№ 9564
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110140778 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове при
квалификацията на чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че сключил с
ответника рамков договор за доставка, в изпълнение на който доставил почистващи
препарати марка „А.“ на обща стойност от 637,34 лв., с включен ДДС, които били получени
от ответника, за което е съставена фактура № .. от 15.02.2021 г. Фактурата е осчетоводена,
но последният не заплатил продажната цена на падежа 22.02.2021 г. и на 23.02.2021 г.
изпаднал в забава и дължи неустойка по чл.6.3 от договор от 02.04.2019 г. в размер на 127,47
лв. По реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично за посочените по –
горе суми, срещу която по реда на чл. 414 ГПК ответникът е подал възражение, което
обосновава правния интерес от предявените установителни искове за съществуване на
вземането. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни с твърдения, че няма облигационна връзка
с ищеца, не му е доставено твърдяното количество препарати, а представената фактура не го
обвързва, тъй като не е подписана от него. При тези твърдения иска съдът да отхвърли
исковете и присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ и иска с правно основание чл. 92, ал.1
ЗЗД.
Установява се от представения рамков договор за продажба, че между страните е
1
възникнало договорно отношение с източник договор за доставка на професионални
почистващи препарати, производство на „А.“. Представена е по делото и фактура №
../15.02.2021 г., съдържаща вида и количеството на стоката, цената, начина на плащане
/преводно нареждане/ и страните, която фактура е осчетоводена от ответното дружество,
което се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, поради което
доказва съвпадането на насрещните волеизявления на страните относно съществените
елементи на договора за продажба /вещ и цена/.
Фактът на изпълнението на задължението на продавача за предаване на стоката се
установява от представената по делото фактура / обсъдена по – горе/.
Обсъдената по – горе, подписана от ответника фактура, като частен свидетелствуващ
документ, има доказателствена сила за стоящия извън нея факт, удостоверен с
материализираното в документа изявление - че ответникът е получил стоката.
Доказателствената й сила относно посочения факт / доставка на стоката /, се подкрепя и от
факта на вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и
купувача, отразяването на стойността й в справките - декларации по и ползването от
страните на данъчен кредит във връзка с нея. Така заключението по ССчЕ.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът е изпълнил договора и за него е възникнало
правото да иска престиране на цената от страна на купувача. Вещото лице посочва, че по
процесната фактура е постъпило плащане от страна на ответника в полза на ищеца в общ
размер на 294,96 лева, като неплатеният остатък по фактурата възлиза на 342,38 лв.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза дължимата
неустойка, в уговорения размер от 20 % върху непогасения остатък по фактура №
../15.02.2021 г. от 342,38 лева е в размер 68,47 лв. С оглед доказателствата за извършено
плащане от страна на ответника в полза на ищеца, който факт е настъпил след предявяване
на иска и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът не само може да вземе предвид
този факт, но е длъжен да го прецени в решението си по същество, тъй като доводите и
възраженията във връзка с него ще бъдат преклудирани с влизането на съдебното решение в
сила. С оглед установеното плащане съдът намира, че предявените установителни искове са
неоснователни, защото с осъщественото плащане от страна на ответника е погасено цялото
задължение на ответника за продажна цена и неустойка.
По разноските: Тъй като плащането на претендираните суми е извършено след датата на
депозиране на исковата молба, поради което и не може да се приеме, че ответникът не е дал
повод за завеждане на делото (чл. 78, ал. 2 ГПК) и следователно дължи разноските,
направени от ищеца в заповедното производство в общ размер 325 лв. и в исковото
производство в размер 725 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. ООД с ЕИК: . и адрес: с. Т., УЛ.К. 28, общ. М., обл. Пловдив
2
против Е Х ООД с ЕИК: .. и адрес: гр. София, УЛ.Г 41, обективно, кумулативно съединени
установителни искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ и
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата 466
лева, представляваща цена по договор за продажба на почистващи препарати марка „А.“, за
която сума е издадена фактура № .. от 15.02.2021 г., ведно със законната лихва от 21.04.2022
г. до окончателното погасяване и сумата 127,47 лева, неустойка по чл.6.3 от договор от
02.04.2019 г., като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА Е Х ООД с ЕИК: .. и адрес: гр. София, УЛ.Г 41, да заплати на Е. ООД с ЕИК: . и
адрес: с. Т., УЛ.К. 28, общ. М., обл. Пловдив, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 325 лв.
– разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 21505/2022 г. по описа на СРС, 151 с-в,
за държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата 725 лв. – разноски за исковото
производство за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо
лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3