№ 619
гр. Казанлък, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510102673 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Д. С. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****, действаща чрез законния си
представител – настойник Д. Л. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****,
чрез адв. С. П. М., вписан в АК П., с личен № ****, с адрес на кантората за
получаване на съобщения и призовки по делото: ****, против С. А. И., ЕГН
**********, с адрес: ****. Заявява, че доверителката му Д. С. Х. страдала от
дълги години от душевна болест - параноидна шизофрения. Поради
постепенното напредване на болестта, здравословното състояние на
доверителката му се влошавало до степен, която не й позволявало да се грижи
адекватно за себе си и за своите работи и интереси. Въз основа на искова
молба, подадена от внучка й Д. Л. М., било постановено Решение № 260045
от 01.10.2020 г. по гр.д. № **** г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което Д.
С. Х. била поставена под пълно запрещение. Това решение било влязло в
законна сила на 16.10.2020 г. Впоследствие, със Заповед № **** г. на
секретаря на Община к. на доверителката му бил назначен настойнически
съвет с настойник - нейната внучка Д. Л. М.. Сочи, че малко преди
гореописаните събития, с Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 11.07.2019 г., обективиран в Нотариален
акт № **** г. на нотариус Н.К., вписан в НК под № ****, доверителката му Д.
С. Х., действаща чрез пълномощника си С. А. И., ЕГН **********,
упълномощена с нотариално пълномощно рег. № **** г., издадено от
нотариус Н.К., вписан в НК под № ****, е продала на ответника С. А. И.
срещу задължението на последната да издържа и гледа продавача Д. С. Х.,
1
следния свой недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
****.37.4.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: ****, разположен в поземлен имот с идентификатор ****.37, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от
63,16 кв.м., с прилежащи части: 2 бр. избени помещения и 1 бр. таванско
помещение. Със същия нотариален акт продавачът Д. С. Х. си е запазила
пожизнено правото на ползване върху въпросния имот. Твърди, че веднага
след гореописаната сделка, ищцата Д. Х. била настанена от ответницата в
Дом за възрастни хора „****“ в гр. В., к.к. Ч., където по отношение на нея
следвало да се полагат специализирани грижи, поради душевното й
заболяване. След постановяването на решението, с което ищцата била
поставена под пълно запрещение, нейният настойник и законен представител
Д. Л. М. била сключила от името на поднастойната си нов договор с
горепосочения дом за възрастни хора за предоставяне на социални услуги и
обгрижване на Д. Х.. Дължимата месечна такса за предоставяната услуга била
в размер на 650 лв. Към онзи момент единственият доход на ищцата Д. Х. бил
от получаваната от нея пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
304,52 лв., която сума била недостатъчна за покриване на месечната такса на
дома за възрастни хора, както и за заплащането на други допълнителни
разходи (например за лекарства), които са й били необходими, за да поддържа
нормално жизнено равнище. Ето защо нейната внучка и законен представител
Д. Л. М. решила да настани ищцата в гореописаното жилище в ****, върху
което последната притежавала ограничено вещно право на ползване, като там
за нея да бъдат полагани специализирани грижи от лица, притежаващи
необходимите знания и квалификация да се грижат за страдащ от душевна
болест и мозъчни увреждания човек. Към онзи момент имотът бил във
фактическата власт на ответницата С. И., която ползвала същия от момента на
придобиването на правото на собственост върху имота с горепосочения
Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 11.07.2019 г. Тъй като ищцата не разполагала с ключ от жилището,
на 08.02.2021 г. от нейно име била изпратена нотариална покана до
ответницата, с която последната била поканена да предостави на Д. Х.
ползването върху гореописания недвижим имот, като предаде ключа от
жилището на настойника или на заместник-настойника, както и да отстрани
всички настанени в него трети лица. В отговор на тази покана ответницата
била заявила пред нотариус К., че отказвала да предостави ползването на
жилището на ищцата до приключването на водените между тях дела.
Независимо от това, впоследствие ищцата, действаща чрез законния си
представител, е опитала отново да получи възможност да упражни правото си
на ползване върху процесния имот по доброволен път, като е изпратила още
две покани до ответницата, но без никакъв резултат. Ищцата била
възстановила фактическата си власт върху процесния имот едва в края на м.
септември 2022 г. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 56 от ЗС правото на
2
ползуване включвало правото да се използува вещта съгласно нейното
предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя
съществено. Когато се касаело до жилище, правото на ползване включвало и
възможността ползвателят да обитава имота и да го отдава под наем (в този
смисъл било Решение № 606 от 28.05.2007 г. по гр.д. № 360/2006 г. на ВКС,
IV г.о.). Ограниченото вещно право на ползване било противопоставимо като
абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и на собственика на
имота. Когато собственикът на един недвижим имот учредил в полза на друго
лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той
се лишавал от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично било
положението, когато собственикът на недвижим имот се разпореждал със
собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в
полза на трето лице, но запазвал правото си на ползване за себе си.
Запазеното право на ползване изключвало изцяло или отчасти възможността
на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността
и предполагало от страна на новия собственик (съгласил се да сключи
сделката при тези условия) поведение, с което да се съобрази с онези форми
на ползване на имота, които не влизали в противоречие със закона и добрите
нрави (така Решение № 14 от 20.03.2015 г. по гр.д. № 5426/2014 г. на ВКС, II
г.о.). Затова носителят на правото на ползване можел да иска и обезщетение
по чл. 59 от ЗЗД ако е бил лишен от ползването върху имота, включително и
ако това лишаване е извършено от собственика на имота. За тази претенция не
била необходима предварителна покана (в този смисъл било Решение № 31 от
25.02.2014 г. по гр.д. № 4745/2013 г. на ВКС, I г.о.). Сочи, че съгласно
утвърдената съдебна практика при предявена претенция за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на определена вещ, на правоимащия се
присъждала такава сума, каквато той би получил от ползващото без
основание тази вещ лице, ако помежду им бил сключен договор за отдаването
й под наем, респ. сумата, която това лице би могъл да получи ако е бил отдал
вещта под наем на трето лице. Тази сума ползвателят безусловно би получил
по силата на 56, ал. 1 от ЗС, а ползващото вещта лице безусловно дължало
при ползването й, в този смисъл било налице обогатяване на ползващото
вещта лице за сметка на обедняването на лицето, притежаващо ограничено
вещно право на ползване, независимо че ползващото вещта лице било неин
собственик. Ето защо размерът на вземането по чд. 59 от ЗЗД следвало да се
определи според пазарния наем за съответната вещ във вида и състоянието,
което е имала в периода, зададен с иска (в този смисъл било Решение № 219
от 13.01.2020 г. по гр.д. № 44/2019 г. на ВКС, III г.о.). С оглед на
гореизложеното моли съда, да постанови решение, с което да осъди С. А. И.,
ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на Д. С. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ****, действаща чрез законния си представител - настойник
Д. Л. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, общо сумата от 4792 лв.,
след предприето от ищеца изменение на иска на осн. чл. 214, ал.1 от ГПК,
представляваща обезщетение за ползите, от които ответницата била лишила
3
ищцата при ползването на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****.37.4.16 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-88/26.11.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ****, с площ от 63,16
кв.м., за периода 15.02.2021 г. - 15.09.2022 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане. Моли да бъдат присъдени направените разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е депозирала писмен
отговор. Заявява, че счита молбата за процесуално допустима, но
неоснователна поради следните основания: с покойния син на Д. С. и баща на
Д. Л. М. живеели на семейни начала от 2009 год. докато починал през 2019
год. през което време ответницата се грижила за майка му Д. С., като
първоначално грижите се изразявали в помощ в домакинството, пране
готвене и др. След като Л.М. починал, ответницата поела грижите за Д. С. Х.,
като я взела да живее при нея на адреса й в с. Т. общ. М., сменена й била
адресната регистрация, както и личния лекар в селото, тъй като за възрастта й
имало нужда от лекарска помощ. Ответницата сочи, че тъй като единствено
тя се била грижила за Д. С. Х., особено след смъртта на сина й Л. Х. през 2019
год., същата решила да я упълномощи да продаде апартамента й, като целта й
била след евентуалната й смърт внучката й Д. Л. да не наследяла нищо,
понеже тя от много години с майка си живеели и работили в Г. и не се
интересували и дори не се обаждали на баба си. Сочи, че на 02.07.2019 год.
двете с ищцата посетили Нотариус Н.К. в град к. с рег. № **** на НК, и там
нотариусът изготвил пълномощно, с което била упълномощена да продаде
въпросния апартамент на когото намерила за добре на цена, каквато
преценяла, включително и сама на себе си, без да имало каквито и да е клаузи
в пълномощното. Няколко дни по - късно пред нотариуса било извършено и
фактическото прехвърляне на недвижимия имот с нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
**** год. по описа на нотариус Н.К., като изрично било упоменато в т. 1 от
Договора, че Д. С. Х. чрез пълномощника си продава на С. А. И. въпросния
имот, като последната се задължава да я гледа и издържа. Ответницата С. И.
от този момент продължавала и за напред за се грижи за Д. Х., настанила я в
дом в град В. с цел да бъде под поС.но лекарско наблюдение, но след време
при споделяне, че не й харесвало в дома, я взела отново в дома си в с. Т.,
където както се отбеляза преди това били адресната регистрация и личния
лекар на ищцата. През това време внучката на Д. С. Х., без да уведоми нито
баба си, нито ответницата С. И., предявила иск пред ОС-Стара Загора гр. д. №
**** год. за поставяне под пълно запрещение на баба си Д. Х., като твърдяла,
че последната страдала от психично заболяване и не можела да се грижи сама
за себе си. След влизане в сила на въпросното решение по делото с полиция
от РУ МВР к. са се обадили на С. И. да предаде незабавно Д. С. Х. на внучка
й, като настойник - попечител. След това действие поставената под пълно
запрещение Д. Х. била откарана в дома за възрастни хора във В., откъдето
4
след инцидент в дома била откарана в такъв в град к., който бил социален и се
заплащало 80 % от получаваната пенсия, където ищцата се намирала и до
момента. Сочи, че твърдяното в исковата молба, че ищците нямали достъп до
въпросния имот, а имотът се ползвал от ответницата С. И., не отговаряло на
истината. Твърди, че никога не е ползвала имота за себе си или да го е
отдавала под наем, твърдяното в ИМ не било обосновано с никакви
ангажирани доказателства. Не ставало ясно, как била определена и на какво
основание твърдяната в иска парична сума, която се претендирана. Също така
не отговаряло на истината и обстоятелството, че ищцата нямала достъп до
имота, същата била направили ремонт на имота, инсталирали били
климатични системи, за което тяхно действие, ответницата била сезирала
органите на РУ МВР к. за самоуправство и имало образувано ДП № 104/2023
год., което ответницата моли да се изиска и приложи, като писмено
доказателство. С оглед на гореизложеното претендира за отхвърляне на
исковете като неоснователни. Моли да бъдат присъдени направените
разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 11.07.2019 г., обективиран в Нотариален
акт № **** г. на нотариус Н.К., вписан в НК под № ****, е видно, че Д. С. Х.,
действаща чрез пълномощника си С. А. И., упълномощена с нотариално
пълномощно рег. № **** г., издадено от нотариус Н.К., вписан в НК под №
****, е продала сама на себе си срещу задължението да издържа и гледа
продавача Д. С. Х., процесния имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****.37.4.16 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-88/26.11.2015 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: ****, разположен в поземлен имот с
идентификатор ****.37, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ от 63,16 кв.м., с прилежащи части: 2 бр. избени
помещения и 1 бр. таванско помещение, като със същия нотариален акт
ищцата си е запазила пожизнено правото на ползване върху имота.
С Решение № ****/**** г., постановено по гр. д. № **** г. състав на
ОС-Стара Загора поставил под пълно запрещение пълнолетното лице Д. С. Х.,
ЕГН ********** от гр. к., обл. ****, понастоящем пребиваваща в гр. В., к. к.
„Ч.“, Дом за възрастни хора ****. Това решение било влязло в законна сила
на 16.10.2020 г.
Впоследствие, със Заповед № **** г. на секретаря на Община к. на Д.
С. Х., ЕГН ********** бил назначен настойнически съвет с настойник -
нейната внучка Д. Л. М..
От представената по делото нотариална покана от 08.02.2021 г.,
получена от ответницата на 12.02.2021 г., се установява, че ищцата изрично е
5
поискала от С. И. да й предостави възможността да ползва имота, по
отношение на който притежава ограничено вещно право на ползване, като е
поискано предаването на ключа от жилището и отстраняването на всички
настанени в него лица. В отговор на тази покана, ответницата И. е заявила
изрично, че „ключовете за апартамента няма да дам докато не минат делата“,
видно от представения по делото констативен протокол акт 45, том I, рег. №
827 от 17.02.2021 г. на нотариус П. К..
За установяване на твърденията на страните във връзка с ползване на
процесния имот са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите.
Свидетелят Й. Д. П., свекърва на Д. Л. М., заяви, че знаела за
апартамента, той все още се водел на С.. Снаха й няколко пъти искала да има
достъп до този апартамент, но й се отказал. Не вярва, че С. искала да
прехвърли апартамента, мъчили се година и половина да влязат в него. През
годините били в добри отношения, когато бащата на Д. бил жив. След това
вече не. Бабата Д. Х. имала право да живее в този апартамент. Д. Х. била
собственик на апартамента, преди С. да го придобие. В началото на 2021 г.
започнали исканията да се предостави правото на ползване. Д. Х. била във В.,
след това я прехвърлили в к.. Снахата на свидетелката, Д., искала да я настани
в апартамента и да има назначен личен асистент, който да се грижи за нея. С.
не давала ключовете за апартамента, тя искала да вземе този апартамент. По
думите на домоуправителя имало хора под наем в апартамента. Снаха й от
дълги години живеела в чужбина с майка си. Те настанили Д. Х. в дом,
изпращали пари от чужбина. Не можела Д., която не познавала никой, да се
подпише и да прехвърли апартамент на С.. Д. Х. в момента била в к.. Тя не
разбирала нищо, не била наясно, че е прехвърлила апартамента. Свидетелката
познавала Д. Х. от много години и тя винаги казвала, че жилището ще го
остави на внучка си. Не е била изоставяна от близките си. Около година и
половина се мъчили да влязат в апартамента, септември месец влезли в него.
състоянието му било ужасно. Тогава започнали да правят ремонт.
Свидетелката и съпругът й също помагали. Било невъзможно да се живее там.
Мебелите не били годни за ползване. Свидетелката не знаела какво е било
състоянието на имота преди това. След като Д. влязла в апартамента, видяла,
че няма условия за гледане на бабата там, трябвало да се направи ремонт.
Ремонтът приключил скоро, преди един месец. Бабата не живеела в
апартамента и към настоящия момент.
Свидетелят Г. Г. П., ангажиран от ищцата, без роднински връзки със
страните по делото, заяви, че бил домоуправител на етажната собственост на
адрес: **** между 2020 г. и 2022 година. Знаел, че има спорове за ползването
на ап. ****. Познавал С. И.. Не знаел дали тя имала права по отношение на
жилището. Познавал я в контекста на апартамента, виждал я в апартамента.
Свидетелят не знаел кой е живял в този апартамент, това можели да го кажат
страните. Който отворел вратата, той заплащал консумативите. По принцип
съпругата му събирала парите. Непознати за тях лица заплащали. Лицата,
които са живеели в апартамента, не били записани в домовата книга. В
6
момента свидетелят не бил домоуправител и не можел да каже кой живеел в
апартамента. В последния месец, в който бил домоуправител, клиентите на
адв. М. били в апартамента и правели ремонт. Свидетелят присъствал на
отварянето на апартамента. Получил обаждане по телефона, че имали законно
основание с влязло в сила решение на съда и помолили да отключи
апартамента с ключар. Наивно се доверил. Не поискал документ дали било
вярно това, което казват. Срещнали се за първи път пред вратата. Жената се
представила като Д. и казала, че била внучка. Чакали се пред вратата.
Свидетелят и съпругата му се прибрали в града заради тях. Ключарят отворил
вратата. Те извикали ключар и казали, че документите от съда, за да бъдат
вписани в домовата книга, щели да бъдат готови понеделник или вторник.
Свидетелят нямал спомен кога последно е виждал И. в апартамента. Нанесъл
се в блока една година преди всички събития, 2019 г. се нанесъл. Нямал
представа кой живял в апартамента в периода 2021-22 г., тогава не бил
виждал И.. Виждал я 1-2 пъти, защото я викал заради конфликти в
апартамента. Бил оставен номер за контакт с нея и като собственик на
апартамента да търси нея. Имало обитатели в апартамента, имало скандали и
свидетелят търсил И. по този повод.
Свидетелят Д. П. Г., посочен от ответницата, заяви, че били приятелски
семейства със С. И. и били съседи в с. Т.. Знаел за апартамента в гр. к.,
намирал се до м-н Н.. С. не била живяла никога в този апартамент.
Свидетелят не знаел кой е живял там. Познавал Д. Х., защото С. я гледала.
Познавал я от много отдавна, откакто живели с Л.. С. никога не била живяла в
апартамента. С. била собственик на апартамента в момента, не знаел друг да
има права над него. Свидетелят заяви, че никога не бил ходил в апартамента.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се
установява, че размерът на средната пазарна стойност на наем за процесния
имот за периода от 15.02.2021 – 15.09.2022 г. е в размер на 4792 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да
му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест
на ищцата е да установи, че е налице увеличаване на имуществото на
ответницата за сметка на нейното имущество, връзка между обедняването и
обогатяването, липса на друга възможност за защита на нарушените й права.
Страните не спорят, че със сключване на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ищцата си е
запазила правото на ползване върху него. Съгласно чл. 56 от Закона за
собствеността правото на ползване включва правото да се използва вещта
съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея
без тя да се променя съществено. Ползвателят може да защитава правото си
както срещу трети лица, така и срещу собственика на вещта. От събраните по
7
делото гласни доказателства се установява, че ответницата е ползвала
процесния имот като е предоставяла ползването на трети лица на основание
наем или друго основание. Правото на ищцата препятства ответницата -
собственик да осъществява фактическа власт върху имота, поради което
осъществяваните от нея действия, непредоставяне ключ за апартамента водят
до невъзможността ищцата да ползва имота. По делото се установи, че
ищцата през процесния период е нямала достъп до имота, поради което й се е
пречило изобщо да упражнява правото си.
Предвид на изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен до установения от съдебно-техническата експертиза размер, а
именно 4792 лева за периода от 15.02.2021 – 15.09.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъда осъдена да заплати сумата от 2371 лева, представляващи разноски, както
следва: 216 лв. за държавна такса, 15 лв. платена държавна такса за
обжалване на определение № 2076/17.11.2002г. по описа на КРС във връзка с
обезпечително производство; 5 лв. такса за издаване на обезпечителна
заповед; 365 лв. платен депозит за СТЕ; 20 лв. платен депозит за призоваване
на свидетел и 1750 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, КРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите
С. А. И., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на Д. С. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****, действаща чрез законния си
представител – настойник Д. Л. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****,
чрез адв. С. П. М., вписан в АК П., с личен № ****, с адрес на кантората за
получаване на съобщения и призовки по делото: **** сумата от 4792 (четири
хиляди седемстотин деветдесет и два) лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на имота, за който ищцата има учредено право на
ползване по силата на Нотариален акт № **** г. на нотариус Н.К., вписан в
НК под № **** за периода от 15.02.2021 г. до 15.09.2022 г. , ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. А. И., ЕГН
**********, с адрес: **** да заплати на Д. С. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ****, действаща чрез законния си представител – настойник
Д. Л. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, чрез адв. С. П. М., вписан
в АК П., с личен № ****, с адрес на кантората за получаване на съобщения и
призовки по делото: **** сторените по делото разноски в размер на 2371
лева.
Решението подлежи на обжалва пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
8
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
9