П. от [населено място] с [ЕГН], с адрес за призоваване и съобщения: [населено място], [улица]

Призовка за страната да се изпрати и на адв. Р. И. от АК – Габрово на адрес: [населено място], [улица].

2. Ответник: ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, София, с адрес за призоваване и съобщения: [населено място], п.к. 1766, район Витоша, [жк], [улица], сграда М. Т., етаж 6.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 04.06.2024 г. от 13.00 часа, за когато на страните да се изпратят призовки.

УКАЗВА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ, че в негова тежест е да докаже, че данните му се съхраняват и обработват от ответника неправомерно, че по отношение на него са налице основания за заличаването му от регистрите с лични данни на ответника.

УКАЗВА НА ОТВЕТНАТА СТРАНА, че в нейна тежест е да установи, че е администратор на лични данни, че събира, съхранява и обработва такива по отношение на жалбоподателя на законно основание, вкл. че има неговото съгласие за това и защитен от правото интерес да го прави, както и че има правомощието да подава такива данни за жалбоподателя в Централен кредитен регистър.

Препис от съдебния акт да се изпрати на страните в едно с призовките.

Определението не подлежи на обжалване.