Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
гр.Габрово, 5.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Мариела
Караджова и в присъствието на прокурора Александър Александров като разгледа
докладваното от председателя к.а.н.д.
№ 122 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на Н.А.Д. с ЕГН **********,***,
чрез адв. И.И., против Решение № 426 от 18.09.2019г. на Районен съд – Габрово
постановено по НАХД № 708 по описа за 2019 година. С последното е потвърдено
Наказателно постановление № 409979-F466608
от 19.02.2019г. на Директора на Офис Габрово към ТД на НАП Велико Търново, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 125, ал.1, във връзка с ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179, ал.1 от същия закон е
наложена глоба в размер 500.- /петстотин/ лева.
В
касационната жалбата се твърди, че обжалваното решение било незаконосъобразно.
Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, които като не са били приети от районния съд, са довели до
опорочаване на постановения от него съдебен акт. Бланкетно било описано
твърдяното нарушение. Дружеството от чието име не била подадена
справката-декларация било такова по ЗЗД и отговорността възниквала за
съдружниците в него. Такива били две дружества, като Н.Д. бил управител на
едното от тях до месец юни 2016г. от когато до настоящия момент дружеството се
представлявало от друго физическо лице. Деянието следвало да бъде квалифицирано
като маловажен случай. Моли се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление. В
съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответната
по жалбата страна – ТД на НАП – Велико Търново, Офис Габрово не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност
на жалбата. Решението на Районен съд – Габрово следвало да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното
производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира следното:
Касационната
жалба е неоснователна.
Нарушението се изразява в това, че дружеството-касатор
не е подало справка-декларация по ЗДДС за данъчен период месец ноември 2018г.,
в предвидения срок за подаването й – до 14-то число на месеца, следващ този, за
който се отнася. Декларация не е подадена и към момента на съставяне на АУАН –
15.01.2019г.
Приетата
от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло правните изводи, довели до
потвърждаване на наказателното постановление.
Правилни са изводите на районния
съд, относно това кой е наказателноотговорен за извършеното нарушение.
Дружествата по ЗЗД не притежават административнонаказателна правосубектност,
следователно приложение намира чл. 24, ал.2 от ЗАНН. Според посочената
разпоредба за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността
на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите,
които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали
да бъдат извършени. В регистър Булстат Н.Д. е вписан като представляващ ДЗЗД.
Регистърът има официална удостоверителна сила и да третите лица, в това число и
за приходните органи вписванията в този регистър са достоверни. Това че Д. е
престанал да бъде собственик на дяловете и управител на дружество което е
съдружник в ДЗЗД, не заличава автоматично вписаното обстоятелство – че е
представляващ ДЗЗД. Следователно той е лицето който е следвало да предприеме действия
по подаване на дължимата справка-декларация и следи подаването й в срок.
Съгласно чл. 9, ал.2 от НК приложим по
силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН “не е престъпно деянието, което
макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна”. В чл. 93, т.9 от НК се съдържа легално
определение на понятието "маловажен случай" - този, при който
извършеното престъпление /в случая административно нарушение/ с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В случая деянието, обявено от чл. 179,
ал.1 от ЗДДС за наказуемо е неподаване в срок на справка-декларация по чл. 125,
ал.1 от този закон. Деянието не е резултатно за да имат значение липсата или
незначителността на вредните последици. Достатъчно е наличието на бездействие
за да възникне административно-наказателна отговорност за неподалият
изискуемата от закона декларация. Няма никакво значение дали това е довело до
ощетяване на фиска или е имало такава цел. Неплащането на дължими данъци /избягване
плащането на такива/ е друго самостоятелно административно нарушение /доколкото
не представлява престъпление/ при извършването на което би могло да се изследва
въпроса за незначителността на вредните последици. В случая простото неподаване
на декларация е деянието, което води до налагане на санкция. За това нарушение
законодателят е предвидил диапазон на възможната санкция, даващ възможност за
индвидуализация на конкретното наказание в зависимост от конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай. При положение че е определен минималния
възможен размер, то определената санкция е възможно най-благоприятната при
извършената от наказващия орган индивидуализация на наказанието.
Следва да се имат предвид и целите поставени
от законодателя с оглед постигане на т.нар. “генерална превенция”. Предвидените
в закона правила и задължения са създадени за да се спазват. Спазването им
гарантира обществения порядък. Изводи, че неподаване в срок на декларация,
когато липсва ощетяване на фиска, не следва да бъде санкционирано, в никакъв
случай не води до дисциплиниране на всеки отделен субект, който е задължен да подава
такава декларация. Напротив подобен извод и подобна практика би довела да
масово неглижиране на административните задължения, което съвсем не е целта,
която законодателя си е поставил при уреждането на подобен род обществени
отношения.
Административен
съд Габрово е непоколебим в практиката си да приема за маловажен случай,
закъснение в декларирането, което е продължило само няколко дни след срока. Но
в случая закъснението е един месец, към момента на установяване на нарушението
декларация все още не е подадена и поради това е невъзможно да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
Поради това решението на районния
съд, с която е потвърдено атакуваното пред него наказателно постановление, като
правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. “първо” от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 426 от 18.09.2019г. на Районен съд – Габрово
постановено по НАХД № 708 по описа за 2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.