Р Е Ш Е Н И Е
№ 1690
Гр. Пловдив, 07.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, І отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 1773 по описа за 2019
год. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
С Решение №
8940/12.06.2019 год., постановено по адм. дело №
12106/2018 год., Второ отделение на Върховен административен съд на Република
България е отменено Решение № 1346 от 14.06.2018 год., постановено по адм. дело № 2076/2017 год. по описа на Административен съд
Пловдив, Първо отделение, пети състав и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване
на задължителните указания, дадени в отменителното
решение.
Производството
по делото е образувано по жалба на С.М.П., с адрес ***, с която обжалва Заповед
№ РД-17-609/22.06.2017 год. на Кмет на
район “Централен” - Община Пловдив, с която е разпоредено
да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ “Триетажна жилищна сграда с
идентификатор 56784.520.937.2” в поземлен имот с идентификатор 56784.520.937 по
КК и КР на гр. Пловдив, ПИ 1688, УПИ
Х-1688.1691, кв. 496 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив с
административен адрес на ул. “Крумово” № 11, извършен без одобрени проекти и
без разрешение за строеж.
По подробно изложени съображения в
жалбата се иска отмяна на посочената заповед като неправилна и незаконосъобразна.
Основните доводи,които се поддържат от процесуалния представител на жалбопадателката -адвокат З.З.
са,че при издаването на оспорения административен акт са извършени процесуални
нарушения, нарушени са императивните разпоредби на АПК относно съдържанието на
административния акт. Поддържа се,че заповедта е немотивирана и противоречи на материалноправни норми,както и че същата не съответства на
чл.8, §1 КЗПЧОС ,а оттук при издаване на
заповедта не е спазен принципа на съразмерност по чл.6 АПК.Претендират се
разноски по делото.
Ответникът- Кмет на район“Централен“ при
Община Пловдив,чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.С., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените
по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, посочена като собственик на
имота и на процесния незаконен строеж и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването.
С оглед горното
жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията в
тази насока са следните .
От фактическа
страна се установява следното.
Жалбоподателката С.М.П.
се легитимира въз основа на НА №2,том45,нто.дело
№13933 от 31.10.1995г. / л.6 от адм. дело № 2076/2017
г.- V-ти състав/ като съсобственик на процесния ПИ с
идентификатор 56784.520.937 по КК и КР
на гр. Пловдив, ПИ 1688, УПИ Х-1688.1691, кв. 496 по плана на Първа градска
част, гр. Пловдив с административен адрес на ул. “Крумово” № 11
В оспорената
заповед е посочено,че така казания ПИ е съсобствен
между С.М.П.,М.И.А.,М.И.М. .Тук е мястото да се посочи,че според заключенията
на вещото лице арх.В. по допуснатите от съда съдебно-технически
експертизи,собствеността на имота не е изяснена в нейната цялост.Вещото лице
установява следните права на посочените лица в съсобствеността:
-С.М.П.- 86/ 379
идеални части, от ПИ
-М.И.А.- 1/2 от
163 / 379 идеални части от ПИ и
-М.И.М.1/2 от
163/379 идеални части от ПИ;като за останалите идеални части няма данни,чия
собственост са.
При извършена
проверка от служители на „ Районен строителен контрол" при Район „
Централен „- Община Пловдив на строеж : „ Триетажна жилищна сграда с
идентификатор 56784.520.937.2 в поземлен имот с идентификатор 56784.520.937 по
КК и К/Р на гр. Пловдив,ПИ 1688, УПИ Х-1688,1691 ,кв. 496 по плана на гр.
Пловдив." е съставен Констативен акт № 47 /11.05.2017 г ./л. №18 от адм. дело № 2076/2017 г.-V-ти състав/ ,с който е установено
следното:
„ Изградена е
нова триетажна сграда в североизточната част на ПИ 1688 ,кв.496 по плана на Първа
градска част-гр. Пловдив ,с приблизителна площ от 76 кв. м..
Сградата е
изпълнена със стоманобетонови колони и плочи и с
ограждащи тухлени стени. Сградата е с монтирани улуци и водостоци. Същата е с
поставени дограми и прозорци. Същата е свързана към електропроводната ,
водопроводната и канализационната мрежа и се обитава. .
За сградата не
са предоставени строителни книжа / одобрени инвестиционни проекти,издадено
разрешение за строеж, акт за узаконяване и протокол за определяне на строителна
линия и ниво /
Строежът е определен
като пета категория съгласно Наредба № 1 от 30.07.2003 г.за номенклатурата на
видовете строежи на МРРБ и чл. 137 от ЗУТ.
Констативният
акт № 47 /11.05.2017 г. е съставен на един от съсобствениците – жалбоподателката в настоящото производство С.М.П.,с адрес ***
.
Като възложител на строежа е записан : К.
А. П. с адрес : ул. „ *** ,за който се установява,че е починал на 18.03.2007 г.
/вж.удостоверение за наследници/т.с. преди повече от 10 години .Установено е по
делото,че строежът се обитава повече от 20 години .като последните 10 и повече
години от наследниците на К. А. П.-неговата съпруга С.М.П. и низходящите им-деца
и внуци,ведно с техните съпруги.
КА е връчен на жалбоподателката
на 06.06.2017г. видно от отбелязването върху него.
С.П. е подала възражение на 07.06.2017г.
в район „Централен,Община Пловдив/л.16 от адм.д.№2076/2017г.,адмС-Пловдив/
Последвало е
издаването на оспорената Заповед № РД-17-609/22.06.2017 год. на Кмет на район “Централен” - Община Пловдив, с
която е разпоредено да бъде премахнат незаконен
строеж, представляващ “Триетажна жилищна сграда с идентификатор
56784.520.937.2” в поземлен имот с идентификатор 56784.520.937 по КК и КР на гр. Пловдив, ПИ 1688, УПИ
Х-1688.1691, кв. 496 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив с
административен адрес на ул. “Крумово” № 11, извършен без одобрени проекти и
без разрешение за строеж.
В хода на съдебното
производство от страна на ответника е представена пълната административна
преписка.
По делото са
приети основни и допълнителни съдебно-технически експертизи,като и в настоящото
производството е допусната още една съдебно-техническа експертиза,изготвена от
арх.С.В..Съдът изцяло кредитира заключенията на вещото лице арх.В. като
компетентно,обективно изготвени и неоспорени от страните.
От експертизите
и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява следното:
Процесният строеж е осъществен след м. ноември 1995 г до края на
1996.г ,т.с. преди повече от 21години ,започнат е веднага след като е придобита
собствеността на 86/379 идеални части поземленият имот с пл. № 1688,кв.
496,Първа градска част ,гр. Пловдив от жалбоподателката.Горното
е видно от представените копия на документи по делото:Наказателно
постановление/ л № 56 от делото /на К. А. П.;Акт № 98/28.12.1995 г.за
констатирано нарушение по ЗТСУ и ППЗТСУ на К. А. П./ л. №57 от адм. дело № 2076/2017 г.- V-ти състав/;Акт № 84 /
28.12.1995 г.п за установяване на административно нарушение по чл. 36 от ЗАНН
на К. А. П. / л.№ 58 от делото / и Констативен акт №47/11.05.2017 г./л. №
19-долу. от адм. дело № 2076/2017 г.- V-ти състав/
Първоначално
преписката за започналия да се осъществява незаконен строеж- 1995 г е процедирана при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ.
Строежът,както
вече се посочи, е започнал след придобиването на собственост в поземлен имот с
ПИ 1688 ,кв.496 по плана на Първа градска част-гр. Пловдив от страна на С.М.П.
в края на 1995 г. и е завършен през 1996г.Горното се установява от приложената
нотариално заверена декларация /л. №49 от адм. дело №
2076/2017 г,-V-ти състав/
Или видно е, че
още при започването на строежа е констатирано незаконно строителство / декември
1995 г./, при което са съставени съответно изброените по-горе -констативен акт
№98 /28.12.1995г.,Акт № 84 / 28.12.1995 г. за установяване на административно
нарушение по чл. 36 от ЗАНН в нарушение на чл. 160 от ЗТСУ и наказателно постановление № 88 / 28.12.1995 г./ започнато строителство без
необходимите строителни книжа. Вещото лице установява,че процедурата е прекратена, след като във връзка с наказателно постановление №
88 / 28.12.1995 г. е заплатена определената глоба от 3000 лв.
Във връзка със
Заявление с вх. №94012-19184/1/ / 03.04.2017г. за издаване на удостоверение за
търпимост от страна на С.М.П. /л. №51 от адм. дело №
2076/2017 г.-V-ти състав/, е отговорено на същата с
писмо с_изх. № 94012-19184/04.04.2017
г. от Главният архитект при Район „ Централен „- Община Пловдив ,че процесният осъществен строеж не попада в приложното поле на
§127 ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ/л №50 от адм. дело №
2076/2017 г,-V-ти състав/
Впоследствие е стартирана
нова преписка/предмет на разглеждане по настоящото дело/ във връзка с
осъщественото незаконно строителство на нова триетажна жилищна сграда в
поземлен имот1688,УПИ Х-1688,1691, кв. 496 по плана на Първа градска част гр.
Пловдив, с административен адрес : гр. Пловдив ,ул. „ Крумово „ № 11./ Вещото
лице посочва,че от 28.12.1995 г. до издаването на оспорената заповед .т.е близо
21 години не са предприети никакви последващи
действия , относно констатираното незаконно строителство в поземлен имот1688 ,УПИ
Х-1688,1691,кв. 496 по плана на Първа градска част , гр. Пловдив, с
административен адрес : гр. Пловдив ,ул. „ Крумово „ №11. /Поземлен имот с
идентификатор 56784.620.937/.
Експертът
установява,че процесният строеж се намира в поземлен
имот с пл. № 1688 ,кв. 496 по плана на кв." Първа градска част „ ,гр.
Пловдив ./ Поземлен имот с идентификатор 56784.520.937 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри,одобрени със Заповед № РД-18-48 / 03.06.2009 г.-на
Изпълнителният директор на АГКК
Със заповед № ОА-1022/01.06.1994 г.е одобрен действащият понастоящем ЗРП / ПУП-ПРЗ /т.с подробен устройствен план за Първа градска част , гр. Пловдив , .обхващаш процесната територия /.Процесният поземлен имот е с планостнимачен № 1688, кв. 496 по плана на Първа градска част-гр. Пловдив./страница №91 от Адм. дело № 2076/2017 г.- V-ти състав/ Имот с планоснимачен № 1688 ,кв.496 е разделен на две части както следва:
-Източната част
от имот с пл. № 1688, заедно с имот с пл. №1691, са включени в един общ парцел
за застрояване Х-1691,1688. кв. 496 по плана на Първа градска част-гр.
Пловдив./страница №91 от Адм. дело № 2076/2017
г.-V-ти състав/
-Западната част
от имот с пл. № 1688, заедно с имот спл. № 1689, са
включени в един общ парцел за застрояване IX-. 1689, кв. 496 по плана на Първа
градска част - гр. Пловдив./ ./ Страница №91 от Адм.
дело № 2076/2017 г.- V-ти състав/ т.с. не е отразено, че новообособеният
парцел IX-1689 е образуван от ПИ 1689 и част от ПИ №1688 т.с експертизата
констатира фактическа грешка..
Съгласно действащия
подробен устройствен план-ЗРП /ПУП-ПРЗ/ , на Първа
градска част.гр. Пловдив е одобрен със Заповед ОА-1022 / 01.06.1994 г. на
Община Пловдив. ./л №90 от Адм. дело № 2076/2017 г.-
V-ти състав/ за Х-1691,1688. кв. 496 по плана на Първа градска част- гр. Пловдив./
,е предвидено изграждането на два броя жилищни сгради.съответно към ул. „
Крумово ..- на два етажа и към ул. „ Струма „на три етажа .
По отношение на
парцел IX-1689 и по точно западната част
на ПИ 1688 е включена в парцел 1Х-1689,кв. 496 ,по плана на Първа градска част,
гр. Пловдив. / е предвидено изграждането на една триетажна жилищно сграда към
ул. „ Струма „./страница №90 от адм. дело № 2076/2017
г.- V-ти състав/
Експертът при
оглед установява,че в терена на поземлен имот с идентификатор 56784.520.937 „
кв. 496 по плана на Първа градска част - гр. Пловдив, находящ
се на административен адрес: ул. Крумово „№ 11,гр. Пловдив се намират /към
датата-22.06.2020 г./4 / четири / броя сгради, както следва :
-Сграда с
идентификатор56784.520.537.1--триетажна сграда с висок тавански етаж
-Сграда с
идентификатор56784.520.537.2-триетажна двуфамилна
жилищна сграда/ процесният строеж /
-Сграда с
идентификатор56784.520.537.3 - едноетажна сграда / не е би осигурен достъп./ В
кадастралната карта е записана като жилищна ,но от огледа на место експертизата
установи че същата не би могла да се приеме за жилищна ,тъй като относно същата
не са създадени необходимите санитарно- хигиенни и противопожарни условия за
обитаване
-Сграда с
идентификатор56784.520.537.4- едноетажна сграда с висок приземен етаж / Скица
№11 от делото / .Експертизата констатира ,че приблизително 80 % от територията
на поземленият имот с идентификатор 56784.520.537. е застроена..
Регулацията по
последният влязъл в сила подробен устройствен план
/.одобрен със Заповед ОА-1022 / 01.06.1994 г. на Община Пловдив./ не е
приложена.
Освен това
експертизата констатира несъответствие в имотните граници между кадастралната
карта и действащият регулационен план.
Вещото лице констатира още ,че процесният
строеж е осъществен на източната регулационна линия между УПИ Х-1691,1688 и УПИ
XII1690, кв. 496 по плана на Първа градска част ,гр. Пловдив,без да се засягат
други сгради.
Без изготвянето
на геодезическа снимка от лицензирана геодезическа фирма ,не може категорично да се каже ,има ли
навлизане в чужди поземлени имоти или няма.
На експертизата
не са представени одобрени проекти , разрешение за строеж. Протокол за
откриване на строителната площадка и даване на строителна линия и т.н
Вещото лице е
дало описание на незаконния строеж ,като е посочило,че е изградена нова триетажна сграда в североизточната част на ПИ 1688
,кв.496,„по плана на Първа градска част-гр. Пловдив / ПИ с идентификатор
56784.520.937 , по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на
АГКК/, с приблизителна площ от 76 кв. м..
По отношение на
строежа .същият е изпълнен по монолитен способ.
Сградата е
изпълнена със стоманобетонови колони и плочи,и с
ограждащи тухлени стени.
Първият етаж е
със монолитна стоманобетонова конструкция / Стоманобетонови плоча , колони .греди и основи / и тухлени
външни и вътрешни стени .
Вторият етаж е
изпълнен с тухлени стени и стоманобетонова плоча .
Третият етаж е
покрит с дървен гредоред.
Сградата е
покрита с дървена покривна конструкция .покрита отгоре с керемиди тип „ Мизия „
. Сградата е с монтирани улуци и водосточни тръби .
Монтирана е
дограмата - вътрешна и външна / врати и прозорци /.
Напълно е изготвена ЕЛ инсталацията на
сградата. .
Освен това
сградата е свързана и към електропроводната .мрежа на гр. Пловдив Прекарана е
ВК мрежата в сградата на всичките три етажа.
Освен това
сградата е свързана към . водопроводната и канализационната мрежа на гр.
Пловдив.
Сградата се
обитава от 1996 г.,когато е завършена напълно,още от построяването.
Строежът представлява
триетажна жилищна сграда.към датата на огледа/ 22 ,06.2020г./Същата жилищна
сграда се състои от първи / приземен / етаж , втори жилищен етаж .и трети
жилищен етаж.
Подходът към
сградата е непосредствено от ул. „Крумово през дворното пространство .
В първият /
приземен / етаж са обособени следните помещения :
- wc.-баня / понастоящем се ползва като складово помещение
-килер / .коридор и два броя помещения / понастоящем едното е обособено като
спалня „ а второто помещение е обособено като
дневна , с кухненски бокс.
Експертизата
установява, че понастоящем по-горе изброените помещения са функционално
свързани и е обособено жилище.което се обитава от внука на жалбоподателката
и семейството му.
Експертът сочи,
че така обособеното жилище, не отговаря на изискванията чл. 113 от Наредба №7
за ПНУОВТУЗ по отношение на санитарно- хигиенната му характеристика / не е
осъществено достатъчно надеждно проветряване и ослънчаване
на двете помещения .които се ползват за жилищни нужди./
Достъпът до
втория и третият етаж се осъществява със стьлбишна
клетка / вътрешно стълбище /
Вторият етаж е
обособен като жилищен етаж.
В него е
разположено един брой жилище състоящо се от дневна с кухненски бокс , два броя
спални помещения , санитарен възел, / баня- wc /
.складово помещение - килер коридор..
Експертизата
установява, че понастоящем по-горе изброените помещения са функционално
свързани и е обособено жилище,което се обитава от сина на жалбоподателката
и семейството му.
Вещото лице посочва, че така обособеното жилище, не отговаря частично на изискванията на Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ по отношение на санитарно- хигиенната изисквания за да съществува едно жилище / не е осъществено надежно ослънчаване на източната спалня и другите две помещения .които се ползват за жилищни нужди ./ дневна и детска спалня По същата стълбищна клетка се отива и на трети етаж.
Третият етаж е
обособен като жилищен етаж.Същият е решен аналогично ,но с по-малка застроена
площ.В него е разположено един брой жилище състоящо се от дневна с кухненски
бокс- преходна, спалня / достъпът ,до която се осъществява през дневната /
санитарен възел, / баня-wc / .складово помещение -
килер коридор и покривна тераса
Експертизата
установява, че понастоящем по-горе изброените помещения са функционално
свързани и е обособено жилище.което се обитава от жалбоподателката
по настоящето съдебно производство
По делото е
разпитан като свидетел Р. П.-син на жалбоподателката,който
установява,че живее в процесната къща,която е на три
етажа.В къщата на първия етаж живее племеника му П.Б./син на сестра му /,заедно с жена си и
двете си деца,като едното е на 2 години,а другото почти на 6 години.На втория
тежа живее той, с жена си и трите им деца,като най-малкото е на 5 години,а
най-голямото на 14 години.На третия етаж живее майка му.Свидетелят заявява,че
единственото жилище,което имат е тази къща.Съдът изцяло кредитира показанията
на свидетеля като непротиворечиви,последователни и подкрепени от събраните по
делото писмени доказателства.
Във връзка с
дадените задължителни указания на ВАС в отменителното
решение за изясняване на въпросите колко и кои лица живеят/обитават процесния незаконен строеж ,представляващ жилище/жилища;има
ли малолетни и непълнолетни деца ,които го/ги ползват;от кога живеят там;какво
е здравословното състояние на жалбоподателката и
налице ли е здравословен прлоблем ,са събраните
следните доказателства:справка от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес
на С.П. и низходящите й/л.9/;епикриза на С.П. относно
психично разстройство/л.16/,ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ“Пловдив“АД на С.П. ,от което
се установява ,че същата е с 50% намалена работоспособност/л.17/;удостоверения
за раждане на С.П. и низходящите й/от л.21 и сл/;справки
от Служба по вписванията-Пловдив относно имотното състояние на жалбоподателката;справки от имотния регистър;удостоверение
за декларирани данни от С.П. ***,от което се установява,че жалбоподателката
е декларирала само процесния имот;постъпили са такива
удостоверения за П.Б./внук на жалбоподателката/,Гюлшен
Бачева/съпруга на внука на жалбоподателката/,Р. П./син на жалбоподателката/,Н.
П./съпруга на сина на жалбоподателката/ и от тях е
видно,че същите не са декларирали недвижими имоти.
По делото в
писмено становище/л.8/ процесуалният представител на ответника е посочил,че за
строежа няма данни да е издаван акт за узаконяване и няма инициатива от жалбоподателката за това.На С.П. не е предлагано под
никаква форма алтернативно настаняване във връзка с оспорената заповед.
При така
установеното от фактическа страна,съдът достига до следните правни изводи.
При извършената
проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав
констатира, че същата е произнесена от компетентен орган в обема на
правомощията му, в изискуемата от закона писмена форма.
Съгласно нормата
на чл.225а от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория,незаконни по смисъла на чл.225,ал.2 или на части от тях. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмета
на район “Централен” при Община Пловдив съгласно предоставените му
правомощия от кмета на Община Пловдив със Заповед№13ОА556/05.03.2013г.
Няма спор между
страните
относно обстоятелството, а това се потвърждава и от доказателствата по делото,
че разпоредената за премахване “триетажна жилищна
сграда“ представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и строежът е резултат
от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от
ДР на ЗУТ. Освен това, разпореденият за премахване
строеж е от V категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ
Съдът намира
оспорената заповед за постановена в съответствие с изискванията за форма на
административния акт, предвид направеното посочване на фактическите и правните
основания, послужили за нейното издаване, както и реда за нейното оспорване. Освен
това съдът намира,че строежът е в
достатъчна степен индивидуализиран, включително с изричното му описание като
местоположение, размери в КА№47/11.05.2017г.
Независимо от
горните констатации,оспорената заповед се явява незаконосъобразна,тъй като в
настоящия случай административният орган не е извършил проверка за съответствие
на взетото решение за премахване с регламентацията на чл. 6 от АПК, което е
довод за съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила.
Според Върховния
административен съд в производства по премахване на незаконни строежи преценката
за съответствие на заповед за премахване с чл. 8 от ЕКПЧОС следва да бъде
направена на базата спазване на принципа за пропорционалност / съразмерност/ по
чл. 6 от АПК, като основен принцип при издаване на всеки административен акт /
решение № 11731/03.10.2018 г /.
Ответникът е
изследвал единствено кореспонденция на установените факти с предписанието на
чл. 225а и чл. 225 от ЗУТ. Няма спор между страните за отсъствие на издадено
строително разрешение за процесния строеж. Според
правилото на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж /.
Установява се по
делото,че строежът е осъществен през 1995г.-1996г. и не е търпим строеж нито по § 16,нито по §127 от ДР на ЗУТ,като
съображенията са следните.
Съгласно § 16,
ал. 2 от ДР на ЗУТ /приложим с оглед годината на построяване/, незаконни
строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени
до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
Според § 184 от
посочения нормативен акт строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този
закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби. Производството по узаконяване на строежите по ал. 1 започва по
заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде
разрешението за строеж, подадено в 6-месечен срок от влизане в сила на този
закон.
Новелата на §
127 от същия закон гласи, че строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали
по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
Строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от
2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да
бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон. Производството по узаконяване на
строежите по ал. 2 започва по заявление от собственика до органа, който е издал
или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в едногодишен срок от
влизането в сила на този закон.
Жалбоподателката не представи по делото
писмени доказателства, свидетелстващи за подадено заявление за узаконяване по §
184 или § 127 от ДР на ЗУТ в срока предвиден в закона, за подадена декларация
по § 16, ал. 2 от същия закон / л. 41 от делото /. При отсъствие на такива
доказателства се налага извод, че процесният строеж
не е придобил статут на търпим, след като не е проведена някоя от посочените
по-горе процедури.Всъщност тя и не твърди това.Отделно от горното процесният строеж е недопустим нито по ЗТСУ,нито по ЗУТ.
Както вече се
посочи,независимо от гореустановеното,съдът намира,че
при издаване на заповедта не е спазен принципа на съразмерност по чл.6 АПК,
съответен на чл.8, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/, ратифицирана със закон, приет от НС на РБ, в сила от
07.09.1992г.
Основателни са релевираните в жалбата и поддържани в писмената защита на
процесуалния представител на жалбоподателката, нарушения на основни човешки права, защитени
от ЕКПЧ и по- специално правото на зачитане на жилището и на правото на
собственост.
В тази връзка следва
да се има предвид,че Република България като държава-членка на Европейския съюз
е обвързана от действащото законодателство на Общността, а съгласно чл. 6 от
Договора за Европейския съюз Съюзът се присъединява към Европейската конвенция
за защита на правата на човека и основните свободи. В същата разпоредба е
посочено, че Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в
Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г.,
адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила
като Договорите. Член 7 от Хартата на основните права на ЕС гласи, че всеки има
право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на негово жилище и тайната
на неговите съобщения, а това правило е идентично с разпоредбата на чл. 8 от
КПЧОС, според която всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен
живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. Намесата на
държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите,
предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите".
При проверка на
заявеното оплакване за нарушаване на основни човешки права в контекста по
спазване принципа на съразмерност съдът съобрази, че процесният
строеж е незаконно строителство още през 1995-1996 г.,към момента на
изграждането му.Това фактическо положение към днешна дата е с 25 годишна
давност.От близо 25 години жалбоподателката заедно с
децата си и техните деца живее в разпоредената за
премахване триетажна къща. Същата следва да се счита за
техен дом. В потвърждение на този извод са решения на Европейския съд по
правата на човека по делата Buckley v. the United Kingdom,
25 септември 1996 г., § 54, Доклади за решения и определения 1996-IV; Prokopovich v. Russia, №
58255/00, §§ 36-39, ЕСПЧ 2004-XI (откъси); McCann v. the United Kingdom,
№ 19009/04, § 46, ECHR 2008; Й. и други срещу България, № 25446/06, §§ 102-03,
24 април 2012 г.; и Winterstein and
Others v. France, №
27013/07, § 141, 17 октомври 2013 г.)
Заповедта за
разрушаването на сградата представлява намеса в правото им на неприкосновеност
на този дом (вж., mutatis mutandis,
Cosic v. Croatia, №
28261/06, § 18, 15 януари 2009 г.; Й. и
други, цитирано по-горе, § 104; и Winterstein and Others, цитирано по-горе, §
143)
В решението от
21.04.2016 г. по делото "И. и Ч.срещу България" се обективира разбиране на Европейския съд по правата на
човека, че правото на неприкосновеност на жилището по чл. 8 от Конвенцията
засяга въпроси от съществено значение за физическия и морален интегритет на
лицето, поддържането на взаимоотношения с другите и постоянното и сигурно място
в общността, осигуряването на баланс по тази разпоредба в случаите, когато
намесата се състои в отнемане на единственото жилище на лицето, е от различен
порядък, като се придава особено значение на степента на навлизане в личната
сфера на засегнатите. Следователно ,ако съответното лице оспори
пропорционалността на намесата въз основа на такива аргументи, съдилищата
трябва да ги разгледат внимателно и да предоставят адекватни мотиви във връзка
с тях (вж. Й. и други, § 118 (iv) в края и Winterstein
and Others, § 148 (?) в
края, и двете цитирани по-горе); намесата обикновено не може да се счита за
обоснована, само защото случаят попада в обхвата на правило, формулирано по общ
и абсолютен начин. Така само възможността за осъществяване на съдебен контрол
върху административното решение, от което произтича отнемане на жилището, не е
достатъчна; засегнатото лице трябва да може да оспори това решение с мотива, че
то е непропорционално с оглед на неговите лични обстоятелства (вж. McCann, §§ 51-55; Cosic, §§
21-23; и Kay and Others, §
69-74, всички цитирани по-горе). Не може балансът между правата на тези, които
рискуват да им бъде отнето жилището им, и обществения интерес да се осигури
ефективното прилагане на строителните регулации може като правило да бъде
постигнат чрез абсолютно правило, което не позволява никакви изключения.
Съдът в същото
решение задава и критерии за оценката на необходимостта от намесата в случаи,
касаещи отнемането на нечие жилище в полза на обществения интерес, включва не
само въпроси по същество, но и процедурен въпрос: дали процесът на вземане на
решения осигурява дължимото зачитане на интересите, защитени по силата на чл. 8
от Конвенцията (вж. Connors, § 83; McCann, § 49; Kay and Others, § 67; Kryvitska and Kryvitskyy, § 44; и Й и
други, § 118 (iii), всички цитирани по-горе). Тъй като отнемането на жилището е
най-крайната форма на намеса в правото на неприкосновеност на жилището, всяко
лице, изправено пред този риск – независимо дали принадлежи към уязвима група
или не – по принцип трябва да има възможност пропорционалността на мярката да
бъде разгледана от независим съд в светлината на приложимите принципи по този
член (вж., наред с други решения, McCann, § 50; Cosic, § 22; Zehentner, § 59; Kay
and Others, § 68; Buckland, § 65; и Rousk, § 137,
всички цитирани по-горе). Факторите, които биха могли да бъдат от значение в
това отношение, когато става въпрос за незаконно строителство, са дали жилището
е изградено незаконно, дали въпросните лица са го направили съзнателно, какво е
естеството и степента на въпросната незаконност, какво е точното естество на
интереса, който трябва да бъде защитен чрез разрушаването, и дали за лицата,
засегнати от разрушаването, е на разположение подходящо алтернативно
настаняване (вж. Chapman, цитирано по-горе, §§
102-04). Друг фактор може да бъде дали има по-леки начини за справяне със
случая; списъкът не е изчерпателен.
В настоящия
казус се установява съзнателно извършено незаконно строителство ,без издадени
строителни книжа, но въпреки това е декларирано пред органите на местна власт
за облагане с местни данъци и такси, които са били заплащани. Ползването на
постройката е за задоволяване на жилищни нужди. Общинската администрация твърде
дълго е бездействала по предприемане мерки за премахване на строежа,
включително и сезиране на ДНСК с оглед правомощията на тази дирекция при
предходни редакции на ЗУТ. Нито в мотивите на заповедта, нито към адм. преписка се представят доказателства за естеството на
интереса, който трябва да бъде защитен чрез разрушаване на процесния
строеж. В заповедта няма информация за какви обществени нужди е отредена
земята, върху която е реализиран строежа, няма твърдение за спешна нужда от
изпълнение на обществени нужди. Жалбоподателката е
адресно регистрирана на адреса на
строежа още от 13.03.1998г./вж. удостоверение за настоящ адрес-л.18/.С.П.,починалия
й съпруг К. П. и децата им са живели в къщата още от построяването й през 1995-96
г.
Общината е позволила продължителното обитаване на незаконния строеж,
създавайки по този начин усещане за дом на живущите. Извършената от общинската
администрация адресна регистрация на административния адрес на строежа е
обусловила създаването на силни връзки с незаконно построеното жилище за
домакинството на П. и изграждане на личен и семеен живот в незаконната
постройка.
Видно е,че се
касае за триетажна къща,като в нея живеят три семейства и общо 8 души. Тя се
състои се от три жилища: на първи етаж. на втори етаж и на грети етаж.
На първия етаж.
живее внукът на жалбоподателя С.М.П. - П.А.Б. ЕГН **********, заедно със
семейството си: съпруга Г.К.Б. ЕГН ********** и двете му малолетни деца: Р. П.
Б. ЕГН ********** и Л. П. Б. ЕГН **********. П.Б. е регистриран на този
адрес още от 25.05.2006 /удостоверение за настоящ адрес представен по делото/,
а съпругата му Г. Б.е регистрирана от 14.12.2016г. - дори преди да сключат брак
през 2017г.
На втория живее
синът на жалбоподателя С.М.П. - Р.К.П. ЕГН **********, заедно със семейството
си: съпруга Н. М. П. ЕГН********** и трите му малолетни депа: С. Р. П. ЕГН **********,
Л. Р. П. ЕГН ********** и К.Р.П. ЕГН **********. Р.П.е с адресна регистрация от
1996г., а съпругата му Н. П. от 2001 г.
На третия етаж,
живее жалбоподателя С.М.П.. Тя е с адресна регистрация от 1998г. на този адрес.
Видно е,че сред
живущите има малолетни и непълнолетни лица.
Безспорен факт е
липса на друг имот за живеене на обитателите на строежа и ако същият се
премахне, те ще останат без дом. Към датата на издаване на разпореждането за
премахване на строежа, както и до приключване на устните състезания по делото
ответникът не ангажира доказателства за включване на П. и на живущите в нея в
незаконния строеж в картотеката на нуждаещи се лица.Дори напротив,установявава се,че на жалбоподателката
не е предлагано под никаква формаалтернативно
настаняване.
Обитателите на
строежа са лица в неравностойно положение с оглед ромския им произход. За
всички тях няма друга алтернатива за настаняване,още повече,че С.П. е инвалид
от 1998г. като през две години се явява на ТЕЛК за преосвидетелстване.
Последното решение е от 03.05.2018г. Здравословното състояние на С.П. е
влошено. За периода 30.09.2019г- 30.10.2019г. същата е била хоспитализирана в
,.Център за психично здраве Пловдив” ЕООД.
При така
изложеното,премахването на единственото жилище за жалбоподателката
и нейното домакинство е непропорционална мярка съобразно изискванията на
принципа на съразмерност /пропорционалност/ по чл. 6 от АПК, а подобно
нарушение означава и неспазване на чл. 8, § 1 от ЕКПЧ. При тези пороци на
заповедта същата подлежи на отмяна .
При този изход
на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1140 лева/340 лева заплатено
възнаграждение за вещо лице и 800 лева адвокатско възнаграждение/ по представен
списък на разноските .
С оглед
горното, Административен съд – Пловдив, І отделение,І състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-17-609/22.06.2017 год. на Кмет на
район “Централен” - Община Пловдив, с която е разпоредено
да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ “Триетажна жилищна сграда с
идентификатор 56784.520.937.2” в поземлен имот с идентификатор 56784.520.937 по
КК и КР на гр. Пловдив, ПИ 1688, УПИ
Х-1688.1691, кв. 496 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив с
административен адрес на ул. “Крумово” № 11, извършен без одобрени проекти и
без разрешение за строеж.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати С.М.
П. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 1140 /хиляда
сто и четиридесет/лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: