Р Е Ш
Е Н И Е
№ 25.04.2014 год. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд V граждански състав
На 15 април 2014 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА
Секретар П.У.
Прокурор
………………………
Като
разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА
търг.д. №
120 по описа на 2013 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по настоящето търговско дело е
образувано по искова молба „ТУНДЖА КООП”
АД със седалище гр.Ямбол, адрес на управление ул.Обходен път-Изток № 90, ЕИК
**********, представлявано от изпълнителния директор Д. Д. П. чрез пълномощник
адв.В.К.,*** „БОЯДЖИЕВИ БРАДЪРС” ООД
със седалище гр.Ямбол, адрес на управление ул.Ямболска комуна № 42,
представлявано от управителите П.Г.Б., ЕГН-********** и Д.Г.Б., ЕГН-**********,
действащи заедно и поотделно с цена на
иска 60000 лв.
Ищецът твърди, че съгласно изп. лист
от 11.09.2013 год. по ч. гр.д. №2272/2013 год. на ЯРС издаден по реда на чл.417
т.9/ГПК ответниците са осъдени солидарно да заплатят на дружеството сумата
60000 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2013 год. и
1400 лв. разноски.В срока по чл.414 ГПК същите са възразили, поради което е
заведен настоящият установителен иск.Ищецът твърди още, че вземането му
произтича от сключен между ищеца в качеството на продавач и „БОЯДЖИЕВИ БРАДЪРС” ООД в качеството им на купувач
договор за покупко-продажба на имот, находящ се в с.Кукорево, обл. Ямболска,
представляващ Търговска сграда на два етажа със застр. площ 430 кв.м. заедно с
отстъпено право на строеж върху УПИ-І в кв.50, целия с площ от 2485 кв.м.Ищеца
сочи, че на 25.10.2010 год. между двете дружества е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на имота за сумата 160000 лв., което е
действителната уговорена продажна страна за имота.Поради факта, че купувачът е
можел да получи кредит в размер на 100000 лв. в нот. акт е вписана само тази
сума.На 07.12.2010 год. сделката е обективирана в нот.акт №167, дело №661/2010
год. на нотариус Д.Л., като в акта е вписана продажна цена 100000 лв.Поради
това и съгласно чл.3 от предварителния договор на 07.12.2010 год. ответното
дружество е подписало запис на заповед в размер на 60000 лв., с който са
гарантирали изплащането на продажната
цена в срок до 30.12.2011 год.Въпреки това сумата не е изплатена на ищеца.
На 10.09.2012 год. между страните е подписано споразумение, с което сумата
от 60000 лв. е разсрочена на 11 вноски платими в срок до 10.08.2013 год.
Съгласно т.4 от соченото споразумение, задължението се обезпечава със запис на
заповед.Ищеца счита, че посочената в нот.акт цена е симулативна, тъй като
действителната пазарна цена на имота е уговорена в размер на 160000 лв.
Иска се постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че
ответниците дължат солидарно сумата от
по ч. гр.д. №2272/2013 год.
Заявена е претенция за разноски за настоящата инстанция.
В срока по чл.367 ал.1 ГПК не е депозиран отговор от ответното дружество.
В същия срок е депозиран отговор вх.№387/20.01.2014 год. от ответниците П.
и Д. Б.и чрез пълномощника им адв.Г., в който се оспорват изцяло твърденията по
исковата молба, като се твърди, че е посочена фактология, която е неотносима
към настоящия запис на заповед, предмет на заповедното производство.Според
ответниците предмет на делото е установяване съществуването на вземането по
запис на заповед с падеж 10.08.2013 год.Този запис на заповед не обезпечава
съществуващо задължение на ответниците.В приложеното по делото споразумение от
10.09.2012 год. е разсрочено задължение на ответниците, като не е посочен
произходът му, както и в счетоводните регистри на двете дружества няма отразени
записвания за задължения/вземания за посочените суми. Ищцовото дружество не е
предприело действия по реализиране на правата си по първия запис на заповед по
съображения, изложени в отговора.Твърди, че действителната продажна цена е тази
отразена в нотариалния акт.
Иска се постановяване на решение, с което иска да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.Заявена е претенция за разноски.
В срока по чл.372 ал.1 ГПК е депозирана допълнителна искова молба
вх.№700/18.02.2014 год., с която се уточняват твърденията по първоначалната
ИМ.Твърди се, че ищцовото дружество не е действало недобросъвестно с цел да
увреди ответното дружество, тъй като първият запис на заповед е анулиран и не е
използван от ищеца.Страните са предоговорили задължението си от 60000 лв. като
са се споразумели за нов падеж и нов начин на разсрочено плащане.
В срока по чл.373 ал.1 ГПК е депозиран допълнителен отговор от ответниците П.
и Д. Б.и по допълнителната ИМ, в който се сочи, че оспорването от страна на
ищеца е голословно, а отразеното в
доп.искова молба не отговаря на обективната истина.
В с.з. ищецът редовно призован, явява се изпълнителния директор на
дружеството Д.П..Исковата претенция се поддържа така, както е заявена от
процесуалният представител адв.В.К. редовно упълномощена.Излагат се допълните
съображения в писмена защита вх.№1656/22.04.2014 год.
Ответниците „БОЯДЖИЕВИ БРАДЪРС”ООД, П.Г.Б.
и Д.Г.Б., редовно призовани се представляват от техния процесуален представител
адв.Г.Г., редовно упълномощен.Същият оспорва исковата претенция по
съображенията изложени в отговора на ИМ, допълнителният отговор и допълнителни
съображения изложени в писмена защита вх.№1713/25.04.2014 год.
Съдът след преценка на доказателствата и при съобразяване със закона прие
следното от:
Фактическа страна:
Ищецът „Тунджа Кооп”АД, гр.Ямбол и ответника „БОЯДЖИЕВИ БРАДЪРС”ООД, Ямбол са търговски по см. на
чл.1 ТЗ, предвид надлежното им вписване в търговския регистър.Управители на
ответното дружество съобразно обявеното в търговския регистър са П.Г.Б. и Д.Г.Б.,
заедно и поотделно.
На 25.10.2010 год. между ищеца и ответното дружество, представлявано от
управителя П.Б. е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с.Кукорево,
представляващ масивна търговска сграда на два етажа със застроена площ 430
кв.м. заедно с отстъпено право на строеж върху УПИ І в кв.50 по плана на селото
с площ 2485 кв.м. за сумата 160000 лв.В
т.2 от договора е оформено изрично съгласие на страните, че действителната цена
на имота е 160000 лв., а в нотариалния акт за покупко-продажба на имота при
прехвърлителната сделка да се впише продажна цена-100000 лв.Купувачът е заявил, че е съгласен да
придобие собствеността върху гореописания имот от продавача за сумата 160000 лв.,
която ще бъде изплатена по следния начин:Първата част от договорената сума в
размер на 100000 лв. ще бъдат изплатени в деня на изповядване на нотариалната
сделка-чрез банков кредит.Остатъкът от общата сума в размер на 60000 лв. остават
дължими след нотариалното прехвърляне на имота
и ще се изплатят на продавача в срок до 30.12.2011 год.В предварителния
договор изрично е записано, че за сумата в размер на 60000 лв. купувачът се
задължава да разпише запис на заповед на продавача.По делото е приложено и
заверено копие на запис на заповед с падеж на плащането 30.12.2011 год.
подписан от управителя П.Б..
Видно от приложения нот. акт №167, дело №661 от 07.12.2010 год. ищцовото
дружество в качеството си на продавач е прехвърлило на ответното дружество,
представлявано от управителя П.Б. собствеността на гореописания имот, предмет
на предварителния договор за сумата 100000 лв. съгласно постигнатите
договорености по предварителния договор от 25.10.2010 год.
На 10.09.2012 год. между ищцовото и ответното дружество е подписано
споразумение, по силата на което страните се договарят за разсрочено плащане на
задължението на „БОЯДЖИЕВИ БРАДЪРС”ООД към
„Тунджа Кооп”АД, цялото в размер на
60000 лв. съгласно описания погасителен план.В т.4 от споразумението е
записано, че неразделна част от същото, като обезпечение по т.3 е разписана от
собствениците на „БОЯДЖИЕВИ БРАДЪРС”ООД П.Г.Б. и
Д.Г.Б. запис на заповед за сумата 60000 лв.Споразумението е подписано от
двамата управители на ответното дружество.Към споразумението е приложен запис
на заповед от същата дата 10.09.2012 год. с падеж 10.08.2013 год. с издател
„БОЯДЖИЕВИ
БРАДЪРС ООД и авалисти П.Г.Б. и Д.Г.Б.
като физически лица.
В с.з. на 15.04.2014 год. ответниците П. и Д. Б.и не оспориха подписите си
положени под всички гореописани документи.
На поставените въпроси по реда на чл.176 ГПК обаче и двамата ответници
заявиха, че заплатената цена е 100000 лв. и не дължат нищо на ищеца.П.Б. заяви,
че извън сделката с този недвижим имот не са имали други взаимоотношения с
ищеца.Д.Б. заяви, че не може да отговори на въпроса фирмата дължи ли нещо на
ищеца.
Видно от приложеното ч. гр.д. №2272/2013 год. на Ямболски районен съд по
заявление подадено от ищцовото дружество и приложен запис на заповед с падеж
10.08.2013 год. е издадена заповед за изпълнение № 1456/10.09.2013 год. по
чл.417 ГПК срещу тримата ответници „БОЯДЖИЕВИ
БРАДЪРС”ООД, П.Г.Б. и Д.Г.Б. за сумата 60000 лв., законна лихва върху главницата
от 09.09.2013 год. до окончателното изплащане и разноски в размер на 1400 лв. и
изпълнителен лист от 11.09.2013 год.В двуседмичният преклузивен срок е подадено
възражение от П.Г.Б., Д.Г.Б. и „БОЯДЖИЕВИ
БРАДЪРС”ООД, Ямбол.
Ответниците са представили два броя квитанции към приходен касов ордер без
номер съответно са сумите 3700 лв. от 30.01.2012 год. и 2000 лв. от 15.03.2012
год. без допълнителни данни за какво са сумите.От приложеният нот. акт № 168,
дело №662/07.12.2010 год. е видно, че ответното дружество е ипотекирало
придобития от ищеца недвижим имот в полза на Райфайзенбанк България ЕАД.
В заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се сочи на следното:1.В
счетоводството на „Тунджа кооп”АД процесната сделка е осчетоводена на
08.12.2010 год. по продажна цена 160000 лв., като задължението на „БОЯДЖИЕВИ БРАДЪРС”ООД е отразено по дебита сметка
4111-клиенти срещу кредитиране на сметки 705-приходи от продажби на дълготрайни
активи 100000 лв. и 709-други приходи от продажби 60000 лв.Единственото плащане
от страна на ответното дружество, отразено по счетоводните регистри на „Тунджа
кооп”АД е в размер на 100000 лв. получени по банков път, като остатъкът от
60000 лв. фигурира като задължение
на „БОЯДЖИЕВИ
БРАДЪРС”ООД към 18.03.2014 год.Сумата от
60000 лв., отразена в сметка
709-Други приходи от продажби е включена в увеличение на годишния финансов резултат
на ищцовото дружество за 2010 год.След проверка в счетоводството на
ответното дружество вещото лице е
установило, че процесният актив е заприходен по сметка 203-сгради и
конструкции, на 08.12.2010 год.Стойността на придобиване отразена в счетоводните
регистри е 100000 лв.Задължението на ответното дружество към „Тунджа кооп”АД е
отразено по кредита на сметка 4011-доставчици.След извършеното плащане по
банков път на сумата от 100000 лв. задължението на ответното дружество към
ищеца е нула.Съобразно публикуваният годишен отчет за дейността на ответното
дружество за 2011 год. балансовите задължения са в размер на 365000 лв.
В с.з. вещото лице поддържа така изготвеното заключение, като конкретизира,
че сумата от 60000 лв. е отразена единствено в счетоводството на ищеца и
фигурира като задължение на „ БОЯДЖИЕВИ БРАДЪРС”ООД и е
отразена по сметка 709.Основанието за това записване при ищеца е „търговска
сграда в с.Кукорево”, като 60000 лв. са
допълнителен приход по предварителен договор.
Заключението се прие от съда и не се оспори от страните в процеса, поради
което съдът го включва в обсъжданията си.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на база преценка на
всички ангажирани от страните доказателства.
Правна страна:
Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, заявеният и поддържан
петитум и развилото се предходно заповедно производство съдът в доклада си по
чл.375 ал.1 ГПК квалифицира иска по чл.422 ГПК.Същият се прецени за допустим
като заведен в преклузивния срок по чл. 415 ал.1 ГПК поради което съдът го
разглежда по същество.
Искът е основателен и доказан , поради
което следва да бъде уважен, ведно със законните последици.Съображенията са
следните:
Съгласно нормата на чл.414 ал.1 ГПК, длъжникът може да възрази срещу
заповедта за изпълнение или срещу част от нея, като обосноваване на
възражението не се изисква.Това право на длъжника задължава кредитора да
предяви установителния иск по чл.422 ГПК като в това исково производство същия
следва да докаже чрез пълно главно доказване основанието на вземането си.Иначе
казано в тежест на ищеца е да докаже каузалните отношения относно записа на
заповед от 10.09.2012 год.и задължението, което същия обезпечава в каквато
насока са дадените от съда указания.
От съвкупната преценка на доказателства по делото съдът може да изведе
обоснован извод, че страните по делото са се обвързали валидно чрез сключения
между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
25.10.2010 год.При прецизна преценка е видно, че клаузите по същия са ясни и не
изискват специално тълкуване на волята на страните към датата на подписването му.Имота,
предмет на бъдещата прехвърлителна сделка е индивидуализиран, както и
продажната цена за която е постигнато съгласие, а именно сумата от 160000 лв.В
тази връзка клаузата на чл.2 т.1 е пределно ясна-„купувачът заяви, че е
съгласен да придобие собствеността върху гореописания имот за сумата 160000
лв.”Пак по силата на същия договор страните са постигнали съгласие първата част
от договорената сума в размер на 100000 лв. да се заплати в деня на изповядване
на сделката, а остатъкът от сумата в размер на 60000 лв. остават дължими след нотариалното прехвърляне на имота и ще се
изплатят на продавача в срок до 30.12.2011 год.За обезпечаване на това вземане
е подписан запис на заповед с падеж на плащането 30.12.2011 год.Както се посочи
в констативната част на решението ответниците П. и Д. Б.и не оспориха подписите
положени върху всички представени им от съда документи.В изпълнение на
задължението си по предварителния договор ищеца/продавач/ е прехвърлил
собствеността на имота с нот. акт № 167 от 07.12.2010 год.В същия е записана
продажна цена в размер на 100000 лв., така както са договореностите на страните
по предварителния договор, а остатъка от същата в размер на 60000 лв. е
останала дължима.Тук е мястото да се посочи, че съдът включва в обсъжданията си
представения от ищеца предварителен договор, поради обстоятелството, че същия
не беше оспорен в хода на процеса от ответната страна, както не се оспори и факта
че подписът положен от управителя П.Б. е негов.При наличието на тези фактически
данни съдът намира, че този документ съставлява т.н. обратно писмо и за
установяване на симулацията относно записаната в нот. акт цена не е нужен
разпита на свидетели, в каквато насока е задължителната практика на ВКС/
Р.№417/18.10.2012 год. по гр.д. №568/2012 год. ІV г.о./.В тази връзка съдът
прави обоснован извод, че е налице симулация при нотариалното изповядване на
сделката досежно продажната цена на
имота и същата е договорена в размер на 160000 лв.Налице е хипотезата на
чл.17 ал.1 ЗЗД съобразно която, ако страните прикрият сключеното между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно
прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.Безспорен
факт е, че сумата от 100000 лв. е заплатена на ищеца по банков път, а сумата от
60000 е останала дължима.По делото липсват доказателства, дори и твърдения за
заплащането й от страна на ответното дружество „БОЯДЖИЕВИ
БРАДЪРС”ООД, което е придобило собствеността върху имота.За прецизност на мотивите
съдът намира за нужно да посочи, че ответниците не ангажираха по делото никакви
доказателства, опровергаващи първоначално договорената цена, извън приложения
нотариален акт за сделката.Приложеното по делото споразумение от 10.09.2012
год. надлежно подписано от ищеца „Тунджа кооп”АД и
„БОЯДЖИЕВИ БРАДЪРС”ООД касае отново процесната
сума от 60000 лв. за която е изготвен погасителен план за плащане.Това
споразумение хронологически следва изтичането на крайния срок за плащане по
предварителния договор 30.12.2011 год. Поради
липсата на доказателства за плащане на сумата 60000 лв., съставляваща остатъка
от продажната цена на имота, както и липсата на доказателства досежно наличието
на други правоотношения между страните, следва да се приеме обоснован извод, че
е налице новиране на задължението.В тази връзка съдът намира за нужно да
посочи, че в с.з. ответника П.Б. ясно
заяви, че „освен тази сделка с ищеца други взаимоотношения не са имали”.Тоест
всички подписани между страните документи касаят именно сделката с недвижимия
имот, предмет на предварителния договор и на нот. акт.И тъй като предмет на
доказване в настоящето производство е дължимостта на сумата по записа на
заповед с падеж 10.08.2013 год. съдът
намира за нужно да посочи, че подписването на същия е изрично договорено между
страните в т.4 от споразумението.
Все в посока на приетия от съда краен извод за основателност на иска са и
данните от назначената съдебно-икономическа експертиза.Както се посочи в
констативната част на решението ищецът е направил записвания в своето счетоводство
като продажна цена на отчуждения имот сумата 160000 лв., от които 100000 лв.
получени по банков път.Анализа на горните доказателства отново води на
обоснован извод, че договорената цена между страните е тази по предварителния
договор в размер на 160000 лв., реално заплатената от ответното дружество е в
размер на 100000 лв.Следователно сумата от 60000 е останала дължима.Да се
приеме обратното на практика означава съдът да излезе извън формална логика,
още повече че наличните по делото доказателства са взаимно кореспондиращи
си.Нито едно от обсъдените до тук доказателства не е в противоречие с
останалите при извършената съвкупна преценка от страна на решаващия съд.
На следващо место съдът е длъжен да обсъди и редовността на записа на
заповед с падеж 10.08.2013 год., тъй като този документ е основанието за
издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.д.№2272/2013
год. на ЯРС.При тази проверка установи, че същият отговаря на изискванията на
чл.535 ТЗ.В случая издател на ЗЗ е ответното дружество „БОЯДЖИЕВИ БРАДЪРС”ООД, за което подпис е положил
управителя П.Б..Авалисти и като
физически лица са ответниците П.Г.Б. и Д.Г.Б..Тук е мястото да се посочи, а
и с оглед възражението на ответниците, че по-рано издаденият ЗЗ с падеж
30.12.2011 год. на практика е обезсилен с подписването на споразумението от
10.09.2012 год. и ЗЗ с падеж 10.08.2013 год.Това е така именно с оглед
обективираните нови договорености между
страните по разсрочване на задължението от 60000 лв.
С оглед записванията в ЗЗ съдът намира, че е налице солидарна отговорност
на тримата ответници за сумата от 60000 лв.Както вече се посочи по-горе издател
на ЗЗ е ответното дружество , ответниците П. и Д. Б. са поръчители/авалисти/ в
качеството си на физически лица, така както изрично е записано в
документа.Менителничните ефекти, каквито са записът на заповед и менителницата,
са формални правни сделки при които липсата на определените от закона реквизити
води до нищожност на акта по арг. от чл.455 и чл.535 ТЗ.В случая съдът прие, че
процесния ЗЗ е редовен.Както е известно плащането на менителницата и на записа
на заповед се обезпечава чрез менителничното поръчителство/авал/.То се
учредява с едностранно волеизявление на авалиста, което трябва да е изразено
върху менителничния документ, какъвто е настоящия случай.Авалът и
поръчителството по гражданското и търговското право имат обща
обезпечителна функция, но между тях
съществуват различия които обособяват авала като самостоятелен вид
сделка.Аксесорността на договора за поръчителство не намира приложение при
авала.Поръчителството е договор, който предполага съгласието на
кредитора-чл.138 ал.1 ЗЗД.Авалът се поражда от едностранното волеизявление на
авалиста и няма другия изисквания за пораждане на правните му
последици.Изложените съображения от страна на съда са досежно извода за
наличието на солидарна отговорност между ответното дружество и физическите
лица-ответниците П. и Д. Б.-арг. от чл.485 ал.1 ТЗ.Тук съдът се позовава на
практиката на ВКС/Р.№11/11.03.2013 год. по т.д. № 234/2012 год. І т.о./
По така изложените съображения съдът прие иска за основателен и доказан по
отношение на тримата ответници.
По възраженията на ответниците П. и Д. Б.:
От материалите по делото е видно, че първия ответник „БОЯДЖИЕВИ БРАДЪРС”ООД в срока по чл.367 ал.1 ГПК не
депозира отговор на исковата молба.При това положение относима в случая е
нормата на чл.370 ГПК, съобразно която, когато в установения срок ответникът не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори
истинността на представен документ, не
посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи
възможността да направи това по-късно.
Отговор на ИМ и допълнителен отговор са депозирали ответниците П. и Д. Б..Същите
поддържат абсолютните и относителни възражения,които касаят нищожността на ЗЗ,
поради противоречие със закона и заобикалянето му, поради накърняването на
добрите нрави, поради липса на съгласие и поради липса на основание.По
същността на това оплакване съдът в настоящия състав изложи подробни
съображения, свързани с основателността на иска и най-вече досежно релевантния
факт за постигнатото между двете дружества съгласие за продажната цена на имота
в размер на 160000 лв.Изложи съображения и относно новирането на задължението
на ответното дружество с подписването на споразумението от 10.09.2012 год.Както
вече се посочи ответниците Б. не оспориха полагането на подписите си под това
споразумение, а едновременно с това е налице и категорично изявление, че между
страните не са съществували други правоотношения ,извън договореностите за
недвижимия имот.При съвкупната преценка на тези релевантни факти и при пълното
отсъствие на твърдение и доказателства от страна на ответниците какво точно задължение в размер на 60000
лв. са разсрочили и обезпечили със записа на заповед съдът прие иска за
основателен и доказан.Защитата на ответниците поддържа, че споразумението и ЗЗ
касаят несъществуващо задължение.Да се приеме обратното/което не е така/-че
страните са подписали на 10.09.2012 год. и обезпечили несъществуващо задължение
означава съдът да излезе извън доказателствата по делото и обективната логика.Ето
защо и това възражение се прецени като неоснователно.
Възраженията досежно менителничното поръчителство се прецениха също като
неоснователни пак по изложените по-горе съображения.Издател на ЗЗ е ответното
дружество „БОЯДЖИЕВИ БРАДЪРС”ООД, а
физическите лица П. и Д. Б. според изричното записване са авалисти.Това е така,
защото в записа на заповед точно са посочени издателят и авалистите.Правната
доктрина и практиката последователно приемат, че задължението на авалиста е
самостоятелно и е независимо от задължението, което обезпечава.Израз на този
основен принцип е невъзможността
авалистът да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията,
които би могъл да противопостави самия хонорат-както абсолютните възражения за
недействителността на ефекта, така и неговите лични възражения, произтичащи от
каузалното правоотношение/Р.№17/21.04.2011 год. по т.д. №213/2010 год. ІІ т.о.,
Р.№ 120/30.07.2010 год. ІІ т.о., Р.№5/09.02.2010 год. по т.д. № 268/2009 год.
ІІ т.о. на ВКС/.А както се посочи по-горе в мотивите ответното дружество като
издател на записа на заповед не противопостави в хода на процеса никакви
възражения в тази насока.Ето защо и тези възражения на ответниците П. и Д. Б.
се прецениха като неоснователни.
За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да посочи, че въпреки горните
възражения, налице е изричното признание от страна на двамата ответници, че
положените подписи за авалисти са техни.
По изложените съображения съдът приема за установено по отношение на
ответниците „БОЯДЖИЕВИ БРАДЪРС”ООД, П.Г.Б.
и Д.Г.Б., че същите дължат солидарно сумата от 60000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявление 09.09.2013 год. до
окончателното изплащане, както и сумата 1400 лв. разноски по ч. гр.д. №
2272/2013 год. по описа на Ямболски районен съд.
При този изход на делото следва да бъде уважена заявената претенция на
ищеца и ответниците да бъдат осъдени да му заплатят разноски за настоящата
инстанция съобразно приложения списък на разноските в размер на 2850 лв.
При тази мотивация, ЯОС
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.
чл.422 ГПК по отношение на ответниците „БОЯДЖИЕВИ
БРАДЪРС”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,
ул.Ямболска комуна № 42, представлявано от управителите П.Г.Б. и Д.Г.Б.,
действащи заедно и поотделно, П.Г.Б., ЕГН-********** *** и Д.Г.Б., ЕГН-**********
***,че същите дължат солидарно на
„ТУНДЖА КООП”АД със седалище и адрес на управление:гр.Ямбол, ул.Обходен
път-Изток № 90, ЕИК *********, представлявано от изп.директор Д. Д. П.
, съдебен адрес:гр.Ямбол, ул.Ж. П. № .. ет... адв.В. К. сумата от 60000/шейсет хиляди/ лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението-09.09.2013 год. до окончателното изплащане,
както и сумата 1400 лв. разноски по ч. гр.д. № 2272/2013 год. по описа на
Ямболски районен съд.
ОСЪЖДА „БОЯДЖИЕВИ БРАДЪРС”ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Ямбол, ул.Ямболска комуна № 42, представлявано от
управителите П.Г.Б. и Д.Г.Б., действащи заедно и поотделно, П.Г.Б., ЕГН-**********
*** и Д.Г.Б., ЕГН-********** *** да
заплатят на „ТУНДЖА КООП”АД със седалище и адрес на управление:гр.Ямбол,
ул.Обходен път-Изток № 90, ЕИК *********, представлявано от изп.директор Д. Д.
П., съдебен адрес:гр.Ямбол, ул.Ж. П. № .. ет... адв.В. К. разноски за настоящата инстанция в размер
на 2850/две хиляди осемстотин и
петдесет/ лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: