Решение по дело №1006/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 261
Дата: 28 март 2019 г. (в сила от 7 юни 2023 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20183100901006
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 юни 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …./……..03.2019г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Дарина Баева,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1006 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.79 и 99 от ЗЗД, предявен от "ТЪРГОВСКА   БАНКА  Д" АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ***, представлявано от изп. директори А.И.А.и М.Е.Г., чрез пълн. юрисконсулт К.Б. срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, 9009, район „Младост", ул. „Тролейна" № 48, представлявано от изп. директор З.П.З., с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК за установяване съществуването на вземане на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД от „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, в размер на 448 398.25 лв., произтичащо от Договор за „Инженеринг BG161PO001/1.5-03//2011/0002-S-17, прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) № 2571.0716 от 27.07.2016г., Анекс № 1 от 02.08.2016г., Анекс № 2 от 27.09.2016г. и Анекс № 3 от 30.12.2016г. към него, сключен между „Енерджи Ефект" ЕАД и „Супервайзер" ЕООД, в качеството на съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект -Супервайзер" и „Търговска Банка Д" АД и впоследствие цедирано на „Адванс Енерджи 1" ООД съгласно Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 16.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5885 от 28.07.2017г., издадена по гр. д. №10458/2017г., 30 състав по описа на Районен съд - гр. Варна.

Твърди се в исковата молба, че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) № 2571.0716 от 27.07.2016г., Анекс № 1 от 02.08.2016г., Анекс № 2 от 27.09.2016г. и Анекс № 3 от 30.12.2016г. към него „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД и „СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД като съдружници в ДЗЗД „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ - СУПЕРВАЙЗЕР", със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христо Ботев" № 57, БУЛСТАТ: *********, представлявано от управителя Б.Н.А.в качеството на цедент са прехвърлили на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД, гр. София в качеството на цесионер парични вземания спрямо длъжника „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД в рамките на общ лимит в размер до 3 000 000 лева, заедно с дължимите върху тях лихви и неустойки и др. подобни, в срок до 31.12.2016г., възникнали на основание изпълнението на сключен на 06.10.2015г. Договор за „Инженеринг BG161PO001/1.5-03//2011/0002-S-17, с предмет „Инженеринг - проектиране, строителство и авторски надзор за подобряване на производствено-техническата база на „Градски Транспорт" ЕАД - Варна по Компонент 9 „Подобрения на производствено-техническата база" на проект на Община Варна BG161PO001-1.5.03-0002 „Интегриран градски транспорт на Варна" по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/1.5-03/2011 „Подкрепа за интегриран градски транспорт на петте големи града", Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие", Операция 1.5 „Системи за устойчив градски транспорт" на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013", сключен между „Градски Транспорт" ЕАД, гр. