№ 63
гр. Пловдив , 21.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка А. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20215001000358 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК .
С определение № 260104/23.02.2021 година, постановено по т. дело №
200/2019 година по описа на Окръжен съд – Хасково, е върната на основание
чл. 129 ал. 3 от ГПК насрещната искова молба, подадена от М.В. Н., ЕГН
**********, и Д. Д. Н., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес град В.,
ул. „Ц.А.“ № ..., адвокат Ж.Д. от АК – С., против „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., и е
прекратено производството по делото в тази му част.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от
ищците по насрещния иск М.В. Н. и Д. Д. Н., представлявани от адвокат Ж.Д..
В частната жалба се изразява несъгласие с определената от
първоинстанционния съд държавна такса от 23407,84 лева по предявения
насрещен иск, като се твърди, че тази държавна такса е в изключително
големи размери и е непосилна за заплащане от частните жалбоподатели и че
по този начин е осуетено правото им на адекватна защита в съдебното
производство. Това са доводите, с които е поискана отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на ОС – Хасково за разглеждане на
предявения насрещен иск в производството по т. дело № 200/2020 година.
1
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от „Ю.Б.“ АД с
изразено становище за нейната неоснователност. В отговора са развити
съображения, свързани с предвидените в чл. 83 ал. 2 от ГПК предпоставки за
освобождаване от заплащане на държавна такса и липсата на доказателства,
установяващи невъзможността на ищците да заплатят определената такава.
Искането е за потвърждаване на обжалваното определение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу
определение, преграждащо развитието на производството, т.е. попадащо в
хипотезата на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, като при подаването й е спазен
едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК – съобщението за обжалваното
определение е връчено на процесуалния представител на жалбоподателите на
08.03.2021 година, а частната жалба е изпратена по куриер на 15.03.2021
година.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
М.Н. и Д.Н. са предявили насрещен иск по т. дело № 200/2020 година
по описа на ОС – Хасково против „Ю.Б.“ АД. Искът има за предмет
прогласяване нищожността на целия договор за банков кредит Продукт
„Бизнес кредит“ № .../... година. С този договор е отпуснат кредит в размер на
627 000 лева. При положение, че се иска прогласяване на целия договор за
нищожен, дължимата държавна такса, определена съобразно чл. 69 ал. 1 т. 4
от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, е 4% върху стойността на договора, или сумата от 25080
лева. Определената от първоинстанционния съд държавна такса в размер на
23407,84 лева с определение № 260045/25.01.2021 година е под дължимия
размер по закон. В този смисъл съдът намира за неоснователни поддържаните
в частната жалба доводи, че определената за внасяне държавна такса е в
изключително големи размери. Размерът на дължимата държавна такса не е
предоставен на преценката на съда, а е уреден нормативно.
Що се отнася до твърденията в частната жалба, че държавната такса е
непосилна за ищците по насрещния иск, следва да се посочи, че в чл. 83 ал. 2
2
от ГПК е предвидена процесуална възможност за физически лица, които
нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските в производството
по дела, да поискат от съда да бъдат освободени от заплащането им.
Частните жалбоподатели обаче не са се възползвали от тази процесуална
възможност. Преклузивният срок за това е до изтичането на едноседмичния
срок, даден от съда за внасяне на държавната такса / съобщението е от
02.02.2021 година и срокът е изтекъл на 09.02.2021 година/. През целия
период от съобщаването на определението, с което насрещната искова молба
е оставена без движение и е даден едноседмичен срок за отстраняване на
нередовностите й, в частност за внасяне на дължимата държавна такса,
частните жалбоподатели са бездействали. Те не са поискали нито
продължаване на срока при условията на чл. 63 от ГПК, нито освобождаване
от внасяне на държавната такса. При липса на такова искане не следва да
бъдат обсъждани доводите в отговора на частната жалба, свързани с
необходимите доказателства и предпоставките, при които съдът освобождава
страните по делата от внасяне на такси и разноски.
До изтичане на едноседмичния срок за отстраняване на
нередовностите на насрещната искова молба, по-конкретно за внасяне на
дължимата ДТ, не са предприети каквито и да е действия от страна на
частните жалбоподатели, поради което определението, с което е върната
насрещната искова молба след изтичане на този срок е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260104/23.02.2021 година,
постановено по т. дело № 200/2019 година по описа на Окръжен съд –
Хасково, с което е върната на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК насрещната
искова молба, подадена от М.В. Н., ЕГН ********** и Д. Д. Н., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес град В., ул. „Ц.А.“ № ..., адвокат Ж.Д.
от АК – С., против „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., и е прекратено производството по
делото в тази му част.
3
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4