Р Е Ш Е
Н И Е
№………/ .10.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 1266 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез ю.к. Р.И., срещу решение № 2262/23.05.2019 год., постановено по
гр.дело № 11650/2018 год. на РС – Варна, в частта, в която е отхвърлен
предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. България №49, бл. 53Е, вх. В срещу К.М.М., ЕГН **********,
с адрес ***. В ****иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 510.56 лева (петстотин и десет лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за потребителски кредит с номер **** от 19.08.2015г., за което е
издадена Заповед за изпълнение №3247/14.05.2018г., по ч.гр.д. №6557 по описа за
2018г. на ВРС, 30 състав, както и иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1437.50 лева (хиляда
четиристотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща възнаграждение
по закупен пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит с
номер **** от 19.08.2015г.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, незаконосъобразно, несъобразено с нормите на материалния закон.
Твърди се, че клаузите за заплащане на възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги не са недействителни и не противоречат на добрите нрави.
Излагат се доводи за неправилност на решението на ВРС за нищожност на
уговорената неустойка. Моли решението на ВРС да бъде отменено и постановено
друго, с което исковете да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна не е подала писмен
отговор.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е взел
участие.
В съдебно
заседание въззиваемата страна К.М.М. се
представлява от назначения му по делото особен представител адвокат Б.Б. от ВАК, който моли решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част да бъде потвърдено.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, с която се претендира установяване на вземанията му
спрямо ответника К.М.М., ЕГН **********, с адрес ***. Варненчик 30, вх.1, ет.1,
ап.3, за които по
ч.гр.д. №6557 по описа за 2018г. на ВРС, 30 състав, му е била издадена Заповед
за изпълнение №3247/14.05.2018г. за сумата от 1458.73 лева, представляваща
главница Договор за потребителски кредит №****/19.08.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 09.05.2018г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от
510.56 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както
и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 674.06 лева,
представляваща договорно възнаграждение за периода 15.10.2015г. до 15.09.2017г.
и сумата от 1437.50 лева, представляваща възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги при твърдение всички суми да са дължими по Договор за
потребителски кредит с номер **** от 19.08.2015г.
Вземането за
неустойка по установителния иск
се
основава на твърдения, че съгласно ОУ към Договора, поради прекратяването му
поради неизпълнение на поети задължения, кредитът става предсрочно изискуем и
се начислява еднократно неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото
разваляне на договора. Размерът на неустойката се определя на база на
неизплатената част от задължението, като в случая дължимата неустойка възлиза
на 510.56 лева.
Вземането за
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги по осъдителния иск се
основава на твърдения, че при сключването на договора за кредит
кредитополучателят е пожелал да закупи
пакет от допълнителни услуги, даващи му възможност за приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, за отлагане на определен брой погасителни вноски, за
намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяна на датата на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, като е декларирал това в искането си за отпускане на кредит. Сключването на
такова споразумение не е
задължително за отпускането на кредита, а е по избор на потребителя и зависи
единствено от неговата воля. Дължимото възнаграждение не е цената на услугите, а е дължимо за
наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора
му за кредит във всеки един момент от живота на договора. Договореното в случая
възнаграждение е в размер на 1500 лева и според условията на договора се дължи разсрочено на равни
вноски, включени като добавка към месечните погасителни вноски по погасителния
план. От него е платена сума в общ размер 62.50 лева и остават да бъдат
погасени 1437.50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на
ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът
правилно е квалифициран.
При правилно
изяснена фактическа обстановка районният съд е извел обосновани и
законосъобразни изводи за липсата на основание за плащане на претендираната от
ищеца сума от 1437.50 лева, представляваща възнаграждение по споразумение към
договора за потребителски кредит, като
е приел, че клаузите, определящи задължението
за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги са недействителни и
противоречат на добрите нрави. Районният съд правилно е достигнал и до извода
за недължимост на претендираната неустойка в размер на 510.56 лева. В тази си част
обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалните правила и
материалния закон, изводите са обосновани и съобразени с трайната съдебна
практика, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите му.
На пръв поглед
изброените в споразумението услуги, отнасящи се до приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит и до промени в договорените погашения по
кредита, създават впечатлението, че се касае за услуги от посочените в чл.10,
ал.2 от ЗПК. Трябва обаче да се съобрази факта, че в този случай се касае за
предоставяне по договорен път на преобразуващото право на кредитополучателя,
предназначено да въвежда промени в едно вече възникнало кредитно правоотношение.
Наред с това от значение е дали тези права са обект на продажба от страна на
кредитодателя или се касае за допълнителни услуги, които ще бъдат таксувани при
упражняване на потестативните права, договорени в полза на кредитополучателя.
Съдът констатира, че уговорените като предоставени на кредитополучателя
престации изключват квалификацията им като допълнително благо, за което е
обосновано насрещно възнаграждение и то в размер, който надвишава уговореното
възнаграждение за същинската престация – ползване на заети парични средства за
определен период от време. Нито една от посочените в пакета допълнителни услуги
не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде
упражнено без да е обусловено от насрещна воля на доставчика. Само ако можеше
да ползва отстъпките или предимствата без да се договаря отново, то и предметът
на допълнителния пакет би могъл да представлява ценност като опция. Дори и
първата от услугите (приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит) е обусловена от неоповестени допълнителни условия, поради което не
гарантира каквато и да е сигурност за предоставено реално предимство. Отделно
от това, самото възмездяване на участник в преговорен процес за срочно
довършване на преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за
предоставяне на договорен кредит не може да се приеме за справедливо и
икономически обосновано договаряне при сравняване на позитивните интереси на
насрещните страни (ако те се изчерпват само с посочения предмет на
допълнителния пакет и нямат друга цел).
Каквито и да са извънредните действия на кредитора, пораждащи
допълнително разходи за приоритетно обслужване (допълнителни възнаграждения за
работа в извънработно време или завишени консумативни разходи поради експресни
доставки на пощенски пратки или др. подобни) те не биха могли да надхвърлят
така драстично присъщите за основното кредитиране разходи, за да има конкретен
интерес, който да може да се компенсира с отделно възнаграждение. Заплащането
на възможността да се договаря временно облекчение при обективно затруднено
финансово състояние на кредитополучателя или някакви неясни преимущества не
може да се приеме за съобразено с моралните принципи за добросъвестност. Налага
се краен извод, че всички включени в допълнителния пакет „услуги“ се свеждат до
средство за съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, като по
същество предлагането им като предимство от доставчика води до икономически
резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на
потребителя като лихвен процент и разходи по кредита.
Систематичното
тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4 чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на
свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия,
при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и
когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не
може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на
потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин, идентичен с лихвата несъмнено налага квалифицирането на
допълнителното споразумение към потребителски договор като средство за
заобикаляне на забрани. В този смисъл въззивният съд изцяло споделя извода за
нищожност на споразумението като несъвместимо с императивната нормативна
уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.
Съгласно т.12.4 от Общите условия, неустойката
върху остатъчния размер на главницата по погасителен план е дължима при
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, която изискуемост настъпва при
забава на кредитополучателя. Предвидено е неустойката да се начислява като
процент върху остатъчния незаплатен размер на главницата - в размер на 35%.
Съобразно императивните разпоредби на чл.33, ал.1 и 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. От това
следва логичния извод, че цитираната клауза за неустойка заобикаля законовото
изискване при забава потребителят да дължи обезщетение само в размер на
законната лихва, тъй като предвижда друго, различно и допълнително обезщетение
за кредитора, свързано изцяло с факта на забавата на кредитополучателя, каквото
законът не допуска. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. Поради това, клаузата, на която основава вземането си
ищецът, е недействителна като заобикаляща Закона за потребителския кредит. Ето
защо претенцията за неустойка се явява неоснователна.
По тези
съображения въззивният съд заключава, че претенцията на ищеца за дължимо
възнаграждение по споразумение към договора за потребителски кредит за закупен
пакет от допълнителни услуги, както и претенцията за неустойка са неоснователни,
поради което следва да се отхвърлят. Като е достигнал до същия извод
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Въз основа на
изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2262/23.05.2019 год., постановено по гр.дело № 11650/2018
год. на РС – Варна, в обжалваната част,
в която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България №49, бл. 53Е, вх.В
срещу К.М.М., ЕГН **********, с адрес ***. В ****иск по чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 510.56
лева (петстотин и десет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за потребителски кредит с номер
**** от 19.08.2015г., за което е издадена Заповед за изпълнение
№3247/14.05.2018г. по ч.гр.д. №6557 по описа за 2018г. на ВРС, 30 състав, както
и предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата от 1437.50
лева (хиляда четиристотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки),
представляваща възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги по
Договор за потребителски кредит с номер **** от 19.08.2015г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: