Решение по дело №1083/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260008
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20205220201083
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                          гр.Пазарджик, 08.01.2021 год.

 

   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,  в публичното заседание на  23.11.2020 год. състав:

                                                                    

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.БИШУРОВ

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров  АНД1083/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано по жалба на И.А.Ч. ***, ЕГН ********** против НП № 20-0340-000617 от 15.06.2020 година на началника на РУ МВР-Септември, с което на основание чл.179 ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДП и за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДП е  наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

          Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

          В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност. Иска и присъждане на разноски.     За ответникът по жалбата - АНО, редовно призован,  не  се  явява представител.  Изпраща писмено становище по съществото на спора заедно с админстративнонаказателната преписка, с което иска НП да  се потвърди.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Ч. е санкционирана за това, че на 28.05.2020 г., в 15:47 часа, в община Септември, на път Трети клас № 3704, като водач на лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с peг. № ***, след отклонението за с.Величково, в посока за с.Бошуля, управлявайки посоченият автомобил собственост на К.Т.Ч.от гр.Пазарджик, на около един километър преди населеното място /с.Бошуля/ е предприела маневра завиване наляво с цел да се отклони за крайпътен имот. Преди обаче да започне маневрата не се е убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея и с предна лява част блъска странично изпреварващия я лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №  ***, собственост на Д.Б.Б. *** и управляван от Б.Д.Б. ***. В следствие на удара л.а „Мерцедес“ се отклонява на ляво в банкета и преминава през растителността и дърветата. Настъпва ПТП с материални щети и по двата автомобила.

          За инцидента били сигнализирани служители на РУ МВР-Септември, които след  настъпилото ПТП пристигнали на място и взели отношение посредством съставянето на протокол за ПТП и изготвянето на снимков материал на мястото на инцидента.

          Според полицейските служители, сред които бил и актосъставителят Н.С., поведението на Ч. съставлявало административно нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП, поради което против нея бил съставен АУАН № 238258 от 28.05.2020 год. Въз основа на акта  било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 17.07.2020 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 22.07.2020г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при  което  е  процесуално  допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП. 

Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя – св. С., неговият колега – св. К.Н. и св. Б.Б..

Съдът кредитира изцяло събраните гласни доказателства, т.к. са непротиворечиви и кореспондират на останалия доказателствен материал и най-вече на отразеното в протокола за ПТП и съпътсващите го фотоси от мястото на инцидента. Вярно е, че полицейските служители С. и Н. не са преки очевидци на събитията, респ. на механизма на настъпване на ПТП, а такъв е единствено другият участник в него - св.Б.. Вярно е и това, че последният може да се счита за заинтересован от изхода на делото, но това автоматично не го прави лъжесвидетел. В крайна сметка трябва да се каже, че показанията на св.Б. относно механизма на ПТП не бяха опровергани от никое друго пряко или косвено, писмено или гласно доказателство, а напротив. Подкрепиха се, както от показанията на полицейските служители, така и от приетия като писмено доказателство протокол за ПТП, съставен на мястото на инцидента и съпътстващите го фотоси, отразяващи пораженията върху двата автомобила след ПТП.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Според настоящия съдебен състав в хода на АНП пред въззивната инстанция вмененото административно нарушение бе доказано до изискваната от закона степен на несъмненост.

Установи се безспорно по делото, че въпросното ПТП е настъпило след като жалбоподателката Ч., с управлявания от нея лек автомобил, се движела по пътя за с.Бошуля, в посока гр.Ветрен. На около километър преди селото обаче тя предприела маневра завой наляво, за да навлезе в крайпътна територия – земеделски земи, където стопанисвала овощна градина.

Точно в този момент автомобилът на Ч. бил изпреварван от автомобил „Мерцедес“, управляван от св. Б.Б.. Неговият автомобил бил в съседната на Ч. /насрещна/ пътна лента и с предницата си бил задминал предницата на автомобила на жалбоподателката. Последната обаче очевидно не възприела изпреварващия я автомобил, вероятно защото въобще не погледнала нито настрани, нито в лявото странично огледало за обратно виждане, като започнала завиване наляво и така с лявата ъглова част на предната броня на своя автомобил ударила автомобила  „Мерцедес“. Последният поел първият удар в дясната си част отстрани, в областта на дясното странично огледало за обратно виждане. След това Мерцедесът се приплъзнал по бронята на Тойотата с цялата си дясна странична част, отклонил се в ляво към банкета, преминал през растителност и дърветата, при което получил поражения и в лявата си странична част.

При тази фактология няма съмнение, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл.25  ал.1 от ЗДП, а именно, като водач на МПС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие - в конкретния случай наляво за навлизане в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се е убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след нея или минават покрай нея, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

С оглед на така установеното съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на Ч. по реда на чл.179 ал.2 във  вр. с ал.1, т.5 и във вр. с чл.25 ал.1 от ЗДП, а именно за причиняване на ПТП в следствие на нарушаване на правилата за предимство при извършване на маневра по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че при изписването на цифровата квалификация на деянието АНО не е посочил конкретно кое предложение на чл.179 ал.1, т.5 от ЗДП е било нарушено, т.е. в резултат на неспазването на кои правила посочени в тази точка е предизвикано ПТП. От описаното в обстоятелствената част на постановлението обаче, т. е. от текстовата правна квалификация става ясно, че е вменено неспазване на правило предимство за изпреварване посочено по-горе, което е станало в резултат на неправилно извършена маневра по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДвП, също подробно посочена по-горе и описана в НП. В този смисъл възражението във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение при описване на административното нарушение и дадената му правна квалификация се явява несъстоятелно.

Не може да бъде споделено и възражението в смисъл, че вината за настъпилото ПТП била изцяло на другия водач - св.Б., а не на жалбоподателката, което се аргументира с това, че Ч. била подала ляв мигач още преди „Мерцедесът“ да започне изпреварването, но въпреки това неговият водач предприел въпросното изпреварване и то с превишена скорост. Тук веднага следва да се каже, че твърденията, че Ч. била подала ляв мигач още преди Б. да предприеме изпреварването, както и че последният се движел с превишена скорост останаха голословни и доказателствено необезпечени. В същото време, тези твърдения категорично се опровергават от абсолютно безпристрастното писмено доказателство по делото - протокол за ПТП, съставен на мястото на инцидента и съпътстващите го фотоси, отразяващи пораженията върху двата автомобила след ПТП.

Видно от отразеното на схемата на ПТП в протокола, в момента на удара между двата автомобила, този на участник 2 /Б./ се намира в насрещната спрямо посоката на движение пътна лента и с предницата си е задминал автомобила на участник 1 /Ч./, когато последния започва завиването на ляво. Въпросният протокол е подписан от двамата участници в ПТП без каквито и да е възражения, което сочи, че отразеното в него, не само като схема на ПТП, но и като обстоятелства, причини и условия за ПТП, е отговаряло на действителността. Това пък води до извода, че Ч. е предприела левия завой след като вече Б. е започнал изпреварването и е бил на път да го завърши, т.к. автомобилът му е бил значително по-напред от този на Ч. преди да настъпи ударът. Без всякакво значение е обстоятелството с каква скорост се е движел Б., т.к. дори да е бил с превишена ПТП не би настъпило ако Ч. бе изпълнила задължението си да го пропусне преди да завие. Всичко това се подкрепя и от петте броя фотоси съставени на мястото на инцидента и отразяващи пораженията върху двата автомобила след ПТП. На фотоса на л.42 се вижда, че при първия контакт между двата автомобила Мерцедесът е ударен отстрани в дясно, в областта на дясното странично огледало и дясна врата, след което пораженията продължават назад. От фотосът на л.44 пък се вижда, че поражението върху Тойотата е само в лявата ъглова част на предната броня. Това значи, че  ударът между автомобилите е настъпил, когато този на Б. е бил изпреварил с цялата си предница този на Ч.. Ако Ч. е била подала ляв мигач и е започнала завиването наляво, а едва след това Б. е предприел изпреварването, каквато версия се развива в жалбата и се поддържа от страна на защитата, то тогава пораженията върху Мерцедеса биха били в областта на неговата предница /броня, преден капак, десен калник/, а пораженията върху Тойтата в областта на лявата й страна /ляв калник, лява предно колело, леви врати/, което за пореден път доказва, че механизма на ПТП е било такъв, какъвто го описва св.Б.. При това положение не може да има съмнение, че вината за ПТП е изцяло на Ч..

Тук само следва да се вметне, че за въпросното ПТП Б. също е бил санкциониран с НП за нарушение по чл.179 ал.2 вр. с ал.1, т.5 и вр. с чл.42 ал.1, т.1 от ЗДвП, като е обжалвал това НП и същото е било потвърдено от РС-Пазарджик с решение по АНД № 952/20г., което понастоящем е влязло в сила. Този факт обаче не може да обвърже настоящия съдебен състав при формиране на вътрешното му убеждение и преценка на обстоятелствата кой участник има вина за настъпване на процесното ПТП.

С оглед на всичко казано до тук НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При определяне размера на санкцията за извършеното нарушение наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е наложил наказание глоба в абсолютно установения от закона размер от 200 лева, с което целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати. Поради абсолютния размер на глобата е безпредметно обсъждане на въпроса за нейното намаляване, респ. изменение на НП.

С оглед изхода от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя не би могло да бъде удовлетворено искането на защитата за присъждане на разноски в полза на Ч..

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН,

                                                            Р  Е  Ш  И :

         

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0340-000617 от 15.06.2020 година на началника на РУ МВР-Септември, с което на И.А.Ч. ***, ЕГН **********, на основание чл.179 ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДП и за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДП е  наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

След влизане в сила на решението приложеното към настоящото дело АНД № 952/20г. да бъде върнато на наказателното деловодство при РС-Пазарджик поради отпаднала необходимост.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: