Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали 22.05.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кърджалийският районен съд в ………………публично заседание
на 14 май……….…………………………………………
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Валентин Спасов
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря Диана Георгиева…….…….……….и в присъствието на
прокурора…………………………….…като
разгледа докладваното от
съдията…………………………АН дело № 268………………по описа
за 2020 година,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1300-001409/ 03.02.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР - Кърджали, с което на Х.Г.И. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и “глоба” в размер на 300 лв.- на основание чл. 175 ал.3 предл.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Кърджали в четиринадесетдневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
Районен съдия:
МОТИВИ:
Делото е образувано по жалба, подадена от Х.Г.И. ***, срещу наказателно постановление № 19-1300-001409/ 03.02.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР - Кърджали, с което за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и “глоба” в размер на 300 лв.- на основание чл. 175 ал.3 предл.1 от ЗДвП.
Претендира се
отмяна на атакуваното постановление, като се излагат доводи за неговата
незаконосъобразност и неправилност.
Наказващият
орган, в депозирано пиксмено становище, намира жалбата за неоснователна.
Съдът, след като
се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
На 24.10.2019г.
в 13:09ч. в общ. Кърджали, на път първи клас № I-5-348+600м., разклона
за с. Глухар, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Рено Мастер” с рег.
№ ВТ8901КА, собственост на В.М.И. от гр. Кърджали, ЕГН **********, в посока от
гр. Момчилград към гр. Кърджали, като след
направена справка било установено, че посоченото МПС е с прекратена регистрация
по чл. 143 ал.15 от ЗДвП, с което била нарушена разпоредбата на чл. 140, ал.
1 ЗДвП.
Съставен бил
АУАН, предявен и връчен на нарушителя.
Въз основа на
акта на 05.11.2019 г. било издадено атакуваното НП. В постановлението са
възпроизведени фактическите констатации по АУАН, но е отбелязано, че
нарушителят е управлявал лек автомобил. Прието е, че с деянието е нарушен чл. 140, ал.
1 ЗДП. Наложени са визираните наказания на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а
именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и
показанията на посочените свидетели.
В събрания
доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат
обсъждани. Установено бе, че при посочените в НП условия жалбоподателят е
управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, доколкото същото
е било с прекратена регистрация. Безспорно жалбоподателят е осъществил от
обективна страна приложения от АНО административнонаказателен състав по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и
от лице, което има право на такава.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Отговорността на
дееца е ангажирана за това, че на посочената дата, място и час е управлявал
товарния автомобил, собственост на трето лице, който не е бил регистриран по
надлежния ред. Липсата на регистрация е свързана със служебното прекратяване на
същата в резултат на това, че след сключване на договора за покупко-продажба на
МПС, новият собственик не е спазил двумесечния срок да регистрира превозното
средство. Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
предвижда в този случай служебно отбелязване в автоматизираната информационна
система прекратената регистрация на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство. Процедурата по прекратяване на регистрация
на МПС е предвидена в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от
Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни /обн. ДВ, бр. 31/14.04.2000 г., изм. и доп. /, издадена по делегация
от чл. 140, ал. 2 от ЗДвП,
като не се предвижда уведомяване на собственика за това обстоятелство и той не
може да се позовава на незнанието си за неговото настъпване. Процесното Наказателно постановление е издадено в
нарушение на законово регламентираните формални изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
досежно неговото съдържание. Пълнотата на описанието на нарушението, както от
фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния
административнонаказателен орган. В случая Г. е санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо
от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. От правна страна административното обвинение се
основава на извършено от Г. нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, която норма регламентира че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. За да е налице изискуемото се от закона пълно
описание на нарушението от фактическа страна, е необходимо в наказателното
постановление да се съдържа описание на съставомерните елементи на деянието,
както и всички релевантни за ангажирането отговорността обстоятелства. В
случая, както актосъставителя, така и АНО не са посочили защо приемат, че
провереното МПС не е регистрирано по надлежния ред, след като е било с
регистрационни табели, а водачът е притежавал надлежни документи за собственост
и регистрация на автомобила, както и гражданска отговорност, което има за
последица необоснованост на административнонаказателното обвинение за
неправомерно управление на нерегистрирано моторно превозно средство. В тази
връзка следва да се посочи, че от никъде не става ясно кога е изтекъл
двумесечния срок и от коя дата автомобилът е дерегистриран, още повече, че
водачът не е собственик на управляваното МПС. От изложеното е видно, че от
обективна страна са налице елементите на нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДП, но
от субективна страна липсват доказателства, които да установяват, че Г. е знаел
или предполагал, че управлявания от него автомобил е бил с прекратена
регистрация.
Ето защо съдът
намира, че обжалваното Наказателно постановление не е доказано относно
субективния елемент на нарушението, което се твърди, че е извършил нарушителя,
поради което същото следва да бъде отменено.
Водим от изложеното,съдът постанови
решението си.
Съдия: