РЕШЕНИЕ
№ 4259 08.11.2013г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд І граждански
състав
На
осми ноември две
хиляди и тринадесета година
В открито
заседание на тридесети октомври 2013г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Лиляна Кирилова
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско
дело № 7418 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 от Кодекса на
труда.
Ищецът В.В.Ч., ЕГН **********, твърди, че работил
при ответника – Сдружение
с обществено полезна дейност с наименование “В.к. “Л.” – в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.П., парк ”Л.”, стадион “Л.”, представлявано от Л.А.Г. - ***, по трудов договор
на длъжността “***”, а от 01.07.2006г. бил преназначен на длъжност “***”. Трудовото му правоотношение било прекратено от ищеца на
07.07.2011г. на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Заявява,
че полагал труд по трудовото
правоотношение, но работодателят не му изплатил в пълен
размер дължимите трудови възнаграждения за периода от
м.септември 2009г. до м.юли 2011г. вкл. в общ размер на
3176лв. С оглед изложеното моли съда да
осъди ответника да му заплати
сумата 3176лв. – неизплатени
трудови възнаграждения за посочените месеци.
Претендира направените разноски. Ангажирани са доказателства.
В
дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове. Заявява, че трудовото правоотношение
е било прекратено, считано на 01.01.2010г. През м.декември 2009г. на ищеца била
връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
която същият отказал да подпише,
като отказът му бил удостоверен
със свидетели. Заповедта не била
оспорена, поради което и прекратяването било факт. След
сезон 2008г./ 2009г. клубът
не е взимал участия в състезания и членството му в БФ Волейбол било прекратено.
След този сезон ищецът бил
*** на “В.к. Л.П.”, както и “В.к. КВК – Г.”, поради което се
оспорва твърдението му, че е полагал
труд на две
места едновременно. От друга страна
по силата на решение № 133/ 08.05.2012г. по ф.д. № 6009/ 1992г. на ПОС ответният клуб бил прекратен
и обявен в ликвидация. Срокът на ликвидацията,
определен от съда, бил 6 – месечен.
Срокът, до който всички кредитори
следвало да предявяват вземанията си, изтекъл на
09.12.2012г., като ищецът не бил предявил
вземанията си. Ищецът е получавал редовно и изцяло дължимите трудови възнаграждения. Направено е възражение за изтекла погасителна
давност по чл.111 от ЗЗД. Моли исковете
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените доводи,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
представените доказателства – трудов договор, допълнително споразумение, е
видно, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответното сдружение по
силата на сключен между него и ответника трудов договор № 15/ 01.10.2004г.
първоначално на длъжност ”***”, а впоследствие бил преназначен на длъжност “***”,
считано от 01.07.2006г. Спорно между страните се явява обстоятелството на коя
дата и на какво правно основание е прекратено трудовото правоотношение.
Ответникът е представил заповед № 5/ 01.01.2010г., съгласно която
правоотношението било прекратено, считано от 01.01.2010г., на основание чл.328,
ал.1, т.3 от КТ, като работодателят изпратил и уведомление до ТД на НАП за
прекратяването. Предвид оспорване на положения за ищеца подпис в заповедта,
беше открито производство по реда на чл.193 от ГПК, като от заключението на
съдебно – графическата експертиза се установява, че подписът не е положен от
ищеца. Съдът възприема заключението като обективно, изготвено с необходимите
знания и опит и неоспорено от страните. Фактът, че заповедта не е била връчена
на ищеца, се установява и от показанията на св.С.А..
Ето защо, следва документът да се изключи от доказателствата като неистински и
да се изпрати на Районна прокуратура – гр.П.
Ищецът заявява, че е прекратил трудовото правоотношение на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 07.07.2011г. Съдът възприема наведеното
съображение, тъй като предвид недостигане на волеизявлението на работодателя до
служителя през 2010г., то и правоотношението не е било прекратено на посочената
в заповедта дата, а е станало на 07.07.2011г. едностранно от служителя поради неизплащанена трудовите възнаграждения от работодателя.
Ирелевантно в случая се явява изпратеното от сдружението уведомление до ТД на
НАП, тъй като договорът не е бил прекратен през 2010г.
Ирелевантно по отношение на настоящите претенции се явява публикуване на
покана до кредиторите на сдружението за предявяване на вземанията им в
определен от ***а срок, тъй като сочената покана касае вземания на трети лица –
кредитори на юридическото лице, а не и тези на работници и служители, за които
не съществува задължение да предявяват вземанията си в този срок.
Ищецът заявява, че е полагал добросъвестно труд по правоотношението, като
тези негови твърдения се подкрепят от показанията на св.Р.К.,
който заяви, че в периода 2009г. – 2012г. *** бил ищецът, макар като състезател
свидетелят да бил преотстъпен на друг клуб. Видно от договори за преотстъпване
на състезатели, договор за съвместна дейност и отборни лицензи за сезон 2009/
2010г. и сезон 2010/ 2011г., старши *** на ВК”Л. Пловдив” и ВК”КВК – Г.” бил ищецът.
Следователно, макар трудовото правоотношение между страните по делото да не
било прекратено, то трудовите задължения ищецът изпълнявал, като тренирал
състезатели на сдружението – работодател, чиито състезателни права били
прехвърлени към други клубове по силата на договор за съвместна дейност. Предвид полагане на труд по трудовото
правоотношение в процесния период, то на ищеца се дължи трудово възнаграждение
в претендирания размер от 137лв. месечно.
В тежест на работодателя, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в граждански процес, се явява задължението да докаже
изплащането на претендираните суми. Ответникът не е
ангажирал доказателства в тази насока, поради което не се възприема и
възражението му за погасяване чрез плащане на процесните
задължения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обективно
съединените искове по чл. 128, т.2 от Кодекса на труда се явяват доказани по
основание и размер. Ответникът е направил възражение за погасяване на претендираните суми по давност. Съгласно разпоредбата на
чл.111, б.А от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за възнаграждения за труд, каквито се явяват процесните. Тъй като същите стават изискуеми в края на
месеца, в който е положен трудът, то и се явява погасено с кратката погасителна
давност правото на иск за тези от процесните
възнаграждения, възникнали до края на м.март 2010г.
Следователно, с оглед направеното възражение, следва да се отхвърлят като
погасени по давност исковете за сочения период.
Ищецът претендира заплащане на разноски, като видно от представения договор
за правна защита и съдействие на пълномощника е изплатено възнаграждение в
размер на 300лв., като съразмерно на уважената част от исковете на същия следва
да се присъди сумата от 218,85лв. Ответникът претендира разноски, като
съразмерно на отхвърлената част от исковете на същия ще се присъди сумата от
83,85лв.
Ответното дружество следва да
заплати по сметка на ВСС в полза на ПРС – 88,68лв. – държавна такса, 5лв. –
държавна такса за издадено на ищеца съдебно удостоверение, както и 50 лв.
разноски за съдебно – графическа експертиза.
Мотивиран от горното, ПРС - І гр. състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Сдружение с обществено полезна дейност с наименование “В.к. “Л.” – в ликвидация, със
седалище и адрес на управление гр.П., парк ”Л.”, стадион “Л.”, представлявано от Л.А.Г. - ***, ДА
ЗАПЛАТИ на В.В.Ч., ЕГН **********,***, СУМАТА от 2217лв./две хиляди и седемнадесет лева/ – неизплатено трудово
възнаграждение съответно за периода м. април 2010г. до м.юни 2011г. в размер
на по 137лв. месечно и за м.юли 2011г. – в размер на
25лв., както и сумата от 218,85лв./двеста
и осемнадесет лева и 85ст./ - разноски, като за разликата над уважения до
пълния претендиран размер от 3039лв. и за периода м.септември 2009г. – м.март
2010г. ОТХВЪРЛЯ предявените искове като погасени по давност.
ОСЪЖДА В.В.Ч., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение с обществено полезна дейност с
наименование “В.к. “Л.” – в ликвидация, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
парк ”Л.”, стадион “Л.”, представлявано от Л.А.Г. - ***,
сумата от 83,85лв /осемдесет и три лева
и 85ст./ - разноски.
ОСЪЖДА
Сдружение с обществено полезна дейност с наименование “В.к. “Л.” – в ликвидация, със
седалище и адрес на управление гр.П., парк ”Л.”, стадион “Л.”, представлявано от Л.А.Г. - ***, ДА
ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив сумата от 93,68лв. /деветдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/ -
държавна такса и сумата от 50
лв./петдесет лева/ - разноски за съдебно – графическа експертиза.
ИЗКЛЮЧВА като неистинска от
доказателствата по делото Заповед № 5/ 01.01.2010г., издадена от Л.Г. в качеството
на представляващ ВК”Л.” – П., ЕИК *********, като същата, след влизане на
съдебното решение в сила, да се изпрати на Районна прокуратура – гр.Пловдив.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от датата на обявяването му - 13.11.2013г., като на основание чл.7 от ГПК
препис от съдебното решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова
Вярно с оригинала.
ЛК