РЕШЕНИЕ №
25.07.2019 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети юни
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Стоянка Миладинова
разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 3745 по описа на съда за 2018
година.
Производството
е образувано по искова молба, подадена от ищеца „А. С. В.“ ЕАД – гр. София срещу
ответника Й.И.Й. *** за установяване по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 940,64 лв. главница, 71,71 лв. договорна лихва за
периода от 13.10.2017 г. до 23.02.2018 г., 471,20 лв. неустойка за периода от
20.10.2017 г. до 23.02.2018 г., 35,10 лв., представляващи обезщетение за забава
за периода от 14.10.2017 г. до подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, както и законната лихва от подаването на заявлението.
В
исковата молба се твърди, че на 28.09.2017 г. между ответника като
кредитополучател и „И. А. М.“ АД като кредитодател е сключен договор за паричен
заем, по силата на който дружеството е предоставило на ответника сумата 1000
лв., които той се е задължил да върне заедно със съответната лихва, такса
разходи за събиране при просрочие и неустойка за непредставяне на обезпечение.
Заплатил е обаче само сумата 160 лв., с които са погасени 49,60 лв. от
неустойката за неизпълнение, 36 лв. такса разходи, договорна лихва 15.04. лв. и
главница 59,36 лв. Остатъкът от вземането на кредитора по този договор за заем
е било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 01.03.2018 г.
Правната
квалификация на иска е по чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Ответникът
не е открит на адреса си – както по заповедното, така и по исковото
производство е призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Назначен му е особен
представител, който е представил отговор на исковата молба. Според него
договорът за заем е изцяло недействителен и тъй като исковата сума се
претендира на договорно основание, то и искът е неоснователен. На първо място
основание за нищожността на договора според особения представител е шрифтът, с
който е напечатан договорът – той е по-малък от 12 пункта. Освен това законът
изисква да се подпише всяка страница от общите условия, а общи условия не са
представени, за да се прецени спазено ли е това изискване. На второ място, при
извършеното погасяване на сумата 160 лв. от ответника не е спазен редът на чл.
76, ал. 2 от ЗЗД. Сочат се и самостоятелни основания за нищожност и на отделни
клаузи от договора – уговорката за неустойка при непредставяне на обезпечение
чрез банкова гаранция или поръчители е нищожна като противоречаща на добрите
нрави, излизаща извън присъщите на неустойката функции и неравноправна, тъй
като санкционира непредставяне на свръхобезпечение, размерът ѝ е почти
колкото половината сума по кредита, обезпечава изпълнението на задължение за
намиране на поръчители или лице, което да даде банкова гаранция, което е почти
неизпълнимо на практика, а и ако кредитополучателят можеше да намери лице,
което да учреди банкова гаранция, би било безсмислено да се сключва договор за
потребителски кредит. Нищожни като неравноправни според особения представител
са и клаузите, съдържащи годишен процент на разходите от 48,32% и годишен лихвен
процент от 40%. В отговора се заявява, че се оспорват още и договорът за цесия,
тъй като няма как да бъде цедирано вземане, което не съществува, оспорва се
приложението към него, описващо вземанията, предмет на договора, тъй като с
приложение не може да се цедира вземане, както и представеното пълномощно от
09.09.2015 г. за уведомяване на длъжниците за цесията, тъй като то е свързано с
друг договор за цесия е и издадено още преди да бъде сключен настоящият договор
за кредит. Възразява се и срещу претендирания размер на юрисконсултско
възнаграждение от 350 лв.
От
писмените доказателства и заключението на изслушаните вещи лица се установява
следното:
На
28.09.2017
г. между ответника Й.Й. и „И. А. М.“ АД бил сключен договор за паричен заем, по
силата на който дружеството като заемодател предоставило на ответника като
заемател сумата 1000 лв., която да бъде върната на 21 седмични погасителни
вноски заедно с възнаградителна лихва. Всяка вноска възлизала на 51,75 лв., а
общата сума за връщане - на 1086,75 лв.
Било
уговорено обаче (чл. 4 от договора),че заемателят се задължава в срок до 3 дни
от сключването на договора да предостави едно от следните обезпечения на
задължението си по него: банкова гаранция или две физически лица - поръчители,
работещи по трудово правоотношение с възнаграждение поне 1000 лв. и отговарящи
на определени изисквания за липса на задължения по кредити или добра кредитна
история. При неизпълнение на това задължение била предвидена неустойка в размер
общо 520,80 лв., дължими на равни части заедно с всяка погасителна вноска - по 24,80
лв. месечно допълнително към вноската.
Ищецът
не осигурил обезпечение.
За
погасяване на заема той е заплатил на три вноски общо 160 лв., които
заемодателят е отнесъл към погасяване на 49,60 лв. от неустойката за
неизпълнение, 36 лв. такса разходи, договорна лихва 15.04. лв. и главница 59,36
лв.
Шрифтът
на напечатания договор е с големина 12,1 пункта.
Текстът
на договора не препраща към общи условия.
В
рамков договор от 16.11.2010 г. „И. А. М.“ АД и ищецът „А. С. В.“ ООД
постигнали съгласие, че кредитодателят ще прехвърля на ищеца свои изискуеми
вземания, длъжниците по които не изпълняват задълженията си. Вземанията ще се
индивидуализират в приложения към договора, които стават неразделна част от
договора от момента на съставянето си. Приложение, включващо вземането към
ответника, било съставено от страните по рамковия договор на 01.03.2018 г. При
сключването на рамковия договор купувачът бил упълномощен да съобщи за цесията
на длъжниците. Такова съобщение било изпратено и до ответника на 15.08.2018 г.
и било получено от него на 17.08.2018 г.
При
така установените факти съдът намира от правна страна, че няма основание да се
счете, че договорът за кредит е изцяло нищожен. Изискването общите условия да
бъдат подписани на всяка страница не означава задължение към договора да има
непременно и общи условия, а се отнася за случаите, когато такива има – тук не
е така, всички уговорки се съдържат в самия договор. Шрифтът отговаря на
минималния размер от 12 пункта, предписан от закона. Няма причина да се
заключи, че клаузите за ГПР и за възнаградителната лихва са неравноправни –
такъв извод не следва само от техния размер.
Уговорката
за неустойка обаче е нищожна като заобикаляща закона. Така формулирана, тя не е
нищо друго освен начин за заобикаляне на законовото изискване за максимален
годишен процент на разходите при потребителски кредити, което иначе важи
включително и за напълно необезпечените кредити, но е приложимо само за
разходите, пораждащи се при точно изпълнение на договора. Разбира се, нормално
и икономически оправдано е лихвеният процент по един необезпечен кредит да бъде
по-висок от този по обезпечен кредит, но и в двата случая ГПР не може да
надхвърля ограничението на чл. 19 от ЗПК. Като формално въвежда задължение да
се предостави обезпечение и „санкция“ за неговото неизпълнение, заемодателят се
опитва да избегне това ограничение. Подобна неустойка фактически представлява
увеличение на възнаградителната лихва заради това,че кредитът е необезпечен, а
не санкция за неизпълнение. Ако тя, подобно на всяка възнаградителна лихва,
бъде включена в годишния процент на разходите по кредита, той би надхвърлил
значително ограничението от пет пъти законната лихва. Заобикалянето на
императивна норма от закона е достатъчно основание за нищожността и не е нужно
да се разглеждат и другите доводи на ищеца за нищожността ѝ.
Със
сумата от 49,60 лв., отнесена към частично погасяване на неустойката, следва
вместо това съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД да се погаси част от
възнаградителната лихва.
По
отношение на цесията съдът не вижда пречка предметът на договора да се
индивидуализира по начина, по който са го направили страните, вкл. и когато
предмет са бъдещи и неконкретизирани още в момента на сключването му вземания,
ако е уговорено как ще бъдат конкретизирани те. Приложението, съставено
впоследствие, има същата сила като всяко друго допълнение или изменение на
договора.
По
същия начин не би следвало да има пречка и упълномощаването за съобщаване на
цесията, направено през 2010 г., да важи и за допълненията към договора.
Съобразно
изложеното неоснователен е искът за установяване, че се дължат неустойката и
част от претендираната възнаградителна лихва (до размер 49,60 лв.), а остатъкът
от задължението е дължим и искът за него следва да се уважи, а разноските да се
разпределят съразмерно на такъв изход на делото.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено, че ответникът Й.И.Й., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „А. С.
В.“ ЕАД – гр. София, ЕИК ..., сумите по заповед за изпълнение № 1144 от 06.06.2018
г., издадена по ч.гр.д. 2144/2018 г. на Пазарджишкия районен съд, както следва:
940,64 лв. – главница по задължение по договор за потребителски кредит от 28.09.2017
г., сключен между ответника и „И. А. М.“ АД, заплатено от ищеца като поръчител,
22,11 лв. - договорна лихва за периода от 13.10.2017 г. до 23.02.2018 г., 35,10
лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 14.10.2017 г. до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и законната
лихва, считано от деня на подаването на заявлението – 31.05.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за разликата над
22,11 лв. до 71,71 лв. договорна лихва за посочения по-горе период и за сумата 471,20
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 20.10.2017 г. до 23.02.2018 г..
Осъжда
Й.И.Й. да заплати на „А. С. В.“ ЕАД сумата 69,23 лв., представляваща разноски
по заповедното производство.
Осъжда
Й.И.Й. да заплати на „А. С. В.“ ЕАД сумата 615,63 лв., представляваща разноски
по настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: