Решение по дело №618/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Диана Николова Костова
Дело: 20217060700618
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№329

 

град Велико Търново,18.11.2022 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - град Велико Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно заседание на двадесети октомври   две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

при участието на секретаря П. И.,  разгледа докладваното от съдия Костова  административно дело №618/2021 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

 Производство по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

             Образувано е по  жалба на„АВТОКОНСУЛТ ДРУМЕВИ „ЕООД чрез АД“ „Пенчев, Костадинов и Христова“ чрез ... П.и адрес за призоваване гр. ...против Ревизионен акт РА №Р-.04000420007742-091-001/25.6.2021г.   издаден от К.Т.Ч., на длъжност началник сектор „Ревизии", възложил ревизията и Б.Б.Д.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който са определени задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 772,50 лв. и лихви в размер на 488,99 лв., за 2015 г. в размер на 2074,93 лв. и лихви в размер на 1102,16 лв. и за 2016 г. - 2354,15 лв. и лихви в размер на 1011,71 лв, потвърден с Решение №109/13.9.2021г.  на  Директор на  ДОДОП – Велико Търново,

 

В  жалбата  до съда се правят  оплаквания за материална незаконосъобразност на оспорения РА, доколкото на първо място, не са били налице нито едно от обстоятелствата, изчерпателно изброени в чл.122, ал.1 от ДОПК, които да налагат извършването на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК и основата за облагане с данъци да се определя по аналог. В самия РД липсват мотиви, които да установяват по безспорен начин, че ревизията следва да се проведе по горепосочения особен ред, единствено е посочено, че същата се извършва по този ред. Основание за ревизионно производство по чл.122 и сл. От ДОПК представлява справка – получена информация от ОД на МВР за извършени регистрации на МПС за периода 2014-2016г., което не е годно доказателствено средство за наличие на укрити от дружеството приходи. Фактът, че жалбоподателят е представлявал съответните лица при регистрация на МПС не може автоматично да се приравнява на получени приходи.

На следващо място, органът е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не е изяснил обективно и безпристрастно фактическата обстановка в цялост, като е извършил само някои от насрещните проверки на ФЛ, за които се твърди, че са ползвали услугите на дружеството и са ги заплатили. Освен това при извършване на ревизията липсва анализ на дължимите държавни такси  при съответните услуги, който въпрос е от значение за спора, доколкото от твърдените приходи тези суми следва да се приспаднат. Органът по приходите не е формирал ориентировъчни цени за услугата, който подход е незаконосъобразен , но и неправилен.

Освен това излага допълнителни възражения за нищожност на РА, тъй като ЗВР, РД и РА не са подписани с квалифициран подпис. От съда се иска да отмени обжалвания РА.

В о.з. се представлява от ...К., който поддържа така подадената жалба, като допълнителни аргументи развива в представена подробна писмена защита. Претендира заплащането на направените по делото разноски.

 

Ответникът по жалбата – Директорът на ДОДОП – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юк Н. заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Счита, че РА е валиден и законосъобразен, като при постановяване на решението съдът следва да вземе предвид мотивите в потвърдителното решение на директора на ДОДОП както и тези представени в допълнителни писмени бележки. Претендират заплащането на разноски, представляващи ...ско възнаграждение, за което представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

 

            Административен съд - Велико Търново, осми състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното: Обжалваният РА е издаден в резултат на ревизия, възложена  съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000420007742-020-001/11.12.2020 г., връчена на 17.12.2020 г„ изменена със ЗИЗВР № Р-04000420007742-020-002/09.02,2021 г.. ЗИЗВР № Р- 04000420007742-020-003/09.02.2021 г„ ЗИЗВР № Р-04000420007742-020-004/11.03.2021 г. и ЗИЗВР № Р-04000420007742 -02 0-005/15.04.2021 г., издадена от Красимир Ченев, надлежно упълномощен съгласно представена по делото Заповед № 17/8.1.2019г., Заповед № 90/3.2.2019г. и Заповед № 6/3.1.2017г. на Директор на ТД на НАП В. Търново.  На основание чл. 117 от ДОПК е съставен РД № Р-04000420007742-092-001/31.05.2021 г., връчен по електронен път на 07.06.2021 г. Срещу него е направено писмено възражение по чл. 117. ал. 5 от ДОПК, заведено с вх. № 13294/22.06.2021 г. На основание констатациите в РД и приложените към него доказателства е издаден PA № Р-04000420007742-091-001/25.06.2021 г. С обжалвания РА на „АВТОКОНСУЛТ ДРУМЕВИ" ЕООД са установени допълнителни приходи за 2014 г„ 2015 г. и 2016 г., в резултат на което на основание чл. 122 от ДОПК са определени допълнително задължения корпоративен данък и лихви общо в размер на 7804,44 лв., в т.ч. за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 772,50 лв. и лихви в размер на 488,99 лв., корпоративен данък за 2015 г. в размер на 2074,93 лв. и лихви в размер на 1102,16 лв. и корпоративен данък за 2016 г. - 2354.15 лв. и лихви в размер на 1011,71 лв. Същият е обжалван по административен ред и потвърден като законосъобразен с Решение №109/13.9.2021г.  на  Директор на  ДОДОП – Велико Търново. Последното е надлежно връчено на 15.09.2021г., като жалба срещу РА до Административен съд Велико Търново е подадена с вх. № на ответника 1610/20.9.2021г

             

 

              За установяване на значими факти и обстоятелства от значение за процесната ревизия, ревизиращият екип е предприел редица процесуални действия.

              Ревизията е предхождана от възложени проверки за установяване на факти и обстоятелства на „АВТОКОНСУЛТ ДРУМЕВИ" ЕООД, на едноличния собственик на капитала и управител В.Д.и на три наети по трудови договори от дружеството лица - Е.Д., С.Д. и Р.Д.. Проверките на тези лица целят установяване на извършени услуги по регистрации на пътни превозни средства в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Велико Търново на други физически и юридически лица през периода 01.01.2014 г. - 30.05.2020 г. Същите са завършили с Протокол № П-04000420110182-073- 001/22.06.2021 г. - на „АВТОКОНСУЛТ ДРУМЕВИ" ЕООД; с Протокол № П- 04000420110184-073-001/ 29.06.2021 г. на Е.Д.; с Протокол № П- 04000420110180-073-001/09.11.2020 г. на С.Д., № П-04000420110183-073- 001/30.06.2021 г. на Р.Д. и № 11-04000420110181 -073-001 /25.06.2021 г. на В.Д.. Събраните при проверките доказателства, относими към извършените услуги от „АВТОКОНСУЛТ ДРУМЕВИ" ЕООД по първоначална регистрация на ПС, промяна на регистрация на ПС, прекратяване на регистрацията на ПС и повторно издаване на свидетелство за регистрация на MIIC са приобщени в последвалото  ревизионно производство с протоколи № Р-04000420007742-ППД-001 /09.02.2021 г. и № Р- 04000420007742-ППД-002/10.03.2021 г., което ги прави допустими и валидни доказателства- официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила по арг. На чл. 179, ал.1 от ГПК. При проверките на В.Д., Р.Д., Е.Д. и С.Д. са изискани доказателства от Областна дирекция на МВР Велико Търново - сектор „Пътна полиция" за извършени от тези лица услуги по първоначална регистрация, прекратяване и промяна на регистрация на превозни средства, в качеството им на пълномощници на физически и юридически лица за периода 01.01.2014 г. -31.05.2020 г. В отговор са постъпили в ТД на НАП Велико Търново справки, придружени от документи, свързани с регистрации на МПС от същите лица, които са : Заявление, в което е посочена вида на услугата - първоначална регистрация, промяна на регистрацията, прекратяване на регистрация или повторно издаване на свидетелство за регистрация на МПС, лицето, което го подава (съответния пълномощник - В.Д., Р.Д., Е.Д. или С.Д.) и други данни за превозното средство; договор за покупко-продажба; декларация от собственика и пълномощно, с което се упълномощава едно или повече от горепосочените физически лица за извършване на съответното действие пред сектор ПП при ОД на МВР. В хода на проверките органите са анализирани представените документи от ОД на МВРи са ги обобщили като са изготвили нови справки по упълномощени лица и по години, както и в три общи справки за видове услуги по години, съответно за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съдържащи всички извършени услуги по първоначална регистрация на превозно средство, промяна на регистрация на превозно средство; прекратяване на регистрацията на превозно средство и повторно издаване на свидетелство за регистрация на МПС. Или в обобщени за  2014 г. са извършени общо 852 услуги по регистрация на ППС от В.Д.и от Е.Д.; през 2015 г. са извършени общо 1285 услуги по регистрация на ППС от В.Д., Е.Д., Р.Д. и С.Д. и през 2016 г. са извършени 1257 регистрации на ППС от В.Д., Е.Д. и С.Д.. Тези упълномощени лица при  проверките са посочили, че тези услуги са извършени в качеството им на служители по трудов договор при жалбоподателя, като такова е и обяснението на Управителя на дружеството. Освен това в писмените им обяснения се съдържат твърдения, че  всички плащания са направени в офиса на дружеството, за което са издадени касови бележки от ЕКАФП. От страна на дружеството при тази проверка са представени : главни книги, оборотни ведомости, счетоводни разпечатки на сметка 702 „Приходи от продажби на стоки" и за сметка 703 „Приходи от продажби на услуги" за ревизираните години и документи с наименование „Аналитични оборотни ведомости" за сметки 702 и 703 съдържащи обобщена информация за приходите по видове услуги - от „застраховки" и от „регистрация на превозни средства" и др.Безспорно по делото е, че съгласно тези счетоводни регистри  отчетените от дружеството общо приходи от услуги от „регистрация на превозни средства", по години са следните: за 2014 г. - 15348,00 лв. за 2015 г. - 5190,75 лв. и за 2016 г. - 11651,50лв.На горепосочените лица са връчени ИПДПОЗЛ, като конкретно е искана информация за цените на всеки вид услуга. Дадените обяснения са, че няма конкретно определени цени за извършваните от служителите на „АВТОКОНСУЛТ ДРУМЕВИ" ЕООД услуги по регистрация.Управителят на дружеството твърди също, че всяка една оферирана цена на услугите, предлагани на граждани и дружества, се определя и зависи от конкретно посочени фактори, а именно:дали услугата е индивидуална или комплексна;какви са наличните документи и имаме ли задължение да търсим и събираме такива;дали възложителят е сключил или ще сключи застрахователен договор с посредничество на „АВТОКОНСУЛТ ДРУМЕВИ" ЕООД.срока на изпълнение;и други. Не е спорно, че цените са в определен диапазон: както следва : съдействие при промяна на регистрация от 10 лева до 20 лева,съдействие при първоначална регистрация от 20 лева до 50 лева,съдействие при прекратяване на регистрация от 5 лева до 10 лева,съдействие при повторно издаване на CP на МПС от 5 лева до 10 лева. Освен това изрично Управителят е посочил, че не може да представи конкретна информация за цените на услугите, тъй като такава не се поддържа в счетоводството.

 

              Органът по приходите е извършил  насрещни проверки на клиенти на дружеството, които са определени на случаен принцип, относно платените от тях суми на дружеството за получените услуги по регистрация на ПС през 2014 г., като същите посочват различни цени приблизително около 10 лв., 20 лв., 30 лв. и 50 лв.

Установените факти и обстоятелства от насрещните проверки са описани подробно от стр. 2 до стр. 9 в ревизионния доклад.

 

              В хода на ревизията е извършена проверка на оригиналните счетоводни документи и счетоводни регистри, обективирана с Протокол № 1162424/12.03.2021 г. за проверка на оригинални счетоводни документи в счетоводството на дружеството.Органите по приходите са взели като основа изпратените данни от ОД на МВР В. Търново за съответно извършени услуги по календарни години както следва: 852 бр. за 2014 г„ 1284 бр. за 2015 г. и 1257 бр. за 2016 г. Тъй като от ревизираното дружество не са предоставени подробни данни за стойността на получените приходи от всяка една услуга, цените им са определени от органите по приходите на база преобладаващите цени на услугите, документирани от ревизираното дружество с фактури, а именно: за съдействие при промяна на регистрация - 30,00 лв.; за съдействие при първоначална регистрация - 30,00 лв.; за съдействие при прекратяване на регистрацията -10,00 лева. и за съдействие при повторно издаване на CP на МПС-10,00 лв. В хода на административното обжалване с писмо изх. № 1134/16.08.2021 г. бяха изискани от жалбоподателя заверени копия на издадените през ревизираните периоди от „Автоконсулт Друмеви" ЕООД фактури с предмет: съдействие при промяна на регистрация, съдействие при първоначална регистрация, съдействие при прекратяване на регистрацията и съдействие при повторно издаване на CP на МПС. В отговор, с писмо вх. № 1477/03.09.2021 г. по описа на Дирекция ОДОП Велико Търново са получени копия от фактури на технически носител 1 брой СД.

                При прегледа на представените фактури органът по приходите е установил следното : за 2014 г. са представени общо 51 фактури за услуги, от които 47 бр. фактури са с предмет регистрация на ППС, 1 бр. е с предмет - смяна на собственост и издаване на ново CP на МПС на стойност 33.00 лв., 3 бр. фактури са с предмет - прекратяване на регистрация, като две от тях са на стойност по 20.00 лв., а една е на стойност 30.00 лв. С фактурите за регистрация са фактурирани 53 бр. регистрации на ППС, от които 32 броя регистрации по 30.00 лв.; 7 бр. регистрации на стойност по 20.00 лв., 4 бр. регистрации на стойност по 40.00 лв., 3 бр. регистрации на стойност по 50.00 лв., 2 бр. регистрации на стойност по 15.00 лв., 2 бр. регистрации на стойност по 25.00 лв. и 3 бр. регистрации на стойност по 12.00 лв. За 2015 г. са представени общо 86 бр. фактури за услуги, от които  81 бр. фактури са с предмет услуги по регистрация на ППС, 1 бр. е за пускане в движение на автомобил, 3 бр. са с предмет - услуги, свързани с промяна на собственост и 1 бр. - за прекратяване на регистрацията на пет МПС. С Тях са фактурирани 96 бр. Услуги по регистрация на ППС, като 71 бр- на стойност 30 лева, 2бр- 40 лева, 3бр-50 лева, 8 бр-20 лв, 1 бр-25 лв, 2 бр. 15 лв, 9 бр-10 лв. Три бр.фактури касаят услуги по промяна на собственост на ППС и една прекратяване на регистрация на 5 бр. ППС.

За 2016 г. са представени общо 60 броя фактури, от които 56 бр. фактури са с предмет съдействие при регистрация на ППС: една фактура е за повторно издаване на CP на MIIC /дубликат/ и три броя фактури са с предмет - съдействие при прекратяване на регистрацията на ППС.

С 56 бр. фактури за съдействие при регистрация на ППС са фактурирани 71 броя регистрации, от които 57 бр. регистрации са по 30.00 лв.; 3 броя регистрации по 25.00 лв., 3 броя регистрации по 20.00 лв., 1 бр. по 40.00 лв., 5 бр. по 50.00 лв., 2 бр. по 60.00 лв. Фактурата с предмет „повторно издаване на CP на МПС /дубликат/" е на стойност 30.00 лв., две от фактурите за прекратяване на регистрацията на ППС са на стойност 20.00 лв. и една е на стойност 23.00 лв. ;Броят на фактурираните услуги е по-голям от броя на представените фактури, тъй като в част от тях е посочена повече от една услуга. По отношение на услугите по прекратяване на регистрацията и повторно издаване на CP на МПС органите по приходите са приели цените, посочени от жалбоподателя - 10.00 лв., въпреки че издадените фактури от дружеството за този вид услуги са на по-високи стойности 11.50 лв., 20.00 лв. и 23.00 лв.

На база на така установените данни за броя на извършените услуги, за вида на същите и приетата от органите по приходите цена по видове услуги, са определени следващите се приходи по години съответно: общо приходи от услуги по регистрация, промяна на регистрация и пр. на превозни средства за 2014 г. в размер на 23073,00 лв., общо приходи от услуги за 2015 г. в размер на 35940,00 лв. и общо приходи от услуги за 2016 г. в размер на 35193,00 лв., при отчетени такива по счетоводни данни съответно: 15348 лв. за 2014 г., 15190,75 лв. за 2015 г. и 11651,50 лв. за 2016 г. Предвид тези резултати органите по приходите са направили извод, че по отношение на „АВТОКОНСУЛТ ДРУМЕВИ" ЕООД се установява обстоятелство по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи от извършени услуги. Установеният размер на укритите приходи е 7725,00 лв. за 2014 г„ 20749,25 лв. за 2015 г. и 23541,50 лв. за 2016 г. Начинът на определяне на размера на укритите приходи е описан на стр. 14, 15 и 16 в РД.

            При адманистративното обжалване Директор на ОДОП е посочил, че е налице и второ основание за прилагане на особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК, а именно :чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй като  счетоводството на „АВТОКОНСУЛТ ДРУМЕВИ" ЕООД не осигурява аналитична информация относно броя и вида на извършените услуги и приходите, отчетени за всяка една от тях. Органът е формирал извод, че не може  да съпостави извършените услуги с направените плащания по ЕКАФП, като това е потвърдено и от представляващия дружеството, който многократно посочва в писмени обяснения, че няма заведена отчетност по упълномощени лица, както и че не може да се определи кое плащане за кой вид услуга се отнася.

1

         Като в РА изрично е посочено друго основание за облагане по аналог ,  чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, като ДОДОП е намерил, че същата е неправилно посочена, тъй като за да е  налице същата до започването на ревизията трябва да не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, а видно от РД ревизираното дружеството и за трите ревизирани години е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО и е внесло декларирания корпоративен данък.

          За наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, както и че данъчната основа за облагане с корпоративен данък за период 01.01.2014 - 31.12.2016 ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК жалбоподателят е уведомен по реда на 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление № Р-04000420007742-l 13-001/26.03.2021 г. Едновременно с уведомлениетое връчено и ИПДПОЗЛ № Р-04000420007742-040-001 /26.03.2021 г., е което от ревизираното лице се изисква да представи Декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В отговор на искането са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК с попълнени данни за имуществото, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер.

         Органите по приходите са пристъпили към определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., като са анализирали относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4, т. 8 и т. 16 от ДОПК. Ревизиращите органи са изготвили справки по години, приложения към РД, в които за целите на ревизията са установили, че неотчетените/укритите приходи от „АВТОКОНСУЛТ ДРУМЕВИ" ЕООД. във връзка с предоставените услуги на физически и юридически лица, свързани с промяна на регистрация на ППС, първоначална регистрация на ППС и прекратяване на регистрацията за 2014 г. са на стойност общо в размер на 7725,00 лв., за 2015 г. са на стойност 20749.25 лв. и за 2016 лв. са на стойност 23541,50 лв. При определяне на приходите, органите по приходите са взели предвид броя и вида на извършените услуги от дружеството, свързани с промяна на регистрация на ППС, първоначална регистрация на ППС, прекратяване на регистрацията и повторно издаване на CP на МПС за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. по данните, предоставени от Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР Велико Търново и преобладаващата цена на съответния вид услуга, по данните от фактурите, издадени от самия жалбоподател за съответните услуги. Изготвените справки съдържат подробна информация за вида и стойността на предоставените услуги на граждани и юридически лица, като данните от същите са обобщени на стр. 15-16 от РД. При ревизията не са определени разходи, съответстващи на установените приходи. Неотчетените приходи са установени, като определените приходи конкретно от всяка извършена услуга са намалени с общо отчетените от жалбоподателя приходи. На практика е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък по ЗКПО, по аналог на материалния закон като е увеличен декларирания за съответната година данъчен финансов резултат/данъчна печалба (за 2014 г. - 4356,79 лв.; за 2015 г. - 6947,30 лв. и за 2016 г. - 7259,01 лв.) с установените укрити приходи по години, посочени по-горе.По този начин са определени данъчни основи за облагане с корпоративен данък за 2014 г. в размер на 12081,79 лв.; за 2015 г. в размер на 27696,55 лв. и за 2016 г. в размер 30800,51 лв. На така установените данъчни основи съответства корпоративен данък за 2014 г. в размер на 1208,18 лв., в т.ч. допълнително установен - 772,50 лв.; в размер на 2769,66 лв. за 2015 г., в т.ч. допълнително установен - 2074,93 лв. и в размер на 3080,05 лв. за 2016 г., в т.ч. допълнително установен - 2354,15 лв. Във връзка с допълнително установения корпоративен данък са начислени лихви за забава в размери съответно 488,99 лв. за 2014 г., 1102,16 лв. за 2015 г. и 1011,71 лв. за 2016 г., съгласно лихвен лист, приложен към РА.

 

В хода на съдебното производство  е представена и приобщена по делото административната преписка по издаване на оспорения РА, като жалбоподателя, като по негово искане е изслушана основна и допълнителна  СИЕ, които съдът цени като обективни и безпристрастни. Съображенията на съда досежно същите ще бъдат изложени по- долу.

По искане на жалбоподателя е допусната и СТЕ вид компютърна такава за установяване валидността на РА, а именно със задача да установи дали представените по делото на хартиен носител копия на електронни документи са подписани с валиден КЕП, отговарящ на изискванията на Регламент ЕС- 910/2014г.

