Р Е Ш Е Н И Е
№ /…..04.2021г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Пламен Танев
при секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 11840 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявена
искова молба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
срещу Н.В.С., ЕГН **********, с
адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 360,44
лв., представляваща главница по сключен Договор за потребителски кредит с номер *** между ответника и „П. Ф. Б.“ ООД,
сумата от 62,53 лв., представляваща договорна лихва по Договора за
потребителски кредит с номер ***, както и сумата от 104,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 03.07.2017г. до
12.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Излага се в исковата молба следното: На 01.07.2017г. бил сключен Договор за цесия и заместване в дълг между „И.
А. М.“ АД и „П. Ф. Б.“ ООД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор
за потребителски кредит с номер *** от 06.05.2017г., сключен между „П. Ф. Б.“
ООД и Н.В.С. е било прехвърлено в полза на „И. А. М.“ АД. На 01.08.2018г. било
подписано Приложение 1, представляващо допълнително споразумение към договор за
цесия от 30.01.2017г., по силата на който „И. А. М.“ АД е прехвърлило вземането
спрямо Н.С. в полза на „А. за к. на п. з.“ ЕООД. От своя стана „А.“ е
прехвърлило на настоящия ищец вземането спрямо ответника по силата на сключен
договор за цесия от 03.05.2019г.
Сочи се, че на 06.05.2017г. Н.В.С.,
в качеството си на кредитополучател, сключил Договор за потребителски кредит с
номер *** с „П. Ф. Б.“ ООД, при спазване на ЗПК. Кредитодателят
се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 400,00 лв. в брой. С
подписване на договора за кредит длъжникът признал, че е получил сумата.
Договорната лихва била фиксирана в размер на 78,90 лв. Поради забава в
плащанията на длъжника била начислена и сума от 104,03 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 03.07.2017г. до 12.03.2020г.
В срока за отговор на исковата молба ответната страна е взела становище в следния смисъл: Исковата молба е допустима, но неоснователна. Оспорват се претенциите по основание и размер. Оспорва се, че ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия, преди образуване на заповедното производство по ч.гр.д с номер 7743/2020г. ВРС. Сочи се, че целият процесен договор е нищожен. Същият противоречи на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Шрифтът на договора е по – малък от 12. Нарушен е също чл. 20, 23 и 24 от ЗПК. Твърди се, че уговореният лихвен процент противоречи на добрите нрави. Оспорва се, че ответникът е получил сумата, предмет на договора.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит с номер *** от 06.05.2017г., Н.В.С. и „П. Ф. Б.“ ООД се намирали в облигационни правоотношения, по силата на които на Н.С. бил отпуснат кредит в размер на 400,00 лв., главница, при общ размер на фиксирана лихва от 78,90 лв., равняваща се на 48,1 % ГПР. Договорът е бил подписан от Н.С., като подписът не е оспорен в производството. Срокът на договора бил 60 седмици.
Установява се от Договор за цесия и заместване в дълг, че на 01.07.2017г. в гр. С. „П. Ф. Б.“ ООД е прехвърлило на „И. А. М.“ АД вземането спрямо Н.С., обосновано от Договор за потребителски кредит с номер *** от 06.05.2017г.
Установява се от приложения рамков договор за прехвърляне на парични задължения, че на 30.01.2017г. „И. А. М.“ АД е прехвърлило на „А. з. к. н. п. з.“ ООД вземането спрямо Н.С..
Установява се от приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г., че „А. з. к. н. п. з.“ ЕООД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, вземането си спрямо Н.С..
Съдът е допуснал извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото
лице с установява следното: Съгласно Договор за потребителски кредит с номер ***
от 06.05.2017г. на Н.С. е предоставена в брой сумата от 400,00 лв. Договорен е
лихвен процент 31,82 % годишна лихва, а за процесния период се равнява общо на
78,90 лв. Остатъкът по дълга след съобразяване на извършените плащания е както
следва: за главница – остатък от 360,44
лв., за договорна лихва – 62,53 лв.
остатък, дължима за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2018г. Лихвата за забава
върху просрочени вноски за главница за периода от 02.07.2017г. до 08.07.2020г.
е в размер на 91,24 лв.
Към исковата молба е
приложено и уведомително писмо до ответника за извършената цесия.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение между цедента „П. Ф. Б.” ООД и ответника по Договор за потребителски кредит, настъпването на изискуемост на вземанията, прехвърляне на вземанията спрямо ответника, чрез сключване на договори за цесия, както и размерът на всяко вземане.
В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и останалите направени правоизключващи възражения.
Установи се от събраните по делото доказателства, че в действителност е сключен Договор за потребителски кредит с номер *** от 06.05.2017г., между Н.В.С. и „П. Ф. Б.“ ООД, по силата на който на ответника бил отпуснат кредит в размер на 400,00 лв., главница, при общ размер на фиксирана лихва от 78,90 лв. Договорът е бил подписан от ответника, като подписът не е оспорен в настоящото производство. Установи се от договора и от заключението на вещото лице, че сумата е била получена на ръка от ответника.
С оглед на това съдът намира, че ищецът успя да докаже съществуването на валидно сключено облигационно правоотношение между цедента на вземането и ответника. Ответникът не ангажира никакви доказателства, с които да установи изпълнение на поетите с договора за потребителски кредит задължения. Това се установи и от приетото по делото заключение по ССЧЕ. При преценка за размера на задълженията на ответника съдът се позовава на заключението по допуснатата ССЧЕ, като го кредитира изцяло. Съгласно Договор за потребителски кредит с номер *** от 06.05.2017г. на Н.С. е предоставена в брой сумата от 400,00 лв. Договорен е лихвен процент 31,82 % годишна лихва, а за процесния период се равнява общо на 78,90 лв. Остатъкът по дълга след съобразяване на извършените плащания е както следва: за главница – остатък от 360,44 лв., за договорна лихва – 62,53 лв. остатък, дължима за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2018г. Лихвата за забава върху просрочени вноски за главница за периода от 02.07.2017г. до 08.07.2020г. е в размер на 91,24 лв.
Следователно предявените искове
са основателни, като единствено искът за законна лихва за забава върху
главницата е частично основателен до сумата от 91,24 лв. За разликата над тази
сума до пълния претендиран размер искът следва да бъде отхвърлен.
Уговореният фиксиран
лихвен размер между страните не е прекомерен. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е посочено,
че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В
настоящия случай уговорения ГПР е 48,10 % поради което клаузата не е нищожна.
С получаването на исковата
молба и приложенията процесуалният представител на ответника е бил уведомен за
сключената цесия.
Възраженията за недействителност на договора за кредит са неоснователни. Същият не противоречи на изискванията в чл. 10, ал. 1 ЗПК, нито на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, нито на чл. 12, ал. 1, т. 7-9.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото
производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената
част от исковите претенции, а именно сума в размер на 439,01 лв.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Любомиров, на осн. чл. 38 ЗАдв., сумата от 6,73
лв., съобразно отхвърлената част от претенцията.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 360,44 лв., представляваща главница по сключен Договор за потребителски кредит с номер *** от 06.05.2017г., между Н.В.С., ЕГН **********, и „П. Ф. Б.“ ООД, както и сумата от 62,53 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2018г по Договора за потребителски кредит с номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 09.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 7743 по описа на ВРС за 2020г., а вземането спрямо тях е прехвърлено с договори за цесия, сключени между „П. Ф. Б.“ ООД, „И. А. М.“ АД, „А. з. к. н. п. з.“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 91,24 лв. – лихва за забава, начислена върху дължимата главница за периода от 02.07.2017г. до 08.07.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 7743 по описа на ВРС за 2020г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 91,24 лв. до пълния претендиран размер от 104,03 лв.
ОСЪЖДА Н.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 439,01 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. номер 7743 по описа на ВРС за 2020г., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на адв. В. Л. Л. от *, ЕГН **********, сумата от 6,73 лв., съобразно отхвърлената част от претенцията, на осн. чл. 38 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................