Присъда по дело №523/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2009 г.
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20091200600523
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

83

Година

08.07.2009 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

07.03

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Десислава Пеева

ПЛАМЕН АЛЕКСАНДРОВ ВАСКА ХАЛАЧЕВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Васка Динкова Халачева

Въззивно гражданско дело

номер

20095100500187

по описа за

2009

година

С решение № 25/27.03.2009 г.,постановено по гр.д. № 886/ 08 г. , Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Ана Стефанова Топалова против Професионална гимназия по селско и горско стопанство, гр. Кърджали, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за отмяна на заповед № 15/14.10.2008 г. на Директора на ПГСГС и признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната й работа на длъжност „възпитател” в ответната гимназия и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в размер на 2 700 лв., като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил ищцата да заплати на ответника направените в производството разноски в размер на 250 лв.

Недоволна от решението е останала ищцата Ана Топалова, която го обжалва изцяло като неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. В жалбата се твърди, че решаващият съд e изградил правилните фактически констатации : че било безспорно, че считано от 15.10.2008 г., било прекратено трудовото правоотношение между ответника и ищцата Ана Стефанова Топалова, на основание чл. 328,ал.1,т.2 от КТ, и че действително било налице осъществено от работодателя реално съкращаване в щата. Както и че преди уволнението на ищцата, която била към този момент секретар на синдикална организация в професионалната гимназия, директорът не взел съгласието на съответното синдикално ръководство. В жалбата се твърди, че въпреки правилните констатации, съдът отговорил неправилно на основния правен въпрос – следвало ли е работодателят да уволни ищцата без да вземе съгласието от съответното синдикално ръководство на СБУ. Независимо от установеното по-горе от съда, същият направил неправилен извод ,че не било налице задължение от страна на работодателя да спазва процедурата на чл. 333,ал.З от КТ. Съдът мотивирал този си извод с разпоредбата на §1, т.6 от ДР на КТ, и с обстоятелството, че по делото не се установило, кой от секретарите е определен от съответната синдикална организация да се ползува от защитата на чл. 333,ал.З от КТ. Съдът неправилно бил отразил, че с право на защита по чл. 333,ал.З от КТ, следвало да се ползува само останалия на работа секретар на синдикалната организация - Руска Петрова Заякова, без за това да е установил,че именно този също легитимно избран секретар е определен с решение по Протокола № 18/12.06.2006 г., за съхранен и ще се ползува със закрилата на чл. 333,ал.З от КТ. В жалбата се твърди, че този извод на съда влизал в противоречие на приетото от него, че двамата избрани секретари били равнопоставени. С оглед на изложеното жалбодателката моли съда да постанови решение, с което да отмените изцяло атакуваното Решение № 25/27.03.2009 г., постановено по гр.д. № 886/2008 г. по описа на Районен съд,гр. Кърджали, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, вместо което да постанови друго решение по същество на спора, с което да уважи предявените от Ана Стефанова Топалова против ПГСГС, гр.Кърджали, искове с правно основание чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, като основателни и доказани. Претендира разноски.

В дадения по делото надлежен срок отговор на възиввната жалба не е депозиран от ответника по същата.

В съдебно заседание, жалбодателката А. Топалова, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените съображения. Представя нововъзникнало доказателство.

В съдебно заседание,ответникът по жалбата, Професионална гимназия по селско и горско стопанство, гр. Кърджали, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният първоинстанционен съд се е произнесъл по предявени в обективно съединение искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за отмяна на заповед № 15/14.10.2008 г. на Директора на ПГСГС и признаване на уволнението на ищцата Топалова за незаконно, за възстановяването й на предишната й работа на длъжност „възпитател” в ответната гимназия и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в размер на 2 700 лв., за времето, през което същата е останала без работа поради уволнението, считано от 15.10.2008 г. до 15.04.2009 г.

В първоинстанционното производство са събрани относимите към правния спор доказателства. В настоящото производство са представени от жалбодателката и приети по реда и при условията на чл.147, т.2 от ГПК, писмени доказателства – копие от регистрационна карта на Дирекция „Бюро по труда” , гр. Кърджали ,№ 23234/17.11.08 г., издадена на името на Ана Стефанова Топалова, и копие от л.16-17 от трудова книжка на Ана Стефанова Топалова,от които се установява, че последната регистрация на жалбодателката като безработна е извършена в Дирекция „Бюро по труда” ,гр. Кърджали, на 19.06.2009 г. От анализа на всички приети по делото доказателства настоящият въззивен съд изгради своето становище:

Първоинстанционният съд е формирал правилните по делото фактически констатации, а именно, че считано от 15.10.2008 г., е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ / поради съкращаване на щата/, трудовото правоотношение, съществувало между ответната ПГСГС и ищцата Ана Стефанова Топалова. Безспорно е и обстоятелството, че в ответната гимназия е извършено реално съкращаване на щата. Установено е безспорно по делото и обстоятелството, че към датата на издаване на заповед № 15/14.10.2008 г., ищцата е заемала изборната длъжност "секретар" на СБУ към КНСБ при ответната гимназия. От приложения по делото протокол №18/12.06.2006г., е видно, че легитимно избраните в съответната синдикална организация ръководни органи са: председател - Николай Гложенски и двама секретари - Руска Петрова Заякова и ищцата Ана Стефанова Топалова. По делото е безспорно обстоятелството, че преди уволнението на ищцата, на 24.09.2008 г., директорът на ответната гимназия е поискал от председателя на Областната организация на КНСБ, гр. Кърджали, писмено становище по реда на чл.333, ал.3 от КТ, както и че преди да получи становището, директорът е издал процесната заповед № 15/14.10.2008 г.,т.е че същият е прекратил трудовото правоотношение с ищцата без да е взел становището на съответното синдикално ръководство на СБУ.

Всъщност спорен в производството е само въпросът приложима ли е в производството по отношение на ищцата Топалова, секретар на синдикалната организация на СБУ при КНСБ, гр. Кърджали, в ответната Професионална гимназия по селско и горско стопанство, закрилата по чл.333,ал.3 от КТ . Цитираната разпоредбата на чл. 333, ал.З от КТ, предписва възможността в случаите на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, работодателят да уволни работник или служител, който е член на синдикалното ръководство в предприятието на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му , само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Легалното наименование на "синдикално ръководство" законодателят е дал с §1, т.6 от ДР на КТ, и това е председателят и секретарят на съответната синдикална организация. Безспорно е в този аспект, че синдикалната организация на ПГСГС не е определила кой от секретарите следва да се ползва със защитата по чл. 333, ал.З от КТ, както и това, че в този смисъл така избраните легитимно двама секретари са равнопоставени. В този аспект доводът на първоинстанционния съд за отсъствието на изрична предвидена по отношение на ищцата Ана Стефанова защита по чл.333, ал.3 от КТ,се споделя и от въззивната инстанция. И закономерно това обстоятелство би довело до правилност на постановеното решение, ако не беше изложено в производството, ново основание , водещо до незаконосъобразност на процесната прекратителна заповед. И това е доказаното основание, че работодателят не се е съобразил със своите права и задължения, произтичащи от действащия отраслов Колективен трудов договор, сключен между Министерството на образованието и науката, професионалните организации на работодателите и синдикатите, между които и СБУ към КНСБ, в който членува и ищцата Топалова. Предмет на този договор са въпросите на трудовите, осигурителни и социалните отношения и на жизненото равнище, които не са уредени с повелителните разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове. Задължителния характер на постигнатите с КТД договорености , произтича от разпоредбата на чл.5 на раздел ІІ на същия, с оглед на който те са задължителни за работниците и служителите, членовете на синдикалните организации и за работодателите, членове на организациите на работодателите-страни по договора. С оглед на всичко изложено следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.10.5 от КТД, задължението на работодателя-директор на ПГСГС, е било към момента на прекратява на трудовия договор с ищцата Топалова, в частност към момента на връчване на прекратителната заповед /ал.7 на чл.333 от КТ/, с правно основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ, като служител – член на СИНДИКАТИТЕ-страна по договора / СБУ към КНСБ/, да получи от синдикалната организация ПРЕДВАРИТЕЛНО СТАНОВИЩЕ. В този аспект е безспорно ,че работодателят е поискал такова, но е и безспорно , че към момента на връчване на заповедта той не е разполагал с изискуемото се становище . Тази констатация води до извода, че същият е прекратил трудовия договор с ищцата в нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ. В този аспект настоящата инстанция не споделя доводът на решаващият съд , че посоченото в КТД, „предварително становище” е нещо различно и не съвпада с законовото изискване за „предварително съгласие”, доколкото „становище” като по-широко понятие включва в себе си и самото „съгласие”, разбира се и самото „несъгласие”. Но доколкото такова становище изобщо отсъства, то в казуса отсъства и изискумото се съгласие. Или в настоящото производство приложима е разпоредбата на чл.344 ,ал.3 от КТ.

Казано в заключение първоинстанционното решение се явява неправилно, което води до неговата отмяна, вместо което следва да бъде постановено друго, с което бъде признато уволнението за незаконно и бъде отменена процесната заповед за уволнение, без да е необходимо разглеждане на трудовия спор по същество.

В този ход на мисли доколкото безспорно уважаването на една претенция с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ, е предпоставка за уважаване на обективно съединения с нея иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ, то в настоящото производство следва да бъде възстановена ищцата на предишната й работа – „възпитател“ в ПГСГС, гр. Кърджали.

Що се касае до предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ, в настоящото производство и той се явява основателен. От събраните по делото доказателства, вкл. и представените пред настоящата инстанция нововъзникнали такива - справка за оставането на ищцата без работа за един период включващ периода след постановяване на първоинстанционния акт, в своята цялост установяват обстоятелството, че ищцата е останала без работа за процесния период от 6 месеца – от 15.10.2008 г. до 15.04.2009 г. Що се касае до размера на дължимото обезщетение, от приетото по делото заключение, изготвено по назначената на стадия на първоинстанционото производство, съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че същото се доказва в размер на 2 970 лв. Но присъденият в производството размер следва да бъде до размера на поискания, а именно в размер на 2 700 лв. /6 месеца по 450 лв. –твърдения размер на трудовото възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението/.

Следва прочие с оглед разпоредбата на чл.84,ал.1,т.1 от ГПК, доколкото ПГСГС е освободена от заплащане на държавна такса , да бъде осъдена последната само да заплати по сметка на Окръжен съд, гр. Кърджали, направените по делото разноски в размер на 40 лв. ,съставляващи възнаграждение за вещо лице.

Следва прочие с оглед изхода на делото, да бъде осъден ответникът по жалбата да заплати и на ищцата, жалбодател в настоящото производство ,направените от нея в производството разноски за адвокатска защита, доколкото същите са изрично поискани, в доказания размер от 550 лв.

Водим от изл¯женото,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 25 / 27.03.2009 г., постановено по гр.д. № 886/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Заповед № 15/ 14.10.2008 г. на директора на Професионална гимназия по селско и горско стопанство, гр. Кърджали, с която на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ, е прекратено, считано от 15.10.2008 г., трудовото правоотношение с Ана Стефанова Топалова от гр. Кърджали, с ЕГН **********, на длъжност „възпитател”, и ПРИЗНАВА уволнението за незаконно.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ана Стефанова Топалова от гр. Кърджали, ул. „Дружба” № 3, с ЕГН **********, на предишната й работа – на длъжност „възпитател” в Професионална гимназия по селско и горско стопанство, гр. Кърджали.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско и горско стопанство, гр. Кърджали, да заплати на Ана Стефанова Топалова от гр. Кърджали, ул. „Дружба” № 3, с ЕГН **********, сумата в размер на 2 700 лв., представляваща обезщетение за времето , през което същата е останала без работа поради уволнението – 15.10.2008 г. – 15.04.2009 г., както и направените по делото разноски в размер на 550 лв.

ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско и горско стопанство, гр. Кърджали, да заплати по сметка на Окръжен съд,гр. Кърджали, сумата в размер на 40 лв.,съставляваща направени в производството разноски .

Решението, като постановено по реда на Особеното исково производство – Бързо производство, на основание чл.315, ал. 2 от ГПК, подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок , който срок тече от 14.07.2009 г.- датата на обявяването му в регистъра на съдебните решения при КОС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.