№ 180
гр. Враца, 17.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно наказателно
дело № 20251400200224 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от К. Г. Т., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в
Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от
началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от
наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения. Приложено е и експертно решение
№90135/03.10.2024год. на ТЕЛК от което се установява, че л.св. К. Т. е с 72%
трудова неработоспособност.
В съдебно заседание, осъденият К. Т. участва лично, като поддържа
молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Моли
съда да го освободи предсрочно, като счита че се е поправил.
Служебният му защитник- адв. И.. А. поддържа молбата с
изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с
поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
1
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане
същата да не бъде уважавана.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
С присъда, постановена по НОХД № 251/2024г. по описа на РС *** на
л.св.К. Т. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6
месеца, което е започнал да търпи от 14.03.2024год., като към настоящият
момент е изтърпял фактически 1 година 1 месец и 3 дни, като от работа му се
зачитат 14 дни или общо изтърпяната част е в размер на 1 година, 1 месец и 17
дни, а неизтърпяната част от наказанието е в размер на 4 месеца и 13 дни.
При това положение, съдът намира, че осъденият К. Т. е изтърпял
фактически 2/3 от наложеното му наказание съгласно разпоредбата на чл.70,
ал.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно
чл. 155 ЗИНЗС е видно, че при първоначалната оценка се регистрира среден
риск от рецидив- 44т. Като дефицитни зони са отчетени: Отношение към
правонарушението- омаловажава извършеното, смята присъдата за завишена,
налични криминални нагласи и неустойчива мотивация за промяна на
криминалното поведение; Умения за мислене- частични умения за
разпознаване на проблемите и неефективни начини за тяхното разрешаване,
закъсняло осъзнаване на последствията, ситуативна импулсивност, слабо
абстрактно мислене. Рискът от вреди е отчетен среден, с материално-
имуществен характер. В затвора са отчетени опасения във връзка с въпроси на
контрола и във връзка с нарушение на задълженията. Желае да полага
доброволен труд. Категорично отрича суицидни мисли и действия. С нагласи
за безпроблемно изтърпяване на присъдата.
В първоначалния план на присъдата са заложени следните цели:
Осъзнаване на мотивите за криминалното му поведение; Изграждане на
мотивация за промяна на криминалното поведение, снижаване на
криминалните нагласи; Очертаване на личните и социални ресурси за
2
позитивна промяна; Изграждане на умения за правилно и зряло
идентифициране и решаване на проблеми; Изграждане на умения за мислене и
емпатия.
При извършената преоценка на риска от рецидив на 27.03.2025 г. е
констатирано увеличаване на числовите стойности от 44 т. на 45 т., като
повишаването на точките се дължи на факта, че е изключен от учебен процес.
За изтеклия период на наблюдение не се отчитат настъпили конструктивни
промени в цялостното поведение на лишения от свобода и дефицитните
раздели се запазват: Отношение на правонарушението- л.св. продължава да
омаловажа случая и да смята, че присъдата е завишена и Умения за мислене-
тук също не се отчита промяна в точките. Л.св. Т. все още се затруднява да
намери адекватно решение на проблемите си.
Рискът от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е
отчетен с ниски стойности. На този етап не е демонстрирал непристойно
отношение към служителите и останалите осъдени лица. Не проявява
дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора. Рискът от
суицид и самоувреждане е с ниски стойности към момента. Не споделя за
суицидни мисли и автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен
тип поведение в затвора. Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на
наложеното наказание е отчетен също нисък, определен от характера на
настоящото правонарушение на лишения от свобода. Рискът от бягство към
настоящия момент е отчетен с ниски стойности.
При препланирането на присъдата като цели са заложени: преценка на
минало поведение и превенция на бъдещи правонарушения, участие в
образователна дейност през учебната 2024/2025 година и редовно посещение
на учебните часове.
В доклада по чл.155 от ЗИНЗС е отчетено, че л.св. Т. постъпва за втори
път в МЛС, като при предишен престой е бил в затвора в гр. Враца и е с
налични криминални нагласи. На основание чл. 107, ал. 2 от ЗИНЗС се смята
за ненаказван. Няма награди, поради липсата на положителни прояви.
Предвид деформацията на ляв крак, не участва в организираните спортни
мероприятия.
На 26.09.2024 г. е записан като ученик в 1 клас. На 23.01.2025 г. е
изключен от училище поради натрупани неизвинени отсъствия. Въпреки, че
3
многократно е мотивиран и са му разяснявани ползите от повишаване на
образователното му ниво, л.св. Т. не желание да продължи обучението си.
Участието му в образователната дейност през учебната 2024/2025 година и
редовно да посещава учебните часове е заложено като цел и задача в
препланирането на неговата присъда и съответно той е положил подпис и
писмено е изразил желание, че е съгласен и трябва да ги изпълни, но реално не
е.
Отчетено е, от затворническата администрация, че на този етап от
изтърпяване на присъдата заложените цели и задачи в препланирането на
присъдата са изпълнени единствено в частта, изразяваща се във включването
му в корекционната програма „Толерантност в затвора - толерантност в
живота“ за периода от 08.07.2024 г. до 19.07.2024 г. Няма регистрирани
участия в провежданите общозатворнически мероприятия, което е
неизпълнение на заложените цели и задачи в препланирането на присъдата. В
доклада по чл.155 от ЗИНЗС е прието, че доброто поведение в контролирана
среда и отчетената тенденция за положителна промяна през сравнително
кратък период все още не са достатъчно основание да се смята, че л.св. Т. е
разчупил криминалния модел на поведение и неговата ресоциализация ще
бъде успешна.
По отношение на извършеното правонарушение е отчетено, че л.св. Т.
омаловажава извършеното правонарушение, изразява оневинителни нагласи,
липсва самокритичност. Търси оправдания и намира извинения за
поведението си. Необходимо е по-продължително възпитателно въздействие
по отношение правилно формулиране на проблемите, разпознаване
факторите, довели до реализираното криминално поведение и осъзнаване на
нанесените вреди от престъпленията. Не се наблюдава устойчива мотивация
за промяна на досегашния начин на живот. Социалните му контакти са отчасти
съхранени. По време на престоя си в Затвора - гр. Враца провежда свиждане
чрез видеоконферентна връзка с жена от италиански произход.
Затворническата администрация отчита, че предвид факта, че постъпва в
затвора за втори път, поведението му е социално- желателно. Демонстрира
желание за включване в програми, курсове и подава заявления за различни
свободни работни места само с цел да намали престоя си, не защото осъзнава
допуснатите грешки и иска да се поправи. Активността, която проявява е
4
избирателна, за неща които ще му бъдат от полза за намаляване на присъдата
и при евентуална молба за условно предсрочно освобождаване.
В доклада по чл.155 от ЗИНЗС е изразено становище, че на този етап от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, л.св. Т. не е преминал през
всички етапи на прогресивната система за третиране на лишени от свобода,
по-конкретно замяна на режима в по - лек и прекатегоризиране в открит тип,
което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на свобода.
В заключение затворническата администрация счита, че л.св. Т. все още
не е дал достатъчно категорични доказателства за устойчива и трайна
тенденция на позитивни промени и нагласи в подкрепа законосъобразно
поведение след освобождаване. Препоръчително е да продължават усилията
на пенитенциарната администрация в насока мотивирането му за включване в
общозатворнически мероприятия, с цел осмисляне на свободното време. В
бъдеше ще продължи да се оказва възпитателно въздействие, което би довело
не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до
вътрешни убеждения: осъзнаване на причините, довели до престъплението,
нанесените вреди, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване
на проблеми, конфликтни ситуации и други, определени в чл. 36, ал.1 от НК.
Предвид по- гореизложеното, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК, обстоятелствата,
сочещи за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието са доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви.
В разпоредбата на ал.2 на чл.439а НПК изрично се предвижда, че
доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по
чл.155 ЗИНЗС и от работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от същия закон. Прочита на приложените по делото
доказателства и най-вече на доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от
компетентно длъжностно лице– ИСДВР, сочи че не са налице данни за
окончателна положителна промяна у л.св.Т..
В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете
законови предпоставки за УПО, а именно М. е изтърпял фактически 2/3 от
наложеното му наказание, но същият с поведението си не е дал достатъчно
5
доказателства за своето поправяне. Индивидуално- корекционната работа с
л.св. Т. следва да продължи в посока изпълнение на заложените в плана на
присъдата дейности и постигане на позитивни промени в зоните с дефицити,
тъй като все още не може да се направи извод за пълно поправяне.
Всичко това е основание да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание. Съдът намира за препоръчително процеса на
ресоциализация на л.св. Т. да продължи в условията на пенитенциарното
заведение за изпълнение на плана на присъдата в пълен обем, формиране на
вътрешни убеждения за съобразяване с правилата и ограниченията в затвора-
осъзнаване на причините довели до престъплението, намиране на
алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми. Необходимо е
л.св. Т. да премине през етапите на прогресивната система, което ще доведе до
по-плавен и успешен преход към живот на свобода.
Наведените от л.св. Т. доводи, че същият не е посещавал учебни занятия,
тъй като е завършил 7-ми клас в Б., а в пенитенциарното заведение е включен
в образователния процес от първи клас, съдът намира за неоснователни, тъй
като както той самия твърди, това е било временно до изискване на
документите му от училището в Б. за потвърждаване на образователния му
ценз.
Наведените доводи на защитата за наличие на данни за поправяне на
л.св. Т. за кратък период от време не са игнорирани нито в представените от
страна на затворническата администрация доказателства, нито от съда. Следва
да се отбележи обаче, че в конкретния случай е необходимо този процес на
поправяне да бъде измерим не като време, а като степен.
Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде
нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на
настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1
НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К. Г. Т., роден на ***.
6
в гр. ***, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на определеното му
наказание "лишаване от свобода" в размер на 1 година и 6 месеца, с остатък от
4/четири/ месеца и 13/тринадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението да се връчи на л.св.Т. и защитника му, а на
Затвора гр. Враца след влизането му в сила.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7