№ 1662
гр. Пловдив, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330203447 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-
002298/15.04.2022г., издадено от ** сектор към ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор
„Пътна полиция“ - Пловдив, с което на М. Р. П., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата и в допълнителна молба излага конкретни
съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено
на 25.05.2022г., а жалбата е подадена на 26.05.2022г.), от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
1
съображения:
На 29.04.2021г. в 13:37ч. в гр. Пловдив, на бул. Цариградско шосе,
пътен възел „Скобелева майка“, посока „изток“ с АТСС ARH CAM S1 –
11743CA , било засечено МПС Фолксваген Пасат с рег. № **, собственост на
Д.Ш.М., да се движи със скорост 118 км/ч при максимално разрешена
скорост за движение в населено място 50 км/ч, като при отчитане на толеранс
на измерената скорост от минус 3% се получил размер на наказуемата
скорост от 115 км/ч., поради което и било отчетено наказуемо превишение на
скоростта от 65 км/ч.
Доколкото в хода на извършената проверка се установило, че
процесното МПС е собственост на Д.Ш.М., било изискано от него да посочи
дали той или друго лице е управлявало превозното средство. С декларация от
08.02.2022г. по чл. 188 от ЗДвП Д.М., в качеството си на собственик,
декларирал, че автомобилът на процесната дата и час бил управляван от
жалбоподателя П.. Към декларацията било приложено и копие от СУМПС на
жалбоподателя, надлежно приобщено към административнонаказателната
преписка.
След установяване на водача на превозното средство, същият бил
поканен да се яви за съставяне на АУАН. На 17.03.2022г., в присъствието на
жалбоподателя, св. Б. издала АУАН серия GA № 209673. При съставянето на
АУАН жалбоподателят не представил контролен талон към СУМПС. На
жалбоподателя били предявени материалите по преписката, включително
снимковия материал, като той не възразил пред полицейските служители и
подписал акта без възражения, като и впоследствие в предоставения 7-дневен
срок за възражения не направил такива. Впоследствие, на 15.04.2022г. било
издадено обжалваното НП.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от събраните в хода на съдебното производство доказателства:
- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В тази
връзка следва да се съобрази, че от жалбоподателя не са представени каквито
и да било доказателства за опровергаване на констатациите в АУАН;
- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
2
-приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол;
- Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. от
18.04.2021г., от който се установява, че на процесната дата 29.04.2021г. е бил
осъществено наблюдение на процесния участък с АТСС № 11743СА, както и
приложената към протокола снимка на АТСС;
- представените доказателства за годността на техническото средство,
което е от одобрен тип, видно от приложеното по делото удостоверение за
одобрен тип с №17.09.5126, вписано е в регистъра на българския институт по
метрология под номер 5126, и е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 65-С-
ИСИС/ 28.09.2020г.,
-приложената справка за регистрация на МПС, от която е видно, че
същото е собственост на Д.М.,
-Декларацията по чл. 188 от ЗДвП ведно с приложено към нея копие на
СУМПС.
В случая неправилно е приложен чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост не е
правилно приспаднат толеранса от -3 %. В този смисъл следва да се съобрази,
че съгласно представения по делото протокол за техническа проверка,
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия
при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. В тази връзка незаконосъобразни са
математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното
изображение е отбелязана измерена скорост 118 км/час. Три процента
от 118 км/ч представляват 3,54 км/ч, като след приспадането им от
измерената скорост от 118 км/ч се установява, че действителната стойност на
скоростта на движение на процесния автомобил е 114 км/ч (с точност 114,46
км/ч). Поради това и жалбоподателят е следвало да бъде наказан за скорост от
114 км/ч. или за превишение на скоростта от 64 км/ч. Доколкото не се твърди
нарушение на знак за ограничение на скоростта, то и възражението за
неспазване на чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. се явява
ирелевантно в процеса.
3
Налице са и всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1 – 11743CA, представляващо преносима система за видеоконтрол
/триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в
Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото удостоверение;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология на одобрените за използване типове средства за измерване под
номер 5126, видно от удостоверението.
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол за проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;
- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. от процесната дата, който съдържа всички необходими
реквизити;
-в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис
на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за
спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.
Съгласно записаното в протокола по чл. 10 от Наредбата, АТСС е
използвано във времевия диапазон от 11,00 часа до 20,00 часа на 29.04.2021г.,
а процесното нарушение е установено на същата дата в 13,37 часа, тоест в
рамките на посочения времеви отрязък на използване на АТСС и то на същото
място, посочено в Протокола, поради което по делото не възниква абсолютно
никакво съмнение, че нарушението е установено именно по време на
използването на АТСС, за което е съставен приложеният по делото протокол.
Спазено е и изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата, като по делото е
4
представена снимка на разположението на АТСС.
Във връзка с условията за законосъобразно използването на АТСС
следва да се посочи, че представеният по преписката Протокол по чл. 10 от
Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност. Удостоверителната сила на
протокола в процесния случай не е разколебана, поради което
законосъобразното използване на АТСС се явява доказано по несъмнен
начин.
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган се
установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. С оглед
оспорването в жалбата от съда е изискана, и от въззиваемата страна е
представена Заповед № 8121к-12530/17.12.2021г., видно от която издателят на
НП – Й.М., е изпълнявал ръководната длъжност ** на сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР-Пловдив.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Едва след откриване на
действителния водач на МПС, за контролния орган става ясно дали следва за
допуснатото нарушение да се ангажира личната отговорност на действително
установения водач или при невъзможност за това презумпционната
субсидиарна отговорност на собственика по чл. 188 от ЗДвП. Така в случая
конкретният субект, чиято отговорност следва да се ангажира, е бил
установен на 08.02.2022г., когато е подадена декларацията по чл. 188 от
ЗДвП. Именно от тази дата на контролните органи е станало ясно, че
жалбоподателят е бил водачът на ППС и с АУАН и НП следва да се ангажира
именно неговата лична отговорност като действителен водач, а не личната
отговорност на някое трето лице или презумпционната отговорност на
собственика (в случаите, когато същият не посочи дали той е бил водачът,
нито посочи на кое лице е предоставил процесното ППС), поради което
именно от тази дата – 08.02.2022г. се счита открит нарушителят и е започнал
да тече тримесечният срок.
5
Допълнителен аргумент, че именно на дата 08.02.2022г. е открит
нарушителят, е видното от текста на АУАН и НП, че жалбоподателят е
наказан в качеството на действителен водач на ППС, при изпълнително
деяние „управлява“ превозното средство, а не в качеството на
собственик.Така и Решение № 1893 от 19.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1497 /
2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
АУАН е издаден на 17.03.2022г., като нарушителят е присъствал при
съставянето му, поради което неоснователно се явява възражението, че
същият не е присъствал, при положение че е удостоверил с подписа си
присъствието си и връчването на АУАН.
За нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира
на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни
норми. Конкретизирано е ясно и точно и мястото на извършване на
нарушението.
На следващо място, следва да се отбележи и че изцяло съобразно
изричната разпоредба на чл. 189, ал.4 ЗДВП, доколкото за наказуемо
превишение над 50 км/час в градски условия се предвижда наказание
лишаване от правоуправление, в случая е издадено НП, а не ЕФ, въпреки, че
нарушението е заснето с АТСС.
Спазено е и изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата изготвянето на
протокол за използване на АТСС да е съпроводено със снимка на АТСС.
На първо място такава снимка е представена по делото. Нещо повече
изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола
по чл. 10 от Наредбата, удостоверяващ разполагането и използването на
АТСС именно на процесната дата, на посочените в НП време и място, поради
което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков
материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.
6
На следващо място, следва да се посочи, че дори валидна снимка да не
бе представена, според трайната съдебна практика, действително би било
налице нарушение на чл. 10, ал.3 от Наредбата, но то не би било съществено,
доколкото, както вече се отбеляза, мястото на контрол и използването на
АТСС съгласно нормативните и техническите изисквания се установява от
отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата. В този изричен смисъл
Решение № 946/26.5.2022г. на Административен Съд - Пловдив, ХХIІ състав,
КАНД № 588 по описа за 2022 г., Решение № 945/26.5.2022г. на
Административен Съд - Пловдив, ХХIІ състав, КАНД № 589 по описа за 2022
г., Решение № 2219/ 19.11.2021 год.на Административен съд - Пловдив, ХХІІ
състав, КАНД № 2161/ 2021 год. и много други.
Не на последно място, според текста на чл. 10, ал.3 от Наредбата
законодателят е въвел изискване за всяко различно място на използване на
АТСС да се съставя отделен протокол и той да се съпровожда със снимка на
уреда. Липсва обаче каквото и да било изискване или ограничение кога да се
изготви снимката на разположеното АТСС. В този смисъл дейността на
контролните органи ще е еднакво законосъобразна независимо дали снимката
е изготвена в началото на работа на АТСС, в средата на времевия интервал
или в края на използването му, със съставянето на протокола по чл. 10 от
Наредбата. Посочването на служебен автомобил в Протокола по чл. 10 от
Наредбата също не се явява нарушение, доколкото видно от снимката АТСС е
от тип „тринога“, т.е. не е било прикрепено към служебен автомобил (за
които видове АТСС няма изискване за представяне на снимка по чл. 10, ал. 3
от Наредбата). Поради това и възражението във връзка със снимката на АТСС
се явява неоснователно.
Неоснователно се явява и възражението за липса на първо и последно и
статично изображение в протокола по чл. 10. Това е така, тъй като в
протокола надлежно са посочени вид и номер на използваното АТСС, дата на
използване, контролиран участък, час и минута на начало на работа и час и
минута на край на работа, поради което съдът намира, че пропускът да се
посочат номерът на първо и последно статично изображение не е съществен,
доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и съставения
протокол по чл. 10 успешно и несъмнено се установява от останалите негови
реквизити.
7
Все в тази връзка следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10
от Наредбата, АТСС е използвано във времевия диапазон от 11,00 часа до
20,00 часа на 29.04.2021г., а процесното нарушение е установено именно на
29.03.2021г. в 13,37 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на
използване на АТСС и то на същото място посочено в Протокола, поради
което по делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е
установено именно по време на използването на АТСС, за което е съставен
приложения по делото протокол.
В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на касационната
инстанция – Решение № 497/21.03.2022 на Пловдивския Административен
Съд, ХХIV състав, по КАНД № 246/2022, Решение № 293/ 22 февруари 2022
год. на Административен съд Пловдив по КАНД 3190/2021, Решение № 117
от 20.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 3085 / 2021 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив и др.
Изцяло неоснователно е и възражението, че поради наличието на друг
автомобил на снимковия материал, не било установено по несъмнен начин, че
отчетената наказуема скорост е именно на процесното МПС с рег. № **.
Съгласно удостоверението за одобрен тип използваното АТСС използва
лазерен радар с функция за автоматично разпознаване и изписване на номера
на нарушителя и то в реално време.
По преписката е представена снимка по образец, като горната й част е
разпечатана на самостоятелен лист на задната част на снимката. На него
изрично е отбелязано, че регистрационния номер на МПС е разпознат
автоматично от АТСС и е именно **.
Предвид механизма на функциониране на АТСС – с лазерен лъч, и
автоматично разпознаване номера на нарушителя още в реално време,
евентуалното наличие и на друг автомобил в близост до заснетия е изцяло
ирелевантно към несъмнената установеност на нарушението от фактическа
страна, още повече и че на този автомобил няма заснет регистрационен
номер.
В този изричен смисъл и Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1277 от 12.06.2019 г.
8
по к. адм. н. д. № 847 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив
Нещо повече, предвид ноторно известната интензивност на трафика в
гр. Пловдив е изцяло нормално и очаквано в близост до заснетия автомобил
да има и други движещи се МПС. Именно, поради тази особеност на
обективната действителност в дейността на контролните органи се налага
употребата на все по-съвършени АТСС, като за процесното вече се каза, че
използва технология, която в максимална степен гарантира несъмнената
установеност на нарушението.
Да се приеме логиката на жалбоподателя и да се постави като изискване
на клипа на нарушението или на снимковия материал да се вижда само един
автомобил, би довело на практика до невъзможност реално да се осъществява
контрол на скоростта в градски условия, което е идея, чужда на законодателя.
Още повече, че законово изискване за прилагане по преписката на
целия заснет клип от нарушението липсва, предвид изричната разпоредба на
чл. 16, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, според която информацията,
събрана при използване на АТСС, се предоставя като отпечатано статично
изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен
номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в
административния процес, което изискване в случая е спазено.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма – чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП,
доколкото при движение със 114 км/ч водачът е превишил максимално
позволената скорост в населено място от 50 км/ч с 64 км/час в градски
условия и попада именно в приложното поле на тази норма. Наложената
санкция не кореспондира със законоустановения размер, изчислен по
формулата, посочена в чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП – 700 лв. +50 лв. за всеки 5
км/час превишение над 50 км/час, като е следвало да бъде наложена глоба в
размер на 800 лв., а не както е посочил административнонаказващият орган –
850 лв. Поради това и в тази част наказателното постановление следва да
бъде изменено, като глобата се намали до 800 лв. Законосъбразно е наложено
и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца, в която част наказателното постановление следва
да се потвърди.
9
За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП:
В тази част НП се явява незаконосъобразно. На първо място, не става
ясно коя е датата, на която жалбоподателят не е носил контролен талон към
СУМПС. Като дата на извършване на нарушението е посочена 29.04.2021г.,
но това е датата, на която е било установено управлението на автомобила,
като на същата дата жалбоподателят не е бил спиран и не му е била
извършвана проверка, за да се установи, че именно тогава не е носил
контролния талон. Същевременно в случай, че се вменява неносеното на
контролния талон при съставянето на АУАН на 08.02.2022г., това не е било
отразено в АУАН и НП като дата на извършване на нарушението. Отделно от
това, на тази дата – 08.02.2022г. (която не е посочена като дата на
нарушението), липсва установяване на управление на МПС, а оттам и да не е
имал качеството "водач", което е елемент от фактическия състав на
извършване на нарушението, като такива твърдения не се съдържат в АУАН и
НП. При така посоченото е било възможно на тази дата жалбоподателят да не
е управлявал МПС, поради което и за така вмененото административно
нарушение липсват всички негови съставомерни елементи. Поради това и в
тази част обжалваното НП следва да бъде отменено.
При този изход на спора, разноски са дължими и на двете страни.
Въззиваемата страна не е претендирала такива, поради което и разноски не
следва да й се присъждат.
Жалбоподателят е претендирал заплащането на разноски и е представил
доказателства за заплащането на такива в размер на 300 лв. Уговореното
възнаграждение не се явява прекомерно, доколкото същото е в минимално
предвидения размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения. По съразмерност с оглед изменената и отменената част от
НП, следва да му бъдат заплатени разноски в размер на 20,93 лв.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна Сектор
"Пътна полиция" към ОДМВР-Пловдив не е самостоятелно юридическо лице,
10
което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което
е част наказващият орган, а именно ОДМВР-
Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Х н. с.,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-002298/15.04.2022г.,
издадено от ** сектор към ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор „Пътна полиция“ -
Пловдив, В ЧАСТТА, в която на М. Р. П., ЕГН ********** е наложена глоба
в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА размера на
наложената глоба от 850 лв. на 800 лв. и ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в частта, в която е наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-002298/15.04.2022г.,
издадено от ** сектор към ОДМВР- ПЛОВДИВ, сектор „Пътна полиция“ -
Пловдив, В ЧАСТТА, в която на М. Р. П., ЕГН ********** е наложена глоба
в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. П., ЕГН
********** по съразмерност сторените от него разноски в производството
пред РС-Пловдив в размер на 20,93 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11