№ 19956
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110100765 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от “У.Е.” ЕООД
срещу И. П. П., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумата по издадената на 28.06.2022 г. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31088/2022 г. на СРС, 82 състав, в размер на 67,47 лева,
представляваща неустойка в размер на три месечни абонаментни такси без ДДС, за тарифен
план i – Т.ХС + по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за клиентски
номер 12449374001/21.02.2014 г., сключен между "... ЕАД и ответницата, като вземането е
било прехвърлено в полза на “С. Г. Г.” ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., което от
своя страна го е прехвърлило в полза на “..” ЕООД (с настоящо наименование “У.Е.” ЕООД)
с договор за цесия от 01.10.2019 г.
Ищецът твърди, че между ..” ЕАД и ответника е бил сключен Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски № 12449374001/21.02.2014 г., с който абонатът е
уговорил за ползване мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план i
– Т.ХС + с месечна абонаментна такса 26,99 лева и срок на споразумението от 24 месеца. За
ползваните от ответницата услуги в периода 01.02.2019 г. - 31.05.2019 г. били издадени
фактури за периода 03.2018 г. - 06.2019 г., които не били заплатени. Поддържа, че за
мобилния оператор е възникнало правото да прекрати едностранно договора с абоната,
съгласно уговореното в Общите условия. При предсрочно прекратяване на договора обаче
абонатът дължал неустойка, изразяваща се в сбор от трикратния размер на месечната
абонаментна такса към избрания тарифен план за ползваната електронна съобщителна
услуга. В тази връзка била издадена фактура № ********** от 01.07.2019 г., с която била
1
начислена процесната неустойка като сбор от трикратния размер на месечните абонаментни
такси без ДДС по избрания тарифен план по ползваните далекосъобщителни услуги – в
случая 3 х 22,49 лева без ДДС за тарифен план i – Т.ХС +. Твърди, че с договор за цесия от
16.10.2018 г. ..” ЕАД прехвърлило на "С. Г. Г." ООД вземането, а с договор за цесия от
01.10.2019 г. последното прехвърлило вземането на ищцовото дружество. Счита, че с
връчване на уведомления за цесиите като приложения към исковата молба длъжникът е
редовно уведомен за извършените цесии.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на уговорка за неустойка
в договора в претендирания размер и настъпването на предпоставките за нейната
изискуемост. При установяване на тези факти в тежест на ответникът е да установи, че е
погасил задължението си.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 21.02.2014 г.
между ответницата и „... ЕАД е подписан договор за далекосъобщителни услуги за срок от
24 месеца, по силата на който на ответницата се предоставя мобилна услуга за номер
********** при условията на тарифен план i – Т.ХС + с месечна абонаментна такса 26,99
лева. Представят се и Допълнителни споразумения към договора от 13.06.2014 г. и
21.12.2017 г. Съгласно т. 110 на раздел X от Общите условия, приети от ответницата с
подписването на декларация за запознаване с тях, ползваните услуги се отчитат месечно и се
заплащат въз основа на фактура, издавана ежемесечно на определена от БТК дата.
Ищецът извежда надлежната си материална легитимация от 2 броя договори за
прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г., сключени между „... ЕАД и „СГ Г.“
ООД и между „С.Г. Г.“ ООД и „..“ ЕООД, с които вземания на „... ЕАД към длъжници по
договори за далекосъобщителни услуги са прехвърлени финално на ищеца. Цесията има
действие спрямо длъжника от момента, в който последният е уведомен за нея от цедента –
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът,
поради което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не може да
иска от длъжника изпълнение, в резултат на което цесията да може да прояви действие по
отношение на длъжника. Няма данни уведомленията за извършените цесии да са получени
от длъжника, така че същите не са произвели действие по отношение на него. Ищецът
релевира искане цесиите да се считат съобщени на длъжника с връчване на исковата молба.
Няма пречка уведомяването да бъде заместено от връчване на исковата молба, въпреки че
това е документ, съставен от цесионера, тъй като се приема, че последният също има право
да уведоми длъжника за настъпилата цесия. Уведомлението, направено от страна на
цесионера, следва да има идентични правни последици като това от цедента. За
уведомлението, направено от цесионера, не е нужно последният да бъде изрично
упълномощен от стария кредитор на вземането. Поради това следва да се приеме, че
получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея има характер на
2
уведомление за цесиите и от тогава последните имат действие спрямо длъжника.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца доказателствената тежест,
че следва да докаже, че наличието на уговорка за неустойка в договора в претендирания
размер и настъпването на предпоставките за нейната изискуемост. По делото не се
установява договорът да е прекратил действието си предсрочно. Не са представени
доказателства за упражняване на правото на оператора да прекрати едностранно договора,
както е предвидено в чл. 50.6 от ОУ. Не се установява възникналото в полза на ищеца
потестативно право да прекрати облигационната връзка да е упражнено по надлежния ред с
отправяне на 30-дневно писмено предизвестие и договорът следва да се счита прекратен с
изтичане на уговорения срок, а не преди срока с нарочно изявление, поради което в
патромониума на ищеца не е възникнало вземане за компенсаторна неустойка, чието
заплащане е предвидено в чл. 1 от договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги в
случай на предсрочното му прекратяване.
Поради изложеното предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски има ответницата, но същата не е
претендирала присъждането на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “У.Е.” ЕООД, ЕИК ..., срещу И. П. П., ЕГН **********,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено дължимостта на сумата от 67,47 лева, представляваща неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси без ДДС, за тарифен план i – Т.ХС + по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги за клиентски номер 12449374001/21.02.2014 г., сключен
между "... ЕАД и ответницата, като вземането е било прехвърлено в полза на “С. Г. Г.” ЕАД
с договор за цесия от 16.10.2018 г., което от своя страна го е прехвърлило в полза на ищеца с
договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума на 28.06.2022 г. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31088/2022 г. на СРС, 82
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3