Определение по дело №280/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 634
Дата: 20 февруари 2024 г. (в сила от 20 февруари 2024 г.)
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20243100500280
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 634
гр. Варна, 19.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20243100500280 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх. ВРС №
97011/22.12.2023г., против решение № 3800/23.11.2023 постановено по гр.д. № 4977/2023 г.
по описа на РС Варна, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че П.
Б. Н. дължи на „ФЗ Васил Костов“ ООД разликата над 3 030,00 лева до претендираните
10 100,00 лева, представляваща неустойка за забавено предаване на владението върху
недвижим имот за периода от 13.07.2022 г. до 21.10.2022 г., за която сума е издадена Заповед
№ 272/23.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, по ч. гр. д. № 669/2023 г. по описа на ВРС.
Въззивникът намира първоинстанционното решение за неправилно. Посочва, че за
периода от 05.07.2022 г. до 21.10.2022 г. „ФЗ Васил Костов“ ООД е било собственик на
целия апартамент, поради което при наемна цена съгласно приетата по делото СИЕ в размер
на 720 лв. на месец за 101 дни дружеството би получило наем в размер на 2 020 лв., а не 1
010 лв., както е приел първоинстанционният съд. Същевременно се позовава на
противоправно поведение на ответника от преди сключване на договора за замяна, което
лишило ищеца от наем в размер на 2 550 лева за притежаваната от него ½ идеална част,
което довело до уговаряне на неустойката с цел обезпечаване на интересите на дружеството.
Прави извод, че присъдената неустойка от 3 030 лв. дори не покрива реално претърпените
от дружеството вреди. Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд относно
действителния размер на претърпените вреди, тъй като същите не се изразявали само и
единствено в обезщетение за лишаване от ползване на собствен имот. Целта, с която бил
придобит недвижимия имот, била същият да бъде продаден във възможно най-кратък срок и
при възможно най-добри условия. С противоправното си поведение ответникът умишлено
препятствал тази възможност. За период от 4 месеца дружеството било в невъзможност да
продаде имота като по този начин било принудено да се разпореди с него при по-
неблагоприятни условия, а именно продало имота за 5 000 евро по-малко от първоначално
обявената през юли 2022 г. цена от 100 000 евро. С посочените факти се установявали
действително претърпени от „ФЗ Васил Костов“ ООД вреди, които надвишавали размера на
претендираната неустойка. Неправилен бил изводът, че тези обстоятелства не попадали в
1
предмета на делото – напротив, от тяхното наличие се установявал по безспорен начин и
факта, че претендираният размер на договорната неустойка не само не е прекомерен, но
дори и не покрива всички претърпени вреди. Освен преки вреди, следствие на отложената
във времето сделка, „ФЗ Васил Костов“ ООД претърпяло и такива, дължащи се на
нарасналия процент на инфлация, която за посочения период била 4,1 %. Дори само при
отчитане на индекса на инфлация дружеството поради обезценяване на парите било
изгубило 4,1 % от стойността на имота в периода от неговото придобиване до датата на
предаване на владението, т.е. сумата 7 432,15 лв. Изтъква, че ответникът напълно умишлено
е увредил дружеството. Поддържа, че претърпените от ищеца вреди са в по-голям размер от
този на претендираната неустойка. В обобщение, неправилен и несъответстващ на
събраните по делото доказателства и установените обстоятелства бил изводът на
първоинстанционния съд за прекомерност на претендирания размер на неустойката, довел
до частично отхвърляне на иска. По същество, моли за отмяна на решението в обжалваната
част и уважаване на предявения установителен иск за разликата от 3 030 лв. до пълния
размер на исковата претенция, а именно 10 100 лв., и присъждане на разноските пред двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, с който счита въззивната жалба за неоснователна. Намира решението
на ВРС за постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон,
съобразено с доказателствения материал по делото. Акцентира върху обстоятелството ,че
ищецът претендира обезщетение за забавено предаване на владение върху ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда за периода от 13.07.2022 г. - 21.10.2022 г. Във въззивната
жалба били наведени нови обстоятелства и факти, които не са предмет на делото – вреди от
неизпълнението от преди посочения период. Оспорва като неотносими към предмета на
спора доводите на ищеца, че именно в резултат на неизпълнението на ответника
дружеството е било принудено да се разпореди с имота при по-неблагоприятни условия
поради нарасналия процент на инфлация. Моли за оставяне без уважение на подадената
жалба и за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част. Претендира
разноски.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства в производството
пред въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. ВРС № 97011/22.12.2023г. против
решение № 3800/23.11.2023 г., постановено по гр.д. № 4977/2023 г. по описа на РС Варна, в
частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
да бъде прието за установено в отношенията между страните, че П. Б. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж. к. „Т.” № **, вх. *, ет. *, ап. **, дължи на „ФЗ Васил Костов“ ООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано” № 15, ет. 6, офис 16, разликата над
3030 лева до претендираните 10100 лева, представляваща неустойка за забавено предаване
на владението върху следния недвижим имот: ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2553.84.2.73, находящ се в гр. В., район „П.“, ул. „П.“, бл. **, вх. *, ет.
*, представляващ апартамент № 73, със застроена площ 79.89 кв. м., дължима за периода от
13.07.2022 г. до 21.10.2022 г., за която сума е издадена Заповед № 272/23.01.2023 г. за
2
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. №
669/2023 г. по описа на ВРС, XLVI състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2024г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор – трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3