№ 164
гр. гр.Велинград, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. Т.А
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. Т.А Гражданско дело №
20255210100085 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Образувано е по предявени от М. Н. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Велинград, ул. „*******" № 5, против „Протер Инженеринг” ООД,
ЕИК *********, представлявано от Б. А. Т., със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, бул. „Митко Палаузов" № 9, искове с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване на уволнението й,
извършено със Заповед №55/08.01.2025 г. за незаконно и неговата отмяна и за
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-
консултант".
Ищцата твърди, че по силата на Трудов договор № 45/07.05.2024 г.,
сключен за неопределено време, заемала длъжността „продавач-консултант"
при ответното дружество, с основно трудово възнаграждение от 933 лв.
месечно. Излага, че постъпила на работа в деня на подписване на трудовия
договор - 07.05.2024 г. като веднага започнала да изпълнява трудовите си
задължения. Твърди, че отношенията с работодателя й били добри до
момента, в който преди коледните и новогодишни празници попитала какво
ще бъде работното й време и ще има ли почивни дни. Поддържа, че това било
възприето негативно от работодателя, но за да може да почива два дни по
1
празниците ги отработила в почивни за нея дни. Излага, че на 03.01.2025г.
попитала устно управителя дали ще й позволи ползването на няколко дни
платен годишен отпуск, като това било подминато с мълчание, което я
принудило в телефонен разговор от 06.01.2025г. да попита отново управителя
Б. Т. ще може ли да ползва платен годишен отпуск, за което има готовност да
подаде молба, като явно подразнен от въпроса, той отговорил на това нейно
питане да си подаде молба за напускане, а не за отпуск, след което й затворил
телефона. Обезпокоена от казаното на следващия ден - 07.01.2024г. се
срещнала за да разговарят, като управителят настоял тя да си даде трудовата
книжка, за да бъде оформено уволнението й, като й казал да не се явява
повече на работа. Излага, че с огромно огорчение предала трудовата си
книжка, но изразила недоумение защо ще й бъде прекратяван трудовият
договор след като стриктно е изпълнявала трудовите си задължения. Твърди,
че не е попълвала и подавала молба за напускане. Излага, че на 13.01.2025г.
отишла със съпруга си и двамата се срещнали с управителя, като й била
предоставена за подпис заповед №55/08.01.2025г., съгласно която трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по
взаимно съгласие. Сочи, че макар да било 13.01.2025г., управителят изписал
като дата на връчване на заповедта 08.01.2025г. и поискал тя да се подпише.
Твърди, че нито е предлагала прекратяване на договора по взаимно съгласие,
нито е приемала такова насрещно предложение, каквото поддържа, че не й е
правено, а в ултимативен тон й било казано, че ще бъде уволнена и да не идва
повече на работа. Поддържа, че затова отказала да подпише представената й
за подпис заповед. Счита, че прекратяването на трудовия й договор е
незаконосъобразно, поради което го оспорва изцяло. За да е налице
основанието по чл.325, ал.1, т.1 от КТ законодателят е предвидил като
необходимо наличието на изрично съгласие на страните, т.е. волеизявление на
всяка една от тях, за прекратяване на трудовия договор, което да е изразено
писмено, каквото в случая липсва. Предвид изложеното моли исковете й да
бъдат уважени. Ангажира доказателства.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК
ответникът оспорва исковете. Твърди се, че на 07.01.2025г. е изплатено
трудовото й възнаграждение и й било направено предложението да се
разделят по взаимно съгласие, което тя приела и на 08.01.2025г., пристъпили и
оформили документите, като оставало тя да ги подпише след като ги
2
подготвят. Излага, че след това започнали да я чакат в изпълнение на
уговорката им да дойде до офиса на дружеството да оформят документите,
като чак на 13.01.2025 г. се явила да си вземе документите, като най-нагло
отказала да подпише молбата с искането за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, за която се били разбрали. Твърди се,
че тогава тя отказала да подпише, грабнала си книжката и копие от Заповедта
и напуснала. Поддържа се, че в тази хипотеза според разпоредбите на Кодекса
на труда същата следва да се яви на работа на следващия ден, в случай, че не е
съгласна с прекратителното основание на трудовото правоотношение. Така
след като не се е явила на работа те останали в неведение досежно нейния
неизяснен статут дали е болна, дали си е намерила нова работа, дали е отишла
да се регистрира в Бюрото по труда, дали е подала заявление за отпускане на
обезщетение за безработица и прочее. Поддържа се, че трудовите права от В.
се осъществили в нарушение на принципа залегнал в чл. 8, ал.1 от КТ -
„Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно
изискванията на законите.“, като тя недобросъвестно не пожела да оформим
документацията във връзка с прекратяване на правоотношението й. Твърди се
също, че ищцата не изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения през
времетраенето на правоотношението им, като именно и в тази връзка с нея се
разбрали да прекратят договора по взаимно съгласие, но тя ги подвела, че ще
подпише надлежно всички документи във връзка с прекратяването. Твърди, че
редовно извършвала трудови нарушения, като невръчване на касови бонове на
клиенти, за което е била предупреждавана устно многократно /нарушение на
т.3 от длъжностната характеристика, наричана за краткост ДХ/; забравяла да
маркира 10 кутии цигари, за което е получила устна забележка; имала слаба
компютърна грамотност, редовно използвала мобилен телефон в работно
време и отблъсквала клиентелата от магазина, за което е многократно
предупреждавана. Така с оглед на всички тези пропуски в работния процес,
както и поради напредналата и възраст над 50 години, когато става все по-
трудно да си намериш работа взели човешкото решение да се разделят по
взаимно съгласие, но тя ги подвела явно само да си вземе трудовата книжка и
да изчезне. Предвид изложеното молят исковете да бъдат отхвърлени.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията,
3
възраженията и доводите на страните, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът с доклада по делото е обявил за безспорно, че ищцата е била в
трудово правоотношение с ответника на основание трудов договор №
45/07.05.2024г., като е заемала длъжността „Продавач-консултант”, който е
прекратен със Заповед № 55/08.01.2025 г., връчена на 13.01.2025г.. Тези
обстоятелства се доказват и от представените писмени доказателства, а
именно: Трудов договор № 45/07.05.2024 г. и Заповед № 55/08.01.2025 г..
От разпит на свидетеля Иван Димитров Върбовски, съпруг на ищцата се
установи, че на 23.12.2024 г. ищцата получила обаждане от работодателя си, с
което й е казано, че на 24-ти и 25-ти декември ще почива. Свидетеля излага, че
ищцата искала да ползва платен отпуск на 6-ти януари, но не получила
съгласие от работодателите си. Сочи, че на 7-ми Януари я придружил до
местоработата й, където тя се срещнала с шефовете си. Свидетеля излага, че
по време на срещата им той не присъствал, но след като излязла ищцата му
разказала, че са й казали да си остави ключа и че ще оправят документите й за
уволнение и ще й се обадят да си ги получи. От разпита му става ясно, че
след като не получила обаждане на 13.01.2025 г. двамата отишли отново до
офиса на работодателите й, където й била връчена заповед за прекратяване на
трудов договор, която тя не подписала. Свидетеля твърди, че ищцата му
казала, че не иска да напуска работа.
От разпит на свидетеля Георги Петков Семерджиев се установи, че на
07.01.2025 г. е присъствал на срещата на ищцата с работодателя й и чул
ищцата да казва „искам отпуск отсега“. Свидетеля излага, че работодателя на
ищцата и отвърнал, че е по-добре да се разделят по взаимно съгласие, при
което тя казала, че няма проблем и попитала кога да дойде за документите си,
а той й казал „ела утра да си получиш документите“, но тя не се появила
повече.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ:
За основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ответника-
работодател е следвало да установи пълно и главно, че трудовото
правоотношение е прекратено след като е получил писмено предложение за
това от ищцата, което е приел писмено в седемдневен срок от получаване на
предложението.
4
Предложението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ следва да изразява ясно и по
безсъмнен начин волята за прекратяване на трудовия договор, без да е нужно
страната да е посочила точния текст от закона - достатъчно е от изявлението и
да следва, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено.
Основание за прекратяване на трудовия договор трябва да бъде посочено или
да следва от текста на изявлението, когато страната по договора упражнява
потестативното си правото да го прекрати едностранно на друго основание,
различно от това по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като тогава изявлението и не
съставлява предложение, а уведомление за прекратяване на трудовото
правоотношение и поражда правни последици от момента на достигането му
до адресата. Единствената, предвидена в Кодекса на труда хипотеза, в която
всяка от страните по трудовия договор може да предложи на насрещната
прекратяването му без да сочи причини за това е по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
поради което нито предложителя следва да посочва изрично основанието за
прекратяване на трудовия договор, нито за това е задължен приемащия
предложението, ако от писменото му изявление следва ясно изразено съгласие
за прекратяването. Основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяване на
трудовия договор следва да бъде посочено задължително само в заповедта за
уволнение, имаща констативен характер, предвид различните последици от
прекратяване на трудовото правоотношение в зависимост от основанието за
това.
Между страните не е спорно, а и от данните по делото се установява, че
липсва отправено писмено предложение за прекратяване на трудовите
правоотношение между страните, което да е прието от ищцата. Твърденията
на ответната страна относно наличието на устна уговорка с ищцата за
прекратяването на трудовите й правоотношение с него, съдът намира за
недоказани, а и ирелевантни, доколкото законът изисква писмена форма за
действителност. Макар от разпита на св. Семерджиев да се установи, че е
имало изявено устно съгласие от страна на ищцата в този смисъл, то по делото
не се установи тя да се е явила съгласно уговореното на следващия ден за да
подпише писмена молба за това. От това именно следва, че дори да се приеме,
че предложението е отправено от страна на работодателя, то от страна на
работника не е установено същото да е прието в законоустановения срок, и по
силата на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, следва да се смята се, че
предложението не е прието, което предпоставя незаконосъобразност на
5
издадената заповед на това основание.
Разпоредбата на закона предвижда, като условие за прекратяването на
един трудов договор без която и да е от страните да дължи предизвестие да е
налице изразено писмено взаимно съгласие на страните, каквото по делото
безспорно липсва.
Представената и приета по делото молба на лист 33 по делото, в
действителност представлява предложението за прекратяване на договора, но
е видно, че същата не е подписана от ищцата, респективно не може да се
приеме, че предложението е прието.
Съдът намира, че фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не е
осъществен, тъй като липсва волеизявление от страна на ищцата за
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което следва да се
приеме, че същото не е прекратено по взаимно съгласие, поради което и
процесната заповед за уволнение, издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
е незаконосъобразна.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за признаване на
уволнението, извършено със Заповед №55/08.01.2025г. за незаконно и
неговата отмяна е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предвид основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ следва да бъде уважена и претенцията с правна квалификация чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ и съответно ищцата да бъде възстановена на предишната
длъжност, заемана до уволнението- „продавач-консултант“, като между
страните е безспорно, а и от данните по делото се установява, че е налице
съвпадение между длъжността, от която ищцата е уволнена, и тази, на която
иска да бъде възстановена, а на следващо място, е видно, че трудов договор №
45/07.05.2024 г. е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ и следователно е
за неопределено време.
По разноските
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски или сума в
размер на 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
6
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да бъде
възложена и държавната такса по предявените искове или сума в размер на
100 лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд Велинград и 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал .1, т. 1 КТ, Заповед №55/08.01.2025г.,
издадена от управителя на „Протер Инженеринг“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от Б. А. Т., със седалище и адрес на управление: гр.
Велинград, бул. „Митко Палаузов" № 9, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
от КТ, по взаимно съгласие е прекратено трудовото правоотношение с М. Н.
В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. „*******" № 5.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал .1, т. 2 КТ М. Н. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. „*******" № 5, на
длъжността „продавач-консултант“ в „Протер Инженеринг“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от Б. А. Т., със седалище и адрес на управление:
гр. Велинград, бул. „Митко Палаузов" № 9.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Протер Инженеринг“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от Б. А. Т., със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, бул. „Митко Палаузов" № 9 ДА ЗАПЛАТИ НА М.
Н. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. „*******" № 5,
сумата от 1000 лева, представляваща сторените в настоящото производство
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Протер Инженеринг“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от Б. А. Т., със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, бул. „Митко Палаузов" № 9, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград
сумата от 105 лв., представляваща държавна такса по предявените искове.
Решението на основание чл. 316 вр. 315, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Пазарджик с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано
от 28.05.2025 г..
7
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8