Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 170
Гр.Нови пазар,21.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:Д. С.
като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №1092 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, подаден от адв. М.М. от ШАК като пълномощник на Р.С.Х. с ЕГН **********, С.А.М. с ЕГН ********** и А.Х.Е. с ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***, офис 7, срещу Н.Ю.Р. ***.
В исковата молба се твърдят следните обстоятелства: Ищците са законни наследници на Х.М. Б., бивш жител ***, починал на 27.08.2012 г. Първата ищца била негова съпруга. Двамата владели два имота в с. Т., представляващи: 1.Празно дворно място с площ 570 кв.м., съставлаващо по плана на селото УПИ V-855 в кв.12, при граници:улица, УПИ VI-123, УПИ VII-76 и УПИ VI-854 и 2. дворно място с площ 600 кв.м., с построените в него къща и лятна кухня на ул.”***”, №5,съставляващо по плана на селото УПИ VI-854 от кв.12, при граници: улица, УПИ VI-855, УПИ VII-76, УПИ II-77. По предходно действащия план на с.Т.Икономово двата имота били с пл.№ VI-854 в кв.12. Двамата съпрузи влезли във владение на този имот с пл.№ VI-854 в кв.12, като владението им било непрекъснато, открито и необезпокоявано от никого. Към 30.05.2006 г. двамата станали собственици на основание давностно владение на недвижимия имот -дворно място с площ 600 кв.м., с построените в него къща и лятна кухня на ул.”***”, №5,съставляващо по плана на селото УПИ VI-854 от кв.12, при граници: улица, УПИ VI-855, УПИ VII-76, УПИ II-77. На 29.06.2006 г. наследодателят подписал пълномощно в недобро здравословно състояние и под въздействието на емоционално увлечение, с което упълномощил Н. Р. да си прехвърли имота, владян преди това в режим на СИО със съпругата му срещу задължението да го гледа и издържа. Пълномощничката, обаче, на 03.07.2008 г. се снабдила с нотариален акт за собственост на двата имота, въз основа на давностно владение. След като наследодателят на ищците взел решение да търси собствеността си най-вече върху застроения имот, Н. Рушуд го продала с Н.А. №*** г. на Гюлджие Ибрям С., а последната месец по-късно го продала на Ю. Ю. Р.. Последният с нотариален акт №***, дело №*** г. го продал на настоящата ответница. Ищците твърдят, че са собственици по давност и наследство на този застроен имот. Ответницата пък се явява само владелец на този имот и го владее без основание. Предвид така изложеното ищците молят, след като съдът установи, че са собственици на процесния застроен имот и ответницата го владее без правно основание, да я осъди да им предаде владението върху същия.
Ответницата Н.Ю.Р. *** е депозирала писмен отговор в законовия срок и заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява, че от 1997 г. заживяла на семейни начала с Х.М. Б., в процесния имот. Още преди това ищцата Р.С.Х. и децата й живеели в Турция и посещавали Р.България за по един ден на две – три години. Х. Б. притежавал приживе и друг имот, съседен на този на ответницата и именно той бил в режим на СОИ до неговата смърт, с неговата съпруга. Процесният имот бил закупен през 1996 г. Няколко години след като заживели заедно, покойният Б. заявил на ответницата, че й го подарява и иска да живеят заедно в него до края на живота на който и да е от двамата. През 2006 г. ответницата посетила Р.Турция за един месец. Това породило несигурност у Х. Б., че ще го изостави и по този повод той изготвил пълномощното, приложено от ищците. Така до смъртта си Х. Б. не се снабдил с нот. акт за процесния имот, но многократно молил ответницата да стори това, като се снабди с документ - н.а свое име. Ответницата обаче, от уважение към него сторила това едва през 2008 г. Даже един от свидетелите по обстоятелствената проверка бил именно Х. Б., като доказателство за дарствените му намерения. В последствие децата на Б. настоявали той да напусне ответницата и да заживее с майка им. При смъртта му ответницата не била допусната на поклонението. Всички тези обстоятелства наложили ответницата да прехвърля собствеността на имота няколкократно. Ответницата моли съдът да отхвърли иска и да и признае направените разноски.
В съдебно заседание,ищците чрез пълномощника си адв.М. поддържат изцяло предявения иск.Ответницата,чрез пълномощника си адв.Б.Иванов оспорва иска и моли съдът да го отхвърли.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за наследници на Х.М. Б. с изх.№***г.,издадено от Кметство с.-Т.,обл.Ш. е видно,че ищците Р.С.Х.,С.А.М. и А.Х.Е. са законни наследници на Х.М. Б.,б.ж.на с.Т.,обл.Ш.,починал на ***г./съответно съпруга,син и дъщеря/.
Представено е пълномощно с нотариална заверка на упълномощителя с рег.№213/29.05.2006г.при кметство с.Т.,с което упълномощителят Х.М. Б. е упълномощил Н.Ю.Р. за следното:Да прехвърли на свое име собствения му недвижим имот ,който да прехвърли на свое име собствения недвижим имот,б.ж.на с.Т.:къща със застроено и незастроено дворно място от 950 кв.м.,представляващ по плана на същото село праноснимачен №VІ-854 от квартал 12.Дарявам на лицето собственият ми недвижим имот,в случай,че ме наглежда до моята смърт.
С Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,придобити по давност, №*** дело №***г.по описа на Нотариус рег.№** на НК ,ответницата по делото Н. Юсюф Р. е призната за собственик по давностно владение върху следните недвижими имоти,а именно: А/ Празно дворно място с площ 570 кв.м., съставлаващо по плана на селото УПИ V-855 в кв.12, при граници:улица, УПИ VI-123, УПИ VII-76 и УПИ VI-854 и Б/ Дворно място с площ 600 кв.м., с построените в него къща и лятна кухня ,находящо се в с.Т.,обл.Ш.,и съставляващо по плана на същото дело УПИ VI-854 от кв.12, при граници: улица, УПИ V-855, УПИ VII-76.
С НА за продажба на недвижим имот №***г.по описа на Нотариус ***, Н.Ю. е продала на Г. И. единият от процесните недвижими имоти,а именно: Дворно място с площ 600 кв.м., с построените в него къща и лятна кухня ,находящо се в с.Т., ул.”***”, №5,съставляващо по плана на селото УПИ VI-854 от кв.12, при граници: улица, УПИ V-855, УПИ ІІІ-78 за сумата от 1000.00лв.
С НА за покупко-продажба на недвижим имот №***г.но описа на Нотариус ***, Г.И. е продала на Ю. Ю. Р. гореописания имот.Той от своя страна ,с НА за продажба №***г.го е продал на ответницата Н.Ю..
По делото бяха разпитани свидетелите С.М.Ю.,Ю.А.Е.,А. М. В.,М.И. К. и Е.А.А..
Св.С.Ю. /родственик на ищците/,твърди,че процесният недвижим имот бил собственост на нейния чичо,който след като се изселил в Турция го продал на наследодателя на ищците и неин брат –Х.М. Б..Дал му пълномощно през 1996 година за имота,след като той му заплатил уговорената сума около 800лв.,взел ключ за имота,но не влязъл в къщата,а имота стоял заключен.През това време живял с ищцата Р.С./негова съпруга/,която ,поради възникнали помежду им конфликти,се принудила да отиде да живее в Турция при децата си,а в имота заживяли,което продължило около десет години Х.Б. и ответницата Н. .Две години преди Б. да почине,за него се грижела св.С.Ю.,като той живял в друга къща,а в процесния недвижим имот останала да живее ответницата..Тримата ищци никога не са живяли в имотите,сочи св.Ю..
В показанията си св.Е. твърди,че през 1995/96г.Х. е заплатил на вуйчо си уговорената цена за къщата и е влязъл да живее там заедно с Н..като се разболял,се преместил в своята къща/съседна на тази,с която са живяли с ответницата/.Съпругата на Х. заминала в Турция,тъй като изгоряла къщата и преди около две години се завърнала оттам,но самата тя никога не била живяла в процесните недвижими имоти.
Сходни по съдържание са и показанията на св.А.В.,М.К. и Е.А..Св.В. твърди,че процесният недвижим имот бил на баща му М. ,който дал документи за същия на Х.Б.,а той от своя страна го прехвърлил на Н.,тъй като тя се грижела за него,докато почине.Н. живяла в този имот от 1997г.Това твърдят в показанията си и свидетелите К. и А..Х. починал в съседна къща,но с ответницата не били разделени,а живели едновременно и в двете къщи.К. и А. не познават св.С.Ю. /сестра на Х.Б./ и не им е известно тя да се е грижела за него,преди той да почине.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
На първо място,не се установиха с нужната категоричност ,изложените в исковата молба твърдения,че наследодателят на ищците –Х. Б. ,заедно със съпругата си-първата ищца Р.С. са владяли при условията на чл.79 ал.1 от ЗС процесните недвижими имоти.Напротив,от момента на формалното прехвърляне на собствеността на имотите/не в предвидена от закона нотариална писмена форма,което навежда на признаците на предварителен договор за покупко-продажба/ през 1997 година ,Х.Б. е закупил този имот от М. Б.ов и от този момент е влязъл във владение на същия заедно със съжителствуваща с него към онзи момент ответница Н.Ю..Установи се,че Разия С. никога не е живяла в този имот.
От прочита на представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа на Х.Б. дори да се приеме,че от страна на Х.Б. е изявено намерение за в бъдеще време да се извърши акт на разпореждане на имота,който той счита за свой,в полза на ответницата,при условие,че тя се грижи за него до смъртта му,може да се извлече,че на ответницата е било известно към онзи момент,което тя и признава в отговора си на исковата молба,че като владелец на процесният недвижим имот от обективна и субективна страна се е легитимирал наследодателят на ищците,а не тя.Тоест,установи се,че от 1997г.до 2012г-/смъртта му,респ.месеци преди това/,в продължение на повече от десет години,Х. Б. е владял имотите,предмет на исковата претенция като свои собствени и който,при условията на чл.79 ал.1 от ЗС би могъл да се позове на материалноправните последици на давността,зачитана към момента на изтичане на законовия срок/ налице е упражняване на давностно владение,продължило повече от десет години трайно,явно,непрекъснато,несмущавано и спокойно/.
Съдът намира,че от доказателствата по делото се установи по един несъмнен начин,че към момента на снабдяването й с констативен нотариален акт за собственост,ответницата Н.Ю. не е владяла еднолично за себе си ,повече от десет години трайно,явно,непрекъснато,несмущавано и спокойно процесния недвижим имот ,предмет на исковата претенция и представляващ: Дворно място с площ 600 кв.м., с построените в него къща и лятна кухня ,находящо се в с.Т.,обл.Ш.,и съставляващо по плана на същото дело УПИ VI-854 от кв.12, при граници: улица, УПИ V-855, УПИ VII-76.,като не са били налице предпоставките за признаване правото й на собственост на основание чл.79 ал.1 от ЗС върху имота.Ето защо ,съдът намира,че неправилно с посочения констативен нотариален акт й е било признато това право,поради което и без да е направено изрично искане в тази насока,с оглед константната съдебна практика,на основание чл.537 ал.2 от ГПК представеният констативен нотариален акт,който не се ползвува със сила на пресъдено нещо и доказателствената му сила не може да бъде противопоставена на действителните собственици,следва да бъде отменен.
И понеже,до смъртта си ,наследодателят на ищците не се е снабдил с титул за собственост върху имотите,съгласно т.3 от Тълкувателно решение №4/2012г-по тълкувателно дело №4/2012г.на ОСГК на ВКС,съдът намира,че на основание чл79 от ЗС ,доколкото наследодателят на ищците,преди смъртта си ,не се е позовал на давността,то правото му на собственост може да се признае на неговите наследници в съдебния процес по спор за собственост.
По делото се установи с нужната категоричност,че от 1997г. до 2012г. наследодателят на ищците е упражнявал добросъвестно владении,продължило повече от десет години,годно да го легитимира като собственик на основание придобивна давност,това негово право е противопоставимо на признатото на ответницата право с цитирания по-горе констативен нотариален акт за собственост и следва да бъде признато на неговите наследници.
Ищците се легитимират като собственици на процесния недвижив имот на основание давностно владение ,упражнявано от техния наследодател и наследство и не владеят имота,а ответницата го владее,при липса на годно правно основание .
Ето защо,съдът намира,че са налице всички кумулативно изискуеми се предпоставки предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъде уважен ,като ответницата Н.Ю. бъде осъдена да предаде на ищците владението върху процесния недвижим имот,представляващ Дворно място с площ 600 кв.м., с построените в него къща и лятна кухня ,находящо се в с.Т.,обл.Ш.,на ул.”***”№5 и съставляващо по плана на същото дело УПИ VI-854 от кв.12, при граници: улица, УПИ V-855, УПИ VII-76,УПИ ІІ-77 и УПИ ІІІ-78.
В частта му,в която ответницата е призната за собственик по давностно владение на гореописания недвижим имот с Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,придобити по давност, №*** дело №***г.по описа на Нотариус рег.№** на НК ,на основание чл.537 ал.2 от ГПК,този нотариален акт следва да бъде отменен от съда.
С оглед изхода на делото,на основание чл.78 ал.1 от ГПК,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените от тях съдебни и деловодни разноски в общ размер на 75.00лв./от които -50.00лв-държавна такса при завеждане на делото и 5.00лв.такса банков превод и 20.00лв.-депозит за призоваване на свидетели/
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ответницата Н.Ю.Р. с ЕГН: ********** *** ДА ПРЕДАДЕ на ищците Р.С.Х. с ЕГН:**********,С.А.М. с ЕГН:********** и А.Х.Е. с ЕГН:********** ВЛАДЕНИЕТО върху собствения им,придобит по давностно владение и наследство недвижим имот,представляващ:Дворно място с площ 600 кв.м., с построените в него къща и лятна кухня ,находящо се в с.Т.,обл.Ш.,на ул.”***”№5 и съставляващо по плана на същото дело УПИ VI-854 от кв.12, при граници: улица, УПИ V-855, УПИ VII-76,УПИ ІІ-77 и УПИ ІІІ-78.
На основание чл.537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,придобити по давност, №*** дело №***.по описа на Нотариус *** с рег.№** на НК САМО В ЧАСТТА МУ,в която ответницата Н.Ю.Р. с ЕГН: ********** е призната за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: / Дворно място с площ 600 кв.м., с построените в него къща и лятна кухня ,находящо се в с.Т.,обл.Ш.,и съставляващо по плана на същото дело УПИ VI-854 от кв.12, при граници: улица, УПИ V-855, УПИ VII-76.
ОСЪЖДА ответницата Н.Ю.Р. с ЕГН: ********** *** да заплати на ищците Р.С.Х. с ЕГН:**********,С.А.М. с ЕГН:********** и А.Х.Е. с ЕГН:**********,тримата с постоянен адрес:*** /с пълномощник по делото адв.М.М. / направените по делото разноски в общ размер на 75.00лв./седемдесет и пет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/ П /