Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII-ти въззивен наказателен състав, в публично
заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ
ПАНОВ
с участието на секретаря Гергана Цветкова и в
присъствието на прокурора М. Бешков, като разгледа докладваното от съдия
Захариева ВНОХД № 4489/2019 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда от 16.05.2019г. по НОХД № 17836/2017 г. на
СРС, НО, 12състав, подсъдимият Б.И.Д. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.325,ал.1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1200лв
Със същата присъда е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.325,ал.1 от НК подсъдимият В.М.М.
като на основание чл.78а от НК е освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в
размер на 1200лв.
С присъдата е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.325,ал.1 от НК подсъдимият
Н. Н.Т. като на основание чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“ в размер на 1200лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК всеки от подсъдимите Д.,
М. и Т. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на по 45,82лв
Срещу Присъдата, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е
постъпила жалба от подсъдимия Д. чрез защитника му, с искане за отмяна й като
неправилна и незаконосъобразна, както и несправедлИ.относно
размера на наложеното наказание. След запознаване с мотивите към присъдата е
постъпило допълнение към жалбата, в което са изложени подробни съображения.
Оспорва се извода на съда относно достоверността на показанията на свидетелите П.,
В., В.и П., като се посочва, че същите не се
подкрепят от останалия я доказателствен материал. Твърди
се неправилност на позицията на съда относно представения запис, направен с
мобилен телефона, целта на който е да се установи действително случилото се.
Според изложеното в жалбата липсват и доказателства относно осъществяване на
посочените в диспозитИ.на обвинението действия от
подсъдимия Д..
Срещу присъдата
е подадена жалба и от подсъдимия М., с
искане за отмяната й и постановяване на нова от въззивния
съд , с която същият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение. С жалбата се оспорва доказаността на
обвинението. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение
към жалбата с изложени в него подробни съображения, като се анализират
събраните по делото доказателства и се твърди, че липсват такива, които да
установяват извършване от подсъдимия на посочените в обвинението действия чрез
които е осъществено престъплението.
Срещу присъдата е постъпила и жалба от защитата на
подсъдимия Т., в която се твърди неправилност и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт.
В разпоредително заседание на 15.11.2019 г., въззивният съд по реда
на чл. 327 от НПК, прецени, че обжалваната присъда е от категорията
актове, подлежащи на въззивен контрол
по съответния ред, поради което
подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание, и прие, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване
по делото не се налага
разпит на подсъдимите, свидетели и изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивния
съд защитникът на подсъдимите Д. и М. – адв. А., моли
съда да постанови оправдателна присъда по отношение на двамата подсъдими по
изложените в жалбите и допълненията към тях съображения. Счита, че от
заключението на изготвената СТЕ се установява, че подсъдимият Д. през цялото
време е заснемал с мобилния си телефон случката, с оглед на което намира за
житейски необяснимо как би могъл едновременно да заснема и да блъска
полицейските служители, а от събраните гласни и писмени доказателства не се
установява подсъдимите Д. и М. да са извършили вменените им хулигански
действия, нито да са обиждали полицаите.
Защитникът на подсъдимия Т. – адв.
К., моли съда да уважи жалбата и да признае Н.Т. за невиновен, твърдейки, че
същият не е автор на деянието, за което е обвинен. Поддържа казаното от адв. А., като намира преобладаващата част от констатациите
за валидни и по отношение на подсъдимия Т..
Представителят на СГП моли за потвърждаване на първоинстанционната осъдителна присъда. Намира, че
посочената в обвинителния акт фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин както от показанията на полицейските служители, така и от показанията на
останалите разпитани свидетели, в частност на лицето, подало сигнал за
нарушаване на обществения ред и на служителката в магазина и приложения по
делото запис, обект на изследване от техническата експертиза. Прокурорът намира
за невярно твърдението на защитата, че единият от подсъдимите не могъл да
участва в деянието, доколкото през цялото време на инцидента е заснемал
местопроизшествието, като не намира пречка лицето, заснело кадрите, да се присъедини
към приятелите си във времето, необхванато от 3-минутния запис. Моли съда да
потвърди първоинстанционния съдебен акт като
законосъобразен и правилен, респективно да потвърди наложеното административно
наказание „Глоба“ на тримата подсъдими в размер на по 1200 лв. и за тримата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбите и допълнението към депозираната от защитника на подсъдимия И. жалба,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с правилата на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намери, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение, поради следните съображения:
Присъдата си контролираната съдебна инстанция е
постановила при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява
въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното
следствие. Първоинстанционният съд е анализирал
последователно и задълбочено цялата доказателствена
съвкупност и мотивирано е направил своите фактически изводи. След като прецени
всички доказателства по делото, настоящият съдебен състав не намери основания
за промяна на фактическата обстановка, която е следната:
Подсъдимият Б.И.Д. е роден на ***г***,
живущ ***, българин, български гражданин, средно образование, неженен,
неосъждан, не работи.
Подсъдимият В.М.М. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български
гражданин, средно образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Н.Н.Т.
е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, средно
образование, неженен, неосъждан.
На 24.04.2017г., около 1,45 часа
в оперативно-дежурната част на 02 РУ-СДВР се получил сигнал, че в гр. София,
ж.к. „Надежда“, на ул. „******, пред магазин „S Mart”, група от около десет мъже нарушават нощната тишина. На място бил изпратен автопатрул от 02 РУ - СДВР, в състав свидетелите А.А.П.и В.А.В. - униформени полицейски служители при 02 РУ -
СДВР. Пристигайки около 02,05 часа със служебния си автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, с рег. № ******, полицаите заварили пред магазин ,,S Mart”, група от около десет мъже, които вдигали силен шум /викали силно, крещяли/. Полицаите обяснили на присъстващите, че е
постъпило оплакване, заради силния шум и ги приканили да се прибират по
домовете си, и да не нарушават нощната тишина. Част от лицата се съобразили с
казаното от полицейските служители и си тръгнали.
На мястото останали подсъдимите Б.И.Д.,
В.М.М. и Н.Н.Т., както и
свидетелите Х.Х.и Г.Х., като подсъдимите продължили с
крясъците. Свидетелите П. и В. им поискали за проверка документите за
самоличност. Подсъдимите Б.И.Д., В.М.М. и Н.Н.Т. отказали да представят документите си. Подсъдимият Н.Т.
се изплюл в лицето на П., при което полицейските служители извили ръцете му зад
гърба и му поставили белезници. През това време подс.
Т. изритал с крак свидетеля П. в областта на десния глезен, след което нанесъл
ритници с крак по задната лява врата на патрулния полицейски автомобил, марка
„Опел”, модел „Астра”, с рег. № ******и отправил обиди към А.А.П.и
към В.А.В. с думите: „******, помияри, педерасти”.
Подсъдимите Д. и М. се опитвали да осуетят задържането на Т., като първият
дърпал и бутал с двете си ръце за горната част на телата и за горнищата на
униформите А.А.П.и В.А.В., отправял обиди към А.А.П.и В.А.В. с думите: „******, помияри,
педерасти”, и закани към тях: - „Сега ще ви се ебе майката, като ви снимам и
утре сте уволнени, вие не знаете кой е баща ми”. В същото време подсъдимият М.
дърпал и бутал с двете си ръце за горната част на телата и за горнищата на
униформите П. и В., нанасял ритници с крак по предната броня на патрулен
полицейски автомобил, марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № ******, отправял обиди към П. и В. с думите: „******,
помияри, педерасти”. Свидетелите П. и В. потърсили
съдействие по радиостанцията от 02 РУ- СДВР. На място пристигнали служителите
на 02 РУ-СДВР Р.И.В. и С.И. П.. Полицейските служители поставили белезници и на
подсъдимите Б.Д. и В.М., и ги транспортирали до сградата на 02 РУ-СДВР, където
установили самоличността им, както и същите били задържани за срок от 24 часа.
Видно от заключението на
техническата експертиза, обективирана в Протокол №
294- Ф/2017 г., представеният за изследване носител на данни флаш- памет с надпис „SANDVIK“ съдържа видеофайл. Записът е със звук, с времетраене 00:03:40 ч.,
изображенията са цветни, заснети през тъмната част на денонощието от 1 подвижно
устройство /вероятно камера на мобилен апарат/, с различен ракурс. Информация
за дата и начало на заснемане се съдържа в наименованието на файла, както и в
свойства „24 Април 2017 г., 02:23708 ч“. В същия протокол са описани
изображенията, както и пресъздадено дословно казаното от участниците в записа.
Приложени са и част от кадрите онагледени в хронологична последователност, като
са посочени лицата под номера, така както са отразени репликите им.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният
съд е приел за безспорно установена въз основа на доказателствата, събрани и
проверени по време на съдебното следствие и преценени на
основание чл. 378, ал. 2 от НПК, както следва: показанията на
свидетелите А.А.П., В.А.В., Р.И.В., С.И. П., Б.Л.Т., И.Р.Л.,
частично от показанията на свидетелите Г.Х., Х.Х.,
протокол за доброволно предаване от 26.04.2017 г. /л. 20 ДП/, справки за
съдимост, заповеди за задържане, протокол за предупреждение, протоколи за обиск
на лице, декларации, както и от Протокол №294-0/2017 г. за извършена техническа
експертиза и др.
Спазвайки принципа за преценка достоверността на доказателствата,
съставът на Софийски районен съд, постановил атакувания съдебен акт, е
коментирал достатъчно задълбочено и прецизно целия доказателствен
материал по делото, съпоставяйки го. В съответствие с разпоредбата на чл. 305,
ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са
обосновани съображения защо едни от доказателствените
материали се приемат, а други се отхвърлят. Събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна, като от нея с
пълна категоричност се установяват времето, мястото и авторството на
извършеното деяние. Настоящият съдебен състав споделя доказателствения
анализ, даден в мотивите към първоинстанционната
присъда, поради което намира за безпредметно цялостното му обсъждане,
преповтаряне и допълване в настоящото решение.
Правилно първоинстанционният
съд се е доверил на показанията от досъдебното производство на свидетелите П., В.,
В.и П., от които се установяват обстоятелствата,
свързани с подадения сигнал за нарушаване на обществения ред, поведението на
подсъдимите след пристигането им на мястото и предприетите действия по
установяване на самоличността на лицата и ареста им. Заявеното от полицейските
служители е логично, непротиворечиво и взаимно допълващо се, като намира
подкрепа в други доказателствени материали –
показанията на свидетелите Л., Т., приложения по делото видеозапис и
заключението на изготвената техническа експертиза. Доколкото свидетелите дават
показания за едни и същи обстоятелства, възприети от тях при идентична
обстановка по време на изпълнение на служебните им задължения, въззивният съд намира за нормално да има пълно съвпадение между
твърденията на членовете на първия отзовал се екип относно вида и характера на
отправените обидни изрази. Независимо от по-късния момент на пристигане на
втория екип, свидетелите от него добросъвестно излагат преките си впечатления,
свързани със задържането на подсъдимите М. и Д., а косвените им показания
изцяло кореспондират с преките доказателствени
източници, съдържащи се в изложеното от свидетелите очевидци. Същевременно с
оглед естеството на изпълняваните от полицейските служители задължения и
изминалия период от време между събитията и разпитите им, е житейски обосновано
да са имали по-ясно съхранен спомен в момент, по-близък до деянието, за което
резонно първата инстанция се е позовала на тях. Поради това настоящият състав
намира за обективно и непредубедено заявеното от тази група свидетели и подобно
на първоинстанционния, го кредитира изцяло, като не
споделя възраженията на защитата в обратна насока.
Втората инстанция, подобно на първата, се довери на
показанията на свидетелите И.Л. и Б.Т., преценявайки същите за незаинтересовани
от изхода на делото и вярно отразяващи непосредствените възприятия на
депозиралите ги лица. Макар свидетелите да не са възприели непосредствено извършените
от подсъдимите действия, тъй като Л. се е прибрала навътре в магазина след
пристигането на първия патрул, а Т. не е имал пряка видимост заради наличието
на козирка, и двамата са категорични, че тримата подсъдими са продължили да
нарушават обществения ред. Свидетелите потвърждават, че е имало повишаване на
тон и викове от младежите, като Л. е възприела подсъдимите Д. и М. „да се
правят на интересни на полицаите“ след ареста на Т., а Т. ясно е чул
съдържанието на отправените обиди и частично е възприел ритането на автомобила.
Неоснователни са възраженията на защитата за липса на
доказателства относно изричането на инкриминираните изрази и извършване на
описаните в обвинителния акт действия. Освен от показанията на посочените
по-горе свидетели, непристойните действия на подсъдимите се установяват от
приложения видеозапис и заключението на изготвената техническа експертиза. Както
правилно е посочил районният съд, заснетото поведение на полицейските служители
В. и П. сочи на стриктно упражняване на служебните им задължения, а поведението
на подсъдимите и репликите им разкриват абсолютно незачитане на полицейските
разпореждания, вербална агресия, като се установява и съдържанието на конкретни
изречени реплики, част от които кореспондират с дочутите от свидетеля Т.. Действително
се установява, че подсъдимият Д. е заснел с телефона си изследвания видеозапис,
но не би могло да бъде споделено становището на защитата, че това се явява пречка да извърши вменените му с
обвинителния акт действия. Първо, записът обхваща много малка част от случилото
се процесната вечер (3 мин. и 40 сек.), като, видно
от разменените в началото му реплики, още преди да започне заснемането е имало
нанесени ритници по патрулния автомобил. Въпреки краткия времеви обхват, са уловени
удар и посягане на някое от лицата към единия полицейски служител или към
вратата на служебния автомобил, както и предупреждения от страна на полицаите
да не ритат вратата и да изпълняват разпорежданията им. Доколкото записът е
изготвен от единия от подсъдимите и е предаден от баща му, независимо от целта
на създаването му, липсват съмнения за извършени манипулации, целящи прикриване
на действия, провокирали поведението на тримата приятели. Същевременно
участието на всеки един от подсъдимите се потвърждава от заповедите за
задържане, показанията на полицейските служители и свидетелката Л., която ги е
познавала, поради което въззивният съд намира за
категорично установено извършването на вменените им непристойни действия от тях.
Показанията на свидетелите Г.Х.и Х.Х.относно
съставомерните факти правилно са оценени от първоинстанционния съд като недостоверни, като са съобразени
отношенията им с подсъдимите и несъответствието им с останалите доказателствени източници. Въпреки, че може да се направи
извод за присъствието им пред денонощния магазин, въззивният
съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния,
че показанията им за поведението на подсъдимите се опровергават от заключението
на техническата експертиза и показанията на другите свидетели. За да не
кредитира заявеното от тях настоящият състав взе предвид възможната им
заинтересованост от изхода на делото, признанието на свидетеля Г.Х., че не е
бил на мястото през цялото време, липсата на опора в други доказателства, както
и оценъчния характер на субективната им преценка за „добро държание“ от
подсъдимите.
Правилно първоинстанционният
съд се е доверил изцяло на заключението на техническата експертиза, която въззивният съд също намира за обективно изготвена, даваща
компетентен и обоснован отговор на поставените задачи.
Настоящият състав кредитира и
представените по делото писмени доказателства, които допринасят за изясняването
на обективната истина.
Въз основа на така установената и приета фактическа
обстановка, правилно първоинстанционният съд е
обосновал своите правни изводи за осъществен от обективна страна състав на
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК и от тримата подсъдими, които въззивният съд споделя изцяло.
От обективна страна всеки от тях на 24.04.2017 г.
около 02:05 ч. в гр. София, ж.к. „Надежда”, на ул. *********,
пред магазин ,,S Mart”, е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, както следва:
Б.И.Д. дърпал и бутал с двете си
ръце за горната част на телата и за горнищата на униформите А.А.П.и В.А.В. - униформени полицейски служители от 02 РУ-
СДВР, отправял обиди към А.А.П.и В.А.В. с думите: „******,
помияри, педерасти”, и закани към тях: - „Сега ще ви
се ебе майката, като ви снимам и утре сте уволнени, вие не знаете кой е баща
ми”;
В.М.М.
дърпал и бутал с двете си ръце за горната част на телата и за горнищата на
униформите А.А.П.и В.А.В. - униформени полицейски
служители от 02 РУ - СДВР, нанасял ритници с крак по предната броня на патрулен
полицейски автомобил, марка „Опел”, модел „Астра”, с per. № ******, отправял обиди към А.А.П.и към В.А.В. с
думите: „******, помияри, педерасти“.
Н.Н.Т.
се изплюл в лицето на А.А.П.- униформен полицейски
служител от 02 РУ - СДВР, ритал с крак в областта на глезена на десния крак А.А.П., нанасял ритници с крак по задна лява врата на
патрулен полицейски автомобил, марка „Опел”, модел „Астра”,
с per. № ******, отправял обиди към А.А.П.и
към В.А.В. - униформен полицейски служител от 02 РУ - СДВР с думите: „******, помияри, педерасти”.
Тези действия на подсъдимите представляват грубо
нарушаване на обществения ред. Същите безспорно са непристойни, доколкото по
своя характер са неприлични, вулгарни и обидни, извършени са на обществено
място, в ранните часове на денонощието и по съществото си смущават общественото
спокойствие. Извършеното от подсъдимите по никакъв начин не съответства на
установения в страната правов ред, а освен това изразява и явно незачитане на
установените в Република България морални норми за добро поведение в
обществото. С действията си Д., М. и Т. са изразили пренебрежително отношение
към важни държавни, обществени и лични интереси спрямо личността на свидетелите
В. и П., която е била обект на неуважителното и агресивно поведение на
подсъдимите. Същевременно са показали явно незачитане на неприкосновеността на
чуждата собственост с нанасянето на ритници по патрулния автомобил.
Безспорно доказан по делото е и фактът, че
хулиганските действия са станали достояние и на други лица лицата, които освен,
че са разполагали с възможността да възприемат същите, искрено са се възмутили
от поведението им и са го възприели именно като явно неуважение към обществения
ред и утвърдените социални норми.
От субективна страна, всеки подсъдимите е осъществил
деянието си при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимите ясно са съзнавали, че
действията, които извършват, са непристойни и по съществото си изразяват явно
неуважение към обществото. В същото време и тримата са разбирали и задължението
си да спазват установените правила за поведение и да изпълняват полицейските
разпореждания, но въпреки това са допуснали нарушаването им, като са извършили
действия, демонстриращи, че не считат себе си за обвързани от установения в
страната правов ред.
При индивидуализацията на наказанието на всеки от
тримата подсъдими първоинстанционният съд законосъобразно
е приел, че са налице кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 78а от НК
за освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“.
Основателно размерът на определеното на подсъдимия Д.
административно наказание „глоба“ е индивидуализиран към минимума - 1200 лв. В
случая не са налице отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, а като
смекчаващо такова настоящият състав прецени оказаното съдействие за разкриване
на обективната истина чрез предаване на изготвения от него видеозапис от баща
му. Чистото съдебно минало на подсъдимия законосъобразно не е ценено като
самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същото е една от
материалноправните предпоставки за приложение на
разпоредбата на чл. 78а от НК. В същото време деянието не се характеризира с
обществена опасност по-ниска от обичайната, поради което настоящият състав не
споделя твърденията на защитата за явна несправедливост на наложеното му
наказание и намира, че така определеният размер на глобата е подходящ за
оказване на необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху Д..
При определяне размера на наказанието „глоба“ на
подсъдимия М. резонно са отчетени степента на обществена опасност на деянието и
дееца. Законосъобразно чистото съдебно минало не е ценено като самостоятелно
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото е една от материалноправните
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК. Поради това
правилно е наложено административно наказание „глоба“ в размер близък до
минималния - 1200 лв., като настоящият
състав намира, че същото би постигнало целите, заложени в чл. 36 от НК в
най-пълна степен и счита възраженията на защитника му за явна несправедливост
на наложеното наказание за неоснователни.
Въззивният състав не
намира основания за изменение и на наложеното на подсъдимия Т. наказание
„глоба“ от 1200 лв. Същото е съобразено с ниската степен на обществена опасност
на дееца и обичайната такава на деянието и се явява необходимо, за да бъде
постигнато поправително и превъзпитателно въздействие насочено към спазване на
законите и добрите нрави в обществото, по отношение на подсъдимия Т..
С оглед признаването на подсъдимите Б.Д., В. М. и Н.Т.
за виновни, съдът законосъобразно е възложил в тежест на всеки от тях
съответната част от направените по делото разноски.
Въз основа
на извършената цялостна проверка на атакувания първоинстанционен
акт, въззивният съд не намери допуснати съществени
процесуални нарушения, които да налагат изменение или отмяна на присъдата, с оглед на което, и
на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Р Е
Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА
Присъда от 16.05.2019 г. по НОХД № 17836/2017 г. на СРС, НО, 12състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.