Р Е Ш Е Н И Е
№160 12.07.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
осми юли две хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберва - Георгиева
Секретар:
Атанаска Ганева
като
разгледа докладваното от съдия М.Берберова - Георгиева
административно
наказателно дело № 450 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на А.О.А. с ЕГН ***********, в
качеството й на управител и едноличен собственик на „А.**“ с ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:*** и с адрес за призоваване: гр.Несебър,
обл.Бургас, ул.“Х.К.“ № 18 против
Наказателно постановление № 425705-F401433 от
13.03.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите /ЦУ на НАП/,
с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за
административно нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно
заседание се явява лично управителят на дружеството-жалбоподател представител и
поддържа жалбата си. Не сочи нови доказателства.
Процесуалният
представител на ТД на НАП – гр.Бургас в съдебно заседание оспорва жалбата, като
неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно. Също не представя нови
доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид
исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършена
проверка на 10.08.2018г., в търговски обект – баничарница, находящ се в
гр.Несебър, ул.“Х.К.“ № 18, стопанисван от „А.2.“ ЕООД, инспекторите по приходите при ЦУ на НАП установили,
че в книгата за дневни финансови отчети на фискалното устройство в обекта за
дата 01.07.2018г., не е отпечатан и поставен пълен дневен отчет с нулиране и
запис със фискалната памет. В книгата за дневни финансови отчети нямало
направени записвания за дата 01.07.2018г. по смисъла на чл.39, ал.6 и ал.7 от
Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Констатираното нарушение е отразено в ПИП №
0224759 от 10.08.2018г., въз основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а
впоследствие е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.
Съдът в
контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и
служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение
и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:
Законът изисква
изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и
обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Не се установява наличието на съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната
компетентност. Описаната в акта
фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства
и не се оспорва от жалбоподателя.
Независимо от
горното, съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление е постановено при съществени процесуални нарушения на
административно-производствените правила, налагащо неговата отмяна.
Съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното
административно-наказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В
настоящият случай акта за установяване на административно нарушение е съставен
на 22.08.2018г., а обжалваното наказателното постановление е издадено на 13.03.2019г., след като предвидения в
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН преклузивен срок е изтекъл, което е
абсолютна отрицателна предпоставка за допустимо развитие на
административно-наказателното производство. Неспазването на срока по чл.34,
ал.3 от ЗАНН представлява съществено нарушение на административно-производствените
правила, което опорочава издаденото наказателно
постановление в степен, обуславяща неговата отмяна, без да е необходимо да се
разглежда спора по същество.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 425705-F401433 от
13.03.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите /ЦУ на НАП/,
с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „А.**“ с ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:*** и с адрес за призоваване: гр.Несебър,
обл.Бургас, ул.“Х.К.“ № 18, представлявано от управителя А.О.А., е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за
административно нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: