РЕШЕНИЕ
№ 2127
гр. Бургас, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120102023 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Т. И. И., ЕГН
**********, адрес в гр.....против „ПС Гард“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление
гр....., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 661 лв. –
възнаграждание за положен извънреден труд в периода м. юли – м.декември 2021г.; сумата
от 320,00 лева – възнаграждеине за положения в периода м.юли-м.декември 2021 г. нощен
труд формиран от добавка от 1лв. на всеки час нощен труд за отработени в периода 320
часа; сумата от 130,00 лева – възнаграждение за положен труд през официалин празници,
както и сумата от 162,00 лева – равностойността на полагаща се храна на основание
Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на
безплатна храна и/или добавки към нея, от по два лева на смяна за отработени 81 смени,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.03.2022 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че на 22.06.2021 г. сключил трудов договор с ответника, по който
изпълнявал длъжността “...”, считано от 23.06.2021 г. с уговорено трудово възнаграждение
от 650,00 лева. Твърди се, че ищецът е работил на смени – дневна и нощна до 01.01.2022 г.,
когато бил освободен по взаимно съгласие. Според обстоятелствената част на исковата
молба, ответникът не е заплатил на ищеца положения от него извънреден труд и отработени
официални празници, както и добавки за нощен труд и храна. Конкретно по месеци се
претендират 138,00 лева за отработен, но незаплатен извънреден труд в размер на 25 часа за
м.юли 2021 г., 83,00 лева за отработен, но незаплатен извънреден труд в размер на 15 часа за
м.август 2021 г., 140,00 лева за отработен, но незаплатен извънреден труд в размер на 23
часа за м.септември 2021 г., 60,00 лева за отработен, но незаплатен извънреден труд в размер
на 10 часа за м.октомври 2021 г., 66,00 лева за отработен, но незаплатен извънреден труд в
размер на 12 часа за м.ноември 2021 г., 174,00 лева за отработен, но незаплатен извънреден
труд в размер на 29 часа за м.декември 2021 г. Ангажирани са доказателства
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
1
страна, в който не се оспорва съществувалото трудово правоотношение между страните,
като се твърди, че трудовите функции са били изпълнявани от ищеца при 8-часов работен
ден на смени, за срок от 6 месеца. Твърди се, че нощните смени са отчитани като нощни и са
заплащани със съответната завишена ставка от 1 лев. Оспорва твърденията в исковата молба
за положен от ищеца извънреден труд и прави възражение за прихващане, в случай, че се
установи дължимостта на добавката за нощен труд и за отработени официални празници, с
надплатените суми за трудово възнаграждение за периода на работа при ответника.
Ангажира доказателства, претендира разноски
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 150
КТ, чл. 140 вр. 141 КТ, както и чл.5 от Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне
на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По отношение на претенцията за заплащане на положен извънреден труд в рамките
на отработеното време:
Съгласно разпоредбата на чл.150 КТ, работодателят е длъжен да заплаща трудово
възнаграждение в увеличен размер за положения от работника извънреден труд. Такъв се
полага или по разпореждане на работодателя или със знанието и без противопоставянето му,
извън установеното работно време на работника или служителя. Доказването на
извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички
доказателствени средства, с оглед на което следва да бъдат ценени показанията на
разпитаните по делото свидетели като допустими и непротиворечиви. От тях несъмнено се
установява, че представените от ищеца графици са актуалните такива, поставени на всеки
пост и по които действително са работили служителите. Разминаванията между графика
представен от ищеца и този от ответника не са съществени и касаят отделни дни в някои от
месеците, като в по-голямата си част смените съвпадат. Предвид спецификата на
охранителната дейност в случая следва да намери приложение и специалният Закон за
частната охранителна дейност, както и Наредба № 8121з-611/11.06.2018 г. за условията и
реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност. Със същите е
въведено задължение за работодателя да създаде организация на работа и да контролира
провеждането на задължителен ежедневен и периодичен инструктаж на охранителния
състав за охрана и безопасност, който се отразява в книга за инструктаж. Също така е
предвидено изрично лицата по чл. 51, ал. 1 ЗЧОД, извършващи по занятие охранителна
дейност, да изготвят седмичен или месечен график за работа на лицата от охранителния,
както и дневник за приемане и предаване смяната на екипите в обекта. Воденето и
съхранението на тази документация е поставено в задължение на работодателя за срок от 18
месеца след прекратяване на договора, съгласно чл. 52, ал. 7 от Закон за частната
охранителна дейност. Ето защо в тежест на ответното дружество е да представи
документите, за които е задължено по закон да съставя и съхранява. Твърдението на
ответника, че книгата за инструктаж е била унищожена поради отпадане на задължението за
съхранение противоречи на посочената норма и не може да се тълкува във вреда на
работника, поискал изрично нейното представяне с цел установяване на положените от него
работни смени. Затова следва да намери приложение разпоредбата на чл. 161 ГПК и съдът да
приеме, че през процесния период ищецът е работил според представените от него графици
за дежурства на 12-часови смени, които според свидетелските показания са се намирали на
работното им място на съответния пост и с които служителите са били запознати. От страна
на работодателя не са ангажирани надлежни доказателства разколебаващи представените от
ищеца графици и същите следва да бъдат цененени, с оглед останалите доказателства по
2
делото.
Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на
работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, а
именно Наредба за работното време, почивките и отпуските. В чл. 9б от наредбата се
предвижда, че при сумарното изчисляване на работното време следва да се определи норма
за продължителността за съответния период в часове, като броят на дните се умножи по
дневната часова продължителност на работното време по договора. По делото не се спори,
че работодателят е въвел сумирано отчитане на работното време още с трудовия договор и
съобразно изготвения правилник за вътрешния ред. Видно от представените от ищеца и
кредитирани от съда графици за работа, въз основа на които е изготвен основния вариант на
заключението на вещото лице, за процесния период работникът е положил общо 972 часа
труд. Съобразно установеното от заключението на вещото лице Д., което съдът възприема за
вярно, пълно и точно изготвено, нормата за продължителност на работното време за целия
процесен период възлиза на общо 896 часа. Затова разликата от 76 часа се явяват извънреден
труд. Същото се установява и при пресмятане на отработените смени по представените
графици.
Съгласно чл. 262 КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение,
уговорено между служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто за работа през
работните дни. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото
възнаграждение, определено с трудовия договор. Следва да се посочи, че за положения
извънреден труд работодателят дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение
независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и независимо
дали е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на
извънредния труд. Още повече, че същият е полаган с негово знание и съгласие, по
поставения на съответния пост график и смени. С оглед изложеното и съобразявайки
разпоредбата на чл. 262 КТ и приетата съдебно-икономическа експертиза, съдът намира, че
за положения извънреден труд в 01.07.2021г. – 31.12.2021 г. на работника се дължи
възнаграждение от 444.13лв.
По претенцията за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, съдът приема на първо място, че
в случая намират приложение правилата на Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от същата при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В случая по делото е
установено, че ищецът е положил общо 320 часа нощен труд за процесния период по
представения от него график. Преизчислен с приложимия коефициент от 1.43, нощният труд
възлиза на 365.76 часа и се установява разлика от 45.76 часа. За същите се дължи
възнаграждение от 264.52лв. за положен извънреден труд, съобразно изчислената подневна
ставка.
Доколкото от страна на ищеца претенцията е заявена общо в размер от 661лв. и се
покрива напълно от установения по делото общ размер на дължимото възнаграждение за
извънреден труд от 708.65лв., то искът следва да бъде уважен изцяло като основателен и
доказан.
По иска за заплащане на възнаграждеине за положения в периода м.юли-м.декември
2021 г. нощен труд формиран от добавка от 1лв. на всеки час нощен труд за отработени в
периода 320 часа, съдът приема претенцията за доказана по основание и размер. Съгласно
чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен
3
час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от
минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев.
Следователно за положените 320 часа нощен труд се дължи сумата от общо 320 лв. Следва
да се посочи, че двете разпоредби – на чл. 9 и чл. 8 от наредбата, се прилагат едновременно
и независимо една от друга, като при сумираното изчисляване на работното време за същите
тези часове се дължи и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По иска за заплащане на възнаграждение за положен труд през официалин празници,
съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, като за положените четири дни труд
следва на ищеца да бъде присъдена сумата от 130,00 лева.
По иска за заплащане на равностойността на дължимата храна на основание Наредба
№ 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна и/или добавки към нея, от по два лева на смяна за отработени 81 смени, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 285, ал. 1 КТ, с която е регламентирана правната възможност
на определени категории работници и служители да получават безплатна храна. Издадената
в тази връзка Наредба № 11/21.12.2005 г. определя условията и реда за осигуряване на
безплатна храна и/или добавки към нея. Съгласно чл.2, ал. 2, т. 2 от наредбата право на
безплатна храна да имат лицата, работещи на 12-часов работен ден при сумарно изчисляване
на работното време. Несъмнено в случая ищецът отговаря на поставеното изискване, като
според чл. 4, ал. 2 от наредбата следва да му бъде признато това право за дните, в които е
полаган труд. Следва да се посочи, че в кодекса на труда не се съдържа забрана за
претендиране паричната равностойност на това право. При така очертаната правна уредба и
с оглед липсата на доказателства за изпълнение на това задължение от страна на
работодателя, съдът приема, че в полза на работника следва да се присъди равностойността
на непредоставената храна за посочените от ищеца 81 смени, или сумата от общо 162лв.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 83, ал.
1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ, следва в тежест на ответното дружество да бъде възложено
заплащането на държавна такса в размер на 200 лв., формиран от минималния размер на
държавната такса от 50лв. по всеки от четирите уважени претенции, както и сумата от 200
лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПС Гард“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр....,
представлявано от Т. Г..М.., да заплати на Т. И. И., ЕГН **********, адрес в гр............,
сумата от общо 661 лв. (шестстотин шестдесет и един лева) – възнаграждание за положен
извънреден труд в периода м. юли – м.декември 2021г. в рамките на отработеното време и
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен; сумата от 320,00 лева
(триста и двадесет лева) – възнаграждеине за положения в периода м.юли-м.декември 2021
г. нощен труд формиран от добавка от 1лв. на всеки час нощен труд за отработени в периода
320 часа; сумата от 130,00 лева (сто и тридесет лева)– възнаграждение за положен труд през
официалин празници в периода 01.07.2021 г. – 31.12.2021 г., както и сумата от 162,00 лева
(сто шестдесет и два лева) – главница за полагаща се храна на основание Наредба № 11 от
21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна
4
и/или добавки към нея, от по два лева на смяна за отработени 81 смени в периода 01.07.2021
г. – 31.12.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на исковата
молба – 30.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „ПС Гард“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр....,
представлявано от Т. Г..М.., да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски районен
съд, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща държавна такса, както и сумата от 200
лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5