Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, в закрито заседание на
................................................................................две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Гладилова гр.д.№ 13175
по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, ал.3 от ГПК във вр. чл.278 ГПК.
В
периода от 28.01.2013 г. до 28.02.2013 г. е проведена публична продан на
Апартамент № 5,6, находящ се в гр.София, район ******по
изп.д.№ 20128440402076 по описа на ЧСИ С.Я..
С
Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.03.2013 г. по изп.д.№ 20128440402076 по описа на ЧСИ С.Я. е възложен навзискателя „П.и.б.“ АД продадения на публична продан
недвижим имот: Апартамент № 5,6, находящ се в гр.София, район Красно село, ул. Лерин 46, собственост на длъжника в изпълнителното
производство С. И.К..
Срещу
извършената публична продан и постановлението за възлагане е подадена жалба
вх.№ 028465 от С. И.К. – длъжник в изпълнителното дело. Жалбоподателят твърди,
че изпълнителните действия не е следвало да бъдат извършвани, тъй като пред ЧСИ
С.Я. имало друго висящо изпълнително дело – изп.д.№
20098440400003 със същите страни, по което изпълнението било насочено към същия
имот и което било спряно с Обезпечителна заповед от 26.10.2011 г., издадена от
САС, 4 състав по гр.д.№ 3477/2011 г. до приключване на гр.д.№ 16885/2011 г. на
СГС. Производството по изп.д.№ 20128440402076 по
описа на ЧСИ С.Я. било спряно на 11.03.2013 г. по молба от 11.03.2013 г. на С. И.К.
с нова обезпечителна заповед.
Ответникът
по жалбата - „П.и.б.“ АД счита същата недопустима и неоснователна. Твърди, че длъжникът
няма право да обжалва публичната продан. Съгластно
чл.496, ал.1 от ГПК имотът се възлага на купувача с постановление за възлагане
едва когато разпределението влезе в сила и лицето, обявено за купувач плати
цената, което към момента на жалбата не било станало.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
В
чл.435, ал.2 ГПК изчерпателно са изброени изпълнителните действия, които могат
да бъдат обжалвани от длъжника, сред които не е посочена публичната продан. Жалбата в тази й част е
недопустима и не следва да бъде разглеждана.
Съгласно
чл.435, ал.3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице,
внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач,
без да дължи задатък, както и от длъжника, поради
това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Разпоредбата
допуска обжалване на постановлението за възлагане от определени лица и при
определените в нея две основания. Жалбоподателят в качеството си на длъжник има
право на жалба, но тъй като в жалбата не е оспорил надлежността
на извършеното наддаване, както и цената, на която е възложено имуществото,
жалбата се явява неоснователна.
С
Протокол за разпределение от 28.05.2018 г. по изп.д.№
20128440402076 по описа на ЧСИ С.Я. е извършено разпределение на сумата
144 000 лева, получена от продажбата на Апартамент № 5,6, находящ се в гр.София, район Красно село, ул. ****
В
протокола е посочено, че изпълнителното дело е образувано за изпълнение на
вземането по изп.лист от 20.01.2009 г., издаден по
гр.д.№ 42543/2008 г. по описа на СРС, 36 състав, с който длъжникът С. И.К. е
осъдена да заплати на „П.и.б.“ АД сумата 110 923.17 евро главница,
21 542.72 евро лихва за периода от 21.02.2007 г. до 5.12.2008 г.;
5 605.31 евро лихва за периода от 21.02.2007 г. до 5.12.2008 г. и
законната лихва върху главницата от 5.12.2008 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата 5400.88 лв. държавна такса и 3040.44 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Към
изпълнителното дело като присъединени взискатели с
разпореждане на съдебния изпълнител са присъединени „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и „М.“
АД.
Присъединен
кредитор е НАП за публични задължения в
размер 21 438.04 лв.
Присъединен
кредитор е С.О., Дирекция „О.П.“ район Красно село за данък недвижими имоти
2853.47 лв.
С
разпределението е прието, че дължимите на взискателя
„П.и.б.“ разноски по принудителното изпълнение в размер 937.70 лв. са изцяло
погасени; дължимата на ЧСИ С.Я. пропорционална такса по т.26 ТТР ЗЧСИ 4487.86
лв. е изцяло погасена; дължимите на присъединения ввзискател
СО Дирекция „О.П., район Красно село за дължим ДНИ - 2853.47 лв. На взискателя
„П.и.б.“ АД се погасява сумата 136 658.67 лв., от които 59 355.44
лева – за юрисконсултско възнаграждение по изп.лист от 29.09.2008 г., издаден по ч.гр.д.№ 28305/2008
г. по описа на СРС, 39 състав, което вземане се погасява изцяло; 76 365.53
лв. за деловодни разноски по изп.лист от 29.09.2008
г., издаден по ч.гр.д.№ 28305/2008 г. по описа на СРС, 39 състав /от общо присъдени 118030.88 лв./. Постановено е че „П.и.б.“
АД следва да внесе сума в размер 2853.47 лв. за С.О. Дирекция „О.П. район
Красно село и сума в размер 4487.86 лв. за ЧСИ С.Я..
Срещу
това разпределение е подадена частна жалба от С.Д.К., която твърди, че за него
е била уведомена чрез процесуалния й представител едва на 8.06.2018 г., когато
е било насрочено и самото предявяване. Твърди, че с разпределението ЧСИ Я.не е
съобразил, че с решение по гр.д.№ 14417/2012 г. на СГС една част от претенциите
на „П.и.б.“ АД е била отхвърлена.
Ответникът
„П.и.б.“ АД счита същата неоснователна.
Съдът
като обсъди представените доказателства, приема следното: изп.д.№
20128440402076 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано по молба на взискателя „П.и.б.“ АД срещу длъжника С. И.К. въз основа на
изп.лист от 20.01.2009 г., издаден по гр.д.№ 42543/2008
г. по описа на СРС, 36 състав, с който длъжникът С. И.К. е осъдена да заплати
на „П.и.б.“ АД сумата 110 923.17 евро главница, 21 542.72 евро лихва
за периода от 21.02.2007 г. до 5.12.2008 г.; 5 605.31 евро лихва за
периода от 21.02.2007 г. до 5.12.2008 г. и законната лихва върху главницата от
5.12.2008 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 5400.88 лв.
държавна такса и 3040.44 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Присъединени
кредитори са С.О., Дирекция „О.П.“ район Красно село, „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и „М.“
АД и НАП.
Недвижимите
имоти, сумата от чиято продажба е разпределена с обжалваното разпределение са ипотекирани в полза на „П.и.б.“
АД за обезпечаване вземанията й към „Ю.Л.“ ООД,
ЕИК ******. Това се установява от предстявения от „П.и.б.“
АД Нотариален акт № 23, том III, е per. № 5002, дело № 3465 от 20.07.2004 г., по
описа на нотариус М.И.с per. № 260 на НК, вписан в Служба по вписванията -
гр. София, под вх. per. № 29801, акт. № 77, том XIX, дело 22688 от 20.07.2004 г.
и Молба за подновяване на договорна ипотека с вх. per. № 8149, том VIII, № 38, по описа на Агенция
по вписванията.
Не се спори между страните, че срещу „Ю.Л.“
ООД, Б.та се е снабдила с изпълнителен лист от 29.09.2008 г., издаден по
ч.гр.д. № 28305/ 2008 г., по описа на Софийски районен съд, 39- ти състав, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20098440400003, по описа на
ЧСИ С.Я., с per. № 844 на КЧСИ със страни: взискател „П.и.б.“ АД и
длъжник „Ю.Л.“ ООД, ЕИК ******. Вземанията на „П.и.б.“ АД от „Ю.Л.“ ООД, ЕИК ****** са обезпечени с
имоти, собственост на С.Д.К.. Последната е ипотекарен
длъжник по изпълнителното дело и като такава ипотекираното от нея имущество
служи за удовлетворяване на вземанията на Б.та от „Ю.Л.“ ООД.
По силата на чл.459, ал.2 вр.
ал.1 от ГПК „П.и.б.“ АД е присъединен кредитор за вземанията
си по изпълнителен лист от 29.09.2008 г. по изп.д.№
20128440402076 по описа на ЧСИ С.Я.. Тъй като изп.д.№
20128440402076 и изпълнително дело № 20098440400003 са
образувани и се водят от ЧСИ С.Я., съдът намира, че вземанията по изпълнителен лист от 29.09.2008 г. не следва
да се удостоверяват в нарочно, отделно удостоверение, а е достатъчна тяхната
индивидуализация в направеното и обжалвано разпределение.
По отношение на техният размер жалбоподателят
С.
И.К. е твърдяла, че същите не са посочени коректно, но не е ангажирала
доказателства в тази насока. Видно от находящото се в
кориците на изп.д.№ 20128440402076 по описа на ЧСИ С.Я.
решение № 509/24.01.2017 г. по гр.д.№ 16885/2011 г. описа на СГС, ГО, I-5 състав, дължимият установен
размер на главницата е 5 901 544.09 лв. – така както е отразено в
разпределението.
Съдът, при установената фактическа
обстановка, приема следното:
Събраната в изпълнителното производство сума
144 000 лв. е очевидно недостатъчна за удовлетворяване на всички вземания,
предявени за удовлетворяване в процесното изпълнение.
Същата сума е постъпила във връзка с продажбата на ипотекирания в полза на „П.и.б.“
АД имот на длъжника в изпълнението.
Вземанията на „П.и.б.“ АД за разноските по прилагане на конкретния
изпълнителен способ – за продажбата на ипотекирания имот, по силата на чл.136,
т.1 ЗЗД се ползват с право на предпочтително удовлетворение.
Съгласно чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД ползват се
право на предпочтително удовлетворение /на първо място/ вземанията за разноски
по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и
135 – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които
се ползват от тези разноски.
Таксите, които не са предварително събрание
от страна на частния съдебен изпълнител не представляват вземане за разноски.
Разноски по делата, включително и по изпълнителните дела правят страните по
тях. Заплатените от страните такси представляват за тези страни вземания за
разноски. Несъбраните такси от страна на
частните съдебни изпълнители представляват вземания за такси за тях, а не
вземания за разноски. В т.6 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, с която се тълкува разпоредбата на
чл.136 от ЗЗД се говори единствено за разноски на страните като не е направено
тълкувание, че несъбраните от съдебния изпълнител такси представляват разноски,
които се ползват с право на привилегия.
Таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово, но тяхното предварително
внасяне от взискателя няма значение за
законосъобразността на извършените от частния съдебен изпълнител изпълнителни
действия – това от мотивите на т.11 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в които също е посочено, че неизпълнението на частния съдебен
изпълнител на задължението му по чл.80 ЗЧСИ, като събере направо от длъжника
таксата, дължима от взискателя, е дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.67 ЗЧСИ като предвидената дисциплинарна отговорност
е санкция за неправомерно поведение. По тази причина и тъй като несъбирането на
дължимите такси в изпълнителното производство е предвидено от закона като
нарушение, не е възможно вземането на съдебния изпълнител за несъбраните такси
да е предвидено като привилегировано.
С право на предпочтително удовлетворяване не
се ползват вземанията на съдебния изпълнител за таксите в изпълнителното
производство, тъй като разпоредбата на чл.136, т.1 касае единствено разноските на
кредитори за заплатени от тях такси и разноски в изпълнението. Неправилно в
разпределението е включен частният съдебен изпълнител за несъбраните от него
такси в изпълнителното дело.
Предвид изложеното разпределението е
извършено незаконосъобразно, тъй като с него наред с вземанията, ползващи се от
привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД е удовлетворено вземането на съдебния
изпълнител за несъбрани от него такси.
Сумата 4487.86 лв. следва да бъде възложена
за удовлетворяване на следващото по привилегия вземане – това на „П.и.б.“
АД, което е обезпечено с ипотека върху продадения недвижим имот – вземане по
чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД като бъде добавена към сумата 76 365.53 лв.,
отредена за изпълнение на вземането на деловодни разноски като за тях се отреди
общо сумата 80853.39 лв.
По
този начин сумата 144 000 лв. ще бъде разпределена така:
1./
На взискателя „П.и.б.“ АД – 141 146.53 лева и
2./
На взискателя С.О., Дирекция „О.П.“, район Красно
село – сумата 2853.47 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
вх.№ 028465 на С. И.К. срещу извършената в
периода 28.01.2013 г. до 28.02.2013 г. публична продан на Апартамент № 5,6, находящ се в гр.София, район ******по изп.д.№
20128440402076 по описа на ЧСИ С.Я..
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 028465 на С. И.К. срещу Постановление за възлагане на недвижим
имот от 04.03.2013 г. по изп.д.№ 20128440402076 по
описа на ЧСИ С.Я..
ОТМЕНЯ по жалба на С.
И.К. извършеното с Протокол за
разпределение от 28.05.2018 г. по изп.д.№
20128440402076 по описа на ЧСИ С.Я.
разпределение на сумата 144 000 лева, получена от продажбата на
Апартамент № 5,6, находящ се в гр.София, район ******КАТО
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата 144 000 лв., постъпила във
връзка с продажбата на Апартамент № 5,6, находящ
се в гр.София, район ******по изп.д.№ 20128440402076
по описа на ЧСИ С.Я. по
следния начин:
1./
Разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по
чл. 134 и 135, на основание по чл. 136, ал. 1,
т.
1
от
ЗЗД: - В полза на взискателя „П.и.банка“
АД – 937.70 лв. – изцяло погасено вземане.;
2./ За вземане на
присъединения взискател С.О.,
Дирекция „О.П.“ район Красно село за данък върху продадения имот, на основание
чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД – 2853.47 лв.;
3./ За вземането на присъединения
взискател „П.и.б.“ АД по изп.лист от 20.01.2009 г., издаден по гр.д.№ 42543/2008 г.
по описа на СРС, 36 състав, което се изпълнява по изпълнително дело № 20098440400003 по описа
на ЧСИ С.Я. - 141 146.53 лева, от които 59 355.44 лева
за юрисконсултско възнаграждение и 80853.39 лв. за
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.