Решение по дело №133/2021 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 29 март 2021 г.)
Съдия: Илия Тодоров Илиев
Дело: 20211300500133
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №70

 

ВОС -  гражданско      отделение   в  закрито    заседание    проведено   на  двадесет и девети  март  две хиляди двадесет и първа  година     в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: И**  И**

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. СВ**   С**

 

                                                        2. В**  С**                                                                          

   

след    като     разгледа    докладваното   от   съдия     И**    гр.   дело  133  по   описа   за  2021  година,за  да   се  произнесе взе  в    предвид      следното

     Делото  е  образувано   по   жалба   на    ДП НПЦ  СП „Опитна   станция    по   земеделие „-В**  ,БУЛСТАТ  2***** гр.Видин   ,ЗПЗ ,представлявано   от   Директора   А**   К**   В**  против  действията  на ЧСИ В.Т** по изп.дело  №20217240400026 ,изразяващи   се  постановяване  на Постановление   за   приети   разноски  за  адвокатско възнаграждение    в    размер    на    1 500лв.   в    изп. производство.

      Твърди   се,че    в    покана   за   доброволно    изпълнение  връчена   на   17.02.2021г.   на    ДП   НПЦ   Специализирано   поделение  „О**   с**   по    з** –В**“ се   съдържа   посочване    на    приети    разноски    в    изпълнителното   производство   за   адвокатски   хонорар   от  1500/хиляда  и   петстотин/  лева   .

      Излага    се,че   след    получаване    на   поканата   за   доброволно   изпълнение   е    отправено    искане   до    ЧСИ   за   намаляване     на    приетото     адвокатско     възнаграждение   поради    прекомерност   ,като    е   постановен   отказ    с  езх.№2213 от  23.02.2021г.

       Сочи   се,че   според   т.2  на  ТР   по  т.д.№3/2015г.   на  ОСГТК   на  ВКС : „Затова    използвания    в    чл.435  ал.2 ГПК  израз  /Постановление   за   разноски /,следва    да    се   тълкува   не   в   буквален   смисъл     като   всеки   акт   на   съдебен  изпълнител,с   който    той   се   произнася   по   задължението   на   длъжника за   разноски   по    изпълнението .Излага   се,че   това    важи   и   за  разноските   ,посочени     в    поканата     за    доброволно   изпълнение.Сочи   се,че   в  тази    част   поканата    съдържа  произнасяне    по     отношение    на    размера     на     разноските,  които    не    са    удостоверени    в    изпълнителното   основание   и  издадения   въз    основа    на    него   изпълнителен   лист .Твърди   се,че   това   произнасяне    може    да   бъде  оспорено   от   длъжника  по   реда   на   чл.435 ал.2  от  ГПК.

         Жалбоподателят   твърди,че   обжалва  поканата     за   доброволно    изпълнение    в    частта   и    на    приетите   разноски    за   адвокатско    възнаграждение   в   размер     на    1500  лева  и   постановлението   за    отказ   за     намаление   на  адвокатско  възнаграждение,като    се   иска   да   бъдат   отменени ,като   бъдат   намалени     и     разноските    за     адвокатско     възнаграждение    до   предвидения    в    Наредба   за   минималните   адвокатски   възнаграждения  минимум,съобразно :

        Адвокатския    хонорар      е    прекомерен;

        Посочено   е   едно   изпълнително   действие –запор   на   банкова  сметка ;

        Изпълнителното  действие   е    реализирано - наложен  е запор   на    банкова   сметка ;

        Други   действия   няма .

        Развити    са   съображения    съобразно  чл.10 т.1  от  Наредба за    минималните    адвокатски      възнаграждения    за    образуване  на   изпълнителното   дело   ,като    се   сочи   , че   се  дължи  възнаграждение    в    размер     на   200    лева     според  т.2   за   процесуално   представителство  ,защита   и   съдействие  на   страните   по  изпълнителното   дело   и   извършване   на   действия   с   цел   удовлетворяване    на   парични   вземания    над 1000  лева  -1/2  от   съответното  възнаграждение   по  чл.7 ал.2 т.2-7  от  Наредбата    или     в     случая    654.73   лева .

        Твърди   се,че   Постановлението   за   отказ   да    бъде   намален   адвокатския    хонорар    е    незаконосъобразно ,като   ЧСИ    е  посочил   мотиви,че    вече    има    прието    възнаграждение   и   ЧСИ   не    може   да   го   намалява   или  съобразява,а    това   следва    да   се   обжалва   по  реда   на   чл.435 ал.2 т.7   от    ГПК.

        Иска   се   да   бъдат    отменени    приетите   разноски    по  изпълнението   за    адвокатски   хонорар    в    размер    на   1500   лева    посочени    в    поканата   за    доброволно  изпълнение  и  Постановление   за    отказ   ,като    бъдат    намалени    разноските   за    адвокат   по   предвидения   в   наредбата   за   минималните   адвокатски     възнаграждения   минимум   или    за    сумата   854.73  лева .

        Иска    се     в     случай     на     уважение    на    жалбата    да    се    присъдят     направените     по    делото     разноски.

        ЧСИ  В.Т**  е   изложила   мотиви  по  обжалваните действия  - чл.436,ал.3 ГПК   като   счита,че  жалбата  е  допустима,но    неоснователна.Излага ,че    действията    и   изразяващи     се    в     приемане    на     адвокатския     хонорар    и  направен    отказ    за    съобразяване    на     хонорара     са законосъобразни    и    следва   да    останат    в    сила .

         В***    ОКРЪЖЕН     СЪД  -  гражданско   отделение    в    настоящия   състав   ,   вземайки    в   предвид     данните    по   делото  , във   връзка   с    направените    оплаквания    по   жалбата  -   приема   за    установено    следното    от     фактическа      страна:

         Образувано   е    изп.д. №20217240400026   на  ЧСИ  В.Т**въз  основа  на  изп. лист  от  2.2.2021г.  по  гр.дело  №533/2020г. на ОС-В** ,с   който   ДП „Н**–П**  Ц**“СП „О**  С**   ПО   З**“ В**  с  ЕИК ***  с   адрес   гр.В**  Западна  промишлена   зона   е    осъдена    да   заплати   на   В**   И**   В**   с  ЕГН:********** *** сумата   в  общ   размер   18939.51 лева ,представляваща   неизплатено   трудово     възнаграждение   за   периода  от  м.02.2016г.   до   28.12.2018г. ,в   едно   със   законната   лихва,  считано   от   завеждане   на   делото    в    съда   21.01.2019г. до окончателното  издължаване  ,сумата   580.18  лева  ,представляваща  обезщетение    по  чл.221 ал.1 от  КТ,в    едно   със   законната   лихва   ,считано   от    предявяване   на    иска  -21.01.2019г. до  окончателното    издължаване  ,сумата    от  316.46  лева  -представляваща   обезщетение    за    неизползван   платен    годишен  отпуск по  чл.224 ал.1 от  КТ   в    едно   със    законната   лихва  -считано   от   предявяване   на   иска  -21.01.2019г. до  окончателното издължаване,разноски    пред   РС-В**  за  адвокатско  възнаграждение  в   размер   на    403.69  лева   и   разноски   за   адвокатско    възнаграждение     пред   ОС-Видин   в   размер    на  1500    лева .

          Взискателят   е    представил   договор   за   правна   помощ   с адв.Ж**  И**   от  АК-В**  за  процесуално  представителство    и   предприемане  на  изп. действия   по  изп.д. №26/21г.  на ЧСИ В.Томова   с   договорено   възнаграждение  в  размер на 1 500лв.

         С обжалваното  постановление  от  08.02.21г.  ЧСИ В. Т** е приела   за  разноски    по   изпълнението   заплатената  от  взискателя  сума  от  1 500лв. за  адв. възнаграждение  и   с   ПДИ  е  уведомила длъжника .ПДИ  е  получена  от  длъжника   на  23.02.21г.  и   в    указания  срок  той   е  обжалвал   постановлението  за разноските   пред    ВОС.

При  тези  данни  ВОС приема,че  жалбата е   допустима  , като   е   подадена     в    срока    по   чл.436, ал.1  от   ГПК.

В  ч.435,ал.2 ГПК  изрично  и  изчерпателно  са изброени  действията  на  съдебен   изпълнител,които  могат да  бъдат обжалвани от длъжника.Постановлението за  разноските е включено  в  този  законов  текст, а  приемането  на   разноски  за  адвокатски   хонорар  е  част  от  разноските  по  изпълнителното производство,поради   което  тези  действия  подлежат  на  обжалване  и  съдебен  контрол,за   което  съдът   приема  жалбата  за   допустима.

            По  същество  съдът  намира  жалбата  за  основателна   по   следните   съображения:

            Изп.д. №20217240400026  на  ЧСИ В. Т**  е  образувано въз  основа  на  изп. лист,издаден  от  ОС-В**  по гр.д.№533/2020 г.  за   сумата   -  общ   размер   18939.51 лева ,представляваща   неизплатено   трудово     възнаграждение   за   периода  от  м.02.2016г.   до   28.12.2018г. ,в   едно   със   законната   лихва,  считано   от   завеждане   на   делото    в    съда   21.01.2019г. до окончателното  издължаване  ,сумата   580.18  лева  ,представляваща  обезщетение    по  чл.221 ал.1 от  КТ,в    едно   със   законната   лихва   ,считано   от    предявяване   на    иска  -21.01.2019г. до  окончателното    издължаване  ,сумата    от  316.46  лева  -представляваща   обезщетение    за    неизползван   платен    годишен  отпуск по  чл.224 ал.1 от  КТ   в    едно   със    законната   лихва  -считано   от   предявяване   на   иска  -21.01.2019г. до  окончателното издължаване,разноски    пред   РС-В**  за  адвокатско  възнаграждение  в   размер   на    403.69  лева   и   разноски   за   адвокатско    възнаграждение     пред   ОС-В**   в   размер    на  1500    лева .

              За  събирането  на   тази   сума   взискателят  е  упълномощил   адв. Ж**  И**  от  АК-В**  ,като  изхождайки   от   изложеното   неоправдано   се    явява    договорено възнаграждение   за    процесуално   представителство    по изп. дело   в   размер    на    1 500лв.   за     дължима    сума    от   25982.57  лева   главница .Основателни    се    явяват    оплакванията     в     жалбата   за    това  ,че    адвокатския     хонорар     на    адвокат   Ж**   И**   от   АК-В**    по   посоченото    изпълнително   дело     е      прекомерен     и     вместо     да     е     854.73  лева   ,съобразно   ЗЧСИ    и    НМРАВ  -  същият    е    в   размер    на   1500   лева .

Съгласно  Тарифата  към  ЗЧСИ  и  НМРАВ  за процесуално  представителство,защита  и  съдействие на  страната възнагражденията  за  адвокат  са  следните:  за   образуване   на  изп. дело -  200лв.  според   чл.10 т.1   /от  наредбата   посочена  по горе/  и   654.73 лв.   за    представителство   в   хода   на  изп. производство  за  вземания  над  10000лв./чл.10  т.2  във  вр.   с чл.7  ал.2 т.4  от   наредбата/  В  този  смисъл  възнаграждението  на  адв.Ж**   И*   следва   да   бъде  определено  на   854.73 лв.,а   за    размера   над   тази  сума   постановлението   от   08.02.21г.  на  ЧСИ   В. Т**   да    бъде  отменено.

                           По  настоящото  производство   жалбоподателят  е   направил   следните   разноски: 25 лв. -д.такса  за   разглеждане   на   жалбата   и  85,85лв.-такса ЧСИ,за което  са  представени платежни   документи.Така   направените  разноски   следва  да  му бъдат  заплатени   от    взискателя    В**   И*   В*   с  ЕГН:****,тъй   като     той    е    станал   причина   за   завеждане   на   делото.

                        Предвид     изложеното    Съдът

 

 Р   Е    Ш     И :

 

ОТМЕНЯ  Постановление от 08.02.2021 г. по изп.д. №20217240400026 на ЧСИ В.Т* за приети разноски за адвокатско възнаграждение в  изп. производство за адв.Ж*  И*  от  АК-В*    за     размера   над   854.73 лв.  до  1 500 лв.

ПОТВЪРЖДАВА  Постановление от 08.02.2021 г. по  изп.д. №20217240400026  на ЧСИ В.Т* за приети  разноски  за   адвокатско  възнаграждение  в  изп. производство   за   адв.Ж*  И*  от  АК-В*   за   размера  до  854.73 лв.

ОСЪЖДА  В*   И*   В*  с  ЕГН:**********  с  адрес:г***  да  заплати   на  ДП  НПЦ   СП „О*  с*    по   з* „-В*  ,БУЛСТАТ  2**** гр.В**   ,ЗПЗ ,представлявано   от   Директора   А*   К**   В**   направените  в настоящото  производство  разноски, както  следва:25лв.-д.такса  и  85,85лв.-  такса  за  ЧСИ.

Решението  не  подлежи  на   обжалване.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                    2.