РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. ЛЕВСКИ, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20224410200028 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, гр.Малчика, чрез управителя
Ф.И. М. срещу Наказателно постановление №15-0000815/26.10.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на
основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.128,
т.2 от КТ. Наведен е довод за незаконосъобразност на НП. Твърди се, че
цялото административно-наказателно производство било проведено в
отсъствие на жалбоподателя, както и не му било връчено НП, което
пораждало съмнение в безпристрастността на административно-наказващия
орган. Твърди липса на доказателства за извършено нарушение. Посочва, че
лицето Д. Д. не работело в дружеството, сключеният с него трудов договор
бил формален, с цел подпомагане на лицето с месечна парична сума и трупане
на осигурителен стаж, който трудов договор вече бил прекратен. Иска се
наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв.М.М., който поддържа жалбата. Излага съображения за
1
допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство. Твърди, че наказателното постановление не е връчено на
жалбоподателя, както и че същото е издадено преди изтичане на предоставен
на жалбоподателя срок, в който да отстрани нарушението като заплати
съответните трудови възнаграждения, каквито предписания били дадени със
съставен протокол за извършената проверка. Посочва, че както в АУАН, така
и в НП липсвали обстоятелствата относно извършената проверка. В
наказателното постановление не били конкретизирани месеците, за които не
било заплатено трудовото възнаграждение. Поради изложените обстоятелства
било накърнено правото на санкционираното лице да разбере нарушението, в
което е обвинено и да реализира адекватно защитата си. Моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, се
представлява от Р. И.- Директор, който оспорва жалбата като неоснователна и
незаконосъобразна и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че
описаното нарушение на чл.128, т.2 от КТ било установено по безспорен
начин от събраните писмени и гласни доказателства, както и че същото е в
съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Посочва като
неотносими дадените на жалбоподателя предписания с протокол за
извършена проверка, тъй като същите подлежали на обжалване по друг ред,
пред административен съд, от което право жалбоподателят не се бил
възползвал, не били предмет на настоящия правен спор. Посочва като
неоснователни възраженията относно невръчване на наказателното
постановление, като сочи, че били правени многократни опити за това на
адреса на управление на дружеството, за което бил съставен протокол.
Навежда довод, че не било накърнено правото на защита на жалбоподателя,
тъй като същият бил обжалвал НП в срок. Моли наказателното постановление
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
На 01.09.2021г. свидетелите Б. АСП. Н. и М. Г. Б., двамата на длъжност
главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, извършили
документална проверка в Дирекция Инспекция по труда, гр.Плевен на
дружеството жалбоподател „***“ЕООД. В хода на извършената проверка
било установено, че дружеството, в качеството му на работодател, не било
2
изплатило в пълен размер, а частично, дължимото се трудово възнаграждение
на лицето Д. Д. Т., на длъжност „управител транспорт“, за месеци през 2021г.,
в срока, установен в т.4 от трудов договор №2 от 14.11.2017г.
За установеното по време на реализираната проверка бил съставен
АУАН №15-0000815/01.09.2021г. Актът бил връчен на законния представител
на дружеството на същата дата срещу подпис.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено обжалваното наказателното постановление, с което на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ на „***“ ЕООД била наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.128, т.2 от КТ,
за това, че при извършена проверка по документи на 01.09.2021г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище гр.Плевен, било установено, че
работодателят не е изплатил в установените в т.4 от трудов договор №002 от
14.11.2017г. срокове в пълен размер полагащото се уговорено трудово
възнаграждение на Д. Д. Д. на длъжност управител транспорт за 2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Б. АСП. Н. и М. Г. Б., както и писмени доказателства – НП №15-
0000815/26.10.2021г., АУАН №15-0000815/01.09.2021г., Протокол от
03.12.2021г., Идентификационна карта на „***“ЕООД, справка за трудово
възнаграждение на Д. Д. Д., 4 бр. разчетно-платежни ведомости за месеците
януари, февруари, март и април 2021г.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Б. А. Н. и М. Г. Б., тъй
като същите са еднопосочни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си,
съответстват на писмените доказателства по делото.
Даде се вяра и на писмените доказателства, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност, както
и частни документи, неоспорени от страните.
С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана от
процесуално-легитимирано лице и в срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
При извършената служебна проверка съдът констатира, че актът за
3
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са съставени от компетентни лица. АУАН е връчен на законния представител
на дружеството, като е спазена разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за невръчване на
наказателното постановление, което да представлява съществено
процесуално нарушение, накърнило правото му на защита. Установява се от
направеното отбелязване върху НП, че същото е връчено на основание чл.58,
ал.2 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, когато нарушителят не е
намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. По делото е приложен протокол
от 03.12.2021г., видно от който служители на Д“ИТ“ са посетили адреса на
управление на дружеството, където не са открили управителя, както и лице,
определено да получава кореспонденцията му. С оглед на това, съдът приема,
че наказателното постановление следва да се счита за надлежно връчено на
основание чл.58, ал.2 от ЗАНН. В направеното върху НП отбелязване не е
посочена дата, на която съгласно чл.58, ал.2 ЗАНН същото следва да се счита
за връчено, като съдът прие, че посоченото обстоятелство не може да бъде
тълкувано във вреда на санкционираното лице и прие, че депозираната жалба
е в срок. Неоснователни са доводите, че невръчването на НП накърнява
правото на защита на санкционираното лице. Това обстоятелство има
отношение към спазване срока за обжалването му, като предвид депозираната
жалба, следва извод, че дружеството се е запознало с НП и е упражнило
правото си да го обжалва пред съда.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на чл.128, т.2 от КТ, съгласно която
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Приложена е санкционната
разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ предвиждаща административно-наказателна
отговорност за нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство,
различни от нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд, съответстваща на процесното нарушение.
Ирелевантни са изложените в жалбата доводи за наличието на фиктивен
трудов договор между жалбоподателя и лицето Д. Д. Д., при което не била
престирана работна сила. Посоченото обстоятелство, касаещо вътрешни
4
уговорки между страните по трудовото правоотношение в нарушение на
разпоредбите на КТ, не може да бъде предмет на изследване от съда в
процесния случай. При наличие на валиден трудов договор, действащ между
страните, работодателят е длъжен да изпълнява задълженията си, предвидени
в КТ, включително това по чл.128, т.2 от КТ, като неизпълнението му е
основание за реализиране на административно-наказателната отговорност,
предвидена в чл.414 от КТ.
Неоснователни са изложените от защитника доводи за допуснати
процесуални нарушения при издаването на обжалваното наказателно
постановление, поради това, че към датата на съставянето му - 26.10.2021г.,
не бил изтекъл предоставения на дружеството срок за изпълнение на
предписанията от Д“ИТ“. Посочените обстоятелства също се явяват
ирелевантни. От приетия по делото протокол за извършена проверка от
31.08.2021г. се установява, че преди процесната такава на 01.09.2021г. е
имало предходна проверка по документи - на 31.08.2021г., отново в Дирекция
Инспекция по труда, гр.Плевен, където също в протокола от извършването й
са констатирани нарушения на трудовото законодателство, касаещи
неизплащане на трудовото възнаграждение на служителя Д. Д. Д.
Действително с протокола са дадени предписания за изплащане на
възнаграждението за 2021г. в пълен размер в срок до 29.10.2021г., който не е
изтекъл към датата на издаване на НП - 26.10.2021г. Посоченото
обстоятелство обаче е неотносимо към реализиране на административно-
наказателната отговорност за нарушение на чл.128, т.2 от КТ. Даденото
предписание представлява принудителна административна мярка по чл.404,
ал.1, т.1 от КТ, която е независима от административно-наказателната
отговорност, като двата института преследват различни цели. Дадените
предписания, представляващи ПАМ, имат за цел преустановяване на
констатираното нарушение, а предвидената административно-наказателна
отговорност - санкциониране на нарушителя. Изпълнението на дадените
предписания не води до отпадане на административно-наказателната
отговорност за вече установеното нарушение, а неизпълнението им би довело
до санкциониране на лицето въз основа друга административно-наказателна
разпоредба - тази на чл.415 от КТ - за неизпълнение на предписание на
контролен орган.
Съдът намира за основателен изложения от защитата довод за
5
ненадлежно описание на нарушението, представляващо съществено
нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита на
санкционираното лице. Както в АУАН, така и в НП липсва посочена дата на
извършване на нарушението, представляваща задължителен реквизит
съобразно разпоредбите на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Няма спор в
практиката, че доколкото в процесния случай нарушението се осъществява
чрез бездействие, изискването на посочените разпоредби е изпълнено и без
фиксиране на конкретна дата, а чрез посочването на период от време, през
който е било осъществено нарушението - неплащане на трудовото
възнаграждение. В процесния случай в АУАН и НП не е посочен такъв, не са
конкретизирани месеците, през които на жалбоподателя е вменено
незаплащането в пълен размер на месечното трудово възнаграждение,
представляващо нарушение на чл.128, т.2 от КТ.
Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което накърнява правото на защита на санкционираното лице и по-
конкретно правото му да научи фактическите рамки на нарушението, а от
друга страна е от значение за преценката на съда относно спазването на
сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и по същество относно изпълнение на
съответното месечно задължение.
В процесния случай от приобщените в хода на съдебното следствие
писмени доказателства и свидетелски показания може да бъде направен
извод, че се касае за месеците януари - април 2021г. Въпреки това, предвид
формалния характер на административо-наказателното производство и ролята
на АУАН и НП да очертаят фактическите и правни рамки на нарушението,
посоченото съществено нарушение на процесуалните правила не може да
бъде санирано чрез тълкуване на фактите, установени от събраните по делото
доказателства.
Поради изложените доводи, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №15-0000815/26.10.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което
6
на „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ****
представлявано от Ф. И. М. - управител, е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.1 от КТ за
нарушение на чл.128, т.2 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7