Р Е Ш Е Н И Е
№ 260033
гр. Дулово, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Дуловски районен съд, граждански
състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при секретаря Нина Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на
вземане по договор за предоставяне на консултантска услуга.
В исковата молба ищецът „Агробизнес
Консултинг” ЕООД с ЕИК *********, гр.София твърди, че на *****г. е сключил договор с ответника „МЕДЖИК
- 2007” ЕООД с ЕИК ********* гр.Дулово, по силата на който
ответника, в качеството на възложител, му възложил да извършва консултантски
услуги във връзка с подготовка на документи за кандидатстване по Програма за
развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. - подмярка 4.1 "Инвестиции в селските стопанства"
на ДФ „Земеделие" с бизнес план „Закупуване на земеделска техника“ и всякакви устни и писмени консултации,
отнасящи се до цялостната подготовка и
окомплектоване на необходимите за кандидатстване документи и управление на проекта".
Поддържа, че е изпълнил
поетите с договора задължения и е предал, а ответника е приел извършената от
него работа, т.е. всички подготвени документи, за което са подписали приемо-предавателен
протокол от ***** г. Изтъква, че съгласно чл.2, ал.1, т.1 от посочения договор „МЕДЖИК
- 2007” ЕООД е поел задължение да му заплати по банков път
възнаграждение в размер на 2 000 лева без включен ДДС при подписването на
договора. Сочи, че въпреки липсата на плащане на договореното възнаграждение
консултанта е изпълнил поетия ангажимент по договора като е предал на
възложителя цялата документация в уговорения срок.
През 2017 година ищецът е
изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение, която е получена на ******
г., но плащане на дължимото възнаграждение не е последвало.
Съгласно чл. 17 от договора
в случай на забава в плащането възложителят дължи на консултанта неустойка в
размер на 0.1% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 25% от
дължимата сума. На *****г. ответникът е изпаднал в забава, като от тази дата до
*****г. дължимата неустойка е в размер на 500 лв. без ДДС.
Поддържа, че към момента на
подаване на исковата молба ответника „МЕДЖИК - 2007” ЕООД
не е извършил плащане по сключения помежду им договор.
Изтъква, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и Районен съд-Дулово е издал заповед за
изпълнение на парично задължение за процесната сума от 2 500 лева, от
която главница от 2 000 лева ведно със законната лихва, и 500 лева – лихва за забава, по
ч.гр.дело № *****г. Тъй като ответникът е възразил срещу издадената заповед, в срока
по чл.414, ал.2 от ГПК, предявява настоящия иск за установяване на вземането
си. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника „МЕДЖИК - 2007” ЕООД , че същия му дължи сумата от 2 000 лева без ДДС,
представляваща неизплатена част от стойността на предоставени консултантски
услуги по Консултански договор № ***/*****г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, сумата от 500
лева без ДДС – обезщетение за забава за периода от *** до ****г. Претендира разноските в настоящото
производство и в заповедното производство. Представя писмени
доказателства.
Ответникът „МЕДЖИК -
2007” ЕООД, не депозира писмен отговор
по делото в срока по чл.131 от ГПК.
Писмен отговор на исковата
молба е депозиран от ответника едва на ******г., преди първото по делото
съдебно заседание и след като е изтекъл едномесечния срок .
В съдебно заседание, ответника
чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск като неоснователен. В
представена по делото писмена защита излага съображения, че след като в деня на
подписване на процесният договор за консултантски услуги не е направено плащане
от страна на ответника на уговорената цена по чл. 2, ал.1, т.1, то договорът не
е произвел своето действие между страните.
Сочи още, че с оглед
разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗЗД, приемането на извършената работа обхваща
както едно фактическо действие – разместване на фактическата власт върху
изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно
действие – признание, че то напълно съответства на възложеното с договора,
което всъщност е израз на одобряването му.
Твърди, че предаденият
бизнес план не отговарял в цялост на законоустановените изисквания, което от
своя страна довело до неодобрение на проекта от ДФ „Земеделие” – Разплащателна
агенция. Според него ищецът е следвало да предостави консултациите предмет на процесия договор в
срок до получаване на субсидията от ДФ „Земеделие” , а не само до предаване на
съответния бизнес план, поради което ако съдът приеме че е налице валиден
договор, то е налице и неизпълнение от страна на ищеца.
По отношение на претенция за
обезщетение за забава в размер на 500 лева без ДДС за периода от *** до **** г.
прави възражение за погасяване поради изтекла 3 –годишна давност.
Иска от съда, да постанови
решение с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани, или в условията на евентуалност да отхвърли исковата претенция за
сумата от 500 лева без ДДС, представляваща обезщетение за забава за периода от ***
до **** г., като неоснователна на основание чл. 111, б. „б” от ЗЗД. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа
страна, следното:
Безспорно е установено по делото и не е
спорно, че между „МЕДЖИК - 2007” ЕООД, в качеството на възложител, и „Агробизнес Консултинг” ЕООД, в качеството на
изпълнител, е сключен Договор за консултантски услуги от ******г., по силата на
който ответника възложил, а дружеството-ищец се задължило да организира,
осигури и предостави консултантски услуги на възложителя във връзка с
подготовка на документи за кандидатстване по Програма за развитие на селските
райони за периода 2014 г. - 2020
г. - подмярка 4.1 "Инвестиции в селските
стопанства" на ДФ
„Земеделие" с проект „Закупуване на земеделска техника". Съгласно чл.2,
ал.1 от посочения договор възложителят се задължава да изплати на изпълнителя възнаграждение
в размер на 3% от стойността на инвестиционния проект, предмет на договора,
като съгласно чл. 2, ал.1, т.1 възложителя е следвало да заплати на изпълнителя
сумата от 2 000 лв. без ДДС при подписване на договора, а разликата до 3%
е следвало да бъде платена в срок от 30 дни след подписване на договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
с ДФЗ-Разплащателна агенция.
Плащанията на договорените суми е
следвало да стане по банков път, по банковата сметка на изпълнителя посочена в
процесния договор.
В съответствие с чл.1, чл.3 и чл. 9 от Договора за консултантски услуги от
******г. „Агробизнес Консултинг” ЕООД гр.София
е предал, а „МЕДЖИК - 2007” ЕООД е приел
всички подготвени документи от общ характер и заявление за подпомагане във връзка
с кандидатстването на МЕДЖИК - 2007” ЕООД по подмярка 4.1 "Инвестиции
в земеделски стопанства" на Програма за развитие на селските райони за
периода 2014 г. - 2020 г., за което е съставен приемо-предавателен
протокол от *****г., подписан от представители на двете страни.
В него изрично е записано, че
възложителят приема без възражения изготвените от консултанта всички подготвени
документи от общ характер и заявление за подпомагане. Доказателства, че в срока
по чл. 9 от договора възложителят е направил обосновани възражения и е поискал
вписване на поправки в бизнес-плана не
бяха представени по делото.
Ответника чрез процесуалният си
представител изрично е заявил в писмената си защита, че проекта му не бил
одобрен от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна Агенция тъй като предаденият бизнес
план не отговарял на законоустановените изисквания. Счита, че консултациите
предмет на процесиня договор за консултантски услуги е следвало да се
предоставят в срок до получаване на субсидията от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
Агенция, а не само до съответния бизнес план, поради което е налице
неизпълнение и от страна на ищеца.
Съдът намира тези доводи за
неоснователни, тъй като в чл. 3 от раздел II
на договора изрично е уговорено между страните, че консултациите се предоставят
в срок до получаване на субсидията от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна Агенция.
Срещу тази клауза от договора ответникът не е възразил при подписването на
същия.
С покана за доброволно изпълнение,
връчена на ответника на ******г. с писмо с обратна разписка, „Агробизнес Консултинг” ЕООД гр.София е поканило „МЕДЖИК - 2007” ЕООД да му заплати сумата от 2 000
лв., съгласно договореното в чл. 2, ал.1, т.1 от Договора от ******г.
възнаграждение, като е уведомило последната, че ако изпълни задължението и
плати сумата няма да му бъдат начислени неустойки и лихви за неизпълнение.
Уведомил е ответника за последиците при неизпълнение на задължението за
плащане.
Отговор на поканата за доброволно
изпълнение не е последвал от ответника.
За заплащане на процесната
сума от 2 000 лв. по делото не са представени никакви
доказателства от ответното дружество.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Между страните по делото е налице
облигационна връзка под формата на сключен договор за консултантски услуги -
организиране, осигуряване и предоставяне на консултантски услуги във връзка с
подготовка на документи за кандидатстване по Програма за развитие на селските
райони за периода 2014 г. - 2020 г. - подмярка 4.1, който договор е
разновидност на договора за изработка. По този договор ищецът има качеството на
изпълнител, а ответникът - качеството на възложител. Ищецът по делото е
търговско дружество, а когато търговецът сключва сделка, свързана с
упражняваното от него занятие, сделката придобива качеството търговска (чл.286
от ТЗ). По отношение на търговските сделки, съгласно разпоредбата на чл.288 от ТЗ, се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, респективно в
настоящия случай чл.258-269 от ЗЗД, които уреждат сключването, действието и
прекратяването на договора за изработка. Този договор поражда задължения и за
двете страни: за изпълнителя – на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна; за възложителя – да плати възнаграждение (чл. 258
от ЗЗД). Всяка от страните по договора за изработка поема задължения срещу
поето насрещно задължение към нея от другата страна. Съгласно чл. 266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа. Следователно, за да е основателна
претенцията на изпълнителя за заплащане на възнаграждение следва да са налице
кумулативно дадени елементи: сключен договор за изработка при общо уговорено
възнаграждение; изпълнение на работата съгласно поръчката и приемане на
работата от поръчващия.
В настоящия случай възложителят „МЕДЖИК - 2007” ЕООД и изпълнителят „Агробизнес Консултинг” ЕООД са сключили договор за
консултантски услуги № ***/******г. при общо уговорено възнаграждение от 3%/три
процента/ от стойността на инвестиционния проект, като 2 000 лева е
следвало да бъдат платени в деня на подписване на договора, а разликата до 3% е
следвало да бъде платена в срок до 30 дни след подписване на договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
Агенция.
Безспорно е, че договорените
консултантски услуги са извършени качествено и в срок, като подготвените от
изпълнителя документи от общ характер и заявлението за кандидатстване на
възложителя по Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г.
- 2020 г. - подмярка 4.1 са надлежно приети от възложителя „МЕДЖИК - 2007” ЕООД без възражения чрез подписване
на приемо-предавателен протокол от *****г. от представители на двете страни. С
подписването на този протокол ответното дружество е приело изпълнението, като
по този начин е изразило съгласие, че изпълненото съответства на възложеното.
След като е налице приемане на
престирания резултат, за възложителя възниква задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение за действително извършените от изпълнителя в
изпълнение на договора и приети услуги. В изпълнение на задължението си „МЕДЖИК - 2007” ЕООД не е заплатила на изпълнителя
сумата 2 000 лв. без ДДС, което обстоятелство не е спорно между страните.
Спорният въпрос по делото е: следва ли ответника
„МЕДЖИК - 2007” ЕООД в качеството си на
възложител и страна по процесния договор да заплати на ищеца в качеството на
изпълнител възнаграждението по чл. 2, ал.1, т.1 в размер на 2 000 лв. за извършените и приети
консултантски услуги, след като средствата за финансиране на тези услуги не са предоставени от ДФ
„Земеделие”, който не е одобрил бизнес плана, макар че изпълнителя по договора
за консултантски услуги е изпълнил задължението си по този договор точно и в
срок.
Следователно спорът е сведен
до предпоставките, при които възложителят дължи заплащане на дължимото
възнаграждение. Според становището на ответника-възложител, отказът на
финансиращия орган е достатъчен, за да обуслови неплащането на сумата от 2 000
лв. без ДДК.
В договора не е уговорено, че
одобрението на ДФ „Земеделие“ е необходима и задължителна предпоставка за
заплащане на възнаграждението. Това
одобрение касае единствено уговореното в чл. 2, ал.1, т.2 заплащане на
разликата до 3%, каквото плащане не се претендира в настоящото производство
като дължимо.
Според становището на ищеца-изпълнител,
последният е изправна страна по договора, поради което следва да получи от
възложителя дължимото възнаграждение за изпълнената и приета престация,
независимо от това дали проекта с който ответника е кандидатствал е одобрен от финансиращия орган за финансиране.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 от Договора за
консултантски услуги от 25.05.2011г. окончателното разплащане е следвало да се
извърши след осигуряване на финансиране на проекта респективно след подписване
на договор ДФ „Земеделие“ – Разплащателна Агенция. Тълкуването на тази клауза
по правилата на чл.20 от ЗЗД води до извода, че с нея страните по договора са
уговорили срок, в който да стане окончателното разплащане и този срок е 30 дни
след осигуряване на финансирането на проекта. Размерът на договореното частично
възнаграждение на изпълнителя е конкретно определен от страните в чл. 2, ал.1,
т.1 от договора, а имено 2 000 лева без ДДС, като липсва клауза, която да
обуславя този размер от сключения впоследствие между възложителя и ДФ
"Земеделие" договор и размера на помощта, одобрена по него.
Следователно напълно неоснователно е застъпеното от ответното търговско
дружество становище за неизпълнение на процесния договор от ищеца тъй като проекта с който той е кандидатствал не бил одобрен от ДФ
"Земеделие".
Макар договорът, с който на ищеца е
възложено извършването на консултантски услуги, да е сключен във връзка с
договора за отпускане на финансова помощ /доколкото подготвя и предпоставя
сключването на последния/, същият поражда самостоятелно облигационно
правоотношение. Поетите с процесния договор права и задължения са напълно
различни от тези по договора за отпускане на финансова помощ и са резултат от
постигнато между страните съгласие по съществените за този вид сделки елементи,
един от които е размерът на дължимото възнаграждение. Изпълнението на поетото
от търговското длужество-възложител задължение за плащане на уговореното
възнаграждение по никакъв начин не е обусловено от изпълнението на поетото към
нея от страна на ДФ "Земеделие" задължение за предоставяне на
финансова помощ, респ. от размера на помощта, нито от одобрението на органа,
отпускащ средствата. Фондът не е страна по договора за изработка и отказът му
да одобри заявените за възнаграждение на изпълнителя средства не преклудира
възможността на последния да претендира съдебно установяване на собствената си
изправност, респективно плащане на дължимото възнаграждение. Обстоятелството,
че ДФ "Земеделие" е отказал подпомагане при липса на твърдения за
виновно неизпълнение на ищеца не освобождава от отговорност възложителя.
Изрична и императивна е нормата на чл. 81, ал.2 ЗЗД, че субективната
невъзможност за изпълнение поради липса на парични средства не е основание за
освобождаване от договорните задължения.
След като по делото се установи
наличието на задължение на „МЕДЖИК - 2007” ЕООД
за плащането на сумата 2 000 лева по сключеният договор за консултантски
услуги, доказването на изпълнението му е в нейна тежест и тъй като по делото не
са налице доказателства, които да установяват такова изпълнение (а и не се
твърди такова изпълнение), следва да се приеме, че дължимата сума не е платена.
Установеното неизпълнение на
ответника на задължението за заплащане на договореното възнаграждение за
изпълнените от ищеца и приети консултантски услуги следва да ангажира
договорната й отговорност, поради което, въз основа на заявление по чл.410 от ГПК срещу същата съдът е издал в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично
задължение от 03.10.2019г. по ч.гр.д. № *****г. за претендираната със
заявлението сума в общ размер от 2 500 лв.
Поради изложеното, съдът
счита, че предявения установителен иск е доказан в претендираният с исковата
молба размер - за сумата 2 000 лева възнаграждение по Договор за консултантски услуги от ******г. и
следва да се уважи като основателен в този размер.
По отношение на претенцията
за лихва за забава, то същата се явява основателна и следва да се уважи в
претендирания размер. Такава е уговорена в чл. 17 от процесния договор.
Неустоечното задължение по правната си природа е акцесорно съглашение, което
съобразно уговорено възниква, само в случай че длъжникът чрез своето виновно
неизпълнение на поето договорно задължение причини имуществени вреди на
кредитора. Тъй като в настоящото производство се установи, че за
възложителя-длъжник е възникнало задължение за заплащане на дължимото по
договора възнаграждение за извършване на уговорената работа през релевантния
период, то е и възникнало несамостойното, добавъчно вземане за заплащане на
уговорената мораторна неустойка.
Размерът на уговорената
неустойка е установен в чл. 17 от договора за консултантски услуги – при забава
на плащания възложителят дължи неустойка в размер на 0.1% от дължимата сума за
всеки просрочен ден, но не повече от 25% от дължимата сума.
След като главната искова
претенция не е платена, то се явява и основателна претенцията на ищеца за
присъждане на лихва за забава за периода от *** до ****г. в претендирания размер,
който не надвишава 25% от дължимата сума.
В тази връзка направеното от
ищеца възражение за погасяването й по давност се явява неоснователно, тъй като
за същото е налице настъпила преклузия с изтичане на срока за отговор на
исковата молба.
Такова възражение е
направено за пръв път на ******г., след като срокът за отговор е изтекъл.
По отношение на разноските:
Разноски се претендират както от ищеца,
така и ответника.
Ищецът е поискал присъждане
на разноските, направени по водене на делото, които по правилото на чл. 78 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Разноските са в размер на 50
лева за внесена държавна такса. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се
присъжда юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер
на 150 лева.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В
случая в заповедното производство са присъдени разноски в размер на 25.00 лв.
за заплатена ържавна такса.
При този изход от спора следва да бъде оставена без
уважение претенцията на ответника за присъждане на разноските, направени по
водене на делото, за които не е представен списък по чл.80 от ГПК, но са в
размер на 500 лева и представляват платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МЕДЖИК -
2007” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Дулово, ул. Марица № 17, обл.Силистра, представлявано от управителя
М.Т.А., че дължи на „Агробизнес Консултинг” ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул „Христо Ботев“ № 17, ет.7, представлявано
от управителя И.Г.В., следните суми: 2 000/две хиляди/ лева без ДДС, представляваща неизплатена
част от стойността на предоставени консултантски услуги по Консултантски договор № ***/******г. ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 12.08.2019г. до изплащане на
вземането, 500/петстотин/лева без ДДС, представляваща дължимо
обезщетение за забава за периода от 07.04.2015г. до *****г., които суми са предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 03.10.2019г. по ч. гр. д. № ***** г. на
РС – Дулово.
ОСЪЖДА „МЕДЖИК - 2007” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Дулово, ул. Марица № 17,
обл.Силистра, представлявано от управителя М.Т.А., да заплати на „Агробизнес
Консултинг” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул „Христо Ботев“ № 17, ет.7, представлявано от управителя И.Г.В., разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № *****г. на РС-Дулово в общ размер от
25.00 лв. /двадесет и пет лева/ и
разноски в настоящото исково производство в общ размер от 200.00 лв. /двеста
лева/.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд - Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: