РЕШЕНИЕ
№ 2116
гр. Бургас, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елеонора С. К.а
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. К.а Гражданско дело №
20222120104507 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Т. П. К. , ЕГН
**********, със съдебен адрес гр..... – чрез адв.С. К., против Областна дирекция на МВР –
Бургас, с адрес гр......, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 330 лв.,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 55
часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд
в периода от 01.07.2019 г. до 09.07.2020 г., и сумата от 33 лв. – лихва за забава за периода от
датата на падежа за всяко едно от вземанията – от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното плащане.
В съдебно заседание, на основание чл.214 ГПК е прието от съда направеното от
ищеца изменение на исковете чрез увеличение размера на исковите претенции, като същите
се считат предявени, както следва: за заплащане на сумата от 534.89 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 53.77 часа за
периода 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на сумата
от 125.95 лв., представляваща законна лихва за забава върху дължимата от ответника
главница за периода от 01.11.2019 г. до подаване на исковата молба – 14.07.2022 г.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове и моли съда да уважи претенциите в пълен размер. Ангажира
1
експертиза. Претендират се направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ОД на МВР –
Бургас, с който предявените искове се оспорват като неоснователни, като се излагат
подробни съображения. В съдебно заседание, чрез процесуалният представител моли за
отхвърляне на исковете, позовава се и на решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело
С262/2020 г., като се сочи, че са налице достатъчно компенсации за положен нощен труд.
Ангажира писмени доказателства. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2
ЗМВР (в приложимата редакция, действала до 10.07.2020 г.) и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С определението по чл.312, ал.1 ГПК от 22.07.2022 г., с което е съобщен на страните
доклада на делото, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са
били в служебно правоотношение за процесния период (01.07.2019 г. – 09.07.2020 г.) и
ищецът е полагал труд на смени, в т.ч. и нощен труд.
Съгласно изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, за периода от
01.07.2019 г. до 09.07.2020 г. ищецът е положил 376 часа нощен труд на смени. Преизчислен
в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 346 часа възлиза на 429.77 часа, като
разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 53.77
часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд за 53.77 часа е възлиза на 534.89 лв., а лихвата за забава върху тази сума,
изчислена за периода 01.11.2019 г. до 14.07.2022 г. е в размер на 125.95 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл.143, ал.1
КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. В случая, съгласно действащата към
процесния период редакция чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР (преди изменението с ДВ-бр.60/2020
г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. А разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР
(понастоящем ал.7), в действащата редакция за процесния период, постановява, че работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на
смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. При
2
преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от
нормалната продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът има качеството
на държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Както бе
посочено по-горе, в действащата за периода разпоредба на чл.187, ал.3 МВР е предвидено,
че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Но
от анализа на тази разпоредба става ясно, че посочените в нея 8 часа нощен труд са
максимално допустимите за работа през нощта и същите не са определени като нормална
продължителност на работното време през нощта, тъй като законодателят е използвал
именно термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. Поради това, не могат да бъдат
споделени доводите на ответника, че нормалната продължителност на работното време през
нощта за държавните служители по ЗМВР е била 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, като съдът намира, че за процесния период в
ЗМВР не е имало фиксирана такава нормална продължителност на работното време през
нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че едва след изменението на чл.187, ал.1 ЗМВР с ДВ
бр.60/2020 г. вече нормативно е определена нормалната продължителност на работното
време през нощта – на 8 часа.
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР (в редакцията, действала до 10.07.2020 г.), редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г. са действали Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020 г. Преди това са действали Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Текстовете на чл. 3 и в
четирите наредби са идентични – при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за
всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч.
и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. Но в действащите за процесния период наредби липсва
възможност за такова преизчисляване на положения нощен труд.
Видно е, че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, е
предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови
правоотношения уредбата е в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ) и Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).
Съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
3
на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното – 7 часа, то
отношението между двете величини формира коефициент 1.143. Съгласно чл.9а, ал.4
НРВПО предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика
на работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Съответно чл.9г НРВПО предвижда отработените часове от работника/служителя, които в
края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече
от часовете, определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149
КТ пред инспекцията по труда. Разпоредбата на чл.9г НРВПО е в сила от 01.01.2018 г., но
разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ е с това съдържание от 2007 г., когато е приета и не
следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на изменението на
НРВПО. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация
на чл.187, ал.9 ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014 г., не съдържат регламентация,
аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по-конкретно
НСОРЗ. Ето защо и поради липсата на законова норма, уреждаща нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители (до изменението
на закона през 2020 г.), вкл. и тези по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, съдът намира, че за
неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни
хипотези, ако това отговаря на целта на акта (чл.46, ал.2 ЗНА). В случая става дума за
непълнота, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на ЗНА.
Предвид горното и с оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни
служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия
закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл), който с чл.50а, ал.2 препраща към
КТ относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. В този
смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за
правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР,
следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. Ето защо, при безспорната липса на изрична уредба в специалните
наредби, издадени от министъра на МВР, в случая за процесния период субсидиарно
приложение намира чл.140, ал.1 КТ относно нормалната продължителност на работното
време през нощта – 7 часа при 5-дневна работна седмица, както и правилата на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Предвид това, съдът намира за
неоснователни всички изложени от ответника възражения в писмения му отговор относно
неприложимост към процесното служебно правоотношение на установения в нормата на
чл.9, ал.2 НСОРЗ коефициент от 1.143 за преизчисление на нощния труд в дневен.
Горните изводи на съда не се променят и от постановеното Решение на СЕС от
4
24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициалното запитване, отправено от
РС-Л.. В решението е прието, че чл.8 и чл.12, б.“а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност
на труда през деня. В тази връзка е прието от СЕС, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд. В случая, в българското законодателство до
2020 г. не съществува норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на
държавните служители в системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по т.1 от
решението на СЕС не променя становището на настоящия съд, което е изложено по-горе в
мотивите. От друга страна, съдът намира, че предвиденото заплащане на нощния труд от
0.25 лв. за всеки отработен час и ободряващи напитки, на което се позовава ответника, не
може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в решението на
СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка от 0.25 лв. е определена и в чл.8
НСОРЗ, и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително
възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до извод, че в
това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете
категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни. А това
означава, че посоченото допълнително заплащане от 0.25 лв. на час не съставлява
компенсаторен механизъм за служителите в МВР по начин, различен от прилагания за
работещите по трудово правоотношение. Ето защо, налага се извод за липсата на такъв
механизъм за гарантиране защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР с
оглед по-голямата продължителност на нощния труд.
Изложените по-горе изводи на настоящия съд не се променят и от приетото по т.2 в
решението на СЕС, че чл.20 и чл.31 ХОПЕС допускат определената в законодателството на
държава-членка нормалната продължителност на нощния труд от седем часа за работниците
от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и
пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел. Тук следва отново да се има предвид, че до 2020 г няма определена
нормална продължителност на нощния труд за полицаите, такава е определена по-късно.
Липсва обективен и разумен критерий за различното третиране на работниците по КТ и на
служителите по ЗМВР, свързан с допустима от закона цел за неприлагане преобразуването
на часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, защото всички придобивки, с които
се ползват служителите по ЗМВР са свързани именно със специфичния характер на
длъжността, а не конкретно с полагането на нощен труд. Показателно в тази връзка е, че до
м.август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните
часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима
от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е налице, както бе посочено по-горе в
5
полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и компенсиране на
особената тежест на положения нощен труд.
В горния смисъл са и мотивите на Решението на СЕС (т.76 и т.77), съгласно което
тезата, че след като нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е
еднаква, т.е. съотношението между дневен и нощен труд е 1, и не се налага преобразуване,
сама по себе си не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането на полицейските служители спрямо тези, за които се прилага КТ. Аргументът,
че запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни
допълнителни финансови средства, също не може да се приеме. Липсва обосновка защо
преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 отпада в последващите
наредби на министъра на МВР, поради което следва да се приеме, че не съществува
обективен и разумен критерий защо липсва механизъм за преобразуване на нощните часове
труд в дневни по отношение на полицейските служители. Поради тази причина съдът има
задължение да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел – т.79 от Решението на СЕС.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, съд
намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение размера на
претенцията, съдът съобрази приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, от която се установява, че за процесния период ищецът Т. К. е положил нощен
труд от 376 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно
време възлизат на 429.77 часа, като разликата от 53.77 часа не е отчетена по протоколи за
положен труд и стойността им в размер на 534.89 лв. не е начислена, съответно – не е
изплатена на ищцата.
Ето защо, предявеният главен иск се явява основателен и доказан в претендирания
размер от 534.89 лв. (съгласно изменението по чл.214 ГПК), поради което следва да бъде
уважен изцяло, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба –
15.07.2022 г.
Съдът намира за основателен и акцесорния иск за лихва за забава, тъй като
ответникът не е заплащал извънредния труд, поради което е изпаднал в забава в плащанията
при изтичане на всеки тримесечен период на сумарното отчитане на работното време.
Съгласно експертизата, лихва за забава за периода от 01.11.2019 г. до 14.07.2022 г. е в общ
размер на 125.95 лв., в какъвто размер е заявен и акцесорния иск (съобразно изменението по
чл.214 ГПК), поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата 360 лв. с ДДС (300 лв. без ДДС) за направените разноски за
адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден
6
да заплати по сметка на съда сумата от 100 лв., представляваща държавна такса за
уважените искове, както и сумата от 150 лв. за платено от бюджета на съда възнаграждение
за вещото лице.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, с адрес гр......, да заплати на Т.
П. К., ЕГН **********, сумата от 534.89 лв. (петстотин тридесет и четири лева и осемдесет
и девет стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 53.77 часа за периода 01.07.2019 г. – 09.07.2020 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба – 15.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 125.95 лв. (сто двадесет и пет лева и деветдесет и
пет стотинки), представляваща законна лихва за забава върху дължимата от ответника
главница за периода от 01.11.2019 г. до 14.07.2022 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, с адрес гр......, да заплати на Т.
П. К., ЕГН **********, сумата от 360 лв. с ДДС (триста и шестдесет лева) за направените
по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, с адрес гр..... да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаския районен съд сумата от 100 лв.
(сто лева) за държавна такса и сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) за разноски за
експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок, считано от 05.10.2022 г., съгласно чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7