РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. П., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230100666 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 59 от ЗЗД във вр. с
чл. 55 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на адвокат Г.А. К. от Адвокатска колегия-Б., служебен
адрес: град П., ул. „Г." № 15, ет.2, в качеството й на пълномощник на „Т." ЕООД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: град П., община П., област Б., представлявано от
управителя Ф.Б., с ЕГН **********, с адрес: община П., село Я., улица „Х. " 16 срещу „М."
ЕООД, С ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град П., улица „Р." № 108, ет. 1, ап.
2, община П., област Б., представлявано от управителя Д.С., с ЕГН **********, с адрес: град
П., улица „П." № 8.
Посочва се в исковата молба, че „М." ЕООД е сключило предварителен договор за
покупко - продажба на МПС - влекач, представляващ: влекач, с марка ВОЛВО, модел ФХ 13
42 Т, рама № YV2АSW0А58В498759, двигател № D13116321А1А, гориво ДИЗЕЛ, с
регистрационен № Е 0365 КМ, цвят зелен.
Твърди се, че предварителният договор е действителен правен акт, който е породил
правни последици, а именно възникването на облигационна правна връзка между дружество
„Т." ЕООД и дружество „М." ЕООД. Посочва се, че в предварителния договор за покупко -
продажба на МПС - Влекач в качеството си на продавач е дружество „Т." ЕООД. Сочи се
следното: съгласно чл. 1 от договора, страните са се споразумели, че заплащането на
горепосочения влекач следва да бъде извършено на вноски; в чл. 3 от разпоредбите на
договора, страните са се споразумели, че окончателното прехвърляне на собствеността на
гореописания влекач следва да се осъществи в деня на изплащане на последната вноска от
продажната цена; в чл. 4 от процесния договор, страните се споразумели на предварително
предаване на ползването /владението/ върху влекача, предмет на договора от деня на
подписване на договора. Сочи се, че след предаването на вещта, а именно влекача,
купувачът е получил правото на ползване, но не и правото на собственост върху влекача.
Спрял е да внася дължимите вноски по договора. Страните договорили, че с пълното
изплащане ответното дружество следва да се сдобие с правото на собственост върху
предмета на договора. Впоследствие купувачът /ответникът/ отказал да върне посочения
влекач, ощетявайки ищеца, който и към момента все още притежава правото на собственост
върху посочения влекач. Твърди, че до датата на предявяване на настоящия иск, ответното
1
дружество не е изплатило дължимите суми по договора, като неоснователно задържа, като
своя собственост предмета на договора - влекач с марка ВОЛВО, модел ФХ 13 42 Т.
Навежда, че влекачът се намира в Швеция и е в неизвестност, като е силно вероятно същият
да е погубен или унищожен. Посочва, че купувачът е заплатил на ръка сума в размер на 3
000 евро по договора, представляващи задатък, който ищецът следва да задържи. Ищцовото
дружество не притежава информация, която да удостовери настоящото местоположение на
влекача и това води до презумпцията, че по отношение на последния не е налице
възможност да бъде предаден обратно в натура след исканото от ищеца бъдещо разваляне
на договора. Твърди се, че вероятността ответникът да няма възможност да върне обратно
МПС, от което към момента вероятно се ползва, в настоящия казус е значително голяма и с
оглед обезпечение на дължимото към ищеца от страна на ответното дружество, е налице
предпоставка за реализиране на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, ведно със заплащането на стойността на
влекача в размер на 9 500 евро - 25 000 лв. Сочи, че развалянето на двустранни договори
има обратно действие по аргумент от чл.88, ал.1 ЗЗД, поради което задължение на
получилата облагата страна съгласно чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД е да върне полученото
на отпаднало основание. В този смисъл, купувачът, чиято е вината за несключване на
разваления двустранен договор, поради неплащане на цената, дължи връщане на получения
влекач. Сочи т.4 от Постановление на Пленума на ВС №1/1979г. съгласно която само когато
е невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото имущество, се дължи
заплащането на стойността му. Сочи съдебна практика в тази насока. Твърди се, че със
сключването на предварителния договор на ответника е предадено и владението върху
влекача, а след изтичане на срока за плащането на цената, същият е продължил да ползва
вещта. С оглед на това ищецът е бил лишен от възможността да ползва влекача и да извлича
доходи от него, поради което претендира обезщетение за лишаването на ищеца от ползване
на влекача за началото на периода, от който ответникът е спрял да заплаща дължимите
вноски за вещта, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното й
изплащане.
Навеждат се доводи, че ищцовото дружество се ползва от субективното си право,
произлизащо от договора за покупко - продажба на МПС - Влекач да притежава правото на
собственост върху посочения влекач до изплащането на пълната сума по договора от страна
на длъжника. Посочва се, че ответникът не е изплатил дължимата сума по договора, като
наред с това съществува презумпция, че продължава да ползва движимата вещ. Твърди се,
че единствената сума, заплатена към момента на ищеца е сумата в размер на 3 000 евро,
представляваща първата вноска по договора, съгласно чл. 1 от същия. Излагат се твърдения,
че облигационната връзка между страните може да се докаже чрез гласни доказателства.
Посочва се още, че в чл. 3 от разпоредбите на договора, страните са се споразумели, че
окончателното прехвърляне на собствеността на гореописания влекач следва да се
осъществи в деня на изплащане на последната вноска от продажната цена. И тъй като
срокът за изплащане на цената по договора е бил до 31.10.2019г. и до предявяване на иска
не е изплатен, същият е просрочен, като купувачът продължава да държи движимата вещ,
което е породило финансови неустойки у ищцовото дружество, поради което и счита, че
ответното дружество дължи на ищцовото такова обезщетение/неустойка за изминалото
време, в което купувачът неоснователно е задържал влекача. Сочи начална дата, от която се
дължи неустойка – денят, следващ 31.10.2019г.
Обективира воля съдът да приеме, че предварителният договор, който към момента е
все още в сила и в тази насока, писмено заявление за неговото едностранно прекратяване,
поради неспазване на неговите клаузи, се явява настоящата искова молба.
Алтернативно, в случай че процесният влекач не може да бъде върнат обратно, то
ответното дружество следва да заплати обезщетение на ищцовото такова явяващо се
субективно негово право.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да развали
предварителния договор за покупко-продажба на МПС – Влекач по смисъла на чл.87, ал.1 от
ЗЗД, като в качеството на писмено заявление на изправната страна се явява настоящата
искова молба. Иска се на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде задължен ответника да върне
обратно неоснователно владяното МПС. Иска се да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца обезщетение/неустойка за изминало време, в което купувачът неоснователно е
задължал влекача, считано от 01.11.2019 г. /деня следващ датата на изпълнение на
задължението за плащане/ до реалното предаване на вещта или присъждането на нейната
равностойност. Алтернативно в случай, че ответникът няма възможност да върне обратно
неоснователно владяното МПС, се иска от съда съгласно задължителните разяснения дадени
2
с т.4 от Постановление на Пленума на ВС № 1/1979 г. да бъде задължен ответника да
заплати неговата стойност изцяло в размер на 12 500 евро, като бъде постановено ищцовото
дружество да задържи платената сума в размер на 3 000 евро, представляваща задатък,
поради неизпълнение на договора. Прави се искане за заплащане на законна лихва от
предявяването на иска до окончателното й изплащане, притежаващо качеството на
обезщетение за периода, в който ответникът е лишил ищеца от ползването на влекача.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски и адвокатски хонорар.
Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за отговор
съгласно чл.131 от ГПК, но в посочения срок, а и след това ответната страна не е депозирала
писмен отговор, както и не са представени никакви доказателства.
В първото по делото насрочено открито съдебно заседание ищцовото дружество се
представлява от управителя Ф.Б., както и от процесуалния представител адв. К..
Последната прави оттегляне на част от исковите претенции, а именно в частта, с
която е поискано от съда да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца
обезщетение/неустойка за изминало време, в което купувачът неоснователно е задържал
влекача, считано от 01.11.2019 г. /деня следващ датата на изпълнение на задължението за
плащане/ до реалното предаване на вещта или присъждането на нейната равностойност; в
случай, че ответникът няма възможност да върне обратно неоснователно владяното МПС,
съгласно задължителните разяснения дадени в т.4 от Постановление на Пленума на ВС №
1/1979 г. да задължите ответника да заплати неговата равностойност изцяло в размер на
12 500 евро, и ответникът да заплати законна лихва от предявяването на иска до
окончателното й изплащане, притежаващо качеството на обезщетение за периода, в който
ответникът е лишил ищецът от ползването на влекача.
В тази връзка, съдът с Определение № 209/17.12.2021 г. е прекратил производството
по делото в тази част.
В същото съдебно заседание, процесуалният представител на ищцовото дружество
прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Дружеството-ответник „М.“ ЕООД, редовно призовано по реда на чл.50, ал.2 от ГПК,
не се представлява от законен или процесуален представител, не ангажира становище по
предявения иск, не ангажира доказателства, не прави доказателствени искания или такова за
отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1
от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато
на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание.
Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по отношение на
ответното дружество.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло за посочените по-
горе суми, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се
мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване
на неприсъствено решение.
3
При този изход на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и претендираните от същия разноски в размер на 1 960 лева, от които сумата от 1 000
лева, заплатена държавна такса за образуване на делото и сумата от 960 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ сключения на 17.07.2019 г. между „Т.“ ЕООД и „М.“ ЕООД,
предварителен договор за покупко-продажба на МПС – влекач, представляващ влекач, с
марка „Волво“, модел ФХ 12 43 Т, рама № YV2ASW0A58B498759, двигател №
D13116321A1A, гориво Дизел, с рег. № Е 0365 КМ, цвят зелен, на основание чл.87, ал.1 от
ЗЗД.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.55 от ЗЗД ответникът „М.“ ЕООД, ДА ВЪРНЕ
обратно на ищеца „Т.“ ЕООД, неоснователно владяното МПС, представляващо влекач, с
марка „Волво“, модел ФХ 12 43 Т, рама № YV2ASW0A58B498759, двигател №
D13116321A1A, гориво Дизел, с рег. № Е 0365 КМ, цвят зелен.
ПОСТАНОВЯВА ищцовото дружество „Т.“ ЕООД ДА ЗАДЪРЖИ платената от
ответното дружество „М.“ ЕООД, сума в размер на 3 000 /три хиляди/ евро, представляващ
задатък, поради неизпълнение на договора.
ОСЪЖДА „М." ЕООД, С ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град П.,
улица „Р." № 108, ет. 1, ап. 2, община П., област Б., представлявано от управителя Д.С., с
ЕГН **********, с адрес: град П., улица „П." № 8, да заплати на „Т." ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: град П., община П., област Б., представлявано от
управителя Ф.Б., с ЕГН **********, с адрес: община П., село Я., улица „Х. " 16, сумата от 1
960 /хиляда деветстотин и шестдесет/ лева, представляващи сторени разноски в настоящето
производство за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК
и не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните, във връзка със защитата им срещу
неприсъственото решение по смисъла на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4