РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 644/14.4.2022г.
гр. Пловдив, 14.04. 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Дичева
КАНД № 169 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба, подадена от И.А.М.,
ЕГН: **********,***, чрез адв. К., против Решение № 106/08.12.2021
г. по АНД № 20215310200595 по описа на Районен съд – Асеновград, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0239-001103/22.07.2021 г.,
издадено от началника на РУ Асеновград.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Според касатора, АРС е извел
противоречиви и нелогични правни изводи без да е направил анализ на събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Подробните доводи по касационната
жалба са в насока на това, че не е установено от съда по безспорен начин
качеството „водач“ у жалбоподателя.
В съдебно заседание касаторът
не се явява и не се представлява.
Ответната страна не се представлява по
делото. В нарочен отговор на касационната жалба е изразено становище за нейната
неоснователност. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и алтернативно е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, в случай, че надвишава минималния размер съгласно Наредба
№ 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване по настоящата касационна жалба е Решение
№ 106 от 08.12.2021 г., постановено по АНД № 20215310200595 по описа за 2021 г.
на АРС, с което е потвърдено НП № 21-0239-001103/22.07.2021 г. на РУ -
Асеновград, с което на И.А.М., на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена административно наказание глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За да потвърди обжалваното НП, АРС е приел за
несъмнено установено, че на 11.03.2021 г., около 17,10 в община Асеновград, на
път втори клас № ІІ-58, в зоната на километър 59-ти в посока Кърджали М. е управлявал
лек автомобил марка Рено Клио без регистрационни
табели, което не е било регистрирано по надлежния ред. За така установеното
нарушение е съставен АУАН, който е връчен на нарушителя и срещу констатациите в
него не е подадено възражение. АУАН е съставен от компетентния за това орган и
съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН.
Въз основа на констатациите в АУАН е издадено и
обжалваното НП от компетентен орган, с което са наложени съответните
административни наказания глоба и временно лишаване от право на управление на
МПС. Фактическите констатации в АУАН и НП се подкрепят от събраните гласни
доказателства – показанията на актосъставителя,
полицейските служители, извършили проверката, и от останалите събрани по делото
доказателства.
Решението е правилно.
Мотивите на ПРС по обжалваното решение се споделят
напълно от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни – чл. 221,
ал. 2 от АПК.
Възраженията по касационната жалба са аналогични с
оплакванията при разглеждане на делото от АРС, на които съдът е дал отговор. В
противовес с твърдяното в касационната жалба, изводите на въззивния
съд са правилни.
Противно на твърдяното по касационната
жалба, АРС е извършил вярна преценка на събраните пред него доказателства като
е извел и законосъобразни изводи в насока на обстоятелството, че М. е
притежавал качеството „водач“, съответно правилно е ангажирана и административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на
това обстоятелство са депозирани обяснения от същото лице на 11.03.2021 г. и на
01.04.2021 г., съгласно които той и лицето Р.Т.са управлявали автомобила по
пътя Асеновград – Кърджали на 11.03.2021 г., около 17,10ч. и са били спрени от автопатрул. В тази връзка следва да бъде посочено, че
съгласно отговор от 18.11.2021 г. от Началника на РУ – Асеновград е образувано
ДП за престъпление по чл. 343в, ал. 2 и чл. 345, ал. 2 от НК, по което лицето Р.Т.предстои
да бъде привлечено като обвиняем.
Правилно е прието от въззивната
инстанция, че както Т., така и М. са управлявали МПС без регистрационни табели.
В този смисъл са показанията на свидетелите А.и М., които са извършили
проверката. Съгласно тези показания, автомобилът без регистрационни табели се е
движел срещу тях по пътя Асеновград – Кърджали, същият е спрял след подаване на
звуков и светлинен сигнал и двамата пътници в него, макар и излезли, заявили,
че са го управлявали последователно. За жалбоподателя М. е съществувала
възможност да направи възражение при съставянето на АУАН, в което да заяви, че
не е управлявал автомобила, но не го е направил. Точно обратното, лично и без
данни за принуда е заявил, че той е управлявал МПС в рамките на около минута и
се е придвижил на разстояние около 200м. Именно това му заявление е дало
основание на актосъставителя да подходи към него като
към водач и да пристъпи към съставяне на АУАН. В тази връзка, настоящата
инстанция напълно споделя изложените мотиви на АРС, че посочената в АУАН и в НП
фактическа обстановка отговаря на действителното фактическо положение като
правилно АРС е счел възраженията на жалбоподателя за неоснователни, направени с
цел да се избегне вменената му административно наказателна отговорност.
По тези съображения, настоящият касационен състав
намира за неоснователни изложените в касационната жалба доводи, че АРС
неправилно е приел за установено по
несъмнен начин качеството „водач“ у М.. Напротив, изложените изводи на АРС
за установеност по безспорен начин на качеството „водач“ на жалбоподателя почиват
на вярна и логична преценка на събраните писмените и гласни доказателства по
делото в тяхната съвкупност, съответно правилно е ангажирана и административнонаказателната отговорност на касатора.
Настоящият съдебен състав споделя и доводите на АРС за
това, че извършеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Правилно е прието, че деянието, със същите обективни и субективни
характеристики реализира и състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и
именно поради неговата по-ниска степен на обществена опасност е квалифицирано
като административно нарушение. За това административно нарушение са наложени
административни наказания в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 месеца.
При извършената
служебна проверка на решението съдът не констатира пороци, които да доведат до
касиране, поради което следва да бъде постановено решение, с което атакуваното
решение да бъде оставено в сила.
По
разноските:
При този изход на делото следва да се
присъдят на ОДМВР Пловдив разноски в
размер на 80 лв., представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Ето защо,
Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 106
от 08.12.2021 г., постановено по АНД № 20215310200595 по описа за 2021 г. на
АРС, с което е потвърдено НП № 21-0239-001103/22.07.2021 г. на РУ - Асеновград,
с което на И.А.М., на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена административно наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА от И.А.М.,
ЕГН: **********,***, да заплати на ОДМВР Пловдив разноски в размер на 80 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: