Р Е Ш Е Н И Е
№….........../17.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 20044 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени
от „И.“ АД, ЕИК ====, със седалище и
адрес на управление:***-777-Х.Н.“ ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:***,
обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо и второ ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1500,24 лв., представляваща
наемна цена за м. ноември и м. декември 2018 г. по договор за наем от
28.12.2016 г., сключен между „И.“ АД и ЕТ „Ч.С.Т.“, споразумение № 1 от
27.04.2017 г. към него за заместване на наемателя от ЕТ „Х.Н.“ и анекс №
1/19.12.2017 г., анекс № 2/16.01.2018, анекс № 3/01.02.2018 г. и анекс №
4/18.12.2018 г. към договора за наем, сумата
от 441,04 лв., представляваща цена за издръжка на наетата площ за м.
ноември и м. декември 2018 г. и сумата
от 246,37 лв. за консумативни разходи (ел. енергия и ВиК услуги) за м.
октомври – ноември 2018 г., за които суми са издадени следните фактури: фактура
№ 10794/02.11.2018 г. на стойност 1078,76 лв. с ДДС и фактура №
10963/04.12.2018 г. на стройност 1108,89 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
09.12.2019 г., до окончателното изплащане на задълженията.
По твърдения на ищеца, между „И.“
АД и ЕТ „Ч.С.Т.“ бил сключен договор за наем на помещение със застроена площ от
47 кв.м, намиращо се на ет. 1 от административна сграда, находяща се в гр.
Варна, бул. „О.П.П.“ № 128, при месечна наемна цена от 9,25 евро/кв.м без
включен ДДС. Освен наемната цена, наемателят се задължил да заплаща на
наемодателя още консумативните разходи за ел. енергия и вода, отчитани по
контролен електромер и водомер и префактурирани допълнително на наемателя през
месеца, следващ месеца на потреблението, както и цена за издръжка на наетата
площ от 2 евро/кв.м без ДДС, включваща разходите за хигиенно поддържане на
сградата, 24-часова охрана и разходите за ел. енергия и вода за външните части
пред заведението, вкл. и външните тоалетни. Съгласно чл. 7 и 8 от договора
задълженията на наемателя били дължими
до 5-то число на месеца, за който се отнасят, независимо от получаването на
съответните фактури. Със споразумение № 1/27.04.2017 г., сключено между
страните по договора за наем и трета страна - ЕТ „Х.Н.“, било уговорено третата
страна да замести наемателя по договора за наем. С анекси към договора бил
изменен неговият срок и наемната цена, като според последните уговорки между
страните наемната цена била в размер на 6,80 евро/кв.м без ДДС, а крайният срок
на договора – 30.06.2019 г. С едностранно предизвестие от наемателя договорът
бил едностранно прекратен, считано от 01.02.2019 г. Със заплатения депозит по
чл. 6.1 от договора в размер на 1034 лв. без ДДС наемодателят погасил
задълженията на наемателя за наемната цена и издръжка за м. януари 2019 г.
(808,87 лв.), консумативни разходи за ел. енергия и вода за м. януари 2019 г.
(195,33 лв.) и частично разходите за ел. енергия за м. октомври 2018 г. -
сумата от 29,80 лв. Неизплатени останали следните задължения: 750,12 лв. с ДДС
за наем за м. 11.2018 г., 220,52 лв. с ДДС за издръжка за м. 11.2018 г. и
108,12 лв. с ДДС – частично вземане за префактурирана ел. енергия за м. 11.2018
г., за които суми била издадена фактура № 10794/02.11.2018 г., както и 750,12
лв. с ДДС за наем за м. 12.2018 г., 220,52 лв. с ДДС за издръжка за м. 12.2018
г., 133,04 лв. с ДДС за префактурирана ел. енергия за м. ноември 2018 г. и 5,21
лв. с ДДС за префактурирана вода за м. 11.2018 г., за които суми била издадена
фактура № 10963/04.12.2018 г.
По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове и
претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. С.
Костова, поддържа предявените искове. Заявява, че в хода на делото са заплатени
частично процесните суми, както следва: сумата от 621,36 лв. за част от
наемната цена за м. 11.2018 г., респ. неизплатен е останал остатъкът за този
месец от 128,76 лв., както и наемната цена за м. 12.2018 г., или общо 878,68
лв. незаплатена наемна цена за двата месеца; сумата от 220,52 лв. за издръжка
на наетата площ за м. 11.2018 г., респ. неизплатена е останала издръжката за м.
12.2018 г. от 220,52 лв.; сумата от 108,12 лв. за част от префактурираната ел.
енергия за м. 10.2018 г. По същество моли за осъждане на ответника за
процесните суми, ведно с лихва за забава от исковата молба, вкл. и върху
погасените в хода на делото суми, както и присъждане на разноски в пълен
размер.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно
заседание не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От представения
договор за наем от 28.12.2016 г. (л. 8) се изяснява, че същият е сключен между
ищеца „И.“ АД, в качеството му на наемодател, ЕТ „Ч.С.Т.“, в качеството му на
наемател, и Стефан Георгиев Тодоров – поръчител на наемателя, като по силата на
договора наемодателят се е задължил да предостави на наемателя за временно
възмездно ползване собствения му недвижим имот, представляващ помещение със
застроена площ от 47 кв.м, намиращо се на първия етаж в административна сграда
с адрес: гр. Варна, бул. „О.П.П.“ № 128, което да се ползва като лавка (бюфет)
от наемателя. Последният от своя страна
се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 9,25 евро на 1 кв.м
наета площ без включен ДДС (чл. 4.1), както и цена за издръжка на наетата площ
в размер на 2 евро на 1 кв.м наета площ без включен ДДС (чл. 4.2), и двете
платими в лева, по актуалния курс на БНБ (чл. 4.3), до 5-то число на месеца, за
който се отнасят (чл. 7). Според чл. 5 от договора разходите за ел. енергия и
вода се изчисляват на база показатели на контролен тройнотарифен електромер и
водомер, отчитани месечно, и се фактурират допълнително следващия месец.
Клаузите на чл. 2 и 3 от договора предвиждат срок на наемния договор от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., който може да бъде продължен по взаимно писмено
съгласие на страните. Уговорена е и възможност за предсрочно прекратяване на договора в
изрично посочени в чл. 22 хипотези, сред които и с двумесечно предизвестие от
всяка страна. Според чл. 1 от договора помещението е отдадено и прието, за
което е съставен приемо-предавателен протокол от 28.12.2016 г.
Видно от представеното
споразумение № 1/27.04.2017 г., сключено между „И.“ АД, ЕТ „Ч.С.Т.“ и ЕТ „Х.Н.“
(л. 10), ответникът е заместил наемателя по договора за наем от 28.12.2017 г.,
като останалите условия не са променени, но са допълнени с нови права и
задължения на наемателя.
От приложените анекси
№ 1/19.12.2017 г. (л. 11) и № 4/18.12.2018 г. (л. 14), сключени между „И.“ АД и
ЕТ „Х.Н.“, се изяснява, че срокът на наемния договор е продължаван двукратно,
като последно уговореният краен срок е 30.06.2019 г.
Видно от приложените
анекси № 2/16.01.2018 г. (л. 12) и №3/01.02.2018 г. (л. 13), по време на
действието на наемния договор е уговорена и промяна в наемната цена и цената на
издръжката на наемната цена, като от 01.01.2018 г. наемът е намален на 8
евро/кв.м без ДДС и издръжката – на 2 евро/кв.м без ДДС, а от 01.02.2018 г.
наемът възлиза на 6,80 евро/кв.м без ДДС, а издръжката се запазва.
Представено от ищеца е
и предизвестие от 01.12.2018 г. (л. 15), изпратено до „И.“ АД от ЕТ „Х.Н.“, за
предсрочно прекратяване на наемния договор, считано от 01.02.2019 г.
От ищцовата страна са
ангажирани и следните двустранно подписани фактури, а именно: фактура №
10794/02.11.2018 г. на стойност 1108,56
лв. с ДДС, от които 625,10 лв. без ДДС за наем за м. ноември, 183,77 лв. без
ДДС за издръжка м. ноември, 3,67 лв. без
ДДС за издръжка съгласно т. 5 от договора, 111,27 лв. без ДДС за префактурирана
ел. енергия (л. 19), и фактура № 10963/04.12.2018 г. на стойност 1108 лв. с
ДДС, от която 625,10 лв. без ДДС за наем за м. декември, 183,77 лв. без ДДС за
издръжка за м. декември, 4,34 лв. без ДДС за издръжка съгласно т. 5 от договора,
110,87 лв. без ДДС за префактурирана ел. енергия (л. 20).
От приобщената вносна
бележка от 28.01.2020 г. (л. 56) и дневно извлечение от 09.12.2020 г. по банкова
сметка *** „И.“ АД, открита в „Банка ДСК“ АД (л. 57), се изяснява, че
ответникът е извършил частични плащания в полза на ищеца в общ размер на 950
лв., от които на 700 лв. са заплатени на 28.01.2020 г. и 250 лв. - на
09.12.2020 г., с посочено основание за
същите номера на настоящото гр.д. № 20044/2019 г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо и второ ЗЗД.
Същите са допустими, предвид наличието на нормативно установените положителни
процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск
и липсата на процесуални пречки за това.
Основателността на исковите претенции е обусловена от
наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно:
валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за наем,
изпълнение на задължението на наемодателя (ищец) да предостави на наемателя
(ответник) наетото помещение и неизпълнение на задължението на последния да
заплати дължимата наемна цена и разходите,
свързани с ползването на имота (консумативи и цена за издръжка на
наетата площ). Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, правопораждащи съдебно предявените
вземания. В негова тежест е да установи още и размера на паричните му претенции.
По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното
изпълнение на задълженията му.
От приложените писмени доказателствени
средства по делото (договор за наем, допълнително споразумение и анекси към
него) се доказва сключването на договор за наем от 28.12.2016 г. между ищеца „И.“
АД, като наемодател, и трето лице – наемател, заместен от ответника ЕТ „Х.Н.“
със съгласието на кредитора, на основание чл. 102 ЗЗД, считано от 01.05.2017 г.
Следователно между страните е налице валидно възникнало наемно
правоотношение.
Клаузата на чл. 1 от договора обективира свидетелстващо
изявление на първоначалните страни за предаване на наетия обект, като след
заместването на наемателя от ответника между последния и ищеца са сключени
последващи анекси за продължаване действието на договора и са извършени
плащания по него, поради което съдът приема за доказано и точното изпълнение
на задължението на ищеца да предаде държането върху вещта.
При това положение и на основание чл. 232, ал.
2 ЗЗД за ответника е възникнало насрещното парично задължение по наемното
правоотношение да заплаща на ищеца уговорената наемна цена и разходите,
свързани с ползването на вещта, каквито в случая се явяват консумативите (ел.
енергия и ВиК услуги) и цената за издръжка на наетата площ. Падежът на наемната
цена и издръжката е уговорен на 5-то число на месеца, за който се дължат, а
консумативите – на следващия отчетния период месец, след префактурирането им от
наемодателя за сметка на наемателя. При така договорения между страните срок за
изпълнение и съобразно периода на претендираните вземания (наем и издръжка за
м. 11.2018 г. и 12.2018 г. и консумативи за м.10.2018 г. – м.12.2018 г.), по
делото е установена също и тяхната изискуемост.
Размерът на плащанията по договора за исковия
период е уговорен в анекс № 3/01.02.2018 г., според който наемната цена възлиза
на 6,80 евро без ДДС/кв.м наета площ, или 319,60 евро без ДДС за цялото
помещение с площ от 47 кв.м, с левова равностойност от 625,10 лв. без ДДС или 750,12
лв. с ДДС, а цената за издръжка възлиза на 2 евро без ДДС/кв.м наета площ,
или 94 евро без ДДС за цялото помещение, с левова равностойност от 183,77 лв.
без ДДС или 220,52 лв. с ДДС. Именно в този месечен размер са и
фактурираните от ищеца вземания за наем и издръжка за м. 11.2018 г. и м.
12.2018 г.
Разходите за консумативи за м. 10.2018 г. и м.
11.2018 г. са префактурирани съответно в издадените от ищеца на месеца, следващ
отчетния период, фактури № 10794/02.11.2018 г. и № 10963/04.12.2018 г., в
следните размери: ел. енергия за м. 10.2018 г. в размер на 111,27 лв. без ДДС
или 133,52 лв. с ДДС (по фактурата от 02.11.2018 г.), ел.енергия за
м.11.2018 г. в размер на 110,87 лв. без ДДС или 133,04 лв. с ДДС (по
фактурата от 04.12.2018 г.) и ВиК услуги за м. 11.2018 г. в размер на 4,34 лв.
без ДДС или 5,21 лв. с ДДС (по фактурата от 04.12.2018 г.). Посочените
фактури са двустранно подписани, поради което съдът приема, че дължимите
разходи за консумативи се равняват на отразените в тях суми, с които ответникът
се е съгласил чрез полагането на подпис върху документа.
Ищецът твърди да са извършени
плащания от ответника в хода на процеса в общ размер на 950 лв., с които са
погасени следните суми: 621,36 лв. с ДДС
от наемната цена за м. 11.2018 г., 220,52
лв. с ДДС за издръжката за м. 11.2018 г. и 108,12 лв. с ДДС за ел.енергия за м. 10.2018 г. Така посочените
плащания съдът намира за доказани, при условията на чл. 175 ГПК, доколкото
твърденията на страната съдържат неизгодни за нея факти. Отделно се
потвърждават и от приобщените писмени доказателства (вносна бележка и
извлечение по сметка).
От последните документи се установява още, че плащанията са извършени в
хода на процеса, като съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК същите следва да бъдат взети
предвид и предявените искове за тези суми да бъдат отхвърлени. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
полза на ищеца следва да бъде присъдена законна лихва върху заплатените суми (общо
950 лв.) за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.12.2019
г., до датите на плащанията, извършени на 28.01.2020 г. (700 лв.) и на
09.12.2020 г. (250 лв.). Изчислена посредством програмен продукт „Апис –
финанси“, законна лихва възлиза в общ размер на 35,41 лв., от която 9,92 лв. лихва върху заплатените 700 лв.,
начислена за периода 09.12.2019 г. - 28.01.2020 г., и 25,49 лв. лихва върху
заплатените 250 лв., начислена за периода 09.12.2019 г. – 09.12.2020 г.
За останалите неизплатени остатъци исковете са доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени, като се присъдят в полза на ищеца следните
суми: сумата от 878,88 лв. за наемна цена за м. ноември и м. декември
2018 г., 220,52 лв. за цена за издръжка на наетата площ за м. декември
2018 г., както и сумата от 138,25 лв. за консумативни разходи (ел.
енергия и ВиК услуги) за м. ноември 2018 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба – 09.12.2019 г., до окончателното изплащане на
задълженията.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски по делото в общ размер на 616 лв., от които 160 лв. за заплатена държавна
такса (л. 5 и 34) и 456 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени от страната – договор за правна защита и
съдействие от 28.11.2019 г. (л. 6) и платежно нареждане от 05.12.2019 г. (л.
7). Въпреки частичното отхвърляне на исковите претенции, на ищеца се следват
разноски с пълния претендиран размер, доколкото плащанията, обусловили
неоснователността на претенциите, са извършени в хода на процеса, респ.
ответникът е дал повод за завеждането му – арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК.
Разноски
на ответника не следва да бъдат присъждани, като такива не са и поискани.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЕТ „Х.Н.“ ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „И.“
АД, ЕИК ====, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от
878,88 лв. (осемстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) с
вкл. ДДС, представляваща наемна цена за м. ноември и м. декември 2018 г., дължима
по договор за наем от 28.12.2016 г., сключен между „И.“ АД и ЕТ „Ч.С.Т.“,
последният заместен от ЕТ „Х.Н.“ съгласно споразумение № 1 от 27.04.2017 г. към
договора за наем, и анекс № 1/19.12.2017 г., анекс № 2/16.01.2018, анекс №
3/01.02.2018 г. и анекс № 4/18.12.2018 г. към договора и споразумението, сумата от 220,52 лв. (двеста и двадесет
лева и петдесет и две стотинки) с вкл. ДДС, представляваща цена за издръжка на
наетата площ за м. декември 2018 г., сумата
от 138,25 лв. (сто тридесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) с вкл.
ДДС, представляваща консумативни разходи (ел. енергия и ВиК услуги) за м.
ноември 2018 г., за които суми са издадени фактура № 10794/02.11.2018 г. и
фактура № 10963/04.12.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 09.12.2019 г., до
окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, както
и сумата от 35,41 лв. (тридесет и
пет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща законна лихва върху главницата
от 950 лв., заплатена в хода на процеса, начислена за периода от 09.12.2019 г.
до 09.12.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове, както следва:
иска за наемна цена – за разликата над
сумата от 878,88 лв. (осемстотин
седемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) до пълния предявен размер от 1500,24
лв. (хиляда и петстотин лева и двадесет и четири стотинки), иска за цена за
издръжка на наетата площ - за разликата над сумата от 220,52 лв. (двеста и двадесет лева и
петдесет и две стотинки) до пълния
предявен размер от 441,04 лв. (четиристотин
четиридесет и един лева и четири стотинки) и за м. ноември 2018 г., както и
иска за консумативни разходи – за разликата над сумата от 138,25 лв. (сто тридесет и осем лева и
двадесет и пет стотинки) до
пълния предявен размер от 246,37 лв.
(двеста четиридесет и шест лева и тридесет и седем стотинки) и за м. октомври
2018 г.;
ОСЪЖДА
ЕТ „Х.Н.“ ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „И.“
АД, ЕИК ====, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 616 лв. (шестстотин и шестнадесет лева) за сторените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: