РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Велико Търново, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело №
20244110101487 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск, чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл.108 от Закона
за собствеността.
Ищцата Я. М. Ч. чрез пълномощника си адвокат В. М. от ВТАК твърди , че с ответника И. М.
Ч. / неин брат/ са наследници по закон на М.И.Ч. / техен баща/ , починал на 16.10.2022 г.
Същият е притежавал правото на собственост върху 1/ самостоятелен обект в жилищна
сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, който обект е с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : *** , с
предназначение : жилище на едно ниво, на пети етаж , с площ от 76,60 кв.м. , състоящо се от:
дневна, спалня , столова с кухненски бокс, баня с тоалетна , дрешник , коридор и тераса , при
фактически граници: изток и север- междублоково пространство , запад- стълбище, отдолу –
апартамент № ** и отгоре- тавански етаж, при съседни обекти: на същия етаж: ***; под обекта :
***; над обекта- няма; заедно с избено помещение № **, с площ от 5,31 кв.м. , при съседи: изток-
коридор, запад- изба № **, север- изба № **, юг- междублоково пространство и отгоре-
апартамент № ***; заедно с 6,51 % идеални части от общите части на сградата , както и
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот / съгласно нотариален
акт № *** г. на нотариус при ВТРС/; 2/ самостоятелен обект в сграда , разположена в ПИ с
идентификатор ***, който обект е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. ***, представляващ гараж на едно ниво, с площ от 24 кв.м. , при граници: имот
с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, заедно със съответните идеални части от правото
на строеж върху поземления имот .
Без да е осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС ответникът неправомерно се е
снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №
*** на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с район на действие ВТРС; нотариален акт
за собственост на недвижим имот № *** на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с
район на действие ВТРС и с нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № *** г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с район на
действие ВТРС, с които противно на действителното правно положение на съпритежание от
1
двамата на правото на собственост при равни наследствени дялове по ½ идеални части от обема му
, е признат за едноличен титуляр на пълното вещно право върху двата имота като придобито по
давностно владение и наследство.
Предвид горетвърдяното моли съдът да постанови решение , с което да признае за
установено , че е носител на правото на собственост върху имотите до размер на ½ идеални части
от обема му , както и да осъди ответника да й предаде владението им , заедно с направените по
производството разноски .
В с.з. поддържа предявения иск с доводи изложени в писмена защита.
Ответникът чрез пълномощника си адвокат И. Д. от ВТАК оспорва иска и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан с възражения / доводи, основани на обстоятелствата ,
че е владял имотите непрекъснато и спокойно от 2000 г. , откогато наследодателят на страните
напълно е преустановил ползването на жилището и гаража , предавайки му владението им с
желанието да останат за него в резултат на постигната между тях , ищцата и бездетната им леля
семейна уговорка за приживна подялба на имотите , притежавани от първия и последната,
вследствие на която сестра му пък получава с договор за дарение, оформен с нотариален акт № ***
на нотариус , вписан в регистъра на НК под № 283, с район на действие ВТРС жилището на лелята
; ищцата е нямала никакви претенции към имотите- предмет на делото , защото е била наясно , че
остават в негова собственост; като изява на собственическото му намерение е извършил редица
подобрения в жилищния имот и го е оборудвал с най- различна домакинска и друга техника,
заплащал е всички разходи за поддържане и управление на общите части на сградата , както и
стойността на потреблението на електрическа енергия и вода , макар и партидите да са водени на
името на наследодателя, използвал е интернет и телевизионни услуги ; извършил е подобрения и в
гаража, сключил е договор за присъединяването му към електроразпределителната мрежа ,
предприел е действия да бъде отразен в кадастралната карта и регистри; заплащал е през
годините местните данъци и такси за двата имота.
Претендира присъждане на разноските по производството.
Съдът като прецени събраните доказателства приема за установено и обосновава следните
правни изводи :
Правото на собственост върху жилищния имот и гаража е придобито от бащата на страните
съответно на основание чл.35, ал.2 от ЗЖСК / вж.констативен нотариален акт № *** г. на нотариус
при ВТРС/ и на основание чл.63, ал.1 от ЗС / вж. договор за отстъпено право на строеж върху
общинска земя от ***, справка по кадастралната карта – *** от делото/. Същият е починал на
16.10.2022 г. и двамата са негови наследници по закон/ деца/-чл.5, ал.1, чл.48 от ЗН/ вж.
удостоверение за наследници на Община В.Търново – л.12 от делото/. От 2000 г./2001 г. до
смъртта си е преустановил ползването на жилището, тъй-като е заживял на семейни начала с
някаква жена до нейната смърт , после от 2008 до 2018 г.- с друга жена , а след раздялата им е
живял на село при сестра си. През цялото това време двата имота са ползвани непрекъснато от
ответника и семейството му/ в него е живяла и ищцата по спомени на свидетеля Е. Б. – към 2009
или 2010 г./ , който е извършил действията и заплащал разходите – предмет на твърденията му в
отговора на исковата молба/ изслушаните по делото свидетелски показания и представените в тази
връзка множество писмени доказателства /.
Не е спорно и се установява от свидетелските показания на лелята на страните /М. И. Ч./
обстоятелството , че е имало някаква роднинска устна уговорка с нейно участие, ищцата ,
ответника и баща им за подялба на имотите между страните , притежавани от лелята и бащата ,
постигната „не много време преди да почине“. Желанието на наследодателя / споделяно и по-
рано във времето- вж. показанията на свидетеля М.К., с която той е съжителствал през 2008-2018 г./
в тази съгласувана връзка е било жилището му на улица *** да остане за ответника, а в
изпълнение на уговорката, лелята дарява на ищцата жилището си на улица ***/ вж. заверено копие
на нотариалния акт на л. 55 от делото/ срещу обещанието й да я „гледа“.
Ответникът се е снабдил с горепосочените констативни нотариални актове/ вж.
представените им копия на л. 8,9 и 10 от делото и данните на нотариалните дела / , с които е
признат за едноличен титуляр на правото на собственост върху двата имота като придобито на
основание наследство и давностно владение/ жилището / и по давностно владение/ гаража/.
За отрицанието на частта от правото на собственост на ищцата , която тя би придобила в
резултат на наследяването по закон / чл. 5, ал.1 , чл.48 от ЗН/, ответникът се позовава на
2
осъществен в негова полза фактически състав на придобивната давност.
Съгласно закона той включва два елемента: владение и непрекъснатото му проявление/ да не е
загубено за повече от 6 месеца – чл.81 от ЗС/ в продължение на /поне/ 10 години- чл.79, ал.1 от
ЗС.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ , която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя – чл.68, ал.1 от ЗС.
От външна страна , то е факт , състоящ се в реалното упражняване на стопанското
съдържание на вещното право / ползване по предназначение/ вместо действителния му
носител , или в поддържана възможност/ след като е установена фактическата власт върху
обекта му / за такова реално упражняване - аргумент от чл.70, ал.3, вр. с чл.71, чл.72,
чл.75, изр.1-во от ЗС.
Обаче тази фактическа власт като обективен елемент на понятието, логически
трябва да се изразява в такъв неустановен чрез насилие или скрито / чл. 76, чл. 80 от ЗС,
чл. 2, ал.2 от Закон за давността от 1897 г. – отм./ и несъмнителен / да не възниква въпроса
дали въобще е така/ начин на обладание , който да е явно противопоставим на
собственика , т.е. да е видим за него, но и за всички трети лица/ вж. чл.302 от ЗИСС/отм./-
да личи, че е вече лишен от свободния си достъп до обекта/ вещта по собствен
доброволен волеви почин/ така нареченото предоставяне /отстъпване на владението/ или
чрез отнемането му.
Ако няма създадено фактическо положение на противопоставимост / изразяващо се
например в заключване , ограждане и/или застрояване на имота и/или в недопускане в него
с изявена отрицателна воля на владелеца , че повече няма да зачита правото му / е
немислимо да се упражнява истинско владение/ примерно собственикът има също ключ и
посещава или използва имота , когато му е угодно /, би се стигнало до смешението му с
държането по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС и до невъзможност за разграничаването им .
Разглежданата противопоставимост образно казано е рамката на сигурност, в която
реално се упражнява или е създадена и поддържана възможността да се упражнява
стопанското /типичното/ съдържание на вещното право.
Субективният елемент на владението: отношението / намерението за своене, т.е. вещта
да се третира в съзнанието на установилия фактическата власт като негова, се предполага
, че съществува до доказване на противното, а противното е , че я държи за другиго на
някакво договорно основание или на основание повелено от закона – чл.69, ал.1 от ЗС.
Такава противопоставимост в отношенията между бащата и сина назад във времето,
нито се твърди , нито се установява от обстоятелствата по делото, а напротив – както
първият , така и ищцата са имали непрепятстван от втория достъп .
Затова необезпокояваното и непрекъснато ползване на двата имота от ответника през
годините приживе на наследодателя не е факт на владение , а най- обикновено държане по
смисъла на чл. 68, ал.2 от ЗС. В живота на българското общество обичайно и често се
наблюдава такова ползване в резултат на безвъзмездното му предоставяне от родителите на
пълнолетните им деца, без оглед на това дали първите съжителстват с тях или живеят
отделно, какъвто е настоящия случай. То не би могло да наподобява друг известен
облигационен правен модел, освен съглашение / изрично или мълчаливо постигнато/,
именувано заем за послужване / чл.243 ЗЗД/ , колкото и неестествено да звучи в
отношенията между най- близки роднини , тъкмо защото най- естествено е житейски да
съществува.
Владението не като факт, извън правото на собственост , а като правомощие от
съдържанието му върху двата имота , принадлежало на М.И.Ч., се счита осъществявано от
него чрез сина му / „другиго“ по смисъла на чл.68, ал.1, алтернатива 2-ра от ЗС/, т.е. първият
е владелец по силата на притежанието на самото пълно вещно право, а упражняваната от
втория фактическа власт, макар и в негова полза , е държане на вещта не като своя , а за
титуляра на правото.
Без правна стойност за критичност относно правилността на този извод са
3
обстоятелствата , че бащата на страните не е ползвал дълги години имотите, че ответникът
го е правил вместо него и че е извършил действията и заплащал разходите – предмет на
твърденията му в отговора на исковата молба. Част от тях / разходите за поддържане и управление
на общите части на сградата , стойността на потреблението на електрическа енергия и вода, за
местните данъци и такси / са естествена последица и необходимост на/от ползването по силата
на старото правило / макар и то по традиция да има приложно поле в областта на деликтната
отговорност и имуществената отговорност на работодателя /„комуто ползите, нему и тежестите“-
в чисто икономическото му измерение.
Правенето на подобрения и поставяне на различно оборудване са действия за
постигане на по- добро материално и функционално състояние и битово удобство на/в
имотите с оглед идеята за съобразяване на цивилизования напредък при ползването им.
Първият вид действия, доколкото внасят промени в чужда вещ, по начало би могло понякога
да бъдат оценени като обстоятелство , явяващо се логически показател за своене, но само
ако към него бъдат прибавени и обстоятелства, разкриващи възможност да разкрие някакво
поведение на извършилия ги, противопоставящо на собственика отношение на
започнало или утвърдено незачитане / отрицание на правото му. Сключването на договор за
присъединяването на гаража към електроразпределителната мрежа е извършено след смъртта на
наследодателя и е излишно да се обсъжда значението му по въпроса дали е налице владение
приживе на същия.
Предположението по чл.69, ал.1 от ЗС е неприложимо / в чийто ръце е фактическото
обладание , значи той е владелец, т.е. този, който държи вещта се предполага, че го прави за
себе си , а не за другиго / , защото безвъзмездното предоставяне на ползването на имотите
по въпросния начин, не е само по себе си / без добавъчни обстоятелства/ по разбирането на
закона, основание за предаване на владението, липсва възникнала впоследствие
противопоставимост , изведена от поведението на ответника и годна да бъде възприета като
незачитане на правото на баща му, запълващо представата за тяхното своене.
Всъщност за придобиване на владението ответникът се позовава на обстоятелството
баща му доброволно да му го е отстъпил заради желанието му „имотите да останат за него“ /
по същество предаването на владение от собственика на друго лице , без да е изпълнение
на някакво задължение , не е нищо друго, освен отказ от упражняване на правомощията на
правото на собственост и е равнозначен на последващо бездействие и незаинтересованост-
в съгласие лицето да се облагодетелства правно и/или фактически / изразено окончателно в
резултат на посочената по-горе роднинска устна уговорка за „приживна подялба“/ разбира се
такава уговорка няма правната стойност на разделяне на имотите между наследниците от
наследодателя по смисъла на чл.77, ал.1 от ЗН, не само защото не е спазена формата на ал.2 , но и
защото с нея разделяне на имуществото на М.И.Ч. между ищцата и ответника за след смъртта му,
не е извършено/. Ако и да би се приело , че има предаване / отстъпване на владението на
основание уговорката , тъй-като тя е постигната не много преди смъртта/ неизвестно точно кога/
на наследодателя, е очевидно , че до настъпването й , ответникът не го е упражнявал в
продължение на 10 години , за да е възможно да придобие правото на собственост по давност
приживе на баща си.
Изводът е , че преди смъртта си той не е изгубил правото на собственост по смисъла
на чл.99 от ЗС, по причина , че е придобито по давност от ответника, а след нея е
придобито общо от страните при равни дялове - чл. 30, ал.1 от ЗС, чл.5, ал.1, чл.48 от ЗН.
Макар и установил владение върху идеалната част на ищцата – субективното му
отношение на своене, противопоставяне и незачитане на правото й се доказва с факта на
снабдяването му с констативните нотариални актове , до датата/13.05.2024 г./, на която тя е
предявила иска за собственост / действие , прекъсващо давността – чл. 84 от ЗС, вр. с чл.116,
б.“б“ от ЗЗД/ далеч не е изтекъл 10 годишния срок по чл.79, ал.1 от ЗС и съответно не е
настъпила желаната от него правна последица – придобиване на пълното вещно право по
давност.
Този отрицателен за възраженията на ответника, правен извод, не търпи колебание
или отрицание, дори и ищцата да е изявила приживе на баща си съгласие двата имота „да
останат за брат й“, защото подобно съгласие е извън легалния фактически състав на
давността/ като заместващ неизтеклия давностен срок елемент / и с „отмятането“ от него
4
чрез предявяване на иск, законът не урежда никакви неблагоприятни вещноправни
последици за сънаследника относно съдбата му / по житейска хипотеза преминаването на
първоначално дадено подобно съгласие в несъгласие има единствено морално значение /
Съгласно изложените мотиви , правораздавателният резултат на разгледания спор
за право на собственост следва да бъде в приложното поле на чл.108 от ЗС , тъй-като са
осъществени предпоставките на нормата : а/ притежание на правото на собственост от ищцата до
размер на ½ идеална част от обема му ; б/ пълно владение на имотите от ответника , т.е. засягащо
тази част ; в/ без наличие на правомерно основание.
Законоустановена последица от него/ чл.537, ал.2 от ГПК/ е отмЯ.та на трите констативни
нотариални акта за право на собственост , с които ответникът се е снабдил, незачитайки правото
на собственост на ищцата, както следва :
1/ нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № ***. на
нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с район на действие ВТРС - изцяло;
2/ нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** на нотариус, вписан в регистъра на НК
под № 582, с район на действие ВТРС само в частта му, в която И. М. Ч., с ЕГН: **********е
признат за собственик върху имота на основание давностно владение и за участието му в обема на
правото на правото на собственост придобито по наследяване – за над ½ идеални части;
3/ нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № ***на
нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с район на действие ВТРС- изцяло.
Освен че не е могъл да придобие по давност идеалната част на ищцата , ответникът не може
да придобие по давност и другата идеална част от обема на правото на собственост, защото вече я
е придобил по силата на наследственото правоприемство.
При този изход на спора ответникът дължи на ищцата заплащане на направените от нея
разноски по производството, възлизащи общо на сумата от 1982,55 лева и затова съдът го осъжда
да й ги заплати – чл.78, ал.1 от ГПК.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на И. М. Ч., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес : гр.*** , че Я. М. Ч. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *** е носител на правото
на собственост до размер на ½ идеална част от обема му , върху 1/ самостоятелен обект в
жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, който обект
е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : ***
, с предназначение : жилище на едно ниво, на пети етаж , с площ от 76,60 кв.м. , състоящо се
от: дневна, спалня , столова с кухненски бокс, баня с тоалетна , дрешник , коридор и тераса ,
при фактически граници: изток и север- междублоково пространство , запад- стълбище,
отдолу – апартамент № *** и отгоре- тавански етаж, при съседни обекти: на същия етаж:
***; под обекта : ***; над обекта- няма; заедно с избено помещение № ***; заедно с 6,51 %
идеални части от общите части на сградата , както и съответните идеални части от правото
на строеж върху поземления имот / съгласно нотариален акт № *** на нотариус при ВТРС/;
2/ самостоятелен обект в сграда , разположена в ПИ с идентификатор ***, който обект е с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : гр.
*** , представляващ гараж на едно ниво, с площ от 24 кв.м. , при граници: имот с
идентификатор ***, имот с идентификатор ***, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху поземления имот , като ОСЪЖДА И. М. Ч., с ЕГН: **********, да
предаде на Я. М. Ч. , с ЕГН: ********** владението на ½ идеални части от обема на правото
на собственост върху двата имота .
ОСЪЖДА И. М. Ч., с ЕГН: **********, с постоянен адрес : гр. *** да заплати на Я. М. Ч. ,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.*** сумата от 1982,55 лева , представляваща
направени по производството разноски .
ОТМЕНЯ по реда на 537, ал.2 от ГПК 1/ нотариален акт за собственост върху недвижим
имот по обстоятелствена проверка № *** на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с
район на действие ВТРС ;2/ нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***на
5
нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с район на действие ВТРС и 3/ нотариален
акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № *** г. на нотариус,
вписан в регистъра на НК под № 582, с район на действие ВТРС, както следва :
1/ нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № ***
на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с район на действие ВТРС - изцяло;
2/ нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** на нотариус, вписан в регистъра
на НК под № 582, с район на действие ВТРС само в частта му , в която И. М. Ч., с ЕГН:
**********е признат за собственик върху имота на основание давностно владение и за
участието му в обема на правото на правото на собственост придобито по наследяване – за
над ½ идеални части;
3/ нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № *** на
нотариус, вписан в регистъра на НК под № 582, с район на действие ВТРС- изцяло.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6