Решение по дело №23/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Р    Е   Ш   Е   Н     И    Е

 

гр.Кюстендил, 15.04.2022г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, трети състав, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                        

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                        МАРИЯ ТАНЕВА

 

при секретаря: Мая Стойнева,

след като разгледа докладваното от съдия Савова в.гр.д.№ 23/2021 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 262727/06.11.2020 г., депозирана от адв. Р.А. като пълномощник и процесуален представител на С.Д.Л., ЕГН **********- като баща и законен представител на Д. С. Л., ЕГН **********, насочена против Решение № 260051/20.10.2020 г., постановено от Районен съд-Дупница по гр.д. №411 по описа за 2019 г. на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е предоставил упражняване на родителски права спрямо малолетното дете Д. С. Л., ЕГН **********, на майката Н.Т.В., ЕГН **********, от гр. Бобов дол, като осигурява на бащата С.Д.Л. режим за лични контакти с детето - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на следващия и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката. С.Д.Л. е осъден да заплаща на Н.Т.В., в качеството на законен представител на малолетното дете Д.Л., по 162 лева месечна издръжка, считано от 22.02.2019 г. до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва при забава, както и да заплати държавна такса 233.28 лв.

Въззивникът обжалва постановеният от Районен съд - Дупница съдебен акт, в частта, в която С.Д.Л. е осъден да заплаща месечна издръжка за малолетното си дете Д.Л. в размер на 162 лв., считано от 22.02.2019 г., като релевира доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, константната съдебна практика, противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и необосноваността му. Сочи се, че ответницата не е упражнила правото си на писмен отговор по чл. 131 от ГПК, както и не е оспорила предявения иск. Предявила е устно иск за заплащане на месечна издръжка за малолетното дете в съдебно заседание по делото на 30.06.2020 г., като съдът е осъдил С.Л. считано от 22.02.2019 г. да заплаща месечна издръжка в размер на 162лв.

По същество моли за отмяна на решението на Дупнишкия районен съд в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли предявеният иск за заплащане на месечна издръжка за малолетния Д.Л..

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Н.Т.В. чрез процесуалния й представител адв. И.П., насочена против посоченото решение от 20.10,2020 г. по гр.д. № 411 / 2019 г. на Районен съд - Дупница. Съдебният акт се обжалва в частта, в която е определен режим за лични контакти с детето, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплаща на ответницата в качеството й на законен представител на малолетното дете по 162 лв. месечна издръжка, като се релевират доводи за неговата недопустимост и неправилност. Оспорва се редовността на предявената искова молба със съображения, че ищецът не бил активно легитимиран да предяви иск за определяне на режим за лични контакти и съдът е следвало да остави предявената искова молба без движение и да укаже на ищеца да отстрани допуснатите нередовности. Твърди се, че е опорочена и процедурата по чл. 131 от ГПК - вкл. връчването на книжата е прието, че е по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Сочи се, че съдът не е направил и служебни справки за адресна регистрация и месторабота на ответницата, а по делото са проведени съдебни заседания, в протоколите от които е отразено нередовното й призоваване, след което на 28.05.2020 г. е било отразено редовно призоваване за ответницата, без налични доказателства по делото за същото. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изготвил доклад съгласно изискванията на ГПК, както и приел неправилна правна квалификация по чл. 123, ал. 2 от ГПК на предявения иск. Визира се като процесуално нарушение  липсата на мотиви. Оспорва се определеният в решението режим на лични контакти с детето като неправилен и се иска определяне на нов такъв. Възразява се срещу определения от първоинстанционния съд размер на месечна издръжка за малолетното дете, като се акцентира върху неговата възраст-10 години и наличието на здравословен проблем.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав,

Отговор по насрещната въззивна жалба не е постъпил в законоустановения срок.

Въззивният съд е приел въззивните жалби като допустими с оглед подаването им в законоустановените срокове, от страни в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

При извършената служебна проверка в рамките на нормативно установеното съгласно чл. 269 ГПК съдът е констатирал, че доколкото не е обжалвано същото решение в частта, в която съдът е постановил предоставяне на родителските права за упражнение на майката, то в същата част не се дължи по-нататъшна въззивна проверка в настоящото производство и в тази си част решението на ДнРС по гр.дело №411/2019г. е влязло в сила.

С оглед визираните процесуални нарушения в насрещната въззивна жалба, въззивният съд, намирайки, че е опорочена процедурата по размяна на книжа и като втора по ред инстанция по същество, както и с оглед характера на производството, е счел, че следва да преповтори процесуалните действия от момента на връчване на препис от исковата молба с указанията по чл.131 ГПК до ответницата.

В предоставения срок за отговор ответницата е оспорила иска за режим на лични контакти , предявен от бащата, като неоснователен. Потвърждава, че е живяла на съпружески начала с ищеца, от което съвместно съжителство се родил малолетният им син Д. С. Л., малко след неговото раждане контактите между родителите били преустановени и оттогава до днес бащата никога не се е поинтересувал за своето дете, не го познава, а и малолетното дете не познава своя баща, не се е отделяло от майката и от нейните родители. Майката също няма контакт с ищеца, като по повод делото се е опитала да осъществи такъв, но е разбрала само, че се е върнал от Италия и живее в гр. Гоце Делчев, което счита, че следва да бъде взето предвид при определяне на режима за контакт с детето. Сочи и, че детето Д. страда от „Вродена деформация на лявото бедро, скъсяване на ПДК с 4 см., леко ограничени движения в глезенна става", при което винаги се придружава от майка си или баба си по майчина линия, било да отиде на училище, на разходка, на извънкласно занимание.

При тези обстоятелства иска първоначалният режим на лични контакти между бащата и детето да бъде за по-малък период от време - в нейно присъствие, за да може детето по-бързо да свикне с новата обстановка, с присъствието на своя баща, срещите по-между им да бъдат по местоживеенето на майката, а режимът на лични контакти през лятото да бъде разделен така, че детето да бъде с баща си за по-кратък период от време - два пъти по петнадесет дни през лятото, когато не съвпада с годишния отпуск на майката.

Изложените от ищеца обстоятелства относно неговата грижовност, емоционалната връзка, относно затрудненията при осъществяване на контакт с малолетното си дете, относно твърдението, че майката настройва детето срещу бащата, се оспорват.

При усл. на чл. 211 от ГПК от Н.Т.В. е предявявен насрещен иск срещу ищеца С.Д.Л. за издръжка на малолетното дете Д. С. Л., ЕГН ********** с правно основание чл. 143 и чл. 149 от Семеен кодекс.

Фактическите твърдения за този иск са, че след раздялата на родителите през 2012г. ответникът не е участвал със средства в издръжката на малолетното дете Д. С. Л.. Майката, въпреки че работи по трудово правоотношение, трудно посреща ежедневните нужди, за което й помагат нейните родители, с които живее в едно домакинство.

За малолетното дете Д. са необходими средства за покриване на ежедневните нужди, дрехи, ученически пособия, извънкласни занимания и рехабилитационни мероприятия.

Сочи се, че тъй като ищецът Л. не желае доброволно да заплаща месечна издръжка на своето дете, претендира същият да заплаща на малолетния си син Д. С. Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Т.В., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 230 /двеста и тридесет/ лева, начиная от датата на образуване на настоящото производство, ведно със законната лихва за всяка закъсняла и просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, водещи до нейното изменяване или прекратяване, както и за минало време в размер на 200 /двеста/ лева, начиная от 22.02.2018 г. до 22.02.2019 г. или общо в размер на 2400.00 /две хиляди и четиристотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното й изплащане.

С отговор по насрещните искови претенции ответникът по тях - С.Д.Л. е изразил становище, че същите макар и допустими, са неоснователни. Оспорват се по размер и за сочения период от време. Поддържа се, че бащата допълнително е предоставял парични средства, като е закупувал за детето и дрехи и други подаръци. Оспорва се и искът за издръжка за минало време с оглед разпоредбата на чл.149 СК- предвид периода, който е посочен от ищцата по насрещния иск, а именно 22.02.2018г.-22.02.2019г.

Окръжен съд - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивни жалби и отговори, намира следното:

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Пред РС Дупница е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК, предявен от С.Д.Л., като баща и законен представител на малолетното дете Д. С. Л. срещу Н.Т.В..

Ищецът твърди, че с ответницата от дълго време живеят разделено, като в последната година среща сериозни затруднения в осъществяването на правото си на лични контакти с детето. Ето защо моли съдът да определи режим на лични контакти между бащата и детето, а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по два дни от Коледните и Великденските празници.

В срока за отговор ответницата Н.В., при усл. на чл. 211 от ГПК, е предявявила насрещен иск срещу ищеца С.Д.Л. за издръжка на малолетното дете Д. С. Л., ЕГН **********, с правно основание чл. 143 и чл. 149 от Семеен кодекс.

По делото е представено удостоверение за раждане на детето, от което се установява, а и по това обстоятелство страните не спорят, че последните са родители на малолетното дете Д. С. Л., родено на *** г.

Пред районният съд е представено Експертно решение №1183 от зас.№093 от 21.05.2018 г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Д-р. Никола Василиев“ АД, гр. Кюстендил, от което се установява, че детето Д.Л. е с определена степен на увреждане -  11% , като е освидетелстван за срок от 3 години с водеща диагноза „Други вродени деформации на бедрото“ – Вродена хипоплазия на лявото бедро. Скъсяване на ЛДК с 4 см. Леко ограничени движения в лявата глезенна става.

Представено е и удостоверение изх.№180/29.09.2020 г. от „Булима“ ООД, от което се установява получаваното от ответницата – ищца по насрещния иск, брутно трудово възнаграждение за месеците  септември 2019 г. до август 2020 г.

Пред въззивната инстанция е представен Срочен договор на пълно работно време с неуточнен срок – сезонен, който влиза в сила на 03.05.2021 г. и е с продължителност – сезонна работа – бране на ягоди с работник – С.Д.Л. и касае полагане на земеделски труд в чужбина. 

Приложена е Справка от НАП ТД София за актуални трудови договори на ищеца - въззивник С.Д.Л., от която се установява, че последно същият е полагал трудова дейност по сключен договор от 23.11.2016 г., прекратен на 15.02.2021 г. 

От служебна бележка изх.№60-08-03-3701/14.02.2022 г. от Агенция по заетостта е видно, С.Л. към момента е безработен и е регистриран като търсещо работа лице по настоящ адрес:***.

От изготвения и приет във въззивното производство социален доклад на ДСП – Бобов дол се установява, че към настоящия момент основните грижи за детето Д.Л. се полагат от майката. Последните живеят в жилище – апартамент, съвместно с майката и брата на ответницата Н.В.. Битовите условия в жилището са подходящи, като има осигурено лично пространство и самостоятелен кът за детето. Майката работи в частна фирма, редовна смяна, като освен получаваното трудово възнаграждение, получавала и месечна социална помощ по Закона за семейните помощи за деца. В грижите за детето й помагала нейната майка. Детето има широк кръг от близки и роднини, с които контактува, като на този етап то получава емоционална топлота от майка си и роднините по майчина линия. Детето е ученик в 4 – ти клас в ОУ „***“ гр. Бобов дол, като редовно посещава учебните занаятия.

По искане на страните във въззивното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.К.и Б.М..

Свид. А.К.е сестра на ищеца С.Л.. Потвърждава, че страните не живеят заедно. Твърди, че винаги е имало проблеми с виждането на детето от неговия баща. От брат й знаела, че ответницата го заплашвала да не доближава детето, за което и често бил викан в полицията. Ищецът се опитвал да прави подаръци на детето, но майката не го допускала. Казвал на свидетелката, че искал да си вижда детето. В момента живеел във фамилната им къща в с. Гърмен, като той обитавал втория етаж, а родителите им първия.  Работел като техник в предприятие за пелети на постоянен трудов договор и получавал над 1000 лева.

Свид. Б.М. е вуйчо на ответницата. Живее в един и същ блок с нея, в различни входове. Ежедневно се виждали. Когато Н. ходела на работа грижите за детето полагала нейната майка. Не знае какви доходи получава, но работила и извънредно, за да може да покрие нуждите на детето. С. оставил детето, когато било на осем месеца и оттогава въобще не се е показвал пред детето, не го е потърсил и не се е погрижил за него, въпреки здравословния му проблем. Той помагал при водене на детето за прегледи в Горна баня. Не е чувал бащата да е изпращал пари. Детето не говори за баща си, защото не го познава. 

Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:

Относно правилността на решението, с оглед релевираните във въззивните жалби оплаквания, съдът приема следното:

Относно режима на лични отношения на ищеца по иска с правно основание чл.127, ал.2 СК с детето Д.Л.:

Настоящият състав намира определеният от районния съд режим на лични отношения на бащата с детето за нецелесъобразен и неправилен.

Осъществяването на лични контакти между детето и родителя, при когото то не живее, е част от обема на родителските права и е неотменно правото на детето да контактува с двамата родители. Чрез определяне на режимът на лични отношения се цели постигане на възможността детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, доколкото това е право на всяко дете, а и негова естествена потребност. По тази причина, принципно, мерките за лични отношения следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като разбира се, следва да се имат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Водещото при определяне на мерките за лични контакти е същите да са в интерес на детето, като се отчита възрастта му, потребностите му, разстоянието, на което следва да бъде придвижвано и възможностите за адаптация при промяна не само на дома, но и на населеното място. От друга страна, следва да се има предвид, че независимо на кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето. Съответно, трябва да бъде отчетена необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с родителя чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка помежду им.

От събраните в хода на производството доказателства съдът установява наличие на родителско отчуждение между малолетното дете и неговия баща. В тази насока са както свидетелските показания и на двамата разпитани по делото свидетели, така и изложеното в приетия по делото социален доклад. Съдът не намира за нужно да обследва причината, в т.ч. поведението на кой от двамата родители е довело до това отчуждаване. Съгласно трайно установената практика интересът на детето е водещото основание за възлагане на родителските права и режима на лични контакти на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването им. В настоящото производство съдът установи този интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето  Д.Л.. Съдът безспорно отчита силна емоционална връзка между детето и неговата майка, а в същото време липса на такава с неговия баща. За да бъде преодоляно това отчуждаване на детето с единия родител следва да бъде определен режим на лични контакти между тях. Тук обаче е нужно да бъде отчетено, че един разширен режим първоначално би повлиял по-скоро негативно на все още неукрепналата детска психика на дете на 10 години, което към този момент е напълно загубило връзка със своя баща. В настоящия случай съдът счита, че интересът на детето, ще е защитен, ако първоначално се определи по-стеснен режим на лични контакти на същото с баща му, който впоследствие да бъде разширен. Така ще бъде извършен плавен преход в психоемоционалното състояние на детето, което към този момент е свикнало да бъде емоционално обвързано единствено с неговата майка и роднините му по майчина линия. Целта е да бъде избегнато фрустриране на отношенията баща – дете, което би довело до стрес и емоционален дискомфорт при детето.

Въззивният съд намира, че предвид факта, че родителите живеят в различни населени места, макар и да не са на голямо разстояние едно от друго, е необходимо седмичните контакти с бащата да бъдат разпределени по начин, който да не налага ежеседмичното пътуване на детето и същевременно майката не трябва да бъде ощетявана откъм общуване с детето си и през почивните дни. В същото време детето не е на възраст, която да препятства преспиването му при родителя, при когото не живее и това ще способства за по – пълноценно общуване с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, както и ще предостави възможност на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието му. На този етап обаче такъв режим съдът намира за несъответстващ на интересите на детето. Ето защо съдът ще определи тези контакти като диференцира режима с оглед навършване на 12-годишна възраст на детето. След навършване на 12 години контактите с бащата ще бъдат по-разширени, като се отчита нуждата детето да създаде първоначален контакт с родителя, с когото към момента такъв не е съществувал, и впоследствие да се приложи принципа за равноправие на родителите и факта, че грижите на бащата са също толкова необходими, колкото тези на майката. Това би било в интерес на детето, тъй като това време ще помогне за запазване на родствената връзка баща-дете, ще даде възможност на родителя да изпълнява своя родителски дълг, да полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето, а детето няма да чувства осезателна липса на своя баща в ежедневието си.

Имайки предвид всички обстоятелства по делото въззивният съд счита, че детето следва да има определен режим на контакт с бащата както следва:

1. До навършване на 12 годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа по местоживеене на детето, както и 15 дни в началото на лятната ваканция и 15 дни в края на същата, съответно през месеците юни и август, детето да бъде при неговия баща, който период да не съвпада с платения годишен отпуск  на майката, както и по един ден от Великденските и Коледните празници.

2. След навършване на 12 годишна възраст на детето режимът да бъде следния: всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден по местоживеене на бащата, както и един месец през лятната ваканция на детето, който да не съвпада с платения годишен отпуск  на майката, както и по два дни от Великденските и Коледните празници с преспиване.

За осъществяване на режима ищецът следва да взема детето от дома на ответницата и да го връща в същия дом.

Съдът счита, че с така определения диференциран режим ще се постигне плавен и постепенен преход за детето при отделянето му от обичайната семейна среда в дома на майката и ще му бъде дадена възможност за адаптиране.

Разбира се, следва да се отбележи и това, че при промяна в обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в определения режим на лични отношения. Освен това личните контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права, биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните.

Така, отчитайки преди всичко интереса на детето, съдът взема предвид липсата към момента на изградена емоционална връзка между него и неговия баща, но от друга страна отчита желанието на последния да възроди тази връзка, както и че е в интерес на детето връзката баща – син да се развива. Това предполага отмяна на решението на районния съд в частта относно определения режим на лични контакти и постановяване на съдебно решение, с което същият ще бъде допуснат в посочения по-горе смисъл.

Относно присъдената издръжка.

С обжалваното решение районният съд е осъдил ответника по този иск да заплаща на ищцата, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Л., по 162 лева месечна издръжка, считано от 22.02.2019 г. до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва при забава.

Пред въззивната инстанция съдът преповтори действията от връчване на препис от исковата молба на ответницата, като същата в срока по чл.131 ГПК на осн. чл.211 ГПК предяви насрещни искови претенции с правно основание чл.143 и чл.149 от СК.

По иска с правно основание чл.143 СК

Разпоредбата на чл.143 ал.2 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете" по отношение на претендиращия издръжката.

Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка са конкретни и освен от възрастта и образованието, зависят още и от всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Правото на издръжка на детето е безусловно, родителите дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като конкретният размер се определя от нуждите на детето и съответно възможността на родителите.

В настоящия случай нуждата от издръжка на детето се определя от неговата възраст, свързана със задоволяването на конкретни потребности. В случая детето е на навършени 10 години и същото има присъщите за възрастта нужди от храна, облекло, учебни пособия и извънкласни занимания.

Отделно от това се доказа и завишена нужда от издръжка с оглед установеното здравословно състояние на детето и свързаните с това извънредни финансови разходи за прегледи, рехабилитации и специализирани обувки. В тази насока съдът дава вяра на показанията на свид. М., които макар и ценени в хипотезата на чл.172 ГПК, са логични и съответстващи на житейски установената нужда от допълнителни средства при дете с неговото здравословно състояние.

Принципът за определяне на издръжката според  възможностите  и материалното състояние на лицето, което дължи издръжка е основен принцип в СК. Според т. 5  на ППВС № 5/ 16.11.1970г. „възможностите„ на лицето, което дължи издръжка следва да се определят от  неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност. Следва да се отчетат и „непосредствените грижи” (грижите и издръжката,  доставяни в натура ) от родителя, който упражнява родителските права. Според ППВС №5  не се освобождават от задължение  за издръжка лицата, които  макар и трудоспособни, неоправдано не работят. В този случай възможностите им да заплащат издръжка се определят от  тяхната професионална квалификация  и другите обстоятелства, които са от значение за случая .  

Установено е по делото, че майката работи по трудово правоотношение и получава среден месечен доход от около 1000 лева. Видно е, че  нейните доходи не са достатъчни, за да покрият изцяло нуждите на детето, при което  другият родител също дължи издръжка, съобразно възможностите  и материалното си състояние.

По делото няма категорични данни за размера на доходите на бащата. Индиция в тази насока са дадените от неговата сестра свидетелски показания, че същият работи по трудово правоотношение на постоянен трудов договор и получава месечно възнаграждение над 1000 лева. Действително тези показания се разминават с представената по делото служебна бележка от Агенция по заетостта, че ответника по иска е безработен, но съдът им дава вяра, тъй като същите касаят период от няколко месеца след датата, към която е удостоверено, че лицето не полага трудова дейност. Дори и ответникът да не получава доходи, което не съответства на установеното по делото, това обстоятелство  не го освобождава от задължението му за издръжка.  Нещо повече, по делото беше представен Срочен договор на пълно работно време с неуточнен срок – сезонен, от който се установява, че ответникът по иска С.Л. е полагал труд в Кралство Великобритания, която дейност, макар и сезонна, е донесла на същия доходи, които вземайки предвид икономическата конюнктура в тази държава, не са ниски, макар и за работа в земеделския сектор. Отделно по делото се установи чрез извършена справка в Административен панел: Електронни услуги на НАП, че Л. има собственост върху недвижим имот – земя и сгради, както и върху две МПС. В случая не може да се говори за „пълна, обективна  и абсолютна    невъзможност” да дава издръжка, в който случай единствено според утвърдената съдебна практика  лицето, което дължи издръжка, може да бъде освободено от това задължение.

  Изложеното мотивира съда да приеме, че съобразно възможностите си ответникът може да заплаща по-висока от определената от ДнРС издръжка в размер на 162 лева месечно, която с оглед изменения размер на минималната работна заплата в страната към момента – 710 лева и принципа на чл.235, ал.3 ГПК, е неоправдано занижена. Съдът приема, че заплащането на издръжка в размер на 230 лева е напълно във възможностите на ответника, като отчита и издръжката, която се поема от майката, завишените нужди от средства с оглед установеното здравословно състояние на детето, както и обстоятелството, че ответникът няма задължения за издръжка към други лица.          Предвид изложеното, КнОС счита, че първоинстанционното решение в тази част следва да бъде отменено и да се присъди издръжка в пълния предявен размер от 230 лева.

По иска с правно основание чл.149 СК

Според чл.149 от СК, издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. Това правило представлява изключение от общия принцип, че издръжката се дължи за бъдеще време, доколкото същността й се свежда до осигуряване на материални средства за задоволяване на текущи жизнени нужди.

Произнасянето по такава претенция предполага изследване на фактите, отнасящи се до нуждата на правоимащия, материалните възможности на задълженото лице и наличието на евентуално доброволно доставяне на издръжка за процесния период.

От показанията на свидетелите по делото е установено, че родителите на детето са се разделили още когато детето е било на 8 месечна възраст, откогато то живее при своята майка. По делото се доказа, че през този период ответника Л. не е заплащал издръжка на своето дете, като всички разходи по неговото отглеждане са били поети от майката.

Тъй като надлежна исковата молба е постъпила в съда на 12.03.2021 г., то издръжката за бъдеще време се дължи считано от тази дата, а за периода от 12.03.2020 г. до 12.03.2021г. се дължи издръжка на основание чл.149 от СК. Размерът на същата съдът определя на 200 лева, като отчита, че и към този момент детето е имало завишени нужди от финансови средства за покриване на разходите по неговите прегледи, рехабилитация и специализирани обувки, както и стандартните разходи за храна, облекло, ученически способия и т.н.

Във връзка с релевираните от ответника по иска възражения, че в отговора на и.м. възражения, че през процесния период след раздялата, същият многократно допълнително е предоставял парични средства за детето, като е купувал подаръци, дрехи за празници, рождени дни и други поводи, по делото не се установява, че действително такива плащания са били извършвани в процесния период. Липсват приложени писмени доказателства, удостоверяващи извършване на сочените разходи, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели този факт не се установява.

По изложените съображения съдът на основание чл.149 СК ще осъди ответника С.Л. да заплаща на малолетния си син Д.Л., чрез неговата майка и законен представител Н.В., месечна издръжка за минало време в размер на 200 лева, считано от 12.03.2020 г. до 12.03.2021 г., или общо сумата от 2400 лева, ведно със законната лихва от 12.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на въззивника С.Л. не следва да се присъждат разноски.  Разноски се дължат на въззиваемата Н.В. и същите са в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, находящ се на л.45 от делото.

 

Воден от горното, Кюстендилския окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

1/ До навършване на 12 годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа по местоживеене на детето, както и 15 дни в началото на лятната ваканция и 15 дни в края на същата, съответно през месеците юни и август, детето да бъде при неговия баща, който период да не съвпада с платения годишен отпуск  на майката, както и по един ден от Великденските и Коледните празници.

2/ След навършване на 12 годишна възраст на детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден по местоживеене на бащата, както и един месец през лятната ваканция на детето, който да не съвпада с платения годишен отпуск  на майката, както и по два дни от Великденските и Коледните празници с преспиване.

За осъществяване на режима бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща в същия дом.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.               

 

                                                                             2.