№ 3265
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110205894 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. А. П., с ЕГН **********, срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№8750418, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.4,
вр.ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, без да се оспорва възприетата с правораздавателния акт фактическа
обстановка и да се релевират доводи за процесуална незаконосъобразност, се обсъжда
неправилно приложение на материалния закон. Основните аргументи на въззивника се
съсредоточават върху игнорираните предпоставки за приложение на института на крайната
необходимост, регламентиран в разпоредбата на чл.13 от НК, към която препраща чл.8 от
ЗАНН. Формулирана е молба за цялостната отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа
жалбата с изложените в нея аргументи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. От нея е постъпило
възражение срещу жалбата, депозирано преди даване ход на делото пред въззивната
инстанция, в което е взето отношение по фактите и приложимия по делото закон. Отправена
е молба да се потвърди издаденият електронен фиш.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят П. А. П., ЕГН **********, притежавал лек автомобил марка
„Хонда“, модел „Акорд“, с рег. №ХХХХ, който лично управлявал.
На 01.03.2024 г., около 22:00 часа, майката на въззивника - свид. БКМ, почувствала
здравословно неразположение, изразяващо се в силни болки в сърдечната област и двете
ръце. Поради тежкото си състояние тя извикала в дома си своя син. След измерване с апарат
били установени опасно високи стойности на кръвно налягане. По препоръка на личния
лекар на свид. М, тя трябвало по спешност да бъде транспортирана до кардиологично
болнично заведение.
Следвайки указанията на медицинското лице, жалбоподателят придружил своята
майка до личния си лек автомобил „Хонда Акорд“, с рег.№ХХХХ, паркиран пред адреса й.
След като я качил, той привел превозното средство в движение и се отправил към Спешния
център на УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник“, находящ се на адрес: гр. София,
ул.“Околовръстен път“№127.
На 01.03.2024 г., в 22:49 часа, придвижвайки се към болничното заведение в
гр.София, по бул.“България“, в района до №88, с посока от бул.“Тодор Александров“ към
ул.“Околовръстен път“, поради влошаващото се състояние на своята майка и в стремежа си
да достигне до медицинския център възможно най- бързо, при ограничение на скоростта за
населено място от 70 km/h, въведено с пътен знак В-26, П. управлявал автомобила си със
скорост от 93 km/h. Това нарушение на правилата за скоростта било заснето с клип и
установено с мобилна система за видеоконтрол - автоматизирано техническо средство
(АТСС) тип „CORDON M2“, с регистрационен № MD1194. Същата била монтирана на
участъка от пътя от служители на ОПП - СДВР, патрулиращи със служебен автомобил, с рег.
№ СВ8700СХ.
Няколко минути по- късно П. успял да достигне УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник“,
където в 23:02 часа на 01.03.2024 г. свид. М била приета за преглед. След извършените
спешни изследвания и манипулации пациентката била изписана за домашно лечение.
Няколко дни по- късно обаче поради повторно рязко влошаване на състоянието се наложил
прием в болничното заведение.
Заснетото нарушение на скоростта, допуснато от водача П. на 01.03.2024 г., било
онагледено със снимков материал. Отчетено било превишение от 23 km/h на разрешената
скорост за движение в процесния пътен участък.
С оглед така констатираното, на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.4, вр.ал.1, т.4
от ЗДвП, бил издаден електронен фиш Серия К №8750418 за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство. С него на въззивника П. било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, с допълнението, че деянието е извършено повторно, в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ К/8272056.
Видно от приложена към материалите по делото разпечатка от електронната система
на ОПП – СДВР фишът е връчен на нарушителя на 12.03.2024 г., поради което следва да се
приеме, че жалбата срещу него е подадена в законоустановения преклузивен срок на
03.04.2024 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства,
приети по реда на чл.283 от НПК и приложени по делото, а именно: снимков материал -
клип, както и снимков материал, заснел позиционирането на камерата и знака, въвеждащ
скоростното ограничение, извлечение от базата данни за регистрации на МПС, поддържана
от ОПП – СДВР, Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на
дата 01.03.2024 г., справка – картон на водача П., ежедневна форма на отчет на наряда към
2
ОПП – СДВР, протокол №023-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол, извлечение от регистър на одобрени средства за измерване, извлечения от
система на ОПП – СДВР, с данни за връчване на обжалвания фиш, както и с данни за фиш
серия К/8272056, пълномощни за процесуално представителство, сертификат за успешно
завършен курс на обучение, писмо от ОПП - СДВР, с УРИ №433200-52181/15.05.2024 г., с
приложения „Инструкция за експлоатация за CORDON M2“, справка от Български институт
по метрология (БИМ) изх.№ 57-00-72-1/07.05.2024 г. с приложения, справка от Столична
община с регистрационен индекс и дата- СОА24–ДИ11-1876-(1)/13.05.2024 г., с приложение
проект на организация на движението на бул.”България” в интригуващия делото участък,
писмен отговор от УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник“ЕООД, с приложени медицински
документи, писмен отговор от ОПП – СДВР, вх.№190495/11.06.2024 г., с приложен оптичен
носител с файлове, свидетелски показания на БКМ.
Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота интригуващите
делото факти. Анализирани поотделно и в своята съвкупност, те позволяват еднозначно
установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради което
следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по
между си.
В конкретика, съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото
протокол за използване на АТСС, удостоверение за одобрен тип мобилна система, протоколи
за метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в хода на
контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетия с техническото средство
клип, чиято достоверност не е дискредитирана. С фотоизображението, на което е заснето
превозно средство, се фиксира еднозначно извършеното нарушение, автомобилът, при
управлението на който то е допуснато, респ. величината на установената скорост,
включително географските координати, позволяващи идентифициране на мястото на
простъпката. Последните напълно съвпадат с приложения от Столична община проект на
пътна организация в процесния участък, попадащ в рамките на населено място, от който са
видни действащите ограничения. Съпоставяйки времето и географските координати,
фигуриращи в клипа, съдът достига до извод, че те се припокриват с информацията,
почерпена от приобщените часови график на нарядите и протокол за ползването на
техническото средство. Установява се не само конкретното разположение на заснемащото
устройство, но и посоката на придвижване на превозното средство, респ. срещу която е била
разположено АТСС, за да го заснеме.
От представените документи от Български институт по метрология и ОПП – СДВР, в
частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на
техническо средство, часови график на нарядите на ОПП – СДВР за датата 01.03.2024 г., а
така също и приложения снимков материал се извеждат характеристиките на ползвания
измервателен уред, както и зададените му параметри за работа. Откриват се и сведения за
автомобила и персоналния състав на патрула, който е монтирал техническото средство за
извършване на контролната дейност. Видно от извлечения от видео- радарната система клип,
засечената скорост е била 96 км/ч. В съответствие с правилата на Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в синхрон и с изискванията за
отчитане на стойностите, фигуриращи в инструкцията за употреба на АТСС, е приспаднат
толеранс за възможни технически грешки, който при скорост под 100 км/ч възлиза на 3 км/ч.
В издадения фиш приетата крайна стойност на скоростта, с която се е придвижвал
автомобилът, е 93 км/ч. Тя е равна на разликата между засечената с устройството и
коефициента на допустимо отклонение.
Видът на системата за видеоконтрол е ясно индивидуализиран в протокола за
ползване на АТСС, като съвпадение се разкрива и между вписаните в него часове и датата,
когато е извършено измерването, идентично отразени и във фиша. Фигурира и обозначение,
3
че става въпрос за мобилно техническо средство, активирано в стационарен режим на
заснемане (съвпадащо с характеристиките на уреда, описани в приложение към
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, представено от БИМ и
визуализирано в приобщения снимков материал), което е прието за допустимо и от
действащите понастоящем норми, регламентиращи съответната материя. Посоченият в
протокола за периодична проверка идентификационен номер на устройството е идентичен
на вписания във фиша. Налага се извод, че за видео- радарната система са ангажирани
нужните технически показатели, позволяващи нейната индивидуализация.
Не се откриват пороци и върху приложените под формата на снимков материал
извлечения от заснетите клипове на нарушението. В тях са видими индивидуализиращите
белези на процесния лек автомобил, респ. става ясно, че именно неговата скорост е уловена
от лазерния лъч. Довод в тази насока се съдържа в ръководството за експлоатация на
средството за измерване, в което е описан алгоритъмът на работа на системата. Обяснено е,
че като контролна информация, насочваща към автомобила, чиято скорост е измерена, се
ползва зелен маркер - кръст, позициониран върху изображението на превозното средство.
При съпоставка на това изискване с наличните фотоизображения е видно, че идентични
белези се различават и върху клипа - извлечение от видеорадарната система, посредством
който е фиксиран именно заснетият л.а. „Хонда Акорд“, с рег. №ХХХХ. Последното
недвусмислено сочи, че само скоростта на този обект е регистрирана от
високочувствителната техника за контрол.
Тук е мястото да се обсъди и представеното от СДВР фотоизображение, на което е
заснета камерата за контрол на скоростта и мястото на нейното разположение, както и
протоколът, към който то се явява приложение. Снимковият материал позволява върху него
да бъдат различени дигитални обозначения за дата и час на фотографиране, които
непосредствено предхождат часа на заснемане на нарушението. Съпоставени с данните,
вписани в протокола, те налагат извод, че към момента на фотографиране на уреда, същият
действително е бил монтиран съобразно изискванията за наблюдение именно на процесния
участък. Снимката е приложение към протокола, изискуем съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.1 от цитирания подзаконов нормативен акт, който в конкретния случай е изготвен без
допуснати пропуски. Протоколът е годно доказателствено средство и позволява да се
установи разположението на мобилното АТСС. В него изчерпателно са посочени точното
място за контрол и посоката, в която е осъществяван, началото и края на работната смяна и
броя на установените нарушения, като изрично е отбелязано и че е изготвена дигитална
снимка на монтираното АТСС – обстоятелства, удостоверени и с подписа на длъжностното
лице, съставило и проверило протокола, включително относно прехвърлянето на данните във
вида, изготвен от АТСС, в чиято достоверност съдът няма основание да се съмнява. Не без
значение се явява обстоятелството, че при използването на АТСС контролният орган не
разполага с възможност да променя или да влияе върху измерването и записа на
нарушенията, регистрирани с мобилно автоматизирано техническо средство, като
измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър, която е
синхронизирана с реалното часово време, видно и от доказателствата за нейното тариране.
Още повече че процесното устройство разполага с GPS – приемник, чрез който се
установяват географските координати при поставяне на началото на работния процес. Те,
впрочем, се откриват и в извлечението от клипа на самото нарушение, доколкото се
отпечатват автоматично, а не се добавят впоследствие. Върху приложеното изображение се
визуализират отличителните белези на средата, заобикаляща мястото на позициониране на
камерата. Те съвпадат с описаните в протокола и отразени във фиша. Видно от приложената
схема за организация на движението, представена от Столична община, за процесния
участък на бул.“България“ ограничението на скоростта е 70 км/ч, въведено за населено място
посредством знак В26, съобразно чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП. От втората снимка се
4
установява и мястото, на което е поставен знакът за ограничение на скоростта. Това
изображение, съпоставено с данните за позициониране на АТСС, отразени в извлечението от
устройството и протокола за неговото ползване и схемата на знаковото стопанство в пътния
участък, дава информация, че автомобилът на жалбоподателя е заснет след навлизането му в
зоната на ограничението, а същевременно знакът В26 е бил разположен на изискуемото
минимално разстояние за видимост към него. С тези аргументи съдът приема, че от
събраните доказателства се установява съответствието между мястото на нарушението,
посочено в приложената снимка и това, отразено в издадения електронен фиш, както и с
разположението на използваното АТСС.
Съдът няма основание да се съмнява в правилността на предоставената от Столична
община - стопанин на пътя, актуална към датата на нарушението схема на организация на
движението, респ. наличното знаково стопанство в района. В случая се касае за простъпка,
извършена в населено място, където ограничението на скоростта е въведено със знак В26,
забраняващ превишаване на 70 км/ч. Съобразно мястото на заснемане на автомобила (с
обозначението, че извършва контрол на приближаващи МПС), не се наблюдават други
знаци, въвеждащи различни измерения на позволената скорост, нито се виждат такива,
указващи край на така действащото ограничение. Отразено е изрично в изготвения протокол
за ползване на АТСС, че устройството е позиционирано на 100 м от началото на зоната за
действие на знака, следователно и заснетото превозно средство е попадало в тази зона.
Съдът поставя в основата на своите фактически изводи и показанията на свид. М. В
тях открива доказателства за действието на непредвидени обстоятелства, свързани с
физическото състояние на свидетеля и представляващи непосредствена опасност за неговите
здраве и живот, предпоставили необходимостта от нарушаване на правилата за скорост на
пътя от страна на жалбоподателя с оглед избягване на фатални последици. Разказът на М е
последователен, логичен и обективно предлагащ хронологията на протеклите през нощта на
01.03.2024 г. събития. Той кореспондира в цялост на представената от „Аджибадем Сити
Клиник УМБАЛ“ЕООД медицинска документация, удостоверяваща конкретния момент на
приема, проведените изследвания и назначеното лечение на пациента на 01.03.2024 г., както
и потвърждава спешността на създалата се ситуация.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи електронни фишове, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т.
63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП той следва да съдържа данни за: подразделението на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство или името на водача, описание на нарушението, накърнените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на
вътрешните работи със заповед образец на електронен фиш в съответствие с изискването на
5
чл.189, ал.4, изр. последно ЗДвП.
Видно от съдържанието на атакувания електронен фиш, изискуемите от закона
задължителни реквизити са налице в пълнота, а именно - посочване на териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото МПС, лицето,
чиято отговорност се ангажира, описание на нарушението. От своя страна същите данни, а и
останалите от посочените по-горе, са инкорпорирани и в приложения като веществено
доказателствено средство, съобразно чл.189, ал.15 ЗДвП, снимков материал, изготвен с
процесната радарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. по т.д.№ 1/2013г.,
ОСК, ВАС, задължително за настоящия съдебен състав по смисъла на чл.130, ал.2 от ЗСВ,
„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Именно специалната разпоредба на чл.189 ал.4 ЗДвП изключва
приложението на общите разпоредби за издаване на наказателно постановление, както и
предвидените в процесуалния закон реквизити за същото.
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна
квалификация. Недвусмислено се извежда ограничението на скоростта, обстоятелството, че
то е въведено в населено място посредством знак В26, както и скоростта на движение на
лекия автомобил. Не спада към задължителното съдържание отразяването на предвидения с
оглед техническите параметри на измервателния уред и възможното отклонение при
измерването толеранс. Прилагането на същия обаче е установимо от представения клип-
извлечение от паметта на системата. От него е видна реалната скорост, отчетена преди
намалението, от която след просто математическо изчисление и изваждане на 3 км/ч
(доколкото уредът е уловил скорост до 100 км/ч) се получава стойността, възприета в
издадения фиш. Инкорпорирани във фиша са наименованието на техническото средство и
неговият уникален регистрационен номер. Отразени са пространствените параметри на
нарушението, с изричното обозначаване, че се касае за населено място. Става ясно, че
санкцията се налага на П. П. в качеството му на собственик на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението. Жалбоподателят не е друго посочил лице, на
което на 01.03.2024 г. е преотстъпил превозното средство.
Не е изтекъл и абсолютният давностен срок за реализиране на
административнонаказателната отговорност, установен в нормата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК,
към която препраща чл.84 от ЗАНН.
По изложените съображения тази съдебна инстанция не намира, че правото на защита
на нарушителя е ограничено, доколкото въведените във фиша данни са напълно достатъчни
за пълното индивидуализиране на нарушението и проверка състоятелността на
„административното обвинение” посредством допустими способи за доказване.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазването на правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. От изисканата
справка от Български институт по метрология се установява, че записващата видеорадарна
система е преминала през първоначален изискуем тест и е вписана в регистъра на
одобрените средства за измерване. Срокът на валидност на одобрението е до 13.06.2027 г.
Нарушението е констатирано, след като конкретното техническо средство е преминало и
през надлежна последваща периодична проверка – видно от приложения протокол от
проверка №023-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. Разпечатката от заснетото превозно средство, с
6
датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила,
представлява годно веществено доказателствено средство, изготвено по предвидения в
закона ред, поради което въз основа на нея може да се установи извършеното нарушение.
Съобразено се явява изискването на Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на
Върховния административен съд за автоматизиран процес при използването на мобилни
технически средства, при който единствената намеса на контролния орган се свежда до
тяхното обслужване, но не и упражняването на непосредствен контрол върху
функционирането на системата към момент на заснемане на нарушения. Т.е., способът за
установяване на нарушенията е аналогичен на ползвания при стационарните камери за
скорост. Автоматизираните технически средства, независимо от своя вид, са преминали
метрологична проверка от сертифициращия орган – Български институт по метрология, в
това число и вградения в тях софтуер за генериране и обработка на данните, като са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. Последното
изрично е отразено и в сертификата за първоначалната метрологична проверка. Еднакъв е
принципът на функциониране на стационарните и мобилните системи, изразяващ се в
измерване от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство, последното видно и от характеристиките на
системата, отразени в публичния електронен регистър, поддържан от БИМ. Обработката и
издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от данните, съхранявани в
централизирана информационна система.
В конкретния случай нарушението е констатирано при стационарно положение на
записващата система, според снимковия материал, изрично удостоверено и в изготвения за
ползването на устройството протокол.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". Към
датата на деянието - 01.03.2024 г., считано от 05.07.2017г., е пораждало действие
изменението на разпоредбите на чл. 165, ал.2, т.7 и 8 от ЗДвП, като е отпаднало
задължението на определените от Министъра на вътрешните работи служби да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани
технически средства или системи. Следователно, за законосъобразното налагане на
административно наказание освен техническата изправност на използваната автоматизирана
система за контрол, не е необходимо да се установи категорично и ползването от
полицейските служители на допълнителен знак Е24.
Приложеният протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта, допълнен с ежедневната форма на отчет, отразява правилно датата,
мястото и часа на контролирания участък, скоростен режим, режим на измерване, посока на
заснемане и посока на задействане – приближаващи автомобили, на използваното за целта
на осъществявания контрол техническо средство, точното му разположение и служебният
автомобил с рег. № ХХХ, с който е бил екипът, монтирал го на мястото на измерването,
началото и края на работната смяна, както и данни за служителите, натоварени с
осъществяването на контрол по спазване на правилата за движение по пътищата съгласно
императива на чл. 165 ЗДвП. В документа са посочени трите имена на съставилото го
длъжностно лице, като е обективиран и подписът му. Протоколът съдържа необходимите по
обем реквизити и следва да се разглежда като годно доказателство.
Нарушението е безспорно установено от приложените показания на техническото
средство и снимковия материал. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движел
7
автомобилът към момента на заснемането му, след приспадане на допустимия толеранс от 3
км/ч, определен на база режима за работа, е била 93 km/h при ограничение в конкретния
пътен участък от 70 km/h, установено за населено място със знак В26. Измерването и
записът на нарушенията при ползването на мобилната система е автоматично. Единствената
роля на нейния оператор е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и въведе ограниченията за скоростта, действащи
в него. Ето защо съдът счита, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да
бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането
на всяко едно конкретно нарушение.
Събрани са и достатъчно доказателства, че в процесния участък от бул.“България“ до
№88 поражда действие ограничение на скоростта до 70 км/ч (в посоката, обозначена за
движение на процесното МПС), въведено със знак В26, в съответствие с нормата на чл.21,
ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, доколкото се касае за участък, в населено място. Обсъжданото
обстоятелство е надлежно отразено в приложения протокол за използване на АТСС. Този
факт се извежда и от писмения отговор от Столична община и приложената към него схема
на пътната сигнализация, протокола за използване на АТСС и приложените към него
фотоизображения, видно от които мястото на заснемане на нарушението към 01.03.2024 г.
попада в обхвата на действие на така поставеното ограничение.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В
случая като собственик на моторното превозно средство е установен П. А. П.. Той не се е
възползвал от правото си да посочи друго лице, управлявало автомобила. Безспорно се явява
като факт и наличието на предходен санкционен акт срещу жалбоподателя- електронен фиш
серия К8272056, за същото по вид нарушение, в едногодишен срок от влизането в сила на
който е предприето и настоящото управление на МПС.
Административното нарушение, за извършването на което е издаден електронният
фиш, е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо
настъпване на вредни последици.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк
умисъл, тъй като е преследвана пряката цел по достигане до определеното място – отправна
точка, за по-кратко време, с което съзнателно е нарушено правилото, регламентиращо
движението и скоростта в населено място.
Въпреки изложените по- горе аргументи, съдът намира, че материалният закон не е
приложен правилно, доколкото установените фактически констатации следва да бъдат
подведени под хипотезата на чл. 8 от ЗАНН. Съгласно цитирания законов текст е отречена
характеристиката на нарушения за онези деяния, извършени при крайна необходимост. В
специалния закон не е установена легална дефиниция на този институт. Тя обаче се открива
в разпоредбата на чл.13 от НК, препратка към която се съдържа в чл.11 от ЗАНН,
предвиждащ приложение на разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс по
въпросите за обстоятелствата, изключващи отговорността.
Съгласно цитираната норма на НК: „Не е общественоопасно деянието, което е
извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени
интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност,
която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-
малко значителни от предотвратените.“ Приложението на института изисква няколко
кумулативно свързани елемента – обективна даденост на непосредствена опасност –
обстоятелство с извънреден характер, възникнало внезапно и непредвидено или чието
проявление е било непосредствено предстоящо с висока степен на вероятност; интерес, ,
който е бил застрашен от реализиралата се опасност, с по- висока ценност от този, защитен
8
от предписаното и нарушено законово правило; отсъствие на друг, безвреден изход за
спасяването на поставените под угроза блага; действително отклоняване на опасността и
причинена вреда, чийто интензитет е по- нисък от този на евентуалното засягане на
поставените под угроза интереси, които са спасени (вж Гиргинов, А. „Неизбежна отбрана и
крайна необходимост“, София, 1995, с.108-157).
Следвайки в хронология изискуемите от института на крайната необходимост
качествени и количествени предпоставки, съдът достига до извод, че те се разкриват в
пълнота сред фактите, установени в хода на административнонаказателното производство.
Като безспорно от доказателствата, събрани в хода на следствието, се налага внезапно
влошеното физическо състояние на свид. М, застрашавало във висока степен не само
здравето й, но и нейния живот и изискващо незабавна лекарска намеса. С оглед така
описаните характеристики, то разкрива облика на непосредствена опасност. Не следва да
има спор, че при обсъждане на реалното съотношение между човешкия живот и охранените
от Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост -
за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или
имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин,
ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените.разпоредбата на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП като непосредствен обект
обществени отношения – сигурността на движението, примат винаги следва да се отдаде на
първото посочено благо, като най- висша ценност, призната и от правото. Обстоятелствата,
при които е било извършено деянието от жалбоподателя, са го поставяли в ситуация, в която
не е имало друга възможност за предотвратяване реализацията на риска от засягане на
живота на неговата майка. Показанията на свид. М, анализирани съвместно с изготвената
медицинска документация, сочат, че единствено незабавно предприетото бързо
придвижване между дома на свидетелката и Спешното отделение на болничното заведение,
обезпечено от сина й, е допринесло за своевременното предприемане на адекватни
медицински мерки за овладяване на болестните процеси, протичащи в тялото й.
Изчакването на линейка или управление на МПС със съобразена скорост, в случая, са
поставяли в по- висока степен въпроса за невъзможност да се предотвратят по-тежките
увреждания. В тази връзка убедително е доказано, че отчетеното от камерата за контрол на
скоростта движение на П. с управляваното от него моторно превозно средство е дадено в
темпорално отношение на отстояние от едва десет минути от реализираните в спешния
център към кардиологичното отделение на УМБАЛ“ Аджибадем Сити Клиник“ прием и
манипулации спрямо свид. М. Този факт съвпада напълно с разстоянието между точката на
контрол и медицинския център и особеностите на пътния участък за неговото преодоляване.
Изключена е напълно вероятността друга причина да е мотивирала водача да превиши
своята скорост. Реализирано е в обективната действителност положителното изискване на
института на крайната необходимост, свързано с ценностното съотношение между
опазването на застрашения интерес и жертваните от дееца обществени отношения. В
конкретния случай П. е бил изправен пред избора да спаси живота на своята майка за сметка
на погазването на забраната да се придвижва със скорост над допустимата, въведена в
съответния пътен участък от бул.“България“ посредством знак В26. Както бе посочено и по-
горе, при сравнение с други обществени интереси, стойността на най- висшето човешко
благо винаги разкрива преимуществото. Още повече че в случая пожертваните ценности,
свързани с безопасността на движението по пътищата, не са били засегнати в толкова
значителна степен, че да надделеят дори над човешкия живот. Доводи за това се черпят от
времето, в което е било извършено управлението на МПС с превишена скорост – в късните
вечерни часове на 01.03.2024 г., когато интензивността на движението не е висока, а
състоянието на пътя не е предполагало извънредни предизвикателства, изискващи
съобразяване, както и обстоятелството, че със своето поведение водачът единствено е
застрашил, но не е увредил защитени от закона обществени отношения. Изпълнена и
9
последната качествена предпоставка на обсъждания материалноправен институт, а именно
реално предотвратена вреда. Изводът се налага от анализа на показанията на свид. М и
прочита на приобщените медицински документи, удостоверяващи успешно изпълнени
медицински манипулации, посредством които са охранени здравето и живота на майката на
жалоподателя.
С оглед споделените аргументи, съдът намира, че поведението на П. П., доколкото е
изпълнено в хипотезата на крайна необходимост, не разкрива обществена опасност, годна да
го конституира като административно нарушение.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, макар протеклата фаза на
административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание да не е опорочена от допуснати
съществени процесуални нарушения, се установява неправилно приложение на материалния
закон, съставляващо основание за отмяна на издадения санкционен акт.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, Серия К 8750418, издаден от СДВР, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр.ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
П. А. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200,00 (двеста) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.1 от ЗДвП, като неправилен и
незаконосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10