Решение по дело №662/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 772
Дата: 8 юни 2021 г. (в сила от 8 юни 2021 г.)
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20217050700662
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……………

 

 

гр. Варна, 08.06.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХІХ състав в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесет и първа година в състав :

СЪДИЯ:  Кремена Данаилова 

при секретаря  Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №662/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба „Модул“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ М.Р.М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000133/13.02.2021 г. издадена от началник група към ОДМВР – гр. Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с която на „Порше лизинг БГ“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.2а б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 13.02.2021 г. и са отнети документи: СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с № ***.

  Жалбоподателят сочи, че л. а. с  рег. № *** е собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД. “Модул“ ЕООД е закупило автомобила по договор за лизинг и е вписан в свидетелството за регистрация на моторното превозно средство /СРМПС/ като ползвател.  Намира, че има правен интерес от оспорването, тъй като с административния акт се засягат интересите на дружеството, поради това че се лишава от възможност да ползва автомобила. Изложено е, че формално е изпълнен състава на нарушение по чл. 171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП, но издадения административен акт е в противоречие с чл. 17, ал.3 от Конституцията на РБългария, защото се наказва трето лице, като се лишава от правото му на собственост и това трето лице няма отношение за извършване на нарушението от водача. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответник – началник група към ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ не е изразил становище по спора.

Административен съд – гр. Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 21-1228-000129/12.02.2021 г. от инспектор ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“  с която на Н.Р.Н. ЕГН ********** на основание чл. 171, т.1 б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 12.02.2021 г. Отнето е СУМПС № ІVАN0801160NR9KE. Посочената заповед е връчена на Н.Р.Н. на 12.02.2021 г. лично срещу подпис. В писмо с.д. № 8165/02.06.2021 г. от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора е посочено, че заповедта не е обжалвана от Н.Р.Н..

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение №366252/13.02.2021 г. от мл. автоконтрольор при ОДМВР – Стара Загора срещу Н.Р.Н. за това, че на 13.02.2021 г. в 06,40 ч. в гр. Стара Загора на ул. Иван Вазов в посока юг е управлявал л.а. Фолксваген Ай Ди 3 Про с рег. № ***, собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД, като управлява без СУМПС, същото е временно отнето с административен акт във връзка с чл. 171, т.1 от ЗДвП. Водачът е бил изпробван с техническо средство Дрегер 7510, който е отчел 0 промила алкохол. Прието е, че водачът е нарушил чл. 150а, ал.1 от ЗДвП иззети са като доказателство: СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели с номер ***.

Издадена е процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000133/13.02.2021 г. от началник група към ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с която на „Порше лизинг БГ“ ЕООД е наложена ПАМ на основание чл. 171, т.2а б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 13.02.2021 г., отнети са СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с № ***, с оглед фактическите установявания, че на 13.02.2021 г. в 06,40 ч . в гр. Стара Загора на ул. Иван Вазов, в посока юг, на паркинг на магазин „Кауфланд“ л.а. „Фолксваген“ с рег. № ***, собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД се управлява от лицето Н.Р.Н., което управлява МПС без СУМПС – отнето със ЗППАМ № 21-1228-000129/12.02.2021 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, по чл. 171, т.1, б. “б“ от ЗДвП.

От Свидетелство за регистрация на МПС с рег. ***.се установява, че собственик на автомобила е „Порше лизинг БГ“ ЕООД, ползвател е „Модул“ ЕООД.

Сключен е договор за финансов лизинг на 11.11.2020 г. между „Порше лизинг БГ“ ЕООД – лизингодател и „Модул“ ЕООД – лизингополучател с предмет на лизинга VW ID.3 Pro 150 кВт/204 к.с./1 – ст., краен срок за изплащане на вноските по лизинга 15.11.2022 г. На 13.01.2021 г. по силата на посочения договор автомобила е предаден на „Модул“ ЕООД.

Сключен е договор а отдаване под наем на л.а с рег. № ***, между наемодател  „Модул“ ЕООД и наемател – Н.Р.И., съгласно който автомобила е нает за периода 06.02.2021 г. – 13.02.2021 г.

От „Порше лизинг БГ“ ЕООД, чрез адв. Ш. с писмо с.д. № 6017/21.04.2021 г. е уточнено, че дружеството не е оспорило Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1228-000133/13.02.2021 г. издадена от началник група към ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ /връчена на 04.03.2021 г., видно от разписка – л.67 от делото/.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт не е връчен на жалбоподателя. Жалбата е депозирана на 19.03.2021  г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбоподателят  е ползвател на автомобила по силата на договор за лизинг и е вписан като такъв в СРМПС – л.а. с рег. № ***. Поради прекратяване регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца, считано от 13.02.2021 г.  с оспорената заповед се преустановява възможността на „Модул“ ЕООД да ползва автомобила, т.е.  засягат се права и законни интереси на жалбоподателя, поради което по арг. на чл. 21, ал.1 от АПК и чл. 120, ал.2 от Конституцията на РБългария жалбата е допустима. В този смисъл е определяне по адм. д. № 3485/2018 г. на ВАС.

Порше лизинг БГ“ ЕООД е имало самостоятелно право да оспори процесната заповед. Не го е сторило, поради което същото не е заинтересована страна в производството.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 С т.1 от Заповед № 349з-723/006.03.2018 г. на Директор на ОД МВР – Стара Загора  във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание  чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД  МВР – Стара Загора е служба, която  осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с  чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Стара Загора, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.2а от ЗДвП на началник група към ОДМВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция“. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, посочено е правното основание за налагане на ПАМ, срокът и моментът от който започва да тече, както и отнетите документи и табели. При издаване на процесната заповед не са допуснати процесуални нарушения, които да са основание за отмяната на оспорения административен акт.   

Нормата на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда - За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Със ЗППАМ № 21-1228-000129/12.02.2021 г. издадена от инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора временно е отнето СУМПС на основание чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП на Н.Р.Н., който е получил заповедта на 12.02.2021 г. На основание чл. 172, ал.6 от ЗДвП жалбата срещу ЗППАМ не спира изпълнението. Към 13.02.2021 г. не е бил изтекъл срока за оспорване на ЗППАМ № 21-1228-000129/12.02.2021 г. издадена от инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора, но поради това, че със ЗДвП е допуснато предварително изпълнение на същата следва, че тя е произвела своето действие от момента на издаването й. На 13.02.2021 г. Н.Р.Н. е управлявал МПС – л.а. Н.Р.И.след като свидетелството му за управление е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП.  Една от хипотезите предвидена в чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, която препятства правото за управление на МПС на съответния водач е свидетелството му за управление на МПС да е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. В случая е налице отнемане на СУМПС на водача Н.Р.Н., поради което на собственика на автомобила – „Порше лизинг БГ“ ЕООД е наложена ПАМ на основание чл. 171, ал.2а, б. „а“ от ЗДвП.  Доказателство за това е и съставения АУАН № 366252/13.02.2021 г. от мл. автоконтрольор при ОДМВР – Стара Загора, срещу Н.Р.Н. за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, който АУАН има  доказателствена сила до доказване на противното -  чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Нормата на чл. 171, ал.2а, б. „а“ от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година.

Административният органа при установяването на посочените обстоятелства законосъобразно е  приложим ПАМ в минималния срок от 6 месеца, поради което не е следвало да излага мотиви относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ.

От установените факти, които не се оспорват от жалбоподателя, се доказва че е налице основание за издаване на оспорената ЗППАМ.

В съответствие с чл. 172, ал.4 от ЗДвП със съставяне на АУАН е иззето СРМПС на л.а. с рег. № *** и с издаване на процесната заповед са иззети и 2 броя регистрационни табели на автомобила.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че след като е ползвател на автомобила с процесната заповед се нарушава чл. 17, ал.3 от Конституцията на РБългария - Частната собственост е неприкосновена. Нормата на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда налагане на ПАМ спрямо собственика на моторното превозно средство, като няма изискване нарушението да е извършено от него или собственикът /съответно ползвателя/ да е знаел, че лицето, управляващо автомобила, е лишено от права. Чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП не е обявен към момента за противоконституционен поради, което е приложим по аргумент на чл. 151, ал.2 от Конституцията на РБългария /Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила/.

Чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП предполага, че съсобственик или ползвател на МПС ще търпи ограничение в ползването на автомобила в обществен интерес, налагащ гарантиране на безопасността на движението, поради което оспорената заповед е в съответствие с целта на закона и не е допуснато нарушение на чл. 6 от АПК. 

Отношенията между жалбоподателя и лицето, което е причина за препятстване ползването на автомобила могат да бъдат уредени по общия исков ред.

От изложеното се налага извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, в съответствие е с целта на закона, поради което не са налице основания по чл. 146, т.1 – 5 от АПК за отмяната й. Жалбата е неоснователна, което налага отхвърлянето й.

В този смисъл е съдебната практика – решения по адм. дела № 10387/2018 г., 12939/2018 г. и др.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Модул“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1228-000133/13.02.2021 г. издадена от началник група към ОДМВР – гр. Стара Загора, сектор „Пътна полиция“.

Решението е окончателно.

 

 

 

СЪДИЯ: