№ 8271
гр. С., 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело .0241110151147 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.
411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от . АД срещу . АД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1453.60 лева, част от общо вземане в размер на 2892.20 лева,
представляваща регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
преписка по щета № ., във връзка с настъпило на 03.03.2021г. в гр.С. ПТП, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
20.06.2024г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 482.78 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 30.07.2021г. до 19.06.2024г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично .ължение по ч.гр.д№ 37674/2024г по описа на СРС, 77 състав.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 03.03.2021г. в гр.С. на ул. „.“ с посока от пл..
към бул „М. С.“ водачът на МПС марка „.“ с рег. № . с висока скорост, навлизайки на
трамвайни релси и непосредствено в зона на пешеходна пътека, без да се съобрази с
подадения светлинен сигнал на изпреварвания автомобил, предприел маневра изпреварване
на попътнодвижещия се лек автомобил марка „.“ с рег.№ ., с което виновно е предизвикал
ПТП. Поддържа се, че за ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който
водачът на МПС с марка „.“ с рег. № . е признал вината си. Сочи се, че лек автомобил марка
„.“ с рег.№ . е бил застрахован към датата на ПТП по застраховка „Каско на МПС“ при
ищеца, а МПС марка „.“ с рег. № ., който е виновен за настъпването 3 на ПТП, е имал
сключена с ответника валидна застраховка „.“. Твърди се, че във връзка с причинените от
ПТП вреди при ищцовото дружество е била образувана преписка по щета № ., и бил
извършен оглед на щетите, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
2877.20 лева. Ищецът посочва, че е изпратил на ответника регресна покана за сумата от
2892.20 лева с включени ликвидационни разноски, но последният е отказал плащане. С
1
оглед на това претендира от ответника заплащането на спорното застрахователно
обезщетение и мораторна лихва, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска с
твърденията, че не е налице валидно възникнало правоотношение по имуществена
застраховка Каско между ищеца и собственика на увредения автомобил, тъй като
застрахователната полица и общите условия към нея не били подписани от застрахования.
Излагат се подробни аргументи досежно липсата на вина за настъпване на процесното ПТП
на водача на МПС марка „.“ с рег. № ., като се сочи, че същият не е осъществил
противоправно поведение, доколкото извършване на изпреварване чрез преминаване върху
трамвайните релси не е забранено от закона. Твърди се, че именно водачът на
застрахованото при ищеца МПС е виновен за настъпване на ПТП, тъй като е предприел
забранена маневра – завой на ляво по ул. „.“ при .ължително движение в посока направо и
надясно съгласно начина, по който с пътен знак е регулирано кръстовището. Подчертава се,
че пътен знак „. Движение само направо и надясно след знака“ е .ължителен за водачите.
Посочва се, че признанието на водача на МПС марка „.“ с рег. № . се отнася до неговото
субективно възприятие на ситуацията в конкретния момент и не обвързва ответното
дружество. Релевирано е възражение за съпричиняване с над 50 % на вредоносния резултат
от водача на лек автомобил марка „.“ с рег.№ .. Оспорва се и твърдението на ищеца, че
всички вреди посочени в опис-заключение по щета са в следствие на процесното ПТП, като
се излагат аргументи, че същите са съществували и преди това. Оспорва се и размерът на
изплатеното обезщетение, като се изтъква, че същият е силно завишен и не е съобразен с
цената на труд и части в страната по средни пазарни цени към момента на застрахователното
събитие. Признава се наличието на валидно сключена застраховка „.“ за автомобил марка „.“
с рег. № . към датата на ПТ. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на
ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По отношение на предявения иска по чл. 411 от КЗ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на
следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил
застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице
предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно
противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да
2
докаже възраженията си, в случая за наличие на съпричиняване и да обори презумпцията по
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от
ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.
Още наличието на първата предпоставка – валидно сключен договор за застраховка
между ищеца и собственика на увреденото МПС е оспорена от ответника с отговора на
исковата молба, с аргумент че застрахования не е подписал полицата и приложимите към
него общи условия. Съдът намира за неоснователно това възражението на ответника,
доколкото видно от представената застрахователна полица № 93002110002747 (л.114 от
делото), същата отговаря на всички предвидени в закона изисквания, в това число същата е
подписана както от представител на застрахователя, така и от застрахованото лице - В. К.
К.. Не може да бъде споделено становището на ответника, че липсата на доказателство
общите условия (ОУ) по застраховката „Каско“ са били приети от застрахованото лице води
до липса на валидно сключен договор за имуществено застраховане. В действителност
съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от КЗ е предвидено, че ОУ на застрахователя,
установени предварително за сключването на определен застрахователен продукт, обвързват
застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и
той е заявил писмено, че ги приема, а представените по делото с молба от 26.11.2024г. ОУ не
носят подписа на застрахования, от което да се установи, че именно тези конкретни ОУ са
били приети от него. Въпреки това приемането или наличието на ОУ не е .ължително
условие за възникване на застрахователното правоотношение, като този извод може да бъде
направен при съобразяване на разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КЗ, съгласно която
застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или
друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част
от договора. Следователно наличието на ОУ не е от значение за валидното сключване на
застрахователния договор, за който от значение е наличието на писмена форма като
застрахователна полица. Когато ОУ няма, то просто същите не са неразделна част от
договора за имуществено застраховане, но тази липса не влияе на наличието на
облигационно правоотношение. Следователно наличието на първата посочена предпоставка
от фактическия състав на нормата на чл. 411 КЗ е безспорно доказано от ищеца.
По делото от събраните доказателства се установява и че застраховащият по
процесната застраховка „Каско на МПС“ е отправил искане за заплащане на застрахователно
обезщетение във връзка с настъпило на 03.03.2021г застрахователно събитие. Това
обстоятелство се установява от приетото по делото уведомление за настъпване на
застрахователно събитие от 03.03.2021г. /л.9 по делото/, в което е посочено, че не
03.03.2021г в 18,23ч е настъпило ПТП, при което МПС,застраховано при ищеца, се е
движило по бул. „.“, в гр.С. и при маневра ляв завой към ул. „.“ № 10 се е сблъскал с
автомобил движещ се с висока скорост по трамвайните линии.
Във връзка с така подаденото уведомление не се спори между страните и, че е било
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 2781.20 лева, което обстоятелство се
доказва и от представеното към исковата молба преводно нареждане /л.24 по делото/.
3
Основния спор по делото се концентрира върху въпроса относно механизма, по който е
настъпило процесното ПТП и в частност досежно вината на настъпване на същото. Във
връзка с това настоящият състав приема следното:
От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, изслушаните по
делото свидетели – И. Г. Д. и В. К. К. и приетото заключение по допуснатата автотехническа
експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от
вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се
установява, че на 03.03.2021г в 18.30 часа лек автомобил с марка „. . .“ с рег. № . се движи по
бул. „.“ в гр.С. с посока от пл. „.“ към бул. „.“, като в същото време и посока водачът на МПС
с марка „. .1“ с рег. № . предприема маневра за завой на ляво към ул. „.“, в следствие на
което траекториите на двете МПСта се пресичат и настъпва съприкосновение между тях.
Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на
ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП. За установяване на
механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен констативен протокол за
ПТП от 03.03.2021г., който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук.
„б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от
участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № ./12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между ., . и .. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са
причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на
собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност
няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни,
касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.
Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение .4 от 10.03.2011 год.
на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по
т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело №
423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год.,
II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК,
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
4
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира
обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е
разглеждания случай, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което
той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални знания, които съдът не притежава.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че представеният протокол за ПТП
следва да се цени с оглед всички представени по делото доказателствата и за да приема за
установено осъществяването на процесното застрахователно събитие съдът съобрази и
показанията на свидетеля К., която изрично заявява, че на процесната датата се е движила по
бул. „.“, спряла е, подала е мигач, за да направи ляв завой, като в лявата и страна са оставали
трамвайните релси, тогава при предприемане на маневра ляв завой автомобилът и е бил
блъснат от движещия се направо лек автомобил с марка „. . .“. Този механизъм се
потвърждава и от посоченото от вещото лице в заключението по изготвената автотехническа
експертиза, като е подчертано, че уврежданията по застрахованото при ищеца МПС
съответстват на така описания механизъм. Предвид това Софийски районен съд кредитира в
тази част показанията на свидетеля К..
Следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на другия свидетел – И. Д.,
в частта досежно обстоятелството, че управляваното от него МПС се е престроило да
извършва ляв завой, доколкото самият свидетел след предявяване на протокола за ПТП
изразява несигурност дали наистина е предприел маневра за завиване наляво или се е
движил направо. Същевременно свидетелят е категоричен, че водачът на застрахования при
ищеца автомобил е навлязъл в неговата лента за движение и го е засякъл, което в случай че
свидетелят Д. е предприемал маневра на ляво няма как да се осъществи. От друга страна в
тази част заявеното от него противоречи и на всички останали събрани по делото
доказателства. Нещо повече в проведеното открито съдебно заседание вещото лице,
изготвило автотехническата експертиза, изрично разяснява, че няма как да е било друго
разположението на двете МПС, участвали в ПТП, при съобразяване на настъпилите по тях
увреждания. Това изявление съдът кредитира изцяло.
С оглед всичко изложено настоящият състав приема, че по делото е доказано
осъществяването на ПТП съгласно описания от вещото лице в заключението по
автотехническата експертиза механизъм.
Спорен по делото обаче остава въпроса досежно вината за настъпване на процесното
ПТП и осъществяването на противоправно поведение от страна на водача на застрахования
при ответника автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага,
поради което оборването на тази презумпция е в тежест на ответника. С оглед представените
по делото доказателства настоящият състав приема следното:
Съгласно заключението по автотехническата експертиза, което съдът кредитира изцяло
по реда на чл. 202 ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите
професионални знания и умения и след запознаване с всички доказателства, процесното
5
застрахователно събитие е настъпило в участъка на пешеходна пътека по бул. .“ в гр.С. там,
където е пресечката на булеварда с ул. „.“, точно на трамвайните релси на пешеходна пътека.
Именно в тази насока са и показанията на свидетелката К., която заявява в проведеното
открито съдебно заседание, че автомобил с марка „.“ се е движил по трамвайните релси, а
управляваният от нея автомобил е бил от дясната страна на трамвайните ленти, като
съприкосновението между двете МПС е било след започване от нейна страна на маневрата
завой наляво. Следователно именно на трамвайните релси следва да се пресече траекторията
на двата автомобила.
Обстоятелството, че МПС с марка „. . .“ с рег. № . се е движило по трамвайните релси
само по себе си не представлява противоправно поведение, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1
ЗДвП когато релсов път е разположен върху платното за движение, водачите на пътни
превозни средства, които се намират върху него, са длъжни да го освободят по възможно
най-бързия начин при приближаване на ППС от редовните линии за обществен превоз на
пътници, за да го пропуснат да премине. Следователно законодателят не е предвидил
изрична забрана за движение на нерелсови превозни средства, какъвто е автомобилът на
свидетеля Димитро, върху релсовия път, когато същият е разположен върху платното за
движение. Забрана за движение по релсов път по аргумент от чл. 19, ал. 2 ЗДвП има само
когато е налице платно с изградена пътна настилка, обособено
за движение на релсови превозни средства. Видно от представените в заключението на
автотехническата експертиза изображения на мястото на ПТП не се касае за платно с
изградена пътна настилка, обособена за движение на релсови превозни средства, а за
хипотеза релси по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗДвП. Същевременно от събраните по делото
доказателства не се установява в същия момент по релсите да се е движело релсово
превозно средство, което да е налагало свидетелят Д. незабавно да освободи релсовия път.
Напротив, дори свидетелката К. изрично посочва в показанията си, че булевардът е бил пуст,
т.е нямало е други превозни средства.
Съдът намира за несъстоятелен аргумента на ищеца, че водачът на застрахованото при
ответника МПС е нарушил закона, като не е спрял на пешеходна пътека. Съгласно чл. 119,
ал. 1 ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. Следователно .ължение да спре водачът има
само когато на пешеходната пътека е стъпил пешеходец, а в случая не са ангажирани
доказателства да е имало пешеходци, които да са стъпили на пешеходната пътека, за да е
налице и .ължение на свидетеля Д. да спре. Аналогична забрана би била налице и за водача
на застрахованото при ищеца МПС, който също е навлязъл на пешеходната пътека,
доколкото именно там е осъществено съприкосновението между двата автомобила.
Безспорно по делото обаче е обстоятелството, че водачът на застрахования при ищеца
автомобил е предприел маневра завой наляво, като това се потвърждава както от всички
събрани по делото доказателства – показанията и на двамата свидетели, протокола за ПТП,
така и от заявеното от самия ищец в исковата молба, изявление което следва да се цени по
6
реда на чл. 175 ГПК като признание на неизгоден факт.
От друга страна видно от заключението по автотехническата експертиза пътният
участък, на който е настъпило ПТП е бил регулиран с пътен знак . „Движение само направо
или надясно след знака“ и . „Пешеходна пътека“. Съдът съобрази и дадените изрични
разяснения от вещото лице в проведеното открито съдебно заседание в насока, че при
извършена от него проверка е констатирал, че пътен знак . „Движение само направо или
надясно след знака“ е регулирал този пътен участък както преди датата на ПТП 03.03.2021г,
така и след тази дата. Предвид това следва да се приеме, при липса на доказателства да е
извършвана промяна в организацията и регулацията на движението в конкретния пътен
участък именно за процесната дата, че и на 03.03.2021г. на това кръстовище е имало
поставен пътен знак . „Движение само направо или надясно след знака“. Ето защо съдът
намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката К., че е била
разрешена маневрата завой на ляво. Обстоятелството, че е имало прекъсната линия на
пътното платно и че навигацията, използвана от свидетелката не е обозначила наличието на
забрава за маневрата, не означава автоматично, че извършването на ляв завой е позволено.
Видно от обективираните в заключението по автотехническата експертиза снимки на
мястото на процесното ПТП /л. 158 и л.159 от делото/ знакът . „Движение само направо или
надясно след знака“ е поставен на стълб разположен на тротоара точно на мястото, където е
пешеходната пътека. Същевременно ул. „.“, към която е правила ляв завой свидетелката К. е
разположена след пешеходната пътека /при съобразяване посоката на движение на
застрахования при ищеца автомобил/, предвид което Софийски районен съд приема, че
забраната за осъществяване на ляв завой касае именно осъществяването на същия в посока
ул. „.“. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ППЗДвП пътните знаци със .ължителни предписания,
каквито безспорно са всички знаци от груата на знаците „Г“ се поставят непосредствено
пред местата, за които се отнася конкретното .ължение. Следователно поставеният знак
указва именно че непосредствено след този знак движението може да се осъществява
единствено направо и надясно, а не наляво. От друга страна ул. „.“, както беше посочено по-
горе, се намира именно след знака, доколкото знакът е разположен на една линия с
пешеходната пътека, а самата улица е след пешеходната пътека. Обстоятелството, че
свидетелката К. е започнала маневрата ляв завой към ул. „.“ в по-ранен етап, преди знака, не
води до отпадане на забраната да се осъществява движение наляво към ул. „.“. Ето защо
настоящият състав намира, че не водачът на застрахованото при ответника МПС е извършил
нарушение на ЗДвП, а водачът на застрахованото при ищеца МПС е предприел непозволена
маневра, с което виновно е причинил процесното застрахователно събитие. За да се достигне
до този извод съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно разясненията дадени в съдебно
заседание от вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, водачът на МПС с марка
„. .1“ с рег. № . е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е изчакал
преминаването на лек автомобил с марка „. . .“ с рег. № . и едва след това да предприеме
маневра ляв завой, тъй като в огледалата за обратно виждане водачът на автомобил с марка
„. .1“ с рег. № . е имал възможност да възприеме движението на застрахования при
7
ответника автомобил.
Същевременно съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДвП при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, каквато в случая е
маневрата ляв завой предприета от свидетелката К., водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. Следователно водачът на застрахованото при
ищеца МПС е имал .ължение да пропусне движещия се направо автомобил с марка „. . .“ с
рег. № ., преди да навлезе в неговата лента за движение. Обстоятелството, че свидетелката К.
не го е забелязала, не може да доведе до извода, че същата не е нарушила разпоредбата на
чл. 25, ал. 2 ЗДвП. От друга страна за автомобил с марка „. . .“ с рег. № . не е съществувала
забрана за движение направо. Напротив, именно това е .ължителната посока на движение
съгласно пътните знаци, регулиращи движението в този пътен участък, поради което следва
да се приеме, че със своето поведение той не е извършил нарушение на някоя от законовите
разпоредби.
С оглед всички изложено Софийски районен съд намира, че от страна на ответника е
оборена презумцията за вина, като при условия на пълно и главно доказване е установено,
че процесното ПТП се намира в причинно-следствена връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахованото при ищеца МПС. Предвид това следва да се приеме,
че не е осъществен фактическия състав на чл. 411 КЗ, поради което искът следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Доколкото искът по чл. 411 КЗ се явява недоказан, то и акцесорната претенция по чл.
86 ЗЗД също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. От името на
ответника е представен списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендира заплащането на
заплатената депозити за свидетел и експертиза и юрисконсултско възнаграждение. При
съобразяване на разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът взе предвид, че са ангажирани доказателства за
заплащане на сумата от 550 лева – депозит за експертиза и 60 лева – депозит за свидетел.
Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав определя в минимален размер на 100
лева. Предвид това в полза на ответника следва да се присъди сума в размер на 710 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление в
гр.С., бул. „.“ № . срещу . „.“, с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. С., ул. „.“ № 2
искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че . „.“, с ЕИК . дължи на „.“
АД, ЕИК. на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1453.60 лева, част от общо
8
вземане в размер на 2892.20 лева, представляваща регесрна претенция за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № ., във връзка с настъпило на
03.03.2021г. в гр.С. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 20.06.2024г. до окончателното заплащане на сумата и
сумата от 482.78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.07.2021г. до
19.06.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично .ължение по
ч.гр.д№ 37674/2024г по описа на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „.“ № ., да
заплати на . „.“, с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. С., ул. „.“ № 2 на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 710 лева - разноски в производство пред Софийски
районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9