№ 234
гр. Велико Търново, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20214110102576 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. М. КР. против ЧСИ В. Г., с район
на действие Окръжен съд – Велико Търново, за осъждането ответника за сумата от 635 лв.,
надвзети в противоречие със закона несеквестируеми суми от трудово възнаграждение до
01.09.2021г., представляваща вреди от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение по изп. дело № 20207250401114 г. по описа на ЧСИ В.Г..
Ищецът твърди, че ответният ЧСИ е наложил запор върху трудовото му
възнаграждение в противоречие със закона – вземането по изп. лист от 06.01.2010г. по
НОХД № 415/2006г. на ВТОС било погасено по давност, както и сумите, удържани от
трудовото му възнаграждение били несеквестируеми. Ищецът твърди, че от страна на
съдебния изпълнител е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, получавано по
реда на чл. 77-78 от ЗИНЗС и чл. 56-57 от ППЗИНЗС, както и че от същото в периода. до
м.септември 2021г. са удържани суми, явяващи се несеквестируем доход. Заявява, че по този
начин са му нанеси вреди, изразяващи се в направените удръжки от трудовото му
възнаграждение, за които вреди ответникът отговаря по реда на чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД,
тъй като същият не е посочил размерът на удръжката и не го е определил по начин, по който
този размер може да бъде изчислен. В открито съдебно заседание ищецът поддържа иска,
като с писмена защита и чрез упълномощения си процесуален представител поддържа
предявената искова молба.
От своя страна ответникът чрез упълномощения си процесуален представител оспорва
иска като твърди, че при изпъленнието по ИД № 20207250401114 е спазен закона. Навежда,
че вредата от извършено престъпление като непозволено увреждане, изрично е изключена
от обхвата на чл.112 от ЗЗД, а и с предприетите действия по изпълнителните дела - ИД №
1
20207250401114 и изп.д. № 165/2017г. на ДСИ при РС Троян давността била прекъсвана.
Освен това, възнаграждението в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода е
секвестируемо съгласно правилата на чл.445, ал.2, т.2 и чл.78, ал.3 от ЗИНЗС. Не била
настъпила и вреда за ищеца. Ответникът моли съда да отхвърли исковете и да му присъди
разноски.
С определение от 03.11.2021 г. ЗД „Лев инс” АД гр.София е конституирано като трето
лице-помагач на ответника.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира за
установено следното от фактическа и достига до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 441 от ГПК, вр. чл. 74 от ЗЧСИ,
вр. чл. 45 ЗЗД, като ищецът следваше да установи, че в резултат от процесуално
незаконосъобразните действия на ответника в периода до 01.09.2021 г. са направени
удръжки от трудовото му възнаграждение за суми в общ размер от 635 лева, които суми са
част от неговия несеквестируем доход.
В случая по делото е безспорно, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на
06.01.2010г. по НОХД № 415/2006 г. на ВТОС, по молба на взискателя Георги Красимиров
Величков срещу ищеца е образувано изп. дело № 20207250401114 г. по описа на ЧСИ В.Г.,
за парично вземане от 50000 лв. за вреди от извършено престъпление. Преди това по същия
изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 165/2017г. на ДСИ при РС Троян, като
призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 26.10.2017г.
В рамките на образуваното изп. дело, след проучване имущественото състояние на
длъжника, с разпореждане на съдебния изпълнител от 21.12.2020 г. е наложен запор върху
вземането на ищеца за трудово възнаграждение, дължимо от Затвора, гр. Ловеч.
Видно е от постъпилото писмо от Министерство на правосъдието Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” Затвора, гр. Ловеч, че в периода от м. септември 2021 г. – м.
декември 2021 г. на ищецът са му правени удръжки от по 140.00 лева, а според приложената
към исковата молба спръвка от заквора, за периода март-юни 2021г. му е удържана сумата
365 лв.
Общият режим на секвестируемостта при принудително изпълнение е уреден в чл. 446
ГПК, но доколкото в чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС са уредени особени правила относно
секвестируемостта при лишените от свобода, то в случая приложение следва да намери
именно особеният закон и правилника за неговото приложение. Съгласно чл. 78, ал. 3
ЗИНЗС, на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони,
но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, а според чл. 57, ал. 1
ППЗИНЗС, удръжките по член 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от ГПК
върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази
негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от
свобода, след като от нея се приспаднат данъците.
В случая, както от писмото и справките от Министерство на правосъдието Главна
2
дирекция „Изпълнение на наказанията” - Затвора, гр. Ловеч, така и от твъреднията на ищеца
не може да се направи извод, че е нарушен закона и удръжките, които са правени от
възнаграждението на ищеца в изпълнение на наложения запор, са в размер, който е по-
малък от 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага
на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците. След като
администрацията на Затвора, гр. Ловеч е извършила законосъобразно удръжките, следва
извод, че не е налице първият правопораждащ елемент от фактическия състав на чл. 74
ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД - противоправно поведение.
Съдът възприема възражението на ответника, че в изпратеното запорно съобщение
изрично е посочено, че удръжките следва да се извършат при спазване разпоредбите на чл.
446 ГПК, както и че в случая единственото задължение на съдебния изпълнител е било да
установи наличието на вземане на ищеца и да изпрати запорно съобщение. Т.е. дори от
възнаграждението на ищеца да бяха правени удръжки, които да засягат несеквестируемата
част от същото, то отговорността отново не би била на съдебния изпълнител. Предвид на
горните изводи, не се налага обсъждане на въпросите отсносно вината и причинната връзка
с резултата, доколкото последният не се явява вредоносен.
По повод цитираното в писмената защита на процесуалния представтил на ищеца
Тълкувателно решение № 2/26.6.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, следва да се
има в предвид, че полаганият от него труд не е такъв по трудово правоотношение, респ.
получаваното възнаграждение не е трудово по смисъла на КТ, а цитираното решение касае
доводи и съображения именно по повод трудови правоотношения. По повод полагания в
пенитенциарните заведения труд в ЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от
свобода в трудова дейност има за цел тяхното поправяне и ресоциализиране, като
полагането на този труд се извършва не само за получаване на възнаграждение, а и по повод
последици, различни от присъщите за едно трудово правоотношение – за приспадане на част
от наказанието, за замяна на един режим с друг и пр.
Не на последно място, институтът на несеквестируемостта е предвиден с цел да
осигури необходимия екзисненс минимум, т.е. за да защити длъжника от поставянето му в
ситуация, при която същият да не може да посреща и най-елементарните си ежедневни
нужди. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 84, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС изрично е
предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1/ безплатна храна, достатъчна по
химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието
съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2/ непрекъснато
време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3/ самостоятелно легло, безплатно
облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на
правосъдието; 4/ здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на
лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез
Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна,
съобразена с характера на извършената работа. Т.е. лишените от свобода на практика са
поставени в ситуация, при която не са им нужни парични суми за задоволяване на
3
минимално необходимите жизнени нужди, именно поради което и по отношение на тях не
съществува законово изискване реално да получават възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната (не случайно е и предвиждането в чл. 78, ал. 1
ЗИНЗС относно процента от изработеното), а за извършване на удръжки от възнаграждение
за положен труд са приложими цитираните по-горе норми, които се явяват специални по
отношение на ГПК.
Вземането по изп. лист от 06.01.2010г. по НОХД № 415/2006г. на ВТОС не е погасено
по давност, като възраженията на ищеца за това са недоказани. По същия изпълнителен лист
е било образувано изп.д. № 165/2017г. но ДСИ при РС Троян, като същата е прекъсвана
както с предприетите по това изпълнително дело действия, така и с тези, предприети по изп.
дело № 20207250401114 г. по описа на ЧСИ В.Г..
С оглед на горните съображения, претенцията на ищеца е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото е на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на
ответника направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение м вазмер на 400
лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. М. КР. ЕГН **********, против ЧСИ В. Г., рег. № 725, с район
на действие Окръжен съд – Велико Търново, за заплащане на сумата от 635 лева,
представляваща вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.
дело № 20207250401114 г. по описа на ЧСИ В.Г..
ОСЪЖДА М. М. КР. ЕГН **********, да заплати на ЧСИ В. Г., рег. № 725, с район на
действие Окръжен съд – Велико Търново, сумата 400 лв. /четиристотин лева/ разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на ЗД „Лев инс” АД гр.София, в качеството му
на трето лице-помагач на ответника ЧСИ В.Г..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4