РЕШЕНИЕ
№ 12295
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110141015 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 9 ЗПК, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
Ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че на 01.06.2022 г. подал заявление и било
образувано ч.гр.д. № 29207/2022 г., СРС, 161 с-в, по реда на чл. 417 ГПК срещу против
ответника А. И. А.. По това дело била издадена заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на ответника,
с оглед на което на ищеца бил предоставен едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК да
предяви искове относно вземанията си. Настоящите искове бил предявени във връзка с това
указание. Ищецът поддържа, че на 30.03.2020 г. е сключен договор за потребителски кредит
между страните с № **. Кредитът бил в размер на 84440 лв. и усвоен на същата дата.
Кредитът следвало да бъде погасен на 66 анюитетни месечни погасителни вноски, съгласно
погасителен план. Била уговорена възнаградителна лихва по чл. 3 от договора в размер на
референтен лихвен процент Прайм за лева на банката+фиксирана добавка. Също така в чл. 5
от договора били уговорени такси и комисионни за ползването на разплащателната сметка.
На 02.07.2020 г. било сключено допълнително споразумение с нов погасителен план. Поради
неплащане на вноските с падеж след 19.03.2021 г. банката обявила кредита за предсрочно
изискуем. Уведомлението за това било фингирано връчено на ответника. Ответникът
дължал сумата от 8277,36 лв. главница по договор за потребителски кредит № **/30.03.2020
г. и допълнително споразумение от 02.07.2020 г., ведно със законна лихва от 01.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 1692,19 лв., възнаградителна лихва за периода 19.03.2021
1
г.-31.01.2022 г., сумата от 406,84 лв., мораторна лихва за периода 19.03.2021 г.-24.05.2022 г.,
сумата от 35 лв.-такса по чл. 5, т. 2 от договора за обслужване на разплащателна сметка за
периода 19.04.2021 г.-19.01.2022 г. Ищецът твърди, че е настъпил падежът на посочените
задължения, за които е издадена процесната заповед за изпълнение. С оглед горното ищецът
моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че му дължи посочените суми. Претендира разноски.
Ответникът А. И. А., чрез особения представител адв. Н. С., оспорва исковете.
Банката била нарушила задължението си за предварителна преддоговорна оценка на
кредитоспособността на потребителя. Счита, че не е обявена предсрочната изискуемост.
Таксите и комисионните били недължими, тъй като общите условия не били връчени на
ответника. ГПР не бил в реалния размер. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК
Установява се от писмените доказателства по делото, на 30.03.2020 г. е сключен
договор за потребителски кредит между страните с № **. Кредитът е в размер на 84440 лв. и
усвоен на същата дата (от които 124,73 лв. приспаднати като такса оценка на
кредитоспособност). Кредитът следва да бъде погасен на 66 анюитетни месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план. Уговорена е възнаградителна лихва по чл. 3
от договора в размер на референтен лихвен процент Прайм за лева на банката+фиксирана
добавка. Също така в чл. 5 от договора са уговорени такси и комисионни за ползването на
разплащателната сметка. На 02.07.2020 г. е сключено допълнително споразумение – анекс –
с нов погасителен план, с дадена 6-месечен гратисен период. Поради неплащане на вноските
с падеж след 19.03.2021 г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Съобразно даденото задължително тълкуване в т. 18 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, предмет на делото при предявен
установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК е вземането, основано на представения
документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от
договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при
сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание. В този смисъл и по предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК за
установяване на вземане по договор за банков кредит, съдът следва да изследва въпроса за
настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, като отчете извършени ли са от
кредитора действия по упражняване на правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в договора е уговорено настъпване на
предсрочна изискуемост при настъпването на определени обстоятелства или същата се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ кредиторът следва да е упражнил правото си да обяви
2
кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредитора трябва да е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на
кредита.
Ето защо предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично с
уговорения в договора състав на неплащане на вноски по същия, а за да настъпи промяна в
отношенията по договора за кредит е необходимо банката кредитор да упражни правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем като изявлението следва да е получено от
длъжника, независимо от уговорките в договора, че уведомяване не е необходимо.
Наличието на обективния елемент – неизпълнение на задължението за плащане от длъжника
на вноски по кредита, не е достатъчно за трансформиране на кредита в предсрочно
изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно
преобразуващо право, установено в полза на кредитора, като на последния и е предоставена
преценката дали ще го упражни и кога.
Няма пречка кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем и чрез изпращане на
обикновено писмо с обратна разписка и при уговорена между страните в договора фикция за
получаване на писмото при изпращането му до адреса на страна, посочен в самия договор.
Ищецът е изпратил писмо с обратна разписка до адреса на ответника, посочен в
самия анекс, по силата на която обявява кредита за предсрочно изискуем, като кани
ответника да го плати в 7-дн срок, а в противен случай ищецът ще предприеме действия за
принудителното събиране на дълга по съдебен ред. Писмото е връчено по чл. 47 ГПК от
ЧСИ. С оглед клаузата на чл. 18 от договора съдът приема, че връчването е редовно и
надлежно е обявена предсрочна изискуемост – от 31.02.2022 г., когато е изтекъл 2-
седмичният срок по чл. 47 ГПК.
От заключението на ССчЕ, кредитирано от съда и неоспорено от страните, е видно, че
неплатеният остатък от главницата е в размер на 8277,36 лв. В тази сума обаче е включена и
сумата от 124,73 лв. приспаднати като такса оценка на кредитоспособност. Т.е. изначално на
потребителя е преведена по-малка по размер сума за заета главница. В грубо противоречие с
диспозитивното начало в процеса и със служебното предназначение на иска по чл. 415 ГПК
спрямо издадената в заповедното дело заповед е да се приеме, че сума, който в
действителност не е платена на потребителя, може да бъде призната като „главница“ по
заемно правоотношение. Така, съдът приема, че потребителят дължи главница от 8277,36 лв-
124,73 лв.=8152,63 лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил плащане на това
вземане, поради което искът за главница е доказан в размер от 8152,63 лв. и следва да бъде
уважен в този размер, ведно със законната лихва от датата на заявлението 01.06.2022 г. до
окончателното плащане, а за разликата до 8277,36 лв. – отхвърлен.
Неоснователни са доводите на ответника, че банката била нарушила задължението си
за предварителна преддоговорна оценка на кредитоспособността на потребителя, тъй като
това не засяга действителността на договора, нито е предявен иск за унищожаването му.
3
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът моли за установяването на съществуването в негова полза на сумата от
сумата от 1692,19 лв., възнаградителна лихва за периода 19.03.2021 г.-31.01.2022 г., сумата от
406,84 лв., мораторна лихва за периода 19.03.2021 г.-24.05.2022 г.
Първото вземане е формирано като референтен лихвен процент Прайм за лева на
банката+фиксирана добавка, а второто е лихва по чл. 86 ЗЗД. От заключението по ССчЕ и от
приложения текст на Методология за изчисляване Прайм е видно, че индексът Прайм се
определя от кредитен комитет на банката, но по обективни, независещи от банката критерии
и показатели. Уговорките за този лихвен процент са договорени пряко от банката и
потребителя и той не внася неравновесие в правата и задълженията на страните и съдът
намира, че е законосъобразен.
Заключението на вещото лице е, че и двете вземания правилно за начислени от
банката, поради което исковете следва да се уважат в пълен размер: за сумата от 1692,19 лв.,
възнаградителна лихва за периода 19.03.2021 г.-31.01.2022 г., сумата от 406,84 лв., мораторна
лихва за периода 19.03.2021 г.-24.05.2022 г.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
Претендира се установяването на съществуването на сумата от 35 лв.-такса по чл. 5, т.
2 от договора за обслужване на разплащателна сметка за периода 19.04.2021 г.-19.01.2022 г.
В договора е посочено, че се дължи такса от по 3,5 лв. на месец за обслужване на
разплащателната сметка на потребителя, за 10 месеца натрупаната сума е 35 лв. Искът е
основателен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но само ищецът е
сторил разноски.
В исковото дело ищецът е сторил разноски от 208,22 лв. за държавна такса, 300 лв.
депозит за вещо лице, 1377,04 лв. депозит за особен представител и 1607,02 лв. адвокатски
хонорар. Така общо сторените в исковото дело разноски от ищеца са в размер на 3452,28 лв.
В заповедното дело ищецът е сторил разноски от 208,23 лв. за държавна такса и 707,43 лв.
адвокатско възнаграждение, общо 915,66 лв.
Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски от 3410,92
лв. за исковото дело и 904,69 лв. за заповедното дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, против А. И. А., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 2 ЗЗД, чл. 415, ал. 1
4
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 8152,63 лв. главница по договор за потребителски кредит № **/30.03.2020 г.
и допълнително споразумение от 02.07.2020 г., ведно със законна лихва от 01.06.2022 г. до
изплащане на вземането,
сумата от 1692,19 лв., възнаградителна лихва за периода 19.03.2021 г.-31.01.2022 г.,
сумата от 406,84 лв., мораторна лихва за периода 19.03.2021 г.-24.05.2022 г., и
сумата от 35 лв.-такса по чл. 5, т. 2 от договора за обслужване на разплащателна
сметка за периода 19.04.2021 г.-19.01.2022 г.
които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 21.06.2022 г. по гр.д. № 29207/2022 г., СРС,
161 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, против А.
И. А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 9 ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница по договора
над 8152,63 лв. и до 8277,36 лв.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, да заплати на „от „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3410,92 лв., разноски, сторени в
настоящото производство, и сумата от 904,69 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. № 29207/2022
г., СРС, 161-ви с-в.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5