Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 165
гр. Габрово, 19.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Ваня Григорова като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в. гр.
д. № 202 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 101 от 23.04.2018 г.,
постановено по гр. д. № 397/2017 г., Габровският районен съд е осъдил И.М.С., да заплати на П.Р.Р., сумата 3
446, 62 лв., представляваща
обезщетение за 29,44 пл. куб. м. изсечена и отчуждена от И. М. С. дървесина
през 2012 г. и 2013 г. от поземлен имот с идентификатор
№ 14218.243.91 по КК и КР на гр. Габрово, съответстващо на 1/9
ид. части в съсобствеността, ведно със
законната лихва, считано от 20.02.2017 г.
-датата на предявяване на настоящия иск до окончателно изплащане на
сумата, на основание чл. 57, ал.2,
изр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 92, 93 и чл. 30, ал. 3 от ЗС, като е отхвърлен
искът за сумата над 3 446,62 лв. до претендирания размер от 7 754,90
лв., представляваща стойността на 105,675 куб.м
дървен материал, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъден И.
М. С. да заплати на Н. Х. Х.,
сумата 3 446,62 лв. представляваща обезщетение за 29,44 пл. куб. м. изсечена и
отчуждена от И. М. С. дървесина през 2012 г. и 2013 г. от поземлен
имот с идентификатор № 14218.243.91 по КК и КР на гр. Габрово, съответстващо
на 1/9 ид. части в съсобствеността,
ведно със законната лихва, считано от 20.02.2017 г. - датата на
предявяване на настоящия иск до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 57, ал.2, изр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 92, 93 и чл. 30, ал. 3 от ЗС и е отхвърлил предявения иск за сумата над 3 446,62 лв. до претендирания размер от сумата 3
877,45 лв., представляваща стойността на 52,84 куб. м.
дървен материал, като неоснователен и недоказан. Осъден е И. М. С. да
заплати на П.К.Х., сумата 3 446,62
лв. представляваща
обезщетение за 29,44 пл. куб. м. изсечена и отчуждена от И. М. С. дървесина през
2012 г. и 2013 г. от поземлен имот с идентификатор
№ 14218.243.91 по КК и КР на гр. Габрово, съответстваща на 1/9
ид. части в съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от 20.02.2017
г. до окончателно изплащане на сумата, на основание на основание чл. 57, ал.2,
изр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 92, 93 и чл. 30, ал. 3 от ЗС и е отхвърлил предявения иск за сумата над 3 446,62 лв. до претендирания размер от сумата 3
877,45 лв., представляваща стойността на 52,84 куб.м дървен
материал, като
неоснователен и недоказан. С решението е осъден И. М. С. да заплати на ищците разноските по делото,
съразмерно на уважената част от исковете им. Решението е постановено при,
участието на третите лица помагачи Я. П. Р. и Й. Р. П..
Срещу така постановеното решение, в
частта в която е отхвърлен искът на П. Р. Р. за сумата над 3 446,62 лв. до
претендирания размер от 7 754,90 лв., представляваща
стойността на 105,675 куб. м дървен материал, е постъпила въззивна жалба
от същата, чрез адв. С. А.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като
неправилно съдът е приел, че в процесния случай по отношение на дяловете на
ищците следва да се приложи Законъ за наследството от 1890 г. (отм.), тъй като
този закон е бил приложим по време на откриване на наследството на общия
наследодател на страните Х.М., починал на 30.03.1929 г. Следвало да се вземе
предвид, че решението, с което се възстановяват процесните гори е от 2000 г., като
по време на възстановяването действащ е настоящия Закон за наследството, който
следвало да бъде приложен. Такава била и уредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, а
именно, че собствеността върху горите и земите от горския фонд се възстановяват
на ФЛ и ЮЛ, от които са били отнети или на техните наследници и правоприемници,
а в чл. 13а, ал. 3 от същия е уредено, че когато се възстановяват на починал
собственик, решението се издава общо за неговите наследници, като дяловете им
се определя съгласно Закона за наследството. Ако съдът приеме, че правилно е
прието, че за определяне на дяловете в съсобствеността е приложим Законъ за
наследството от 1890 г. (отм.), то делът
на доверителката й не е определен правилно от първоинстанционния съд, за което
излага подробни аргументи. Моли да се отмени решението в обжалваната част, с
която е отхвърлен предявения от нея иск за сумата над 3 446, 62 лв. до 7 754,
90 лв. и да се постанови ново, с което да се уважи претенцията на
жалбоподателката за сумата от 4 308, 28 лв. представляваща обезщетение за
105,675 куб. метра изсечена и отчуждена дървесина през 2012 г. и 2013 г. от
поземлен имот с идентификатор № 14218.243.91 по КК та КР на гр. Габрово, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор от
ответника И. М. С., чрез адв. Н. С., в който се оспорва въззивната жалба, по
подробно изложени аргументи и моли същата да се остави без уважение. Претендира
разноските по делото.
Постъпила е насрещна въззивна жалба
от И. М. С., чрез адв. Н. Стойност в частта, в която е уважен искът на П. Р. Р.
и същият е осъден да й заплати сумата от 3 446,62 лв. и разноски по делото 251,
58 лв., като неправилно. Излага, че тъй като заплатил на ищцата присъдената
сума, за него оставало единствено средства за защита насрещната жалба, в
противен случай не би могъл да възрази срещу издаването на изпълнителен лист,
досежно вече присъдените суми. Тъй като платил присъдените суми, решението в
тази част следвало да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се
отхвърли предявения иск. Излага, че неправилно първоинстанционният съд не бил взел
предвид направеното възражение за прихващане на дължимата сума с направените
разноски за добиването на дървесината. Следвало от средната пазарна цена на
добитата дървесина да се приспаднат разходите за нейното добиване. Действително
експертизата не била открила документи за извършването на такива разходи, но
също така не е открит и документ за цената, на която е продадена същата и заключението
на вещото лице е само на средни пазарни цени. Моли да се уважи възражението му
и да се прихване от дължимата сумата на ищцата, сумата от 1 084, 95 лв.,
съответстваща на притежаваната 1/9 ид. части. Относно възраженията на ищцата
във въззивната й жалба, досежно увеличаване на дяловете на починалите С.Л. и М.Л.,
намира, че същите са преклудирани и не следва да се разглеждат от съда, но и
дори да се разгледат, ищцата не може да докаже правото на собственост върху 1/4
от гората. Моли да се отмени решението на районния съд, в обжалваната му част,
като се отхвърли иска на ищцата поради извършено плащане и да се уважи
направеното от него възражение за прихващане. Претендира разноските по делото.
В срок е постъпил отговор от
ответника П. Р. Р., чрез адв. С. А., в който се оспорва насрещната въззивна
жалба, по подробно изложени аргументи и моли същата да се остави без уважение.
Претендира разноските по делото.
В проведеното
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа
жалбата и оспорва насрещната въззивна жалба. Процесуалният представител на
ответната страна по жалбата я оспорва и поддържа насрещната въззивна жалба. Третите
лица помагачи не се явяват и не се представляват.
Жалбата и
насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което са процесуално допустими.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искове от П.Р., Н.Х. и П.Х. против И.М.С., с които е
поискано да се осъди ответникът да им заплати посочените в исковата молба суми,
тъй като същият се разпоредил, без знанието и съгласието на ищците, с 30 619
куб. метра дървесина от съсобствена гора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковете до окончателното плащане, на
осн. чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД във вр. с чл. 93 и чл. 30, ал. 3 от ЗС. В исковата
молба е изложено, че страните са съсобственици на възстановени на наследниците,
на общия им наследодател, поземлени имоти с трайно предназначение на
територията – горска с идентификатор № 14218.243.91 по КК та КР на гр. Габрово,
местност Л. с площ 30 619 кв. м. Дела в съсобствеността на ищците бил: за П.Р.-
¼ ид. части, за Н. Х. –
1/8 ид. част и за П. Х. –
1/8 ид. части. Установили през май 2016 г., че наследствената им гора е
изсечена и след справка установили, че ответникът, без тяхно знание, е
предоставил на Й.П. правото да го представлява и да извършва всички разпоредителни
действия, свързани с позволително за сеч, извозване и транспортиране на
добитата дървесина от съсобствения им имот. Пълномощникът П. сключил договор с
"Горска кантора 2010" ЕООД, по
силата на който му били предоставени правата на фирмата да измерва, маркира,
добива, освидетелства, издава превозни билети и да се разпорежда с дървесината
от съсобствената гора. За извършената сеч били издадени и съответни
позволителни. Общото количество добит материал от имота бил 422,7 куб. м., като
съобразно съсобствеността за П. Р. – 105.675 куб.м. или средна пазарна цена от 8 000
лв., за Н. Х. – 52.84 куб.м. или средна пазарна цена 4 000 лв. и за П. Х. – 52.84
куб.м. или средна пазарна цена 4 000 лв.
Ответникът И.
М. С., чрез процесуалния си представител, са оспорили предявения иск по
основание и размер. Признава, че упълномощил Й.П., но не обърнал внимание на
документа. Тъй като притежавал само ид.
част от имота, следвало да се приеме, че пълномощното било само за него.
Възразява относно дяловете на ищците в съсобствеността, тъй като в случая бил
приложим ЗН (отм.), тъй като наследодателят им починал 1929 г., поради което
ищцата Р. притежава 1/9 ид. части от съсобствеността. Излага доводи по
позволителните за сечта. Прави възражение, че ако се приеме, че дължи
някаква сума на ищците, то прави възражение за прихващане,
като спрямо ищцата сочи сумата от 6120 лв., представляваща разходите за
добитата дървесина.
По делото са
конституирани като трети лица помагачи Я. П. Р. и Й. Р. П..
С молба, във
връзка с приетата по делото експертиза, ищците и в частност Р., са направили намаление
на иска, като по отношение на ищцата искът е намален на 7 754,80 лв.
За да постанови обжалваното решение по
отношение на ищцата, частта в която се обжалва решението, първоинстанционният
съд е приел, че било установено, че ответникът е извършил разпоредителни
действия в съсобствения имот, тъй като добивът на дървесина е извършен, чрез
упражняване на правата на собственика И.С., като съгласно заключението на
вещото лице общата парична стойност на добитата дървесина била в размер на 31
019, 16 лв. Същата се явявала граждански плод от съществуващата съсобственост,
по силата на чл. 93 от ЗС продължава да принадлежи на съсобствениците и искът
по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД е основателен, тъй като същата е отчуждена, като
ответникът е знаел, че в частта за идеалните части на останалите съсобственици
няма основание да я държи и да се разпорежда. Съдът е приел, че при определяне
на дяловете в съсобствеността на страните по делото следва да се приложи ЗН
(отм.), тъй като наследството е открито през 1929 г. и в този смисъл ищцата,
като наследница на дъщеря на наследодателя притежава 1/9 от съсобствеността.
Съдът не е уважил направеното възражение за прихващане от страна на ответника с
направените разходи по придобиването на дървесината, тъй като е приел, че за такива
разходи не са събрани доказателства по делото, а и същите не са необходими за
запазване и погиване на съсобствената вещ. Освен това, разходите за добив на
плодовете не са елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 57, ал. 2
от ЗЗД.
Въззивният
съд, след съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства, приема за установено, че първоинстанционният съд
правилно и обективно е установил фактическата обстановка по делото.
Не е спорно по делото, че страните по
делото са наследници на Х.Л.М., починал на 30.03.1929 г., видно от
представеното по делото удостоверение за наследници № 071/07.09.2016 г., изд.
от Кметско Наместничество Т., Община Габрово. От същото удостоверени се
установява, че наследодателят е оставил наследници съпруга, трима сина и една
дъщеря.
Не е спорно, че на наследниците на Х.Л.М.,
бивш жител ***, с решение № Г24 от 30.06.2000 г. на
Поземлена комисия – гр. Габрово за възстановяване собствеността върху отнети
гори и земи от горския фонд в землището на кв. Г. е било възстановено правото
на собственост в нови реални граници върху поземлен имот № 096003 в землището
на кв. Г. на гр. Габрово, който видно от приложената по делото скица на
поземлен имот № 15-84928-22.02.2016 г. на СГКК- Габрово представлява поземлен
имот с идентификатор № 14218.243.91, с площ 30 619
кв. м., адрес на поземления имот -
местност Лома, гр. Габрово, трайно предназначение на територията - горска,
начин на трайно ползване - широколистна гора.
От приложеното пълномощно с
нотариална заверка на подписа, с peг. № 3671/18.09.2012 г. на нотариус Пламен
Коев, с peг. № 299 на НК, е видно, че И. М. С. е предоставил на лицето Й. Р. П.
правото да го представлява пред Служба по геодезия, картография и кадастър,
Горско стопанство, ОБСЗГ, ОблСЗГ и всички други институции в РБ, да получава,
подписва лесоустройствени програми и планове; да извършва
всякакви разпоредителни действия, свързани с получаване на позволително за сеч;
извозване и транспортиране на добитата дървесна маса от съсобствения процесен
поземлен имот с идентификатор №14218.243.91, както и да продава
дървесината и други дейности, свързани с добив, превоз и продажба на
дървесината, включително и да преупълномощава трети лица с горните права. Не е
спорно, че посоченото пълномощно е издадено от ответната страна без знанието и
съгласието на останалите съсобственици.
От доказателствата по делото се установява, че
Й.Р.П. на 20.09.2012 г. сключил договор за управление и стопанисване на частни
гори с "Горска кантора 2010" ЕООД, представлявана от инж. И. Т., управител на дружеството, по
силата на който предоставил на тази фирма, в качеството на изпълнител, права да
изработва горскостопанска програма за имота, да издава позволително за сеч, да
измерва и маркира добитата дървесина, да освидетелства сечището, да издава
превозни билети по отношение на процесния имот с
идентификатор №14218.243.9. Съгласно този договор изпълнителят
изработил горскостопанска програма за имота, утвърдена от директора на РДГ В.
Търново през 2012 г. със Заповед № 2412-ПУ/29.102012 г.
От заключението на вещото лице се
установява, че били маркирани подлежащите за сеч дървета и било издадено
позволително за сеч № 0079978/02.11.2012 г. за провеждане на краткосрочно
постепенна сеч осеменителна фаза на площ от 3,060 ха, с очакван добив от 254
плътни куб.м., от които едра строителна дървесина 93 пл.куб.м, в т.ч. от бук -
72 пл.куб.м., от трепетлика - 14 пл.куб.м., от череша - 7 пл.куб.м, средна
строителна дървесина от бук - 22 пл.куб.м. и 139 пл.куб.м. дърва, от които бук
- 138 пл.куб.м. и череша - 1 пл.куб.м. Съгласно разпоредбите на ЗГ и Наредба 8
за сечите в горите, инж. Т. съставил протокол за освидетелстване на сечище №
0067749 от 28.12. 2012 г., съгласно който сечта е проведена на площ от 1,56 ха
и са добити 127 пл.куб.м. дървесина, от които 21,36 пл.куб.м. едра строителна
дървесина от бук, 3,12 пл.куб.м. едра строителна дървесина от череша и 102,52
пл.куб.м. дърва от бук, като е посочено, че останалата дървесина ще се добие
през 2013 г. Съответно на 02.01.2013 г. инж. Т., за останалата неотсечена
дървесина в имота, издал позволително за сеч № 0086013, сечта е проведена на
цялата останала площ и сечището е освидетелствано с протокол № 0142756 от
12.01.2014 г., добити са 138 пл.куб.м. дърва от бук. Общо добитата дървесина в
имота по издадени от инж. И. Т. позволителни за сеч е в размер на 265 пл.куб.м.
Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото, общата парична стойност на добитата дървесина по издадените от
инж. Т. позволителни за сеч, изчислена въз основа на отчетената в протоколите
за освидетелстване на сечище, изсечената и добита дървесина е в размер 31 019,6
лева, а стойността на необходимите разходите за добиването й възлизат
евентуално в размер на 9 764,6 лв.
Не е спорно, че след постановяване
на първоинстанционното решение ответникът е заплатил на въззивницата сумата от
4 130 представляваща присъдената й главница от 3 446, 62 лв. , ведно с лихвата
от 20.02.2017 до 11.05.2018 г. - дата на превеждане на сумата в размер на
427,03 лв. и присъдените разноски по делото за първата инстанция в размер на
251,58 лв.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Спорни по делото, във връзка с
подадената жалба и насрещна такава, са следните въпроси - осъществен ли е
фактическия състав на предявения иск от ответника И. С., ако е осъществен,
какъв е размерът на полагащата се равностойност на вещта, ако същата подлежи на
връщане, с оглед дела на жалбоподателката в съсобствеността и основателно ли е
направеното възражение за прихващане от жалбоподателя по насрещния иск.
С така заявеният иск, с правно
основание 57, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС във вр. с чл. 93
от ЗС, е предявена кондикционна претенция за паричната равностойност на вещ,
тъй като не е възможно връщането й, поради това, че ответника се разпоредил без
основание, като са я отчуждили, поради което се иска стойностното й
възстановяване. За да бъде уважен предявеният иск, по отношение на ищцата (тъй
като решението се обжалва само в отхвърлената част по отношение на нея) следва
да се установи, че страните са съсобственици на наследствения имот - гора, като
ответникът, без знанието и съгласието на ищцата, се е разпоредил с
наследствената гора като е възложил на трети лица извършването на сеч в
съсобствения им имот, както и да се установи, че добитата дървесина е отчуждена
и разпоредилият се съсобственик не е заплатил на ищцата полагащите й се части,
съобразно частта й в съсобствеността.
Не е спорно по делото, че страните
са наследници на Х.Л.М., бивш жител ***, на които с решение
№ Г24 от 30.06.2000 г. на Поземлена комисия е било възстановено правото на
собственост в нови реални граници върху поземлен имот № 096003 в землището на
кв. Г. на гр. Габрово, който видно от приложената по делото Скица на поземлен
имот № 15-84928-22.02.2016 г. на СГКК- Габрово представлява поземлен имот с идентификатор
№ 14218.243.91, с площ 30 619
кв. м, адрес на поземления имот -
местност Л., гр. Габрово, трайно предназначение на територията - горска, начин
на трайно ползване - широколистна гора.
От доказателствата по делото, а
именно приетата съдебно - лесотехническа експертиза се установява, че на
основание даденото от съсобственика И. М. С. пълномощно е извършена сеч и е
извозен материал от процесния имот в общ размер на 265 пл. куб. м. през 2012 и
2013 г., която възлиза на обща пазарна стойност от 31 019,60 лв.
От посочените доказателства се
установява, че е налице разместване на имуществени ценности - ответникът се е разпоредили
с плодовете от общата земя залесена с гора, каквито се явява добитата
дървесина, като са е разпоредил изцяло с правата на съсобствениците, без да
имат основание за това, за припадащата се част на ищцата. След като се е разпоредил
с процесните вещи от собствеността на ищцата, то ответникът дължи стойностното
им възстановяване, съобразно делът й съсобствеността. Размерът на заместващата
облага в пари следва да се определи с оглед добросъвестността на неоснователно обогатилия
се, а именно знанието на ответника, че се е разпоредил със съсобствена вещ без
основание - не е имали съгласието на останалите съсобственици за разпореждането
с процесната гора. Знанието на въззивника, че се разпореждат с чужда вещ, се
установява от даденото от него пълномощно, в което е посочил, че упълномощава
пълномощника да извършва посочените в него действия на цялата площ от имота в
размер на 30 625 кв. м., като е знаел, че не единствен собственик на имота. В
този случай, съгласно трайната практика на ВКС, ответникът дължи действителната
стойност на вещта или получената по сделката, ако е по - висока. В хипотезата
на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД се приема, че това от което се е възползвал отчуждителя
е пазарната цена на вещта към момента на отчуждаването, която е определена от
вещото лице в размер на общо 30 625 лв. за добитата дървесина. От изложеното
следва, че от доказателствата по делото се доказва осъществяването от страна на
ответника на фактическия състав на предявения иск.
Основателно е наведеното възражение
във въззивната жалба на въззивницата Р., че неправилно е определен делът й в
съсобствеността и от там сумата, която й се дължи. Доколкото в приложените
решения на ГРС и ГОС по сходни казуси, но с други страни и за други имоти, размерът
на претендирания дяла на ищцата не е оспорван от ответните страни по тези дела,
същият не е бил предмет на спора и същият е уважен, така както е заявен, в размер
на 1/4. В настоящото производство ответникът изрично е възразил по предявения
от ищцата дял от 1/4 от съсобствеността. Действително наследството, от което
черпят права страните, е открито със смъртта на общия им наследодател през 1929
г. Х.М.. От удостоверението за наследници е видно, че същият е оставил като
наследници трима сина, една дъщеря и съпруга. Приложимият закон в случая, макар
и новооткрито наследството по смисъла на чл. 91а от ЗН (в този смисъл решение
201/02.07.2012 г. по гр. д. № 1078/2011 г. на ВКС) е отменения Законъ за наследството действал
към 1929 г. (решение № 196/23.04.2010 г. по гр. д. № 175/2009 г. на ВКС), който
е отменен с настоящия ЗН, и съгласно който при наследяване на непокрити
недвижими имоти делът на децата от мъжки пол е два пъти по - голям от делът на
лицата от женски пол, видно от чл. 21, ал. 3 от ЗН (отм.). При приложението на
това правилно първоинстанционният съд е определил, че синовете са получили по
2/9, а дъщерята 1/9 ид. части от процесния имот. Правилно съдът е определи и че
ищцата е наследник на дъщерята на наследодателя М., но не е отчел, че единият
син С.Л. е починал 1981 г. и не е оставил наследници, поради което на осн. чл.
8, ал. 1 от ЗН са се уголемили дяловете на останалите братя и сестри с неговия
дял, т. е. делът на ищцата П.Р., като единствена наследница на дъщерята, е станал
в размер на 39/189 ид. части. От така установеното е видно, че от общата
пазарна стойност, с оглед размера на дела й в съсобствеността на ищцата се припада
сумата от 5 908,50 лв., а не както е установил съдът в размер на 3 446, 62 лв.
По отношение на направеното
възражение за прихващане, настоящият състав намира, че същото е направено от
ответника в преклузивния срок – с отговора на исковата молба. Като процесуално
действие възражението е искане от съда за разрешаване на спора по прихващането
и отхвърляне на предявения иск. В първоинстанционното производство ответникът е
направил, при условията на евентуалност, ако се уважи предявеният иск, то да се
прихване сумата за направените разноски за добиването на дървесината в размер
на 1 730, 99лв., съответстваща на припадащата се част на ищцата. Налице е
съдебно евентуално възражение за прихващане с неликвидно вземане на ответника,
което е допустимо, ако са налице останалите предпоставки на прихващането -
страните да си дължат взаимно пари, за да може ответникът да прихване вземането
си. За да е валидно възражението за прихващане следва същото да изхожда от
лице, което има свое парично вземане, което е конкретизирал по основание и
размер. Настоящият състав на съда намира, че от събраните доказателства по
делото не се установи претендирането, с възражението за прихващане, вземане в
размер на 1 730, 99лв., да е вземане, което принадлежи на ответника към ищцата тъй
като на първо място не се установява ответникът да е направил разходи за
добиването на дървесината. На второ място тези разходи не са разходи за
запазване на вещта, които биха бил поети от съсобствениците, както правилно е
приел и първоинстанционния съд. Предвид гореизложеното възражението за
прихващане следва да се остави без уважение.
От приложения към въззивна жалба
пощенски запис е видно, че ответникът е заплатил на ищцата главницата, за която
е осъден с първоинстанционното решение, лихвата, както и разноските по делото в
размер на общо 4 158 лв. Извършеното плащане от страна на ответника, след
постановяване на обжалваното решение, не се оспорва от въззивницата и в
проведеното съдебно заседание пред въззивния съд. Предвид изложеното и на осн.
чл. 235, ал. 3 от ГПК, въззивният съд следва да отмени първоинстанционното
решение в частта, в която е уважен предявения иск от П.Р. за сумата от 3 446,
62, ведно с лихвата и в частта, в която са и присъдени разноски за
първоинстанционното производство в размер на 251, 58 лв., като искът се
отхвърли като погасен чрез плащане в хода на съдебния процес.
В останалата обжалвана част решението
на първоинстанционния съд следва да се отмени за сумата над 3 446, 62 до сумата
от 5 908,50 лв. и вместо него да се постанови ново, с което да се осъди
ответникът да й заплати сумата от 2 461, 86 лв., а в останалата обжалвана
отхвърлителна част, решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. В необжалвана част решението е влязло в сила.
При този изход на делото на делото, разноските
за въззивното производство следва да се разпределят по съразмерност между
страните, като им се присъдят поисканите и направени разходи за адвокатско
възнаграждение, съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК. В полза на
въззивницата следва да се присъдят разноски в размер на 648,84 лв., а в полза
на процесуалния представител на ответника на осн. чл. 38 от ЗА следва да се
присъди възнаграждение в размер на 227, 79 лв.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 101 от 23.04.2018 г.
постановено от Габровския районен съд по гр. д. № 397/2017 г., в частта, в която е уважен
предявения иск от П.Р.Р.,
с ЕГН **********, с адрес *** и е осъден И.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** да й заплати сумата от 3 446, 62, ведно със
законната лихва считано от 20.02.2017 г. до 11.05.2018 г. и в частта, в която са й присъдени разноски за
първоинстанционното производство в размер на 251, 58 лв., като вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск от П.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес *** против И.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 3 446, 62, представляваща обезщетение за
изсечена и отчуждена от И.М.С. дървесина през 2012 г. и 2013 г. от поземлен имот с идентификатор № 14218.243.91 по
КК и КР на гр. Габрово, съответстващо на припадащата й се част в
съсобствеността, ведно
със законната лихва, считано от 20.02.2017 г.
- датата на
предявяване на настоящия иск до окончателно изплащане на сумата - 11.05.2018 г. в размер на 427, 03
лв., на
основание чл. 57, ал. 2, пр.
2 от ЗЗД във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС във вр. с чл. 93 от ЗС, като погасен
чрез плащане в хода на съдебния процес.
ОТХВЪРЛЯ
предявеното искане за разноски по предявения
осъдителен иск от П.Р.Р.,
с ЕГН **********, с адрес: *** против И.М.С., с ЕГН **********, с адрес: *** в размер на 251, 58 лв., като
погасено чрез плащане в хода на съдебния процес.
ОТМЕНЯ решение № 101 от 23.04.2018
г., постановено от Габровския районен съд по гр. д. № 397/2017 г., в частта, в
която е отхвърлен искът от П.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес *** против И.М.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, за сумата
над 3 446,62 лв. до 5 908,50
лв., представляващ стойността на добита дървесина от съсобствения недвижим
имот, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА И.М.С., с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на П.Р.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата над 3
446, 62 лв. до 5 908,50 лв. ( или общо 2 461, 86 лв.) представляваща обезщетение
за изсечена и отчуждена от И.М.С. дървесина през 2012 г. и 2013 г. от поземлен имот с идентификатор № 14218.243.91 по
КК и КР на гр. Габрово, съответстващо на припадащата й се част в
съсобствеността, ведно
със законната лихва, считано от 20.02.2017 г.
- датата на предявяване на настоящия иск до окончателно изплащане на
сумата, на основание чл. 57, ал. 2,
пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС във вр. с чл. 93 от ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният иск от П.Р.Р., с ЕГН **********,
с адрес *** против И.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***, за сумата над 5 908, 50 лв. до 7 754,90 лв.,
като правилно и законосъобразно.
Решението в необжалваните части е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА И.М.С., с ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.Р., с
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 641,84 разноски по делото по
компенсация, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Р.Р., с ЕГН **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.С.С.,
ГАК, с адрес ***, на осн. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, сумата от 227,79 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участие
в производството на трети лица- помагачи на страната на ответника Я.П.Р., с
ЕГН **********, с адрес *** и Й.Р.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.