Решение по дело №3816/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 819
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20212120203816
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 819
гр. Б., 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120203816 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е образувано по повод жалбата на
АНТ. Н. В. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“О.“ №5 и със съдебен адрес в гр.П., ул.“С. С.“
№7 чрез адв.В.А. АК-Б. против наказателно постановление №21-0769-001526 от 16.06.2021г
издадено от началник група при ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“–Б., с което за
нарушение на 21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 (три) месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР на
водача са отнети общо 12 контролни точки.
С жалбата се моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като се
счита за незаконосъобразно поради нарушаване на императивните норми чл.57 и чл.42 от
ЗАНН. В съдебно заседание се навеждат доводи за неправилно определяне на субекта, който
да понесе административнонаказателната отговорност. Декларацията по чл.188 от ЗДвП не
съдържала всички изискуеми от закона реквизити и въз основа на нея неправилно бил
определен жалбоподателят като автор на административното нарушение. Счита се, че е
нарушена разпоредбата на чл.10 ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г, тъй като към не
била приложена снимка на техническото средство, което било поставено в автомобила, а
трябвало да бъде поставено извън него. Не била приложена и снимка на поставяне на знака
В-26. Прави се възражение, че в представения протокол не фигурира снимката с номер
посочен в акта и НП.
Жалбоподателят е редовно призован, но не се явява лично. За него се явява
упълномощен представител. Не се представят нови доказателства. Претендират се разноски.
1
За ответната страна ОД МВР–Б., сектор ПП редовно призована не се явява
упълномощен представител. С нарочно писмо се взема отношение по жалбата, като се моли
да бъде отхвърлена като неоснователна. Не се претендират разноски.
Жалбата е подадена пред материално и териториално компетентен съд. Подадена е
от лице посочено като нарушител и е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Производството пред
съда е надлежно образувано. Разгледана по същество жалбата е неоснователна последните
съображения:
На 04.11.2020г, в 16,24 часа по път ПП І-9 км.233+300, в посока от пътен възел „С.“
към ПВ „Север“, водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 250 ЦДИ“ с рег.№ ...,
управлявал с наказуемата скорост от 131 км/ч при въведено ограничение с пътен знак В-26
за населеното място до 80 км/ч. Отчетен бил толеранс от минус 3% км/ч на измерената
скорост, видно от лист 11 (снимка на МПС). Нарушението било установено и засечено от
мобилно автоматично техническо средство АТТС ARH CAM S1 с фабричен номер 11743D1
под клип (видеозапис) №16744, като нарушение №2020-11-0009951, снимка №0073449.
АТСС била разположена в лек автомобил с рег.№ А 7861 КК (лист 13 от делото).
Издирен бил собственикът на посоченото по-горе МПС. Установено било, че
собственик е „В. Г.“ ООД с ЕИК ... с управител Е. Н. Х. (лист 12). С писмо (лист 13 от
делото) същият е били призован да се яви в сектор ПП при ОДМВР-Б. и да попълни
декларация по чл.188 от ЗДвП. На 02.02.2021г Халил се явил в сектор ПП-Б. и попълнил
декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 15 от делото), в която вписал, че на 04.11.2021г в 16,24
часа АНТ. Н. В. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“О.“ №5 е управлявал фирмения автомобил с
рег.№.... Посочил и № на СУМПС на В. и телефон за връзка. На 24.02.2021г в сектор ПП–Б.
се явил жалбоподателя В.. Показан му бил снимков материал на заснетото нарушение. След
това същият попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП (лист 19 от делото), в която вписал, че
на 04.11.2021г в 16,24 часа автомобилът е бил управляван от него. Макар в декларацията да
е пропуснал да впише регистрационния номер на управлявания от него автомобил, това не
означава че същият не е разбрал за кой автомобил е изготвения снимков материал (лист11 от
делото).
На 13.04.2021г в 3 месечния давностен срок по чл.34 ал.1 ЗАНН от установяването на
нарушителя, мл. автоконтрольор А. в присъствието на свидетелите Р.И. и Г.С. съставил
срещу В. акт за установяване на административно нарушение серия GA №346431 (лист 10 от
делото). В акта правната квалификация на нарушението е по чл.21 ал.2 от ЗДвП.
На 29.04.2021г на В. бил предявен за запознаване акта. Подписал го без възражения и
получил екземпляр. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не направил писмени възражения.
Като взел предвид изготвения клип и останалите писмени доказателства находящи се
административнонаказателната преписка административнонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановлание № 21-0769-001526 на 16.06.2021г в шестмесечния
давностен срок по чл.34 ал.3 ЗАНН. На основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП на жалбоподателя В.
били наложени две наказания глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и е бил лишен от
право да управлява МПС за срок от три месеца. На основание на Наредба №Із-2539 на МВР
2
му били отнети 12 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност БРС направи следните изводи:
Техническото средство-мобилна система за контрол над скоростта - „ARH CAM S1“,
към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения
по делото Протокол за проверка (л.23 от делото).
Жалбоподателят лично получил акта на 29.04.2021г (видно от лист 10 от делото) и в
3 дневния срок не направил възражения по него –нито по отношение на нарушението, нито
по отношение на авторството .
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП (ДВ бр. 19/2015г.) - при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава наказателно постановление в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение и временно лишаване от право да управлява МПС. В §6, т.65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически
средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на
посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по
3
пътищата могат да се санкционират чрез издаване на наказателни постановления не само
при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията,
посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично
разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронен фиш или наказателно
постановление за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията са установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния
автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да
променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията,
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва
напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката
на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017г. по к.н.а.х.д. №
110/2017г. на АдмС-Б..
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (лист 28 и
29 от делото) видно от Заповед с рег.№8121 з-515 от 14.05.2018 г на министъра на
вътрешните работи. И АУАН, и НП са издадени в давностните срокове по чл.34 ЗАНН. От
формална страна и двата акта съдържат реквизитите при спазени изисквания на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. В НП точно е посочено мястото на извършване на нарушението – в гр.Б., на
път първи клас №І-9 км.233+300 в посока от пътен възел „С.“ към пътен възел „Север“ в
зоната на действие на пътен знак В-26 за скорост до 80 км/ч в зоната на населеното място.
По делото е приложен, попълнен от служител на Пътна полиция ОДМВР-Б. –оператор със
системата протокол по чл.10 ал.1 от Наредбата №8121з-532/15г. Протоколът е от датата на
нарушението, чийто час попада в периода от време, през който автоматизираното
техническо средство е било в работен режим по зададените параметри (виж в протокола на
лист 22 от делото). Отразено е обстоятелството, че в този участък максимално разрешената
4
скорост е като за населено място е 80 км/ч, както и и № на статичното изображение
(видеозаписи ) като видеозаписът е сред изборените. Посочено е че АТСС е разположено на
разстояние от 170 метра след знак В-26.
Във връзка с направените от жалбоподателя възражения:
Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за
извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на
нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на
административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които
предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде
оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който
собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в
съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен
случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния
случай, собственикът на лекия автомобил управителят на ЮЛ се е възползвал от
възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП, поради което и правилно е бил санкциониран с
издаденото наказателно постановлание жалбоподателя. Независимо, че последният в
декларация по чл.188 ЗДвП не посочил регистрационния номер на управлявани от него лек
автомобил, това обстоятелство не изключва неговата отговорност, тъй като в 3 дневния срок
по чл.44 ал.1 от ЗАНН е можел да направи писмено възражение след като е получил АУАН.
Това обаче не е сторено и на този етап възражението за неправилно определен субект носещ
административнонаказателна отговорност е неоснователно.
Възражението за посоката, в която е бил ориентирано АТСС (в акта и НП в посока
ПВ„Север“, а в протокола по чл.10 ал.1 от Наредба №8131з-532 от 12.05.2015г в посока ПВ
„Юг“) е несъществено и вероятно се касае за техническа грешка. Меродавно е посочването
на точните координати на джипиес засичането на мобилното техническо средство (лист 11
от делото), а не посоката на движение. Органът няма задължение да прави снимка на пътния
знак в участъка, който се сочи като нарушен. В протокола по чл.10 ал.3 от Наредбата е
посочено, че мобилното устройство разположено в участък от пътя автомобил следва да
бъде удостоверено не само с протокол, но и да бъде изготвена снимка. Липсата на
приложена снимка, според съда е несъществено нарушение и с него не се накърнява правото
на защита на жалбоподателя.
В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП (в редакцията на тази
норма към момента на извършване на нарушението) - глоба в размер на 700 лева и временно
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, са в размери точно определени
в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването им, както и въпросът дали случая
може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
5
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението
с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност. Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъда потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.84 ЗАНН вр.чл.189 ал.3 от НПК
жалбоподателят следва да заплати направените в хода на съдебното производство разноски
в размер на 21,22 лева представляващи пътни разходи за свидетел.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо чл.84 от ЗАНН вр.
чл.189 ал.3 НПК, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0769-001526 от 16.06.2021г
издадено от началник група при ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“ –Б., с което за
нарушение на 21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП на АНТ. Н. В. с ЕГН
********** от гр.П. , ул.“О.“ №5 и със съдебен адрес в гр.П., ул.“С. С.“ №7 чрез адв.В.А.
АК-Б. е наложено наказание глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 НПК АНТ. Н. В. с ЕГН ********** от гр.П.,
ул.“О.“ №5 да заплати по сметка на РС-Б. направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на 21,22 лева представляващи пътни разходи на свидетел.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6