Решение по дело №89/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 35
Дата: 21 февруари 2019 г.
Съдия: Кристина Антонова Лалева
Дело: 20194400600089
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№……..                                    21.02.2019 г.                      гр.Плевен

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Плевенски окръжен съд, наказателен състав

На деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ БАНКОВ

                                                                              КРИСТИНА ЛАЛЕВА                                                                                     

 

Секретар : Дафинка Борисова

Прокурор : ВИКТОР ДОЦЕВ

Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА

ВНОХД № 89 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

 

            Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на  на Районна прокуратура Кнежа по НОХД №45 / 2018 г. по описа на РС Кнежа, подадена против присъда от 21.12.2018 година, постановена по същото дело. В протеста се съдържат аргументи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда, като последният отказал да допусне изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, така както било многократно правено искане от страна на процесуалният представител на Районна прокуратура Кнежа.

            С протестираната присъда Кнежанският районен съд  признал подсъдимия М.С.М., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, от турски произход, с българско гражданство, със средно специално образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН **********,  за невинен в това, че на 03.10.2017 год. в землището на с. *****, обл. Плевен, в отдел 109, подотдел „л-1“ – Държавна горска територия, товарил незаконно добит от другиго дървен материал – 1 пр. куб. метър дърва от черника, на стойност 22.36 лв., като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 2 от НК.

            В открито съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник правят искане присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

 Процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен заявява, че присъдата е неправилна, тъй като съдът е допуснал съществено процесуално нарушение  като е отказал искането на прокурора за изменение на обвинението.

            Плевенски окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното по жалбата, становището на прокурора и на процесуалния представител на подсъдимия, както и след съобразяване на техните доводи, намира за установено следното :

            Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

При цялостната проверка на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 от НПК, въззивната инстанция намира, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд при съдопроизводствената му дейност във връзка с разглеждането на делото, което има пряко отношение към постановяване на съдебния акт, като това нарушение  е абсолютно основание за отмяна на атакуваната присъда. Констатираното нарушение е неотстранимо от въззивния съд и се изразява в следното:

Производството пред Районен съд Кнежа е образувано във връзка с внесен обвинителен акт срещу М.С.М., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, от турски произход, с българско гражданство, със средно специално образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН **********,  за невинен в това, че на 03.10.2017 год. в землището на с. *****, обл. Плевен, в отдел 109, подотдел „л-1“ – Държавна горска територия, товарил незаконно добит от другиго дървен материал – 1 пр. куб. метър дърва от черника, на стойност 22.36 лв., като случаят е маловажен за извършено  престъпление по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 2 от НК.

Производството пред районният съд е протекло по реда на Глава ХХ от НПК, като съдът е открил съдебно следствие и е започнал събирането и проверка на  доказателствата от досъдебното производство. По искане на страните са събирани и други доказателства извън тези от досъдебната фаза на наказателното производство. Процесуалният представител на Районна прокуратура Кнежа в открити съдебни заседания проведени е сезирал съда с искане за изменение на обвинението. Съдът не е допуснал изменение на обвинението с мотива, че същото е неоснователно, тъй като в хода на съдебното следствие не са открити нови обстоятелства.  

 Развитите в протоколно определение от 21.12.2018 г. на решаващият съд съображения за несъстоятелност на твърденията на прокурора за наличие на новооткрити обстоятелства и нарушаване правата на подсъдимия с приемането на новото обвинение не могат да бъдат споделени и най-малкото сочат на непознаване на правната уредба на института регламентиран в чл.287 ал.1 от НПК. 

 Принципно и неоспоримо е, че с обвинителния акт, прокурорът определя параметрите на повдигнатото обвинение, а решаващият орган е задължен да постанови присъда, с която посочи дали подсъдимият е извършил описаното в него престъпно посегателство. Единственото допустимо изключение от това основно положение в наказателния процес се прави чрез института на изменение на обвинението пред първоинстанционния съд, в съответствие с изискванията на чл.287 от НПК и при съблюдаване на предвидения в тази процесуална норма ред. Изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице, когато на подсъдимия, не са били предявени по съответния процесуален начин всички обстоятелства, върху които се изгражда обвинението и които имат значение за определяне на фактическия състав на престъпното деяние и правната му квалификация, поради което и той не е могъл чрез обясненията си, чрез посочване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита в производството. Този институт е приложим в хипотези на събрани в хода на осъщественото следствие пред първостепенния съд доказателства, предпоставящи промяна във фактическите обстоятелства на деянието описано в обвинителния акт. Отказа на съда да допусне изменение на обвинение с аргумента, че не са открити нови обстоятелства е в пълен разрез с разпоредбата на чл.287 ал.1 от НПК и е в грубо несъответствие с правния статут и функциите на прокурора. С актуалната редакция на цитираната норма /ДВ бр. 32/2010 г./ отпадна изискването на закона само новооткрити обстоятелства, да могат да водят до изменение на обвинението. Достатъчно е да се установи изменение на обстоятелствената част, за да възникне правната възможност за упражняване от прокурора на правомощието си да повдигне ново обвинение. 

 Няма спор, че единствена страна в производството, която осъществява функцията на обвинението е прокуратурата. Тези й права не могат да бъдат контролирани от съда и не зависят от неговата преценка, без значение в коя фаза се намира процеса. И тъй като разпоредбата на чл.287 от НПК предвижда възможност прокуратурата да измени обвинението, като промени фактите или правото, съдът е компетентен единствено да прецени дали действително се прави изменение на обвинението и ако е така, да го допусне с нарочен съдебен акт. За съда не съществува възможност да се противопостави на своевременно направено искане за промяна на рамките на обвинението или да влияе на упражняването на това правомощие от страна на прокурора. Неговата роля се изчерпва с това да съобрази дали новите обстоятелства касаят инкриминираното деяние и участието на привлеченото към отговорност лице или се касае за напълно различно деяние, нямащо никаква обективна връзка с описаното в обвинителния акт. Наличните по делото данни несъмнено сочат, че поисканото от прокурора изменение на обвинението касаят абсолютно същото престъпление, очертано от обвинителния акт по чл.235 от НК както и прякото участие на М. в него. При това положение съдът не е имал никаква възможност да откаже да приеме с нарочен акт направеното изменение на обвинението, а със стореното е нарушил правото на прокурора да повдига и поддържа обвинение.

При този изход от делото не е необходимо да се коментират оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба. Те следва да се имат в предвид при новото разглеждане на делото, ако са основателни.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.1, вр.чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК, Плевенски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ присъда № 217 от 21.12.2018 година., постановена по НОХД № 45/ 2018г. по описа на Районен съд Кнежа.

 ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

 

            Решението не подлежи на жалба и протест.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                    2.