 

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

                Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна:

           При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК – възложителят и ръководителят на ревизията, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

            Основното възражение на жалбоподателя е за нищожност на издадения РА, тъй като същият представлява електронен документ, който не отговаря на изискванията на Регламент ЕС 910/2014г., наричан по- долу Регламента, то същият се явява неподписан с валиден КЕП и от там се явява нищожен. Съобразно последното решение на СЕС по С- 361/21г., съдът даде задължително тълкуване на европейското законодателство в  този аспекта, а именно: Регламентът допуска издаден като е-документ административен акт да бъде обявен от съд за нищожен, ако е подписан с е-подпис, който не отговаря на предвидените в Регламента изисквания, за да се счита за КЕП. СЕС подчертава, че актът не трябва да е обявен за нищожен единствено защото положеният върху него подпис е в електронна форма. Съществено в случая е, че на този етап българското право изисква ползването на КЕП (а не усъвършенстван или обикновен) при е-подписване на административни актове.   Разгледан е и въпросът какви са последиците от обозначаването на е-подпис като „професионален електронен подпис“ от страна на издаващия доставчик на електронни удостоверителни услуги. СЕС категорично потвърждава, че обозначаването на е-подпис по един или друг начин от доставчика, включително с термини, които не съществуват в Регламента, като „професионален електронен подпис“, не може да повлияе на това, дали подписът се счита за КЕП или не. От значение е единствено дали подписът отговаря на изискванията на Регламента за КЕП: (i) да е усъвършенстван е-подпис по смисъла на Регламента, (ii) да е създаден от устройство за създаване на квалифициран е-подпис, (iii) да се основава на квалифицирано удостоверение за е-подпис, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги. Липсата на някое от тези кумулативни изисквания  означава липса на КЕП и именно тяхното наличие трябва да провери националния  съд при оспорване на валидността на КЕП. Съобразно изслушаната по делото СТЕ, се установява наличието на всичките три кумулативно предвидени в Регламента предпоставки, поради което настоящата инстанция намира, че РА в качеството си е- документ е подписан с КЕП, поради което същият не се явява нищожен само на това основание.

 

Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което не са налице пороци от формална страна.  Не се споделят доводите на жалбоподателя, че  липсват мотиви за приложение на особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК и не е посочено точното основание по чл.122, ал.1 от ДОПК. Следва да се посочи, че  в потвърдителното решение на ДОДОП изрично е посочено, че не е налице хипотезата на чл. 122, ал.1, т.1 от ДОПК, доколкото е безспорно, че през целия проверяван данъчен период жалбоподателят е подавал декларации по чл. 92 от ЗКПО, поради което такова основание липса.

Досежно въведеното от ДОДОП ново основание, а именно чл.122, ал.1 т. 2 от ДОПК съдът намира, че това е недопустимо да се прави в хода на административното обжалване на РА, доколкото по този начин съществено се ограничава правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна е нарушен принципът reformation in peus. С оглед на така изложеното съдът намира ,че единственото правно основание на което почива РА е това по чл. 122, ал.1 т. 4 от ДОПК, а именно : липсва или не е представена счетоводна отчетност , съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане. По въпроса дали това основание отговаря на установената фактическа обстановка по делото съдът ще изложи съображения при проверка на материалната законосъобразност на РА.

Съдът не намира да са допуснати съществени нарушения на  принципите и разпоредбите относно доказването, вкл. събирането и преценката на доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи съдебния контрол. В хода на ревизионното производство приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне на основата за облагане с данъци по особения ред на чл. 122 от ДОПК на задълженото лице. На РЛ е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за облагане с данъци по ЗКПО и ЗДДС  за посочения период ще бъдат определени по аналог. В този смисъл не е налице и твърдяното от жалбоподателя нарушение на принципа на законност, доколкото са спазени нормите на ДОПК, дадена му е възможност да сочи доказателства, да дава обяснения.Органът по приходите е изпълнил служебното си задължение за събиране на доказателства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, на същия са връчени съответни искания за представяне на доказателства и обяснения, като надлежно са приобщени и събраните в хода на предходната проверка доказателства. Въпреки гореизложеното обаче , настоящата инстанция намира ,че е налице друго съществено процесуално нарушение, а именно въпреки събраните доказателства, основанието по чл. 122, ал.1 т. 4 от ДОПК се подкрепя единствено от предположения и изпратени справки от ОД на МВР В. Търново. Не е установено в хода на ревизионното производство по категоричен начин, че първо са реализирани приходи от извършени услуги по регистрацията , пререгистрацията и др. на ППС, а чак след това , че посочените приходи не са отчетени. Единственото основание на органа за този извод е липсата на твърд ценоразпис на оказваните услуги, както и липсата на аналитична отчетност за сделките, поради което не може да се направи превръзка между представените от ОД на МВР документи и съответните плащания. Сами по себе си обаче горепосочените факти не могат да обосновават извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 4 от ДОПК, тъй като жалбоподателят е представил цялото си счетоводство, счетоводни регистри, оборотна ведомост, главна книга и други, изискуеми от ЗСч, а и самото вещо лице в изслушаните експертизи е потвърдило, че счетоводството на жалбоподателя се води редовно. Спорът по делото е  относно определеният при ревизията брой услуги,  определеният общ брой клиенти, както и определената осреднена цена на предоставените услуги, и по точно липсата на изготвена такава от страна на органа по приходите. Не може да се споделят доводите на ответник жалба, че достатъчно доказателство се явяват извършените проверки на клиенти на дружеството на случаен принцип, тъй като фактите следва да бъдат установени в тяхната цялост чл. 35 от АПК, следователно е трябвало да се извършат всички насрещни проверки. Приобщения към доказателствата ПУФО също не установява тези спорни факти, доколкото са посочени лицата, получили услуги от служители на дружеството, но не е доказано, че всички те са заплатили суми, които не са отразени в счетоводството на дружеството. Съдът не приема за правилен и подходът на  приходните органи при определяне на цена, която както казахме не е осреднена, а е на база предполагаеми услуги/ съгласно заявките от ОД на МВР В. Търново и представени фактури/ . В резултат на това се е получило изкривяване на обективната действителност, в ущърб на жалбоподателя. Напр.  Решение № 9189 от 19.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10430/2021 г Константна е съдебната практика, че изготвените справки, в случая от  ОД на МВР не представляват нито електронен документ по чл. 184 от ГПК, нито официален такъв. Видно и от експертизата, констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи въз основа на тях се явяват неверни. В този смисъл Решение № 8990 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2021 г Решение № 9577 от 27.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11226/2021 г., VIII Решение № 9817 от 3.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2022 г

 В този смисъл настоящата инстанция намира, че  приложените към административната преписка доказателства не дават основание да се приеме наличие на предпоставката на чл.122, ал.1, т. 4 от ДОПК. Само от факта на извършване на услуга не може да се направи извод за реализирани приходи,а още повече, че същите не са отразени в счетоводството на жалбоподателя. Да се приеме същото означава да се приемат за доказани факти само по предположение, което не е допустимо и не е целта на нормата на чл.122, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 124 от ДОПК .

           По приложението на материалния закон, съдът намира следното чл. 78 от ЗКПО  При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

            Освен това съгласно чл. 92 от ЗКПО жалбоподателят следва да подава ежегодно данъчна декларация по обр. 6 , което същият е сторил. За да определи данъчната основа по чл. 122, ал.2 от ДОПК, органът по приходите следва да докаже кумулативно следните факти: 1/ наличие на обстоятелство от изчерпателно изброените по чл. 122 ал.1 от ДОПК, в случая т.4 с горецитираното съдържание, в конкретния случай това е хипотезата, че воденото счетоводство не дава възможност за определяне на дължимите данъци 2/ да използва критериите по чл.122, ал.2 от ДОПК като изрично ги посочи и определи подлежащият на облагане данъчен резултат.

              По – горе в настоящото решение се изложиха подробни съображения, защо съдът намира, че чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК е неприложима, тъй като жалбоподателят е изпълнявал стриктно задължението си по чл. 92 от ЗКПО- този факт е признат в самото потвърдително решение, а чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК е неприложим, тъй като в РА липсва такова основание и в хода на административното обжалване е недопустимо  въвеждане на ново такова. Касае се за въвеждане на ново правно основание ,а не за преквалификация на определеното такова в РА.

             Следователно първият спорен въпрос по делото е, дали воденото от жалбоподателя счетоводство дава възможност за определяне на дължимите данъци. Жалбоподателят твърди, че точно е спазил нормативната уредба, касаеща този вид дейност, включително и ЗСч, което се потвърждава и от вещото лице в изслушаната СИЕ. В основното и допълнително заключение вещото лице стр.12 раздел трети , са посочени установените от експертизата приходи и тези отчетени от самия жалбоподателя, като вещото лице е определило в основното си заключение пазарната цена на услугата: за промяна в регистрацията 20 лева и прекратяване на регистрацията 8 лева, като не се е съобразил с декларираното от Управителя на дружеството във възражението вх. № 13294/22.6.2021г. промяна на регистрация 30 лева, първоначална регистрация 30 лв, прекратяване на регистрация 10 лева и повторно издаване на СР на МПС 10 лв.  След като съдът приема, че в РА не е посочено основанието укрити доходи по чл. 122,ал.1 т.2 от ДОПК, то горепосочените изчисления в основната и допълнителни СИЕ не са от правно значение. В основоното заключение на вещото лице се посочва, че – отговор на въпрос № 2 – отчитането на приходите и разходите позволява проследимост на паричните потоци,а в раздел трети посочва, че няма неотчетени приходи в счетоводството на жалбоподателя . По въпрос № 2 на стр. 2, вещото лице посочва, че отчитането на приходите и разходите позволява да се определи основаната за облагане по ЗКПО. На база представените от жалбоподателя счетоводни документи, по въпрос № 4 вещото лице е посочило, че не е констатирало неотчетени приходи. Съдът изцяло кредитира горепосоченото основно заключение на вещото лице, което безспорно е изготвено на база на неоспорени счетоводни регистри, поради което същите служат за доказателства на отразените факти, а именно приходите и разходите. Следователно след като съдът е разпределил доказателствената тежест по чл. 170 от АПК и е указал изрично на ответник жалба, че в негова тежест е да установи наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта, и това не е било осъществено в хода на съдебното производство, то е неприложима презумпцията по чл. 124 от ДОПК,че до доказване на противното фактическите констатации в РА се считат за верни.

 

Или в заключение  определената  данъчна основа за облагане с корпоративен данък по ЗКПО, по аналог на материалния закон като е увеличен декларирания за съответната година данъчен финансов резултат/данъчна печалба (за 2014 г. - 4356,79 лв.; за 2015 г. - 6947,30 лв. и за 2016 г. - 7259,01 лв.) с установените укрити приходи по години, посочени по-горе е незаконосъобразна. Следователно определените по този начин  данъчни основи за облагане с корпоративен данък за 2014 г. в размер на 12081,79 лв.; за 2015 г. в размер на 27696,55 лв. и за 2016 г. в размер 30800,51 лв. И съответстващият им  корпоративен данък за 2014 г. в размер на 1208,18 лв., в т.ч. допълнително установен - 772,50 лв.; в размер на 2769,66 лв. за 2015 г., в т.ч. допълнително установен - 2074,93 лв. и в размер на 3080,05 лв. за 2016 г., в т.ч. допълнително установен - 2354,15 лв. Също се явяват незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени. Следва да бъде отменен РА и в частта за акцесорните задължения за лихви, след като съдът намира, че не е дължимо основното задължение по чл. 92 от ЗКПО.

 

              При този изход на спора в полза на на жалбоподателя на основание чл. 161 от ДОПК му се дължат направените по делото разноски както следва д.т. в размер на 50 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1188 лева с ДДС и депозит за вещо лице в размер на 1700 лева. Съдът намира за основателно направеното от ответник жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл-. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК и съгласно чл. 8, ал.1 във вр. с чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения то следва да се редуцира до 468 лева при общ материален интерес от 7 804,44 лева.. Или общо дължимите разноски от ответник жалба са общо в размер на 2218- две хиляди двеста и и осемнадесет – лева.

'

 

              По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК Административен съд - Велико Търново, осми състав жалба на Административен съд Велико Търново

 

 

                                        Р     Е    Ш     И   :

 

         

           ОТМЕНЯ по жалба на„АВТОКОНСУЛТ ДРУМЕВИ „ЕООД гр.В. Търново, ул. „Освобождение“№ 82 ет.2, Ревизионен акт РА №Р-.04000420007742-091-001/25.6.2021г.   издаден от К.Т.Ч., на длъжност началник сектор „Ревизии", възложил ревизията и Б.Б.Д.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който са определени задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 772,50 лв. и лихви в размер на 488,99 лв., за 2015 г. в размер на 2074,93 лв. и лихви в размер на 1102,16 лв. и за 2016 г. - 2354,15 лв. и лихви в размер на 1011,71 лв, потвърден с Решение №109/13.9.2021г.  на  Директор на  ДОДОП – Велико Търново,

 

            ОСЪЖДА Национална  агенция по приходите гр. София да заплати на АВТОКОНСУЛТ ДРУМЕВИ „ЕООД гр.В. Търново, ул. „Освобождение“№ 82 ет.2, разноски в производството в размер на 2218- две хиляди двеста и и осемнадесет – лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд - Велико Търново пред Върховен административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: