Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 398
гр. Хасково, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на деветнадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 755/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на “ВАРИАНТ Б1” ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И.Б.Д. – управител, срещу Ревизионен акт №
Р-16002620006518-091-001/13.05.2021 г., потвърден с Решение № 354/29.06.2021 г.
на Директора на Дирекция “ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП.
В жалбата се
твърди, че с ревизионния акт на дружеството неправилно било отказано право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 35 662.14 лв. по Фактура №
66/18.06.2020 г., издадена от “Нанси 07” ЕООД, и били начислени лихви в размер
на 1 675.77 лв.
Незаконосъобразни
били констатациите на ревизиращите органи и мотивите в потвърждаващото решение
на Директора на Дирекция “ОДОП” - Пловдив за липса на осъществени облагаема
доставка и наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 5, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1, чл.
69, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
Нямало
никакви фактически и правни основания, които да обосновават неправилния извод в
РА, че липсват доказателства за реалното осъществяване на услугите.
Предметът на
Фактура № 66/18.06.2020 г. били извършени заваръчни дейности за “Опус” ГмбХ на
обект Корабостроителница “Майер Верфт”, ***, за м. декември 2019 г. Предметът на услугите, за
които била издадена фактурата, бил напълно ясен и отговарял на изискванията на
чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Фактурата съдържала информация, както за целите на
приспадането, така и за целите на контрола. Към фактурата бил представен
Договор от 01.10.2019 г., сключен между изпълнителя “Нанси 07” ЕООД и “Вариант
Б1” ЕООД.
В периода
01.05.2020 г. - 31.07.2020 г. в “Нанси 07” ЕООД били назначени работници на
трудови договори, притежаващи сертификати за специална квалификация, за които били
издадени заповеди за командироване в ***.
Представени били документи за изплатени възнаграждения и извършени разходи във
връзка с престоя им в чужбина. Противно на доводите в РА, удостоверенията образец
А1 по смисъла на Регламент ЕО № 883/2004 г. не били разрешително за работа в ЕС
и липсата им не означавала, че работодателят не може да командирова съответния
работник или служител в друга държава-членка, а само че по отношение на тях се
прилага осигурителното законодателство на съответната държава - в случая
Германия. Обстоятелството, че в издадените от “Нанси 07” ЕООД командировъчни
заповеди не бил посочен конкретно обекта Корабостроителница “Майер Верфт”,
където били изпълнени възложените от “Вариант Б1” ЕООД заваръчни и други
дейности по плавателни съдове, само по себе си не било основание да се приеме,
че услугата не е извършена от работниците на “Нанси 07” ЕООД. Това било така,
защото през процесния период фирмата работила не само в “Майер Верфт”, а и на
други обекти в *.
При анализа
на нормите, регулиращи правото на данъчен кредит, следвал изводът, че правото
на приспадане на данъчен кредит е налице винаги по отношение на всяка доставка,
за която са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗДДС и липсват
ограниченията на чл. 70 от ЗДДС, ако това право е упражнено съобразно реда на
чл. 71, ал. 1 от ЗДДС.
Изводът на
органите по приходите за липса на реална доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС,
се основавал на неправилен анализ на установените при ревизията факти. Законът
не задължавал получателя на услуга от вида на процесната да съхранява изготвени
доклади за извършената работа, книги за инструктаж, разходни норми и други
документи, доказващи изпълнението на услугата, в това число пътни листове,
заповеди за командировки и др. Не можело да бъде вменена във вина на “Вариант
Б1” ЕООД липсата на първични документи, касаещи доставчика “Нанси 07” ЕООД,
доколкото той нямал задължение да ги съхранява по закон.
В тази
връзка облагането с ДДС не можело да представлява санкция за технически и
документални пропуски и спорове между доставчика и получателя на услугата. От
доказателствата по делото не можело категорично да се направи извод за
намерение за увреждане на интересите на обществото или на другата страна по
сделката. Следователно не се касаело за злоупотреба с право, тъй като не били
установени данни, които могат да бъдат отнесени както към субективния, така и
към обективния елемент на това деяние.
Освен това добросъвестният
получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги не следвало да бъде
санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или
недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на доказателства за
кадрова и техническа обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на
прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно изпълнена доставка, не
следвало да лишава жалбоподателя от предоставеното му от закона право на
данъчен кредит в размер на начисления ДДС по издадената фактура.
С оглед на
така изложените съображения, жалбоподателят твърди, че издаденият РА е
незаконосъобразен, поради което моли за неговата отмяна.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител - адв.С.. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът –
Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ -Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в
писмена защита, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли същата
да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно, в случай на отмяна на РА, прави възражение за
прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед
за възлагане на ревизия № Р-16002620006518-020-001/29.10.2020 г. (л. 386, том 2
от адм.преписка), връчена по електронен път на ревизираното лице на 04.11.2020
г. (л. 389, том 2 от адм.преписка),
изменена със Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002620006518-020-002/03.02.2021 г.
(л. 382, том 2 от адм.преписка), връчена по електронен път на 03.02.2021 г. (л.
379, том 2 от адм.преписка) и №
Р-16002620006518-020-003/01.03.2021 г. (л. 378, том
2 от адм.преписка), връчена на 02.03.2021 г. (л. 375, том 2 от адм.преписка), издадени
от В. С. К. - Началник на сектор при ТД на НАП
Пловдив, упълномощена със Заповед № РД-09-1600/08.10.2020 г. на Директора на ТД
на НАП – Пловдив (л. 453, том 2 от адм.преписка), е възложено извършването на ревизия на „ВАРИАНТ Б“1 ЕООД, ЕИК по
ЗТР/БУЛСТАТ : *********, адрес по
чл. 8 от ДОПК: ***, представлявано от И.Б.Д., за
установяване на задълженията за данък върху добавената стойност за периода 01.05.2020
г. – 31.07.2020 г. с определен краен срок за завършването на ревизията съгласно
горецитираните заповеди – 02.04.2021 г.
В хода на
ревизията е установено, че дружеството е
вписано в търговския регистър с решение на Хасковския окръжен съд на
13.07.2019 г. с ЕИК : ********* и капитал на дружеството - 100,00 лв.,
разпределен в 100 равни дяла, и с едноличен собственик на капитала - И.Б.Д..
Установено е, че дружеството няма клонове в страната и чужбина, като и че
същото има регистрация по ЗДДС от 20.09.2019 г. Основната икономическа дейност на
дружеството е извършване на други довършителни строителни дейности, а предмет
на дейност е извършването на ремонти и реконструкция на плавателни съдове, строителство
и строителни монтажни работи.
В хода на
извършеното ревизионно производство е установено също, че на 16.08.2019 г. е
сключено Рамково споразумение между „OPUS GmbH“ Германия - изпълнител на
дейности за възложителя корабостроителница „МАЙЕР ВЕРФТ“ ***, като клиент, и „ВАРИАНТ Б1“ ЕООД, като предприемач, с
предмет извършване на услуги в корабостроенето и металообработването от
всякакъв вид за корабостроителница „МАЙЕР ВЕРФТ“, съгласно което споразумение са поети ангажименти за извършване на
услуги от страна на изпълнителя, свързани с корабостроене и металообработване.
Във връзка с
подписаното Рамково споразумение от 15.08.2019 г. на 01.10.2019 г. е сключен Договор
(л. 208, том 1 от адм.преписка) между
"Нанси 07" ЕООД, ЕИК :*********, в
качеството на изпълнител, и "Вариант Б1" ЕООД, като възложител, с
предмет извършване на заваръчни работи от името на възложителя за „OPUS GmbH“
Германия, със срок на изпълнение от 10.12.2019 г. до 28.07.2020 г. срещу възнаграждение
в размер на 1 200 000,00 евро, калкулирано на база единните цени по посочените
в списък дейности.
Във връзка с така сключения договор е
представена Фактура № **********/18.06.2020 г., на стойност 178 310,72 лв. и
ДДС в размер на 35 662,14 лв., издадена от „НАНСИ 07“ ЕООД, с вписан предмет:
„извършени заваръчни дейности на обект на „ВАРИАНТ Б1“ ЕООД като подизпълнител
за периода от седмица 5 до седмица 11“, която ревизираното лице е отразило в
дневника за покупки за м. 06.2020 г.
В хода на ревизията
на ревизираното дружество са връчени четири искания за представяне на документи
и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), с които са изискани всички
първични и вторични счетоводни документи за ревизирания период, договори с контрагенти,
счетоводни регистри (хронологични разпечатки), както и аналитична отчетност на
сметки, главни книги и оборотни ведомости за ревизирания период, касови и
банкови документи, транспортни документи, инвентаризационни описи, писмени
обяснения относно дейността на дружеството за ревизирания период. В отговор от дружеството
са представени документи и обяснения, подробно описани в издадения РД,
включващи писмени обяснения, декларация за извършваната дейност и за обекти,
сключени договори за възлагане и изпълнение с клиенти, горецитирания договор от
01.10.2019 г. с изпълнител „НАНСИ 07“ ЕООД, договори за заеми с ЮЛ и ФЛ,
договори за наем на МПС, оборотни ведомости за всеки от ревизираните периоди,
счетоводни справки, банкови извлечения и др.
Документи, информация
и обяснения са изискани и от „НАНСИ 07“ ЕООД с цел установяването на
материална, техническа и кадрова обезпеченост и доказателства за изпълнение на
договорените дейности с „ВАРИАНТ Б1“ ЕООД.
В представени
писмени обяснения от управителя на „НАНСИ-07“ ЕООД - А. М., е посочено, че мястото на
извършване на услугата е корабостроителница „МАЙЕР ВЕРФТ“ с адрес: Южна
индустриална зона, ***, че дружеството разполага с кадрови
потенциал за извършване на доставката, като всички лица, за които е приложен
списък, работили в корабостроителницата, са в трудови правоотношения с фирмата.
Работата била извършвана с предоставени от немската фирма „ОПУС“ ГмбХ заваръчна
техника, инструменти, материали и лични предпазни средства, заради високите
изисквания за качество и безопасност на труд. Поради наложен запор върху
сметките на „НАНСИ-07“ ЕООД, с „ВАРИАНТ Б1“ ЕООД било постигнато споразумение,
по силата на което плащането по издадените фактури да се извърши чрез прихващане
на задължение на „НАНСИ-07“ ЕООД, във връзка с предоставен заем в размер на 45
000 евро и извършени банкови преводи на неизплатени парични средства за
командировки. Според управителя, „НАНСИ-07“ ЕООД е специализирано дружество в
извършване на заваръчни работи по корпусни конструкции на кораби и плаващи
съоръжения, а заварчиците притежават необходимия опит и задължителните
сертификати за квалификация по международния стандарт ISO 9606-1 - Welder's
QualificationTestCertificate. Тъй като „ВАРИАНТ Б1“ ЕООД не разполагало с
необходимия квалифициран персонал за изпълнение на заваръчните работи с
възложител „OPUS GmbH“, то „НАНСИ-07“ ЕООД било избрано като подизпълнител за
извършване на услугата. Контактът между двете дружества бил осъществен чрез
управителите на дружествата. Всички работници на „НАНСИ-07“ ЕООД получавали
полагащите им се съгласно законите на Р България и ФР Германия трудови
възнаграждения, командировъчни пари и работили при спазване на най-високите
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Транспортът на
работниците до мястото на извършване на услугата бил осъществяван с автомобили
под наем. Фактурите били съставени в офиса на „НАНСИ-07“ ЕООД в *.
До посочените
като работници на „НАНСИ-07“ ЕООД 18 лица са изпратени искания за представяне
на документи и писмени обяснения от задължено лице, с които са изискани данни
за сключения трудов договор, вида на извършваната работа, периода на полагане
на труд, конкретните дейности и обекта, на който са извършвани, данни за
полагане на труд извън пределите на страната, данни за квалификация,
възнаграждение и др. Отговор е получен от М. С. С., която заявява, че работил за ,,НАНСИ-07“ ЕООД като
заварчик, съответно е приложил сертификат № WQT000245G. Периодът, през който
бил на работа в Германия - корабостроителница в *, бил от 09.10.2018 г. до 18.07.2020 г. През този
период бил на квартира в града, за която не плащал наем, а транспортирането до
работното място било организирано служебно с бус. Сочи, че не пази заповед за
командировка. Договорените суми за възнаграждение му били изплатени, но не
желае да представи данни за банковата си сметка.
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) №
Р-16002620006518-092-001/15.04.2021 г. (л. 423 и
сл., том 2 от адм.преписка), връчен на ревизираното лице на 15.04.2021 г. (л. 388, том 2 от адм.преписка). Срещу
ревизионния доклад е подадено Възражение № 70-00-4982/05.05.2021 г., към което
са приложени допълнителни документи: снимка на цех и лица около метални
конструкции; снимки на пропускателни карти, заверени копия на заповеди за
командировка в периода 01.05.2020 г. - 31.07.2020 г. с отчети за извършена
работа.
Ревизията е
приключила с издаването на Ревизионен акт (РА) № Р-16002620006518-091-001/13.05.2021
г. (л. 430, том 2 от адм.преписка) от В. С. К. - Началник
на сектор, възложил ревизията и Г. Ц. Г. - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Ревизионният
акт е връчен на ревизираното лице на 14.05.2021 г. по електронен път (л. 425, том 2 от адм.преписка).
С
ревизионния акт е прието на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл.
68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал.1, т. 1 липса на доставка по смисъла на чл. 9 и липса на данъчно събитие по чл. 25,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС на РЛ, съответно не е признато право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 35 662,14 лв. за данъчен период м. юни 2020 г. по Фактура
№ **********/18.06.2020 г., издадена от „Нанси 07" ЕООД. С размера на
отказания данъчен кредит за приспадане - сума в размер на 35 662,14 лв., е
намален размерът на начисления данък добавена стойност по доставките с право на
пълен данъчен кредит, както и общия данъчен кредит по справката-декларация за
м.юни 2020 г.
В срока по
чл. 152, ал. 1 от ДОПК, с жалба вх. № 20-28-184/04.06.2021 г. по описа на ТД на
НАП – Пловдив (подадена на 31.05.2021 г. в деловодството на ТД на НАП – Пловдив
под вх.№ 70-00-5741/31.05.2021 г.) - л. 433, том 2 от адм.преписка,
ревизираното лице е оспорило констатациите, обективирани в ревизионния акт,
пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД
на НАП – Пловдив. По повод така подадената жалба, с Решение № 354 от 29.06.2021
г. (л. 441, том 2 от адм.преписка),
връчено на оспорващото лице по електронен път на 01.07.2021 г. (л. 442, том 2
от адм.преписка), решаващият орган е потвърдил изцяло ревизионния акт. В
законоустановения срок е последвало подаване на жалбата до съда чрез Директора
на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, входирана с вх. № 96-00-184/16.07.2021 г.,
подадена на 15.07.2021 г. (л. 444, том 2 от адм.преписка)
В хода
на производството пред настоящата съдебна инстанция бяха събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетел, посочени от жалбоподателя. Свидетелят С.А.М.
заяви при разпита си в съдебно заседание, че в периода януари 2020 г. - април
2020 г. работил във фирма „Нанси“ като технически ръководител и ръководил
производствената дейност на обектите в Германия. Работили на обектите на „Майер
Верфт“ като подизпълнители на фирма „Вариант Б1“, които, от своя страна, били
подизпълнител на немската фирма „Опус“ ГмбХ. Работата в корабостроителницата се
състояла в извършване на заваръчни дейности и шлосерски дейности по кораба. Свидетелят
не помни точно колко работници имало назначени в „Нанси 07“ по това време.
Тогава с него били Б.
Е.,
Н.
Д.,
М.
К.,
Г.Г. и други. Всички били настанени в квартири, наети от фирмата, на
територията на *
в Германия, където била и корабостроителницата. Транспортът, с който били
извозвани работниците до обекта, бил с микробуси, наети от фирма „Суса С“ ЕООД.
Естеството на работа се изразявало в изпълнение на заваръчни дейности по
присъединяването на вече на монтирани части. По принцип немската
корабостроителница изисквала от заварчиците да разполагат със сертификати за
извършване на дейността, но понеже никой не вярвал на българските сертификати,
те сами на място провеждали изпит на всеки заварчик и му издавали немски
документи, които според свидетеля, били предоставени на НАП. Лично той занесъл
в НАП протоколи за извършената приемо-предавателна работа. По време на работата
на място в корабостроителницата техническа документация не им била давана,
защото не извършвали монтаж на всеки детайл, а заваряли готово сглобени
детайли. Техническата документация се връчвала на хората, които сглобяват
кораба - други немски фирми-подизпълнители.
В хода
на съдебното дирене по искане на жалбоподателя бе назначена и съдебно-счетоводна
експертиза, съответно изслушано експертно заключение. Доколкото същото е ясно,
обективно и обосновано, съдът е приел същото, като конкретно изложените
установявания на вещото лице, относими към изхода на настоящия спор, ще бъдат
обсъдени ведно с правните изводи.
При така
установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че жалбата е
подадена от лице, разполагащо с надлежна активна легитимация, срещу потвърден
от решаващия орган ревизионен акт, след изчерпване на фазата на административния
контрол, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на
изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за
разглеждане по същество.
Преценявайки
събрания по делото доказателствен материал, както и валидността,
законосъобразността и обосноваността на обжалвания ревизионен акт, с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът счита
жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Обжалваният
Ревизионен акт № Р-16002620006518-091-001/13.05.2021 г. е издаден от
компетентни органи по приходите, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, и
в предвидената за това форма. Ревизионното производство е образувано с
издаването на заповед за възлагане на ревизия от В. С. К. - началник на сектор „Ревизии“ в Териториална
дирекция на НАП - Пловдив, упълномощена със Заповед № РД-09-1600/08.10.2020 г.
за изменение на Заповед № РД-09-24-33/16.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП
(т. 2 от заповедта). Ревизионен доклад № Р-16002620006518-092-001/15.04.2021 г.
е съставен от определените със Заповедта за възлагане на ревизията ревизиращи
органи на 15.04.2021 г., при спазване на предвидения в чл. 117 от ДОПК
14-дневен срок, считано от посочения в Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002620006518-020-001/29.10.2020 г., връчена по електронен път на
ревизираното лице на 07.04.2021 г., изменена със Заповеди за изменение на
заповед за възлагане на ревизия № Р-16002620006518-020-002/03.02.2021 г. и №
Р-16002620006518-020-003/01.03.2021 г., срок за приключване на ревизията – 02.04.2021
г. В съответствие с изискването на чл. 117, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, ревизионният
доклад е връчен на ревизираното лице на 15.04.2021 г. и на същото е
предоставена възможност да направи писмено възражение.
Процесният
Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на
ревизията, на 13.05.2021 г., тоест в 14-дневен срок от датата на подаване на
възражение срещу ревизионния доклад – 05.05.2021 г., съобразно разпоредбата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК, като ревизионният акт е съставен в писмена форма и има
определеното в чл. 120, ал. 1 от ДОПК съдържание.
Данъчният
субект е обжалвал ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред
Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив към Централно управление на
НАП, който при спазване на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК - 60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от
получаването на жалба с вх. № 20-28-184/04.06.2021 г., се е произнесъл с
Решение № 354 от 29.06.2021 г., с което е потвърдил изцяло обжалвания
ревизионен акт.
Поради
изложеното, съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган, при спазване на установената процедура и властническото волеизявление е
обективирано в изискваната от закона форма.
От събраните
по делото доказателства не се установява да са допуснати съществени процесуални
нарушения при извършването на ревизията. Не е накърнена възможността за участие
на ревизираното лице в производството и не са нарушени основните принципи в
данъчно-осигурителното производство. На дружеството-жалбоподател е била
предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения,
представител на „Вариант Б1“ ЕООД е бил редовно уведомяван както за откриването
на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите
по приходите, а също и за изискваните доказателства от значение за установяване
размера на данъчните задължения на жалбоподателя. Настоящият състав намира, че
процедурата по издаване на оспорения РА е съобразена с приложимите за случая
процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи
законосъобразността му в цялост.
По отношение
съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби на ЗДДС следва
да бъде отбелязано следното:
С процесния
ревизионен акт органите по приходите са отказали на „ВАРИАНТ Б1“ ЕООД правото
на приспадане на данъчен кредит в размер на 35 662,14 лева по Фактура № **********/18.06.2020
г., издадена от доставчик „Нанси 07“ ЕООД, * с предмет на
доставката „извършени заваръчни дейности на обект на „ВАРИАНТ Б1“ ЕООД като
подизпълнител за периода от седмица 5 до седмица 11“, като липсват данни за
точния период с конкретните начална и крайна дата на периода, в който са
извършени услугите, документирани с издадената фактура. Във връзка с Искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице от страна на
управителя на „Вариант Б1“ ЕООД са представени Писмени обяснения вх.№
70-00-12608/31.12.2020 г. (л. 170, том
1 от адм.преписка), в които се посочва, че седмиците се броят съгласно
календарната година. Ако се изхожда от така посоченото и се приеме, че
фактурата касае извършени дейности през 2020 г., следва да се приеме, че
процесният период е с начална дата 27.01.2020 г. и крайна дата – 15.03.2020 г.
По отношение
на реалността на документираната с цитираната фактура доставка, на първо място,
следва да бъде отбелязано, че редовното счетоводно отразяване на фактурата, по
отношение на което по делото липсва спор, не представлява доказателство за
реалност на доставката по същата. Не се отразява като определящо за правото на
приспадане на данъчен кредит и обстоятелството дали доставчикът е начислил ДДС
в предвидените за това срокове, нито обстоятелството дали е било извършено
плащане по процесната фактура. Това, което определя предмета на спора, е
реалността на доставката по процесната фактура и дали събраните по делото
доказателства установяват относимите факти. Анализът на приложимите правни разпоредби,
регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит,
налага извода, че самият факт на издаване на фактурата, нейното счетоводно
отразяване в съответните регистри и извършването на плащане, не е достатъчно и
необходимо условие, за да се приеме, че е налице реалност на доставката по
същата. Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в разпоредбата на чл.
68, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която данъчен кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно,
правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието
на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл. 68, ал. 1 от ЗДДС
свързва правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки или
услуги с наличието на облагаема доставка. Облагаема доставка, съгласно чл. 12,
ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато
е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение
на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка,
извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон
предвижда друго. Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на чл. 178 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност (директивата), съгласно която, за
да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да
отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168,
буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да
притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220-236 и членове 238,
239 и 240. От своя страна, съгласно чл. 168, б. „а“, доколкото стоките и
услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице,
същото има правото в държава-членка, в която извършва тези сделки, да приспадне
следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да
плати дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката
за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от
друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно чл. 178, вр. чл. 168 от
директивата съществува изискването лицето, което претендира правото на
приспадане на данъчен кредит, да е получател на доставката или услугата, а
другото данъчнозадължено лице да е реалният доставчик на доставката на стока
или услуга. В тази връзка, както се посочи и по-горе, самото издаване на цитираната
фактура не е достатъчно, за да обоснове реалност на документираната с нея доставка.
При изследване на обстоятелството дали по отношение на жалбоподателя е налице
правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура следва да се
съобрази и обстоятелството, че законодателят в никакъв случай не предпоставя
признаването на разходите само с формалното им документално оформяне, ако то не
е свързано с реални стопански операции, както е в процесния случай. При една
реално осъществена стопанска операция данъчно задължените лица трябва да я
оформят и документално в счетоводствата си и тогава ще е налице както реално
осъществена доставка, така и нейното документално оформяне. Другата хипотеза не
намира опора в закона - недоказана реална доставка, но доказване на нейното
документално оформяне в счетоводството.
По повод
възраженията на жалбоподателя, следва да бъде отбелязано, че действително
отказът за право на приспадане на данъчен кредит не би могъл да бъде основан
само на липсата на представена информация от страна на предходен доставчик. От
друга страна, данъчнозадълженото лице, което иска приспадане на ДДС, следва да
докаже, че отговаря на предвидените за това условия. Такива доказателства не са
били представени от жалбоподателя в хода на ревизионното производство, не бяха
представени и в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция. От
събраните по делото доказателства се установява, че органите по приходите са
предприели всички възможни процесуални действия, както и че са събрали всички
относими доказателства относно установяване на правото на приспадане на данъчен
кредит по процесната фактура. Юридическият факт, с който законът свързва
задължението на доставчика за начисляване на ДДС, и от друга страна,
възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по
доставката, е възникването на данъчното събитие. Съобразно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие е доставката на услуги, извършена от данъчнозадължени
лица по този закон, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по
чл. 16. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този
закон е прехвърлянето на собственост или друго вещно право върху стоката, а
според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
Тоест наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за
възникване на правото на данъчен кредит, като с оглед преценката за реално
осъществена доставка по конкретните фактури е необходимо да се установи дали е
налице предвиденият в чл. 9, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а
именно извършването на услугата, при чието проявление възникват съответните
правни последици. Субективното право на получателя по доставката да приспадне
заплатения от него на доставчика ДДС като данъчен кредит не може да възникне,
ако не е доказано по несъмнен начин, че фактурираните стоки са доставени или в
случая - че фактурираните услуги са реално осъществени. Правото на приспадане
на данъчен кредит възниква на основание чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС, само когато
доставката, по която това право се претендира, е реално извършена.
Данъчнозадълженото
лице, което се позовава на правото на приспадане следва да притежава всички
документи, свързани с доставките и да установи реалното им осъществяване,
предпоставките и условията за упражняване на субективното материално право на
данъчен кредит. Една от тези предпоставки е наличието на данъчно събитие, а
именно действителна доставка на услуга, тоест установено правоотношение между
доставчика и получателя, в рамките на което са сторени взаимни престации, като
полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната
равностойност на услугата, предоставена на получателя. Липсата на данъчно
събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява
неправомерно начислен. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС, правото на приспадане на
данъчен кредит не възниква при неправомерно начисляване на данъка. Според
трайната практика на ВАС, за да бъде обоснован извод за реално извършена по
фактурата доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, освен наличието на
данъчен документ, следва да бъдат ангажирани допълнителни доказателства
относно това, че резултатът от услугата
е възникнал и издателят на фактурата е имал възможност – материална, техническа
и кадрова да я изпълни. Плащането по доставките, съгласно приеманото в
практиката на Върховния административен съд, също не е индикация за
действително осъществена престация. Предмет на доставка по процесната фактура са „услуги“, поради което
за доказване на тяхното осъществяване следва да бъдат преставени доказателства
как е била конкретизирана услугата, в какво се е изразила, кой я е изпълнил,
както и да е наличен резултатът от нея.
В случая между
страните липсва спор, че е налице изискуемият данъчен документ. По делото е
представена процесната фактура с № ********** от 18.06.2020 г., издадена от
„Нанси 07“ ЕООД *, в която като предмет на доставката
е посочено: „Извършени заваръчни дейности на обект на „ВАРИАНТ Б1“ ЕООД като
подизпълнител за периода от седмица 5 до седмица 11“. Видно от изготвеното
заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза е, че процесната
фактура е отразена в счетоводството на „Вариант Б1“ ЕООД и „Нанси 07“ ЕООД,
като е включена в дневниците за покупки и продажби и в справките декларации за ДДС
за съответния данъчен период. От заключението се установява също, че дължимият ДДС
по фактурата е начислен в съответствие с
нормите на ЗДДС. Разплащането към доставчика по процесната фактура, според
Аналитична хронологична ведомост на с/ка
401 доставчици на „Вариант Б1“ ЕООД и Синтетична хронологична ведомост на с/ка
411 Клиенти на „Нанси 07 “ЕООД е осъществено
чрез прихващане на взаимни задължения между “Вариант Б1“ ЕООД и „Нанси
07“ ЕООД, предвид това и начисленият по процесната фактура ДДС е платен чрез
способа на прихващане. Следователно първата предпоставка, за да се приеме, че е
налице реално осъществена доставка - наличие на данъчен документ, в случая е налице.
Касателно
реалното осъществяване на доставката:
Какъв е
предметът на доставката се извежда от съдържанието на съответния данъчен
документ. В случая в процесната фактура е посочено, че същата касае извършени
заваръчни дейности от „Нанси 07“ ЕООД на
обект на „ВАРИАНТ Б1“ ЕООД като подизпълнител за периода от седмица 5 до
седмица 11, без уточняване на конкретния обект, като по отношение на периода,
съдът приема, че обхваща 27.01.2020 – 15.03.2020 г. Следователно, за да се
извърши преценка за реалното осъществяване на услугата, е необходимо по делото
да се установи възложено ли е от „Вариант Б1“ ЕООД на „Нанси 07“ ЕООД като
подизпълнител осъществяване на заваръчни
дейности на конкретен обект, осъществени ли са тези заваръчни дейности през този
период и дали стойността на възложеното и осъщественото за посочения във
фактурата период възлиза на цитираната във фактурата стойност от 213 972.86 лв.
с ДДС.
По отношение
на възлагането бе установено, че по
силата на сключено на 16.08.2019 г.
между ОПУС ООД (OPUS Gmbh), в качеството на клиент, и „Вариант Б1“ ЕООД,
в качеството на предприемач, рамково споразумение, на дружеството-жалбоподател
е възложено извършване на дейности като подизпълнител в корабостроителница
Майер в ***, с предмет извършване на услуги в
корабостроенето и металообработването от всякакъв вид. В договора е прието, че
поръчка (за всяка дейност) се прави за всеки отделен случай чрез индивидуален
договор.
Установено
бе и сключването на Договор от 01.10.2019 г. между “Вариант Б1“ ЕООД, в
качеството на възложител, и „Нанси 07“ ЕООД, в качеството на изпълнител, по
силата на който жалбоподателят е възложил на изпълнителя извършване на
заваръчни работи от името на възложителя, за фирма OPUS Gmbh в ***, със срок за изпълнение на договора от 10.12.2019 г.
до 28.07.2020 г.
Към
доказателствения материал по делото са приобщени и 11 договора, наименувани
„единичен договор за изработка“, с приложения към тях, сключени между OPUS
Gmbh, *, в качеството на поръчител, и
„Вариант Б1“ ЕООД, *, в качеството на предприемач, сключени
в периода 28.11.2019 г. - 03.02.2020 г. От съдържанието на същите се
установява, че поръчителят по договора извършва различни дейности за друг
възложител: Mаyer-Werft - предприятие от бранша корабостроене в *, за които ползва услугите на предприемача “Вариант
Б1“ ЕООД, действащ като подизпълнител. Предметът на всеки един от тези договори
е различен, като касае изпълнение на различни монтажни и заваръчни дейности на
корабостроителни обекти, които при възложителя (Mаyer-Werft) се водят под
съответна сметка и са описани в съответни писмени поръчки на Mаyer-Werft,
приложени към всеки договор. Относими към
предмета на настоящото производство са договорите, сключени на 16.12.2019
г. със срокове за изпълнение в периода 03 седмица – 07 седмица 2020 г., на 18.12.2019
г. със срокове за изпълнение в периода 02 седмица – 07 седмица 2020 г., на
03.02.2020 г. със срокове за изпълнение 06 седмица – 10 седмица 2020 г. и 09
седмица – 16 седмица 2020 г. Договорите, сключени съответно на 15.01.2020 г. и
28.11.2019 г., са със срок на изпълнение, както следва - за договора, сключен
на 15.01.2020 г. от 37 календарна седмица на 2019 г. до 51 календарна седмица
на 2019 г. включително, а за договора, сключен на 28.11.2019 г. от 48
календарна седмица на 2019 г. до трета календарна седмица на 2020 г. Договорът,
сключен на 15.01.2020 г., предвижда извършване на заваръчни и монтажни работи
по поръчка от 14.01.2020 г., а същевременно описаните в поръчката дейности
следва да се извършват със задна дата – като започнат пет месеца преди и
завършат месец преди сключването му, което е обективно невъзможно.
Следователно
от горецитираните рамково споразумение и договор от 28.11.2019 г. се
установява, че дружеството-жалбоподател е подизпълнител на корабостроителен
обект, находящ се в ***, като част от заваръчните и
монтажни дейности, които е приел да осъществява като такъв, е следвало да бъдат
осъществени през периода януари – март 2020 г.
Видно е от
обяснението на управителя на „Вариант Б1“ ЕООД, * и
декларацията на същия, дадени в хода на ревизионното производство, че услугата
по сключения договор с „Нанси 07“ ЕООД е осъществявана в периода 01.11.2019 г. -
30.04.2020 г. от 14 лица. При извършена насрещна проверка от ТД на НАП –
Пловдив на „Нанси 07“ ЕООД от дружеството са представени писмени обяснения (л.
226, том 1 от адм.преписка) с посочване на всички работници на дружеството,
които са работили на обект „ОПУС“ ГМБХ с Възложител „ВАРИАНТ Б1“ ЕООД в периода
01.12.2019 г. – 15.08.2020 г. – 18 на брой, като за част от тях (седем) се
декларира, че същите имат сертификати за квалификация по ISO 9606-1.
Работниците са: Х. И. Д. – Шлосер,
Х. Д. Х. – Шлосер (сертификат WQT000182Y), Т. Т. Т. – Заварчик, С. С. С. -Поддръжка, Р. Д. Т. – Шлосер (WQT000194Z), П. С. П. – Заварчик, Н. С. Д. - Работник - поддръжка (WQT000243Z), М. Н. И. - Общ работник, М. С. С. – Заварчик (WQT000245G), М. А. Ж. - Общ работник – поддръжка, К. Р. Р. – Шлосер, Г.Р.Г. - Общ работник – поддръжка, Г. Е. Е. – Шлосер, В. А. Я. – Заварчик (WQT000267G), В. О. А. - Заварчик (WQT000451G),
Б. Г. Х. - Общ работник – поддръжка, Б. Б. Е. - Шлосер (WQT000412F),
А. Г. Х. - Общ работник – поддръжка. При извършена
проверка от ревизиращия екип в Информационните масиви на НАП за актуално
състояние на всички действащи трудови договори в „НАНСИ 07“ ЕООД, както и данни
за осигуряване за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г. за посочените лица е установено, че девет от
тези лица имат по 22 отработени дни през януари, четирима от тях – 10
отработени дни, трима – 5 отработени
дни, останалите – 0, през месец февруари двама от работниците по 20 отработени
дни, през месец март всички лица нямат отработени дни, като всички са били в
неплатен отпуск. За три лица от посочените от Информационния масив на НАП е
установено наличие на данни, че в периода 01.01.2020 г. – 31.03.2020 г. са
работили при друг работодател, а именно М. А. Ж. (10 отработени дни през м.януари в „Нанси 07“ ЕООД и
22 отработени дни през м.януари в „Терасит“ ООД), А. Г. Х. (10 отработени дни през м.януари в „Нанси 07“ ЕООД и 12 отработени дни през
м.март в „Вазовски машиностроителни заводи“) и Г.Р.Г. (5 отработени дни през
м.януари в „Нанси 07“ ЕООД и 1 отработен ден през м.януари в „Айрън Билдс“ ООД).
При извършена насрещна проверка на Г.Р.Г.,
лицето е декларирало, че не му е познато дружество „Нанси 07“ ЕООД с ЕИК: ********* и никога не е работил в тази фирма.
По отношение
на транспортирането на работниците, според твърденията на управителя на
ревизираното дружество, транспортът е осъществяван с автомобили под наем. Видно
е от доказателствата по делото, че действително между „Вариант Б1“ ЕООД и
„Суса-С“ ЕООД са сключени в * договори за наем, три от които
сключени на 01.12.2019 г. и един на 01.11.2019 г., всички със срок на действие една
година, считано от датата на сключването им. На вещото лице са предоставени
пътни книжки на транспортни средства за извършени курсове на МПС за периода от
месец февруари 2020г. до м. април 2020 г. В тази връзка, на първо място, следва
да бъде отбелязано, че в хода на ревизионното производство тези пътни книжки не
са били предоставени на проверяващите органи, въпреки че са били изискани, като
представените към онзи момент пътни книжки касаят период извън процесния – м.
май, юни и юли 2020 г. На второ място, липсват доказателства и не се установява
кои лица са били превозени, до кой обект и дали във връзка с твърдените
завъръчни дейности.
От
представените по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице
се установява, че по отношение от лицата, за които се твърди, че са изпълнявали
от името на „Нанси 07“ ЕООД процесната услуга в периода януари – март 2020 г. в
*, са били издадени заповеди за
командироване до * за извършване на заваръчни и/или
шлосерски работи. Съдът обаче намира за напълно основателни възраженията на
ответника, че фактическото осъществяване на командировките не се доказва,
доколкото в представените заповеди липсват данни за конкретен обект, където
посочените в тях лица ще извършват възложената работа, представените отчети за
извършена работа са попълнени еднотипно на компютърна бланка, съответно не са
подписани от работниците. В ангажираните от страна на жалбоподателя гласни
доказателства също липсва конкретика и детайлност и от същите не може да бъде
установено, че действително през посочения период тези лица са били
командировани за извършване на заваръчни дейности именно на процесния обект и
са осъществили такива.
Същевременно
по делото не са налице и други документи, удостоверяващи реалното осъществяване
на доставката. Обосновано в тази връзка се твърди от ответника, че от страна на
жалбоподателя не са представени документи, въз основа на които да се направи
мотивиран извод относно изпълнението на договорните задължения – кореспонденция
между търговските дружества, документи, съставени при Opus Gmbh, Германия и
отразяващи обективен резултат от извършените заваръчни услуги през м. декември
2019 г., документи за приемане от последното дружество или неговия възложител
Meyer Werft на конкретната работа.
Ето защо касателно
доставката по цитираната фактура, макар и да се доказва наличието на договорни
отношения, то реалното й осъществяване не бе установено по несъмнен начин, а
оттук не се доказва и че за ревизираното лице е възникнало право на приспадане
на данъчен кредит по същата.
С оглед на така
изложеното, съдът счита, че правилно с ревизията е отказано право на приспадане
на данъчен кредит в размер на 35 662.14 лева и са определени допълнителни
задължения за ДДС и съответните лихви към тях за посочения в РА данъчен период.
В този смисъл оспорването срещу обжалвания ревизионен акт следва да бъде
отхвърлено.
При този
изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски
по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, същото възлиза на 1 177.70 лева.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на „ВАРИАНТ Б1” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: ***,
представлявано от И.Б.Д. – управител, срещу Ревизионен акт № Р-16002620006518-091-001/13.05.2021
г., потвърден с Решение № 354/29.06.2021 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” -
Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„ВАРИАНТ Б1” ЕООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.Б.Д. – управител, да заплати на
Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив
при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на
1 177.70 лева (хиляда сто седемдесет и седем лева и 70 ст.),
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: