О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 37
гр.Враца, 28.01.2014г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Враца, ІV-ти състав в закрито заседание на 28.01.2014г./ двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета
година/ в състав:
Адм.съдия: Жанета Малинова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 611 по описа за 2013г. и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.256 и чл.257 от АПК. Образувано е по жалба на С.Н.Н.-изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Враца.
В жалбата и последваща уточняваща молба ищецът твърди, че е налице бездействие от страна на началника на затвора Враца, изразяващо се в неизпълнение на законоустановени задължения по чл.2, т.3, чл.15,т.4 и т.8 от ЗИНЗС; чл.6, ал.2 , чл.31,ал.5 и чл.57, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.1 от ЕКПЧ; Акт рег. № 4391/19.04.2012г. на гл.директор на ГД”ИН” и Акт рег. № 94-С-16-111 от 13.05.2013г. на зам.министъра на правосъдието, г-н Д.Б. да му бъдат подсигурени законоустановените условия за изтърпяване на наложеното му наказание “лишаване от свобода”, при зачитане на правото му да си създаде потомство и да му бъде съдействано в рамките на закона за реализиране на това негово право и желание.
Ищецът изтъква, че от 11.10.2006г. е настанен в затвора-Враца за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода” за срок от 30 години. Посочва също така има дългогодишна приятелка В. С. П., с която са живели на семейни начала до влизането му в затвора и с която имат взаимно желание да си създадат дете, докато изтърпява наказанието лишаване от свобода. Предвид на продължителния срок, за който ищецът следва да изтърпява наказанието и с оглед на обстоятелството, че с напредването на възрастта им шансовете за това значително намаляват, същите са депозирали многократни молби и жалби до ГД”ИН” и до министъра на правосъдието, с искане да им се укаже начина, по който могат да реализират желанието си за създаване на дете. В тази връзка молба /л.18/ до *** ГД”ИН” гр.София, жалби до министъра на правосъдието гр.София /л.19 , л.20 и л.22 / от В. П..
Със същото искане ищецът е депозирал молба рег.№ 2661/27.1.22010г. на затвора Враца/л.21/ до *** ГД ”ИН” гр.София, в която е посочил, че изтърпява наказание ”лишаване от свобода” в размер на 30/тридесет/ години, от които към момента на подаване на молбата е изтърпял 13 години и желае да му се укаже начина /в това число и възможността по чл.98, ал.1,т.5 от ЗИНЗС/удължено свиждане за 4 часа или друг начин/, по който биха могли да си създадат дете с неговата дългогодишна приятелка, с която са живели на семейни начала преди да бъде задържан. Молба със същото искане ищецът е депозирал и до***на ГД”ИН” гр.София рег. № С-426/24.02.2011г. /л.25/. Във връзка с горепосочените молби и липсата на отговор, ищецът е депозирал жалби до министъра на правосъдието /рег. № С-227/21.01.2011г., рег. № С-711/16.03.2011г., в които отново поддържа заявеното искане в цитираните по-горе молби. Молба с идентично искане е депозирана от ищеца до министъра на правосъдието рег. № С-1348/25.05.2011г./л.23-л.40/; молба до г-н П. К., *** на ГД”ИН” във връзка с отговор до ищеца с писмо рег. № 3884/09.05.2011г. по описа на Министерство на правосъдието, ГД”ИН” гр.София. Молби със същото искане ищецът е депозирал и до Председателя на Народното събрание, Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите рег. С-2974/31.10.2011г./л.45-48/ и рег. № С-379/17.02.2012г./л.52-л.57/, на които молби е отговорено с писмо рег. № 153-14-1433/19.01. 2012г. и писмо рег. № 153-14-1433/15.03.2012г. с указания за извършване на проверка и предприемане на действия защита правата на ищеца, съгласно Конституцията и законите в страната.
Във връзка със същото искане ищецът е депозирал молба рег. № С-648/22.03.2013г. до Президента на Република България/л.84-л.89/, която съгласно писмо изх.рег. № 94-00-1402/26.04.2013г. е изпратена по компетентност на Министерство на правосъдието. По повод жалба на ищеца № 4876/10.11.2011г. е последвало издаване на Становище на Омбудсмана на Република България /л.74-л.76/, адресирано до Д. К.-министър на правосъдието и до М. Д.-*** на ГД”ИН”, като в т.4 “Препоръки и предложение” е дадена препоръка “да се преразгледа молбата на С.Н. и да се предостави възможност включително и за изкуствено осеменяване на В. П. от страна на л.св.С. Н.”.
Последвало е издаване на писмо рег. № 94-С-11/13.05.2013г./л.91-93/, подписано от Д. Б.-зам.министър на правосъдието до ищеца, с копие до Администрацията на Президента, копие до Омбудсмана на РБ, копие до ГД”ИН” и копие до началника на Затвора Враца. С цитираното писмо се отменен ”мълчалив или изричен отказ на началника на затвора гр.Враца относно демонтаж на съществуващата камера за видео наблюдение в мястото за удължено свиждане в затвора гр.Враца”. С писмото е разпоредено на гл.директор на ГД”ИН” да издаде указания към териториалните структури в местата за лишаване от свобода от закрит тип, относно премахване на видео наблюдение и отмяна на какъвто и да е ред за провеждане на свиждането в тях, поради намеса в личния живот не само лишените от свобода, но и гражданите, дошли на такова свиждане. Със същото писмо са цитирани предвидените в закона изчерпателно посочени правни възможности за контакт на лишените от свобода с близките им, а именно: “удължено свиждане”, 12 часово свиждане извън района на мястото за лишаване от свобода”; “домашен отпуск” или “прекъсване изпълнението на наказанието”. Писмото изразява съгласие с препоръката на Омбудсмана на РБ за оказване на ищеца “съдействие от страна на администрацията при необходимост, включително и изкуствено осеменяване за решаване на проблема”.
По повод съдържанието на цитираното писмо на зам.министър Б. ищецът е депозирал молба от 27.05.2013г. , молба от 03.06.2013г. до началника на затвора Враца с искане да бъде приет за разговор и решаване на поставения от него въпрос-оказване на съдействие да си създаде дете с неговата приятелката, във връзка с акт рег. № 94-С-11/13.05.2013г. на Д.Б.-зам.министър на правосъдието.
От приложената докладна записка/л.116/ на Г. И. С.-*** НОТ до началника на затвора Враца се установява, че на 17.05.2013г., по нареждане на началника на затвора Враца е демонтирана камерата за видео наблюдение, поставена в стаята за удължено свиждане.
Като доказателство по делото са приети: справка на началника на затвора Враца, рег. № 2669/20.12.2013г. относно предоставена възможност на ищеца по време на изтърпяване на наказанието”лишаване от свобода”, молби и декларации от ищеца, описани подробно в молба вх. № 109/14.01.2014г.
От обясненията на ищеца, дадени в съдебно заседание на 22.01.2014г. по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК се установява, че е имал първоначален режим на изтърпяване на наказанието “усилено строг”, а сега при действието на ЗИНЗС изтърпява наказанието “лишаване от свобода” при “строг режим” и работи като библиотекар в затвора-Враца..
Настоящият състав, след преценка искането на ищеца и доказателствата по делото, намира, че същото е недопустимо за разглеждане по същество, по следните съображения:
Въз основа на заявеното искане в жалбата и поддържано от ищеца в хода на процеса, съдът приема, че е сезиран с искане с правно основание по чл. 256 и чл. 257, ал.1 от АПК. Ищецът оспорва бездействието на началника на затвора Враца да изпълни указанията, дадени от гл.директор на ГД”ИН” в акт рег. № 4391/19.04.2012г. и указанията на зам.министъра на правосъдието в акт рег. № 94-С-16-11/13.05.2013г., за съдействие на ищеца относно желанието му да си създаде потомство с неговата дългогодишна приятелка, докато изтърпява наказанието ”лишаване от свобода”. Искането се основава на разпоредбите на чл.2, т.3, чл.15, т.4 и т.8 от ЗИНЗС; чл.6, ал.2 , чл.31,ал.5 и чл.57, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.1 от КЗПЧОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 256 от АПК “Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаване на искането до органа за извършването му”.
Съдът приема, че в случая не е налице бездействие на началника на затвора Враца, по смисъла на чл.256 от АПК, т.е. не е налице бездействие за извършване на фактически действия, които началникът на затвора Враца, в качеството си на административен орган да е задължен да извърши по силата на закона. За да е приложима разпоредбата на чл. 256 от АПК следва да са налице при условията на кумулативност следните елементи: 1/задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона да изпълни предписаните в закона фактически действия; 2/регламентирано от закона субективно право на гражданина или организация, на което да съответства корелативно задължение на административния орган да извърши предписаните в закона фактически действия, 3/действията, които следва да извърши административния орган, разпоредбата на чл.256 от АПК изисква да са фактически, т.е., извършването им да се дължи по силата на закона и да не е опосредено, чрез да издаване на индивидуален административен акт от административния орган.
В конкретният случай не са налице предпоставките на цитираната разпоредба, тъй като посочените от ищеца правни норми не съдържат задължение за началника на затвора Враца да извърши действията, претендирани от ищеца. Доколкото ищецът се позовава на неизпълнение от началника на затвора на указанията, дадени от гл.директор на ГД”ИН” в акт рег. № 4391/19.04.2012г. и указанията на зам.министъра на правосъдието в акт рег. № 94-С-16-11/13.05.2013г., за оказване съдействие на ищеца относно желанието му да си създаде потомство, съдът приема, че и в този случай не са налице предпоставките на чл.256 от АПК за уважаване на жалбата, тъй като не е налице задължение на административния орган за извършване на фактически действия, произтичащи пряко от закона. С акт рег. № 94-С-16-11/13.05.2013г. е отменен мълчалив или изричен отказ на началника на затвора Враца за демонтаж на съществуващата камера за видео наблюдение в мястото за удължено свиждане в затвора гр.Враца”. Демонтажа на камерата за видео наблюдение в стаята за удължено свиждане е фактическо действие, което видно от докладна записка на Г. И. С.-*** НОТ до началника на затвора Враца /л.116/ е изпълнено на 17.05.2013г., по нареждане на началника на затвора Враца, преди постъпване на жалбата в АС-Враца, вх. № 2159 на 30.10.2013г. Следователно след като фактическото действие по премахване на камерата за видео наблюдение в стаята за удължено свиждане е изпълнено преди повече от пет месеци, преди предявяване на жалбата в съда, то и на това основание искането на ищеца е недопустимо за разглеждане по същество, тъй като е допустимо съдебно оспорване на фактически действия и/или бездействия, които се извършват в момента на оспорването и не са преустановени.
Ищецът поддържа и искането с правно основание чл. 257 от АПК, съгласно която разпоредба “Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като са приложими разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове”. Съдът намира, че с оглед заявеното искане на ищеца “да му бъдат подсигурени законоустановените условия за изтърпяване на наложеното му наказание “лишаване от свобода”, при зачитане на правото му да си създаде потомство и да му бъде съдействано в рамките на закона за реализиране на това желание”, което право ищецът обосновава с разпоредбите на чл.2, т.3, чл.15,т.4 и т.8 от ЗИНЗС; чл.6, ал.2 , чл.31,ал.5 и чл.57, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.1 от КЗПЧОС, не са налице предпоставките на чл.257 от АПК и същото е недопустимо за разглеждане по същество.
В контекста на изложените по-горе съображения, твърденията на ищеца, не могат да бъдат квалифицирани като бездействие на административния орган-началника на затвора гр.Враца по смисъла на чл. 257 от АПК, тъй като правните норми- чл.2, т.3, чл.15,т.4 и т.8 от ЗИНЗС; чл.6, ал.2 , чл.31,ал.5 и чл.57, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.1 от КЗПЧОС, на които се позовава ищецът съдържат общи правила и принципи, а не конкретно претендираното от ищеца субективно право “да си създаде потомство”. От друга страна цитираните правни норми(от които ищеца извежда своето субективно “право да създаде потомство”), не съдържат конкретно задължение за началника на затвора Враца да извърши исканите от ищеца действия. Защитата по чл.257 от АПК е само срещу фактически бездействия на административния орган да извърши задължение, което произтича пряко от нормативен акт. Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не следва да е опосредено от властническо волеизявление. Прякото произтичане означава също така, че дължимото фактическо действие на административния орган не е обусловено от искане на лицето за правото му по чл.257, ал.1 от АПК или от издаване на административен акт. В този смисъл настоящият състав приема, че искането на ищеца е недопустимо за разглеждане по същество, тъй като липсва административно правоотношение между него и началника на затвора, от което да произтича защитимо от закона субективно право на ищеца, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма, чрез корелативно съответстващо задължение на административния орган да извърши исканите от ищеца действия. Посочените от ищеца правни норми - чл.2, т.3, чл.15,т.4 и т.8 от ЗИНЗС; чл.6, ал.2 , чл.31,ал.5 и чл.57, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.1 от КЗПЧОС не съдържат регламентация на конкретно претендираното от ищеца субективно право в настоящия процес, срещу което право да е налице корелативно задължение на административният орган, по силата на нормативен акт да му предостави. Съгласно чл.2 от ЗИНЗС “Изпълнението на наказанията е насочено към постигане на неговите цели чрез: т.3.осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените, при зачитане на правата и достойнството им”. Разпоредбата на чл.15 от ЗИНЗС регламентира правомощията на началника на затвора, като съгласно т.4 началникът на затвора отговаря за спазване законността в затвора или поправителния дом, а съгласно т.8 изпълнява функциите, възложените му с този закон или със заповед на министъра на правосъдието или гл. директор на Главна дирекция”ИН”. Разпоредбата на чл.6, ал.2 от Конституцията на РБ прокламира принципа на равенство на гражданите пред закона и недопускането на никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност и др. Ищецът се позовава и на чл. 31, ал.5 от КРБ, съгласно която ”На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата”. Последната разпоредба изразява общ конституционен принцип за защита на основните права на гражданите, в това число и на лишените от свобода, по отношение на които, това право търпи ограниченията, наложени от действието на присъдата и относимите разпоредби на ЗИНЗС.
За да бъде реализирано претендираното от ищеца право на личен контакт с неговата приятелка, с цел създаване на потомство, следва да бъде издаден административен акт от страна на началника на затвора, при наличие на предпоставките по чл.98, ал.1 от ЗИНЗС. В този случай началникът на затвора действа при условията на оперативна самостоятелност и след преценка на всички обстоятелства издава индивидуален административен акт, по негова преценка, без да е задължен по силата на нормативен акт, тъй като нормата не е императивна. Цитираните от ищеца правни разпоредби не съдържат пряко произтичащо задължение за началника на затвора да изпълни искането на ищеца. По изложените съображения (с оглед конкретната претенция на ищеца ), неприложима е разпоредбата на чл.1 от КЗПЧОС, съгласно която ”Високодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част І на тази конвенция. Следователно, при липсата на посочените предпоставки, защитата на ищеца по реда чл.257 от АПК е недопустима и същият няма гарантиран от закона правен интерес от заявеното оспорване.
По изложените съображения, при липса на конкретно защитимо от закона и претендирано от ищеца субективно право, на което да съответства корелативно задължение на административния орган-началника на затвора Враца, исковата претенция по чл.256 и чл.257 от АПК се явява недопустима за разглеждане по същество.
На основание чл. 253 от АПК, вр. чл.144 от АПК, следва да се отмени протоколно определение от 22.01.2014г., с което съдът е дал ход на устните състезания.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 159, т.1 и т.4 от АПК, Административен съд-Враца, ІV-ти състав,
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Протоколно определение от 22.01.2014г. по адм.дело № 611/2013г., с което е даден ход на устните състезания.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Н.Н.-изтърпяващ наказание “лишаване от свобода” в затвора Враца против бездействие на началника на затвора Враца, изразяващо се в неизпълнение на законоустановени задължения по чл.2, т.3, чл.15, т.4 и т.8 от ЗИНЗС; чл.6, ал.2 , чл.31, ал.5 и чл.57, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.1 от КЗПЧОС; Акт рег. № 4391/19.04.2012г. на гл.директор на ГД”ИН” и Акт рег. № 94-С-16-111 от 13.05.2013г. на Д. Б.-зам.министър на правосъдието, да му бъдат подсигурени законоустановените условия за изтърпяване на наложеното му наказание “лишаване от свобода”, при зачитане на правото му да създаде потомство и да му бъде съдействано в рамките на закона за реализиране на това право.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 611/2013г. по описа на Административен съд - Враца.
Определението може да се обжалва с частна жалба, чрез Административен съд-Враца до Върховния административен съд на Република България гр.София в 7-мо дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от определението да се изпрати на страните.
Адм.съдия: