№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна,
Трети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря К-ка Ковачева и с участието на прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 2885 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е
по жалба от А.И. ***, ЕГН **********, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община
Варна по молба рег. № ОСИСД 18005900ВН_019ВН/30.08.2019 г.
В жалбата се
твърди, че жалбоподателят е подал посочената молба, с която е поискал
издаването в съответствие с чл. 25, ал. 2 от Закона за общинската собственост
на заповед за отчуждаване на кухненски бокс – 5 кв.м, тоалет с баня – 3 кв.м и
входно антре – 5.75 кв.м в имот с идентификатор ПИ 10135.2553.705 в гр. Варна,
ул. „****“ № 1 с оглед изпълнение на Решение № 1295/26.06.2019 г. по адм.д. №
130/2019 г. на Административен съд – Варна. В законоустановения срок не е
издаден изричен акт, поради което счита, че е формиран мълчалив отказ. Посочва,
че му се дължи обезщетение за всички постройки, намиращи се в отчужден поземлен
имот, узаконени през 1993 г., тъй като в предходни производства са отчуждени и
заплатени само част от тях. Моли за отмяна на мълчаливия отказ и връщане на
преписката на кмета на общината с указания за произнасяне в определен срок.
Ответникът в
производството, Кметът на Община Варна, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Посочва, че сградите в имота вече са били отчуждени с влезли в сила
Заповеди № 288/22.01.2018 г. и № 2741/27.07.2018 г., които не са били обжалвани
и са влезли в сила, а определеното обезщетение е изплатено. Твърди, че
постройките, за които се иска обезщетение, не са отразени в КККР, а приложените
документи за узаконяване не са били представени на административния орган преди
влизане в сила на заповедите. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на
общината да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
адресирана срещу мълчалив отказ за произнасяне по молба рег. № ОСИСД
18005900ВН_019ВН/30.08.2019 г. да бъдат отчуждени и да бъде определено
равностойно парично обезщетение за обекти на собственост, описани по-долу.
Срокът за произнасяне на административния орган съгласно чл. 57 от АПК е
четиринадесетдневен и е изтекъл на 13.09.2019 г. От 14.09.2019 г. тече срокът
за обжалване по чл. 149, ал. 2 от АПК, който е едномесечен. Жалбата е постъпила
в деловодството на общината на 14.10.2019 г., следователно е подадена в срок от
лицето, по чиято инициатива е образувано административното производство, и е
допустима.
С писмо рег.
№ ОСИСД 18005900ВН_022ВН/10.12.2019 г. кметът на общината е оставил без
уважение молбата, като е изложил мотиви, че помещенията, за които се иска
отчуждаване и определяне на обезщетение не са индивидуализирани до степен,
позволяваща да се установи към коя сграда от вече отчуждените принадлежат; че
не са отразени в КККР, че за сградите по КККР вече е определено и изплатено
равностойно парично обезщетение със заповеди, които не са били обжалвани. Това
писмо има характер на изричен отказ, предвид което и на основание чл. 172, ал.
3 от АПК предмет на съдебния контрол е мълчаливият отказ и последвалият го до
приключване на устните състезания изричен отказ на Кмета на община Варна да
издаде исканата заповед за отчуждаване и за определяне на равностойно парично
обезщетение.
Жалбоподателят
А.И.А. се легитимира като собственик по наследство от И. А. Й. на:
1) една трета ид.ч. от жилищна сграда в
гр. Варна, ул. „****“ № 1, състояща се от две стаи и кухня с обща площ 55 кв.м
в имот пл. № 335, кв. 26 в 26-ти м.р. на гр. Варна, съгласно н.а. за продажба
на недвижим имот № ******
2) жилище, построено върху държавна
земя с отстъпено право на строеж, състоящо се от антре, стая, кухненски бокс,
сервизни помещения, складово помещение, цялото с площ от 35 кв.м, построено в
имот пл. № 335, кв. 26 по плана на 26-ти подрайон по плана на гр. Варна,
съгласно н.а. за собственост върху постройка върху държавна земя № ****
3) гараж с площ от 21 кв.м в същото
дворно място съгласно н.а. за собственост върху постройка върху държавна земя №
****
С Акт за узаконяване № 8/26.11.1993
г., издаден на наследодателя на А., са узаконени построени през 1964 г. антре,
стая, кухненски бокс, сервизни помещения и складово помещение. Към акта са
приложени проект за узаконяване и обяснителна записка. Според обяснителната
записка, към съществуваща жилищна сграда е изградена пристройка от етернитови
плоскости на бетонова основа, състояща се от дневна 13,55 кв.м, кухненски бокс
– 5 кв.м, тоалет-баня – 3 кв.м и входно антре – 5,75 кв.м, общо 27,30 кв.м,
както и складово помещение от стоманена конструкция и желязна ламарина по стени
и покрив. Разположението на пристройката и на складовото помещение е отразена в
скица за узаконяване № 334/30.04.1993 г. на Кметство „Победа“.
Събрани са и
доказателства от преписките за отчуждаване, по които са издадени предходните
заповеди, както и относно завземането на сградите в ПИ.
Съгласно
доказателствата, изискани от ответника, сгради, намиращи се в ПИ с
идентификатор 10135.2553.705, са били обект на отчуждаване със Заповед №
288/22.01.2018 г. за едноетажна сграда със сутерен с идентификатор 10135.2553.705.1 със застроена площ 40
кв.м, едноетажна сграда с идентификатор 10135.2553.705.2
със застроена площ 8 кв.м, и едноетажна сграда с идентификатор 10135.2553.705.3 със застроена площ 14
кв.м и със Заповед №
2741/27.07.2018 г. – едноетажна сграда (гараж) с площ 21 кв.м и идентификатор 10135.2553.705.4, съгласно н.а. за
собственост № **** и разрешение за строеж № 22/20.07.1995 г. на Главния
архитект на кметство „Победа“. Според твърденията на ответника, които не се
оспорват от жалбоподателя, тези заповеди не са обжалвани и са влезли в сила, а
определеното обезщетение е изплатено. Имотите са завзети съответно на
05.06.2018 г., 29.06.2018 г. и на 21.09.2018 г. Ноторно е обстоятелството, че
към датата на образуване на делото проектът, за който е извършено отчуждаването
– изграждане на бул. „В. Л.“ – е реализиран, а сградите не съществуват на
място.
Производството,
в което е постановен обжалваният отказ, е било образувано по молба рег. № ОСИСД
18005900ВН_019ВН/30.08.2019 г., с която от кмета е поискано да издаде заповед
за отчуждаване и определяне на равностойно парично обезщетение на обект,
състоящ се от кухненски бокс – 5 кв.м, тоалет с баня – 3 кв.м и входно антре –
5,75 кв.м в имот с идентификатор ПИ 10135.2553.705 в гр. Варна, ул. „****“ № 1.
Към молбата
е представено Решение № 1295/26.06.2019 г. по адм.д. № 130/2019 г. на
Административен съд – Варна. С това решение съдът е обявил за нищожен поради
некомпетентност на издалия го административен орган отказ, обективиран в писмо
рег. № ОСИСД 18005900ВН_003ВН/21.12.2018 г. на Директора на Дирекция ОСИСД по
заявление от 19.10.2018 г., с което А. е поискал да бъдат отчуждени и да бъде
заплатено парично обезщетение за обект, състоящ се от кухненски бокс – 5 кв.м,
тоалет с баня – 3 кв.м и входно антре – 5,75 кв.м в имот с идентификатор ПИ
10135.2553.705 в гр. Варна, ул. „****“ № 1. С обявеното за нищожно писмо,
Директорът на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ е
уведомил подалия молбата пълномощник, че се касае за незаконно построени
помещения през 1964 г., които не са индивидуализирани до степен, позволяваща да
се установи от коя сграда са част, не са нанесени в КККР, а всички сгради,
отразени в КККР в имота на заявителя, вече за отчуждени и дължимото за тях обезщетение
е изплатено, тоест административното производство по отчуждаване на имотите на А.
е приключило. Писмото е с текст, идентичен с текста на изричния отказ, предмет
на проверка по настоящото дело.
За проверка на твърденията на жалбоподателя, че посочените в
молбата помещения подлежат на отчуждаване и обезщетяване, в съдебното
производство е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която,
след запознаване с материалите по делото и след необходимите справки в Община
Варна, да отговори на следните въпроси:
1. Какви
планове, съответно кадастрални, регулационни и кадастрална карта има действащи
за процесната територия?
2. Отразени ли са в тези планове процесните
сгради, които са били посочени в заявлението от страна на жалбоподателя, като
посочи с каква квадратура са отразени същите и с каква сигнатура са обозначени
те по тези планове?
Според
заключението на вещото лице, първият кадастрален план за ПИ 10135.2553.705 е от 1956 г., впоследствие има
план от 1988 г., на който имотът се идентифицира с ПИ 335. Към момента действа
кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със заповед на изпълнителния директор
на АГКК от 2008 г. На комбинирана скица вещото лице е отразило схематично процесните
помещения съгласно архитектурен чертеж от проекта за узаконяване, като е уточнило,
че същите са съставни части на сградата съгласно архитектурния чертеж на л. 26
от делото, и не са отразени в нито един от действалите до момента кадастрални
планове и карти.
За
доказване на твърденията на жалбоподателя относно периода на построяване на
сградите са разпитани свидетели.
К- С. П.,
съсед от ПИ 711, живял там до 2018 г., посочва, че от ляво на входа в имота на А.
е имало гараж, от дясната страна на входа вътре е старата къща и допълнително
изградената спалня, а в средата е имало малко коридорче за минаване към старата
къща, антре, от което се влиза в банята и тоалетната и кухненски бокс, от който
се е влизало в спалнята. Тези помещения са съществували до 2018 г., строени са
били около 1990 г., но не след 1996 г.
Д- Н. Н.,
съсед, посочва на скицата на л. 59 от делото, че липсва част от сградата с
входно антре, баня и тоалетна и кухненски бокс, за които се е влизало от входа
на имота в коридор, а през тях – в спалнята. Твърди, че помещенията са
изградени през 1993 г. и са съществували до завземането през септември 2018 г.
Въз основа на гореизложените фактически
констатации, съдът достигна до следните правни изводи:
Отказът е издаден от компетентен орган – кметът на
общината, на когото ЗОС възлага провеждането на процедурите за принудително
отчуждаване на частни имоти за общински нужди. Не се твърди и не се установява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Макар и под
формата на писмо, отказът съдържа мотиви в достатъчен обем, за да бъде
проведена съдебна проверка. Разгледан по същество, отказът е законосъобразен.
Редът и условията за принудително отчуждаване на
частни имоти за общински нужди са предвидени в чл. 21 и следващите от Закона за
общинската собственост. На
съда е служебно известно обстоятелството, че имотът, в който са били
разположени собствените на А. постройки, попада в обхвата на влязло в сила
одобрено със заповед № Г-39/01.04.1999 г. на Кмета на община Варна изменение на
застроителния и регулационен план на част от 26-ти микрорайон на гр. Варна, а отчуждаването
в района е извършено за задоволяване на неотложна общинска нужда, която не може
да бъде задоволена по друг начин, с цел изграждане на пътна инфраструктура с
възложител Община Варна. На това основание са били издадени влезлите в сила като
необжалвани Заповед №
2741/27.07.2018 г. и Заповед № 288/22.01.2018 г., чийто адресат е бил А..
Видно от представените в преписката скици от СГКК, в
имот с идентификатор 10135.2553.705 са били разположени четири сгради,
съответно с идентификатори 1—4. Всички те са били предмет на отчуждаване с
посочените две заповеди – със Заповед № 288/22.01.2018 г. за едноетажна сграда
със сутерен с идентификатор 10135.2553.705.1
със застроена площ 40 кв.м, едноетажна сграда с идентификатор 10135.2553.705.2 със застроена площ 8
кв.м, и едноетажна сграда с идентификатор 10135.2553.705.3
със застроена площ 14 кв.м. Със Заповед № 2741/27.07.2018 г. е отчуждена
едноетажна сграда (гараж) с площ 21 кв.м и идентификатор 10135.2553.705.4.
От обяснителната записка и проектите към преписката за
узаконяване се установява, че посочените в молба рег. № ОСИСД
18005900ВН_019ВН/30.08.2019 г. кухненски бокс – 5 кв.м, тоалет с баня – 3 кв.м
и входно антре – 5,75 кв.м в имот с идентификатор ПИ 10135.2553.705 в гр.
Варна, ул. „****“ № 1 нямат статут на самостоятелна постройка, а са част от
узаконената пристройка, която е нанесена в КК с идентификатор 10135.2553.705.3,
тоест, както потвърждава в СТЕ вещото лице, те представляват съставни части на
сградата. Безспорно е установено, че пристройката с действителните й размери и
очертания според проектите не е била нанесена в кадастъра нито към момента на
узаконяването й, нито по-късно. Към момента на подаване на молбата, по която е
издаден обжалваният отказ, това вече не е било възможно, тъй като пристройката
вече не е съществувала. Безспорно е също така, че предвид извършеното узаконяване,
без да има значение моментът на извършването й, при отчуждаване тази пристройка
е подлежала на обезщетяване, тъй като не е имала вече характер на незаконен
строеж, за какъвто не се дължи обезщетение съгласно чл. 22, ал. 14 от ЗОС.
Тази пристройка обаче е била отчуждена и за нея е било
определено парично обезщетение. Заповедта, в която пристройката е
индивидуализирана със своя идентификатор 10135.2553.705.3 и застроена площ от 14 кв.м, не е била оспорена по отношение на описаната
площ, не е била оспорена и дадената й оценка за целите на равностойното парично
обезщетение, поради което е станала стабилен административен акт, породил
изцяло целените правни последици.
Жалбоподателят е следвало да защити правата си в
производството по обжалване на Заповед № 288/22.01.2018 г. по отношение на тази
постройка и дадената й оценка. Оценката на имотите, предмет на
отчуждаването, е елемент от материалната законосъобразност на административния
акт и несъответствието на между оценения имот и действителното положение,
отразено в акта за узаконяване, е основание за отмяна на заповедта. Целта на
закона при принудително отчуждаване на недвижими имоти за общински нужди е
собствениците да бъдат компенсирани с „равностойно парично обезщетение“,
определено по реда в ЗОбС, тоест такова, което съответства не само на
качествата и характеристиките, но и на параметрите на подлежащите на отчуждаване обекти.
Преразглеждане на този стабилен акт е можело да се
постигне евентуално и чрез възобновяване на административното производство, в
което да бъде преценено наличието на предпоставките за възобновяване, които са
различни от предпоставките за издаване на заповед от вида на поисканата с
молбата от 30.08.2019 г., и административният орган да се произнесе отново
съобразно резултата от тази проверка. Няма обаче данни за инициирано такова
производство.
Жалбоподателят не е упражнил
правото си на обжалване на Заповед № 288/22.01.2018 г., нито е правил искане за образуване на
производство за възобновяване. Вместо това, след срока за обжалване на
заповедта е направено искане за самостоятелното отчуждаване на посочените три
помещения – първоначално със заявление от 19.10.2018 г., а впоследствие с
молбата, по която е издаден обжалваният в настоящото производство отказ. Подадената
молба за самостоятелно отчуждаване и определяне на обезщетение за части от вече
отчуждена постройка по същество се явява искане за пререшаване на въпрос, който
е решен със стабилен административен акт. Освен това посочените в молбата
помещения нямат статут на самостоятелна сграда и съответно липсва обект, който
да подлежи на отделно отчуждаване и оценяване за целите на обезщетяването,
независимо че тези части не са били включени в площта на пристройката. Актът за
отчуждаване на сградата, от която те са част, е влязъл в сила както по
отношение на отчуждаването, така и на определеното парично обезщетение. Поради
това, отказът е основателен и законосъобразен, макар и по част от изложените в
него мотиви, а именно, че заповедите за отчуждаване са влезли в законна сила и
административното производство по отчуждаване на имота е приключило.
При
този изход на производството и предвид направеното искане в полза на общината
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100
лева.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И. ***, ЕГН **********,***
по молба рег. № ОСИСД 18005900ВН_019ВН/30.08.2019 г. да бъдат отчуждени и да
бъде заплатено парично обезщетение за обект, състоящ се от кухненски бокс – 5
кв.м, тоалет с баня – 3 кв.м и входно антре – 5,75 кв.м в имот с идентификатор
ПИ 10135.2553.705 в гр. Варна, ул. „****“ № 1.
ОСЪЖДА А.И. ***, ЕГН ********** *** сумата 100 (Сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: