Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 02.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V граждански
състав, в открито съдебно заседание на 04.05.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
При секретаря Г.Н., като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 8233/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
ИСКОВЕ с
правно основание чл. 204, ал.2 от ЗМВР от 2006г. /отм./ за претенцията за
2013г., а за останалите години - чл.
181, ал.2 от ЗМВР.
Постъпила е искова молба от П.В. ***,
срещу ОД на МВР - Плевен, за заплащане на сумата от 1 258.08лв. – вещево
имущество и мораторна лихва върху тази сума. Ищецът твърди, че е бил служител
на ответника на сержантска длъжност до 24.06.2016г., когато със заповед на
директора на ОД на МВР гр. Плевен служебното му правоотношение е било
прекратено на осн. чл. 226 ал. 1 т. 13 от ЗМВР. Твърди, че от обезщетенията,
които следва да му се заплатят, до момента му е изплатено обезщетение по чл.
234 ал. 1 от ЗМВР, но му се дължи и не му е заплатено вещево имущество от
2013г. до 2016г. Моли съда да осъди ответника да му заплати вещево имущество,
както следва: 258.08лв. – за 2013г.; 400лв. – 2014г.; 400лв. – 2015г.; 200лв. –
съразмерно с прослуженото време от 2016г., ведно с мораторна лихва върху тези
суми, както следва: за вещевото имущество за 2013г . – лихва в размер на
74.92лв. за периода 31.12.2013г. – 07.11.2016г.; за вещевото имущество за 2014г
. – лихва в размер на 75.46лв. за периода 31.12.2014г. – 07.11.2016г.; за
вещевото имущество за 2015г . – лихва в размер на 34.85лв. за периода
31.12.2015г. – 07.11.2016г.; за вещевото имущество за 2016г . – лихва в размер
на 7.28лв. за периода 01.07.2016г. – 07.11.2016г.; ведно със законната лихва
върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения
иск, счита, че в закона е предвидено осигуряване на държавните служители с
работно и униформено облекло и др. вещево имущество, а не изплащане на
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение. Сочи, че ищецът е
бил задължен да носи униформено облекло, поради което не му се полага сума за
облекло на неносещ униформа. Счита, че случаят на ищеца попада под хипотезата
на чл. 19 ал. 2 Наредба № 8121з-1175/29.09.2015г., в който случай за 2015г. и
2016г., на ищеца се полага сума, която обаче е изплатена на 23.12.2016г.
Твърди, че размерът на тази сума е 599.98лв. Счита, че претенциите за 2013 и
2014г. са неоснователни. Твърди също и че ищеца не е се е възползвал от всичко
заявено за периода 2011г. – 2013г, а сега претендира то да му бъде заплатено.
Счита, че и претенциите за лихва са неоснователни, т.к. главното вземане не е
изискуемо. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата на страните и техните изявления, намира за
установено следното: Не се спори между страните по делото, че ищецът е работил на длъжността Младши
полицейски инспектор в РУ-Червен бряг при ОД на МВР гр. Плевен. Безспорно също
е, и че със Заповед № 1730/24.06.2016г., служебното правоотношение между
страните е било прекратено по собствено желание на служителя, считано от
01.07.2016г. При прекратяването на правоотношението, на 17.190.2016г, управителят
на склад ВО е издал на ищеца служебна бележка, съгласно която са останали
неполучени от него следните суми: от лимита за 2013г. - 258.08лв.; от лимита за 2014г. – 400лв.; от
лимита за 2015г. – 400лв.; от лимита за 2016г. – 400лв. Същевременно ответникът
е представил личната вещева заявка на ищеца за периода 2011-2013г., от която е
видно, че за тези три години общо той е заявил вещево доволство в 18 позиции на
обща стойност от 1199.64лв. Относно размерите на определените през годините суми
по делото са представени заповед № Iз-525 от 11.03.2013 г., заповед № Iз-889 от 24.04.2014 г., заповед №
8121з-673 от 09.06.2015 г. и заповед №
8121з-1023 от 16.09.2016 г., съгласно които заповеди, годишният размер на
държавните служители, изпълняващи служебните си задължения в униформено облекло, е бил с лимит 400 лв. Съгласно платежна
бележка от 29.11.2016 г., ответникът е наредил да се изплати на ищеца стойността
на униформено облекло в размер на 599.98лв. Тази сума, и съгласно признанието
на ищеца в съдебно заседание от 29.03.2017 г., е покрила размера на претенцията
му за 2015 и 2016 г. По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза,
която след проверка в счетоводството и вещевия склад при ответника, е дала
следното заключение: заявката за 2013 г. за вещево имущество е обща за три
години и обхваща периода 2011, 2012 и 2013 г. като е на обща стойност
1 200 лв. Съгласно вещевата книжка на ищеца за периода от 27.07.2012 г. до
21.03.2013 г. той е получил имущество на стойност 941.92 лв. от заявените от
него артикули. Съобразно проверката във вещевия склад обаче, вещото лице е
констатирало, че в склада е имало налични артикули от неговата заявка, които не
са получени от него и са възлизали на 145.94 лв., а оставащите неполучени във
вид на имущество суми са 258.08 лв. За 2014 г. ищецът е подал заявка на
стойност 399.60 лв., не е получил никакво вещево имущество, но от заявката му в
склада е имало налични артикули на стойност 369.60 лв. през 2015 и 2016 г.
Потвърдено е, че на 24.11.2016 г. – след подаване на исковата молба, на ищеца е
преведена сумата от 599.98 лв. в „Експресбанк“ АД – стойност на вещево
имущество за 2015 г. и 2016 г. - пропорционално на отработеното време за
последната година. В съдебно заседание вещото лице заяви, че в склада е констатирало,
че е имало много повече бройки от заявеното и неполучено имущество от ищеца, и
че той се е явил за последно във вещевия склад на 21.03.2013 г. както е
отбелязано във вещевата му книжка. Вещото лице посочи, че няма данни в
документацията на склада, ищецът да е търсил активно след 2013 г. вещевото
имущество, което е заявил. То посочи също, и че заявката за 2011, 2012 и 2013
г. е обща и няма как да бъде направена разбивка на вещевото имущество за всяка
една от годините.
При така събраните доказателства,
съдът прави следните изводи: Налице са писмени доказателства за наличието на
заплащане на част от исковите претенции в хода на делото от ответника на ищеца.
Налице е и признание на факта на получаването на сумите. Поради горното,
исковете за заплащане на обезщетение за вещево имущество в размер на 400лв. – за
2015г.; и в размер на 200лв. – за 2016г., следва да бъдат отхвърлени, като
погасени чрез плащане в хода на делото. Върху тези суми следва да се присъди
претендираната мораторна лихва, но тя следва да бъде определена от датата на
получаване на служебната бележка от вещевото звено – 17.10.2016г. до датата на
предявяване на исковете – 07.11.2016г. Началната дата на дължимост на главницата,
респективно и на мораторната лихва върху нея се определя от разпоредбата на чл.
20 ал. 2 от НАРЕДБА № 8121з-1175 от 29.09.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи на
работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение и ежегодно
парична сума за облекло на неносещите униформа държавни служители, обн., ДВ,
бр. 78 от 9.10.2015 г. и действаща към момента на прекратяване на служебните
правоотношения между страните. Тази лихва, съдът служебна изчислява в размер на
2.45лв. за 2015г. и 1.22лв. за 2016г. Следва да бъде присъдена и законната
лихва след завеждане на иска върху тези две суми, т.к. те са заплатени в хода
на делото и нейния размер понастоящем е определяем – за периода от 07.11.2016г.
до 29.11.2016г., размерът на тази лихва е 3.84лв.
Спорен между страните е въпросът:
дължи ли се паричната равностойност на вещево имущество за 2013г. и 2014г.
В тази връзка съдът приема
възраженията на ответника, които са съобразени с преобладаващата съдебна
практика – напр. Решение № 289 от 08.11.2016г. по в.гр.д. 445/16г. на ОС
Добрич, Решение № 1026 от 13.02.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 14405/2015 г. и
др. С разпоредбата на чл.181, ал.2 от ЗМВР /за претенцията за 2014г./, респ. чл. 204, ал.2 от ЗМВР от 2006г. /отм./
/за претенцията за 2013г./,
се предвижда, че на държавните служители се осигуряват работно и униформено
облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа, се
изплаща ежегодна парична сума за облекло. Размерът на сумите и доволствията се
определят ежегодно със заповед на Министъра на вътрешните работи. Условията и
реда за предоставяне на сумите и доволствията, се определя с Наредба на
Министъра на вътрешните работи. Не спорно по делото, че длъжността, която ищецът
е заемал през периода 2013г.-2016г. е изисквала изпълнение на служебни
задължения в униформено облекло. Поради тази причина на ищецът за посочените
години се е полагало да получи униформено облекло в готов вид, а не неговата
парична равностойност. В ЗМВР не е предвидено правото униформените служители при
неполучаване на вещево имущество да получат неговото парично обезщетение. Тази
възможност е уредена едва през 2015г., чл.19, ал.2 от Наредба №8121
з-1175/29.09.2015г./ ДВ бр.78 от 09.10.2015г./, но периодът, за който на
неполучилия вещево имущество/униформено облекло/ служител се изплаща
обезщетение е точно определен и обхващащ предходната година /2015г./ и
пропорционално на отработеното време за текущата година/2016г./, в която е
прекратено служебното му правоотношение. В случая, при прекратяване на правоотношенията
през 2016г., приложима е само и единствено тази наредба, но тя не обхваща
периода 2013-2014г. Същевременно, с § 4а от ПЗР на Наредба
№1з-1429/01.06.2011г. / ДВ бр.44/10.06.2011г./ е въведено задължение за
осигуряване на униформено облекло за 2011,2012,2013 и 2014г. до края на 2016г.,
но служебното правоотношение на ищеца е прекратено на 01.07.2016г., т.е. преди
изтичането на крайния срок за изпълнение на задължението за осигуряване на
униформено облекло за посочените 2013г. и 2014г. Горното не може да обоснове
вземането на парична равностойност на неполученото от него униформено облекло. Липсва
правна норма за замяна на вещевото имущество
в паричната му равностойност. Единствено
в чл.17 от Наредба №8121з-1010/16.12.2014г. /отм./ е предвидено, че при
прекратяване на служебното правоотношение, следва изплащане на стойността на
непредоставеното в предходната година униформено облекло, но разпоредбата в
настоящия случай е неприложима, т.к. правоотношението е прекратено при
действието на следващата по време Наредба. От една страна претендираното
вземане на ищеца за непредоставено вещево имущество не е годината, предходна на
тази, в която е прекратено служебното правоотношение. От друга страна, законодателят
делегира на Министъра на правомощията да
уреди условията и реда за предоставяне на вещево имущество, но не и последиците
от непредоставяне. В разпоредбите на закона, не е предвидена възможност да се
стимулира парично или да допълни възнаграждението на служителя, а да се осигури
материално служителя с вещи за изпълнение на служебните му задължения, и като
отличителен знак, свързан с характера на заеманата от него длъжност. На ищеца се е полагало облекло и вещево имущество
в готов вид, а не неговата парична равностойност, съгласно действащата нормативна
уредба, за обсъждания период – 2013г. и 2014г.
При това положение, предявените
искове за тези две години, следва да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани. Същото произнасяне се дължи и за претенциите за лихви върху сумите
за тези две години.
По отношение на разноските, съдът
счита, че следва да определи разноските по делото съобразно основателните, но
платени в хода на делото претенции и отхвърлените такива. Налице е възражение
за прекомерност на адв. хонорар, което съдът намира за основателно и редуцира
на 331.57лв., съобразно изискванията на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба№1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения. При това положение разноските на ищеца
са в размер на 401.57лв. За разноските на ответника са налице възражения за
прекомерност на претендираното юрисконсултското възнаграждение в размер на
300лв. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица
се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено
последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно
юрисконсултското възнаграждение. Следва да се има предвид, че размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, т.е. в чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в размер от 120лв., като се има
предвид невисоката сложност на делото, протекло в две съдебни заседания и
ниската стойност на исковите претенции. При така определеното юрк.
възнаграждение и разноските за експертиза, разноските на ответника възлизат на
220.00лв. След преценката на основателните и неоснователни претенции, съдът
изчислява, че на ищеца се дължат разноски в размер на 168.13лв., а на ответника
– разноски в размер на 127.89лв. След компенсация на така определените
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 40.24лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.В.К.,
ЕГН ********** ***, против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
гр. Плевен, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, искове с
правно основание чл.181, ал.2 от ЗМВР, за сумите от общо 600лв., представляващи
левовата равностойност на вещево имущество за 2015г.-2016г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА П.В.К., ЕГН ********** ***, мораторна лихва върху левовата
равностойност на вещево имущество за 2015г.-2016г., за периода 17.10.2016г. –
07.11.2016г. в размер на 2.45лв. за
2015г. и 1.22лв. за 2016г., както и
законна лихва за периода от 07.11.2016г. до 29.11.2016г., в размер на 3.84лв., като претенциите за мораторна
лихва за вещевото имущество за 2015г. до претендирания размер на 34.85лв. и за
периода от 31.12.2015г. до 17.10.2016г., и за вещевото имущество за 2016г. до
претендирания размер на 7.28лв. за периода от 01.07.2016г. до 17.10.2016г.,
като неоснователни и недоказани ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.В.К.,
ЕГН ********** ***, против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***,
искове с правно основание чл.181, ал.2 от ЗМВР и чл.204, ал.2 от ЗМВР/отм./, за
сумите 258.08лв. – за 2013г. и 400лв. – за
2014г., представляващи левовата равностойност на вещево имущество за
2013г.-2014г., ведно претенциите за мораторна лихва от 74.92лв. за периода
31.12.2013г. – 07.11.2016г. и от 75.46лв. за периода 31.12.2014г. –
07.11.2016г., и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба - 07.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА П.В.К., ЕГН ********** ***, разноски по
компенсация в размер на 40.24лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: