Р Е Ш Е Н И Е
№ 500/14.6.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети май, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 349 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по
жалбата на П.Н.В., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 22-0310-000012/14.02.2022 г. на Началник РУ – Панагюрище
към ОД на МВР гр. Пазарджик.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли се да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява.
Ответникът по жалбата
– Началник Сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, редовно
призован, също не се представлява.
Административен съд
– Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
22-0310-000012/14.02.2022 г. на Началник РУ – Панагюрище към ОД на МВР гр. Пазарджик,
с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на П.Н.В. е отнето временно
свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е редовно връчена на
жалбоподателя на 08.03.2022 г. срещу подпис, като в законоустановения 14-дневен
срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр.
Пазарджик.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена проверка от служители на РУ – Панагюрище към ОД на МВР гр. Пазарджик
на 13.02.2022 г., около 23:20 ч., в гр. Панагюрище на ул. „Георги Бенковски“,
при която е констатирано, че жалбоподателят управлява МПС „Опел АСТРА“ с рег. №
***, собственост на Н. П. В. от гр. Панагюрище, като отказва да му бъде
извършена проба с техническо средство Drug Check 3000 STK за установяване употреба на наркотични или упойващи вещества, или техни
аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Издаден е талон за медицинско изследване с № 125936. Извършеното представлява
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Въз основа на изложените мотиви на
П.Н.В. е разпоредена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Към административната
преписка са приложени копия на АУАН № GA 563503/13.02.2022 г. и справка за
нарушител-водач.
По делото е представена Заповед №
312з-1602/10.06.2021 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик (л. 52), с която
началниците на Районни управления при ОД на МВР Пазарджик са оправомощени да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, 5, б. „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването
й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите
основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена
ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно
нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното.
Принудителната мярка е наложена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност.
Началник РУ – Панагюрище към ОД на МВР гр. Пазарджик е компетентен да налага
ПАМ, видно от представената по делото Заповед № 312з-1602/10.06.2021 г. на директора
на ОД на МВР гр. Пазарджик. Не се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на административния акт. Установи се, че са налице
материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, от
което следва, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б” от Закона за движение по пътищата – за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието
на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство
или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал
обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДП. В съставения АУАН, на който се позовава административният
орган в заповедта, е посочено, че водачът отказва да му бъде извършена проба с
техническо средство Drug
Check 3000 STK за установяване употреба на
наркотични или упойващи вещества, или техни аналози и не е изпълнил предписание
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози. В хода на съдебното производство не бяха
ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят
констатациите в съставения АУАН.
Съгласно чл. 189, ал. 2 АПК, АУАН
има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка
не е оборена от лицето, за което е доказателствена тежест. С оглед на гореизложеното
настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена
с акт за установяване на административно нарушение. Безспорно са възникнали материалноправните
предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон,
с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага
при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил принудителната мярка. Оспореният административен акт е издаден
при условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане
на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл.
6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден
за целите и на основанията на закона.
Спорът по
делото е дали жалбоподателят е имал основателна причина да не изпълни разпорежданията
на контролните органи и да не даде проба за установяване на употреба на
наркотични или упойващи вещества, или техни аналози, респективно разполагал ли е
с правото да се върне на мястото на проверката впоследствие, за да даде проби. От
приложените доказателства по делото действително се установява, че майката на жалбоподателя
е била в тежко здравословно състояние, като е починала на 15.02.2022 г. Това би
могло да бъде обяснение защо лицето е отказало да бъде изпробвано с технически средства
за употреба на алкохол и наркотични вещества, но не обяснява защо не се е явил в
соченото в талона медицинско заведение за даване на кръвни проби. Даването на такива
би отнело значително по-малко време и доколкото резултатите от същите са с приоритетно
значение спрямо тези от техническите средства, то не би имало основание да се приеме
въобще извършване на нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същевременно с оглед на
осъществявания контрол от органите на МВР, лицето няма правото да избира в кой момент
да бъде тестван и да бъде ли осъществено такова тестване с технически средства за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Това е така, тъй като хипотетичният
период от време между освобождаване на лицето от контролните органи и тестването
би могъл да се използва за премахване или намаляване въздействието на такива вещества.
Ето защо няма как да се приеме соченото от жалбоподателя, че би се върнал да бъде
тестван впоследствие. Както вече беше посочено същият е разполагал с възможност
да даде проби за медицинско и химическо изследване, което той не е сторил. С оглед
на посоченото дотук, съдът счита, че липсва основание да се приеме, че по делото
е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна мярка
на посоченото основание, поради което съдът приема, че са били налице обстоятелствата
за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател.
Принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален
израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята
правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както
по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването
на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността
на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага
произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по
реда и начина, предвидени там, като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни
норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер
и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативно установени
за това условия. В конкретния случай обаче е налице правопораждащ фактически състав,
което е и основание за прилагане на правомощието на административния орган за временно
отнемане на СУМПС. Следователно процесната ПАМ е издадена при наличието на всички
материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде потвърдена. На
този извод не може да повлияе издаването на друга ПАМ, с оглед отказа на жалбоподателя
да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство. Това е така, тъй като
двата отказа (за тестване за наркотични вещества и за тестване употребата на алкохол)
съставляват отделни административни нарушения, поради което с издаването на отделни
ЗППАМ не се нарушава принципа ne bis in idem.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за
правилна и законосъобразна.
При този
изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в размер на 100 (сто) лева, предвид фактическата и правна сложност
на делото.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на П.Н.В., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 22-0310-000012/14.02.2022 г. на Началник РУ – Панагюрище към ОД на МВР гр.
Пазарджик.
ОСЪЖДА П.Н.В., ЕГН **********,***, да заплати на Началник РУ – Панагюрище към ОД на
МВР гр. Пазарджик, направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: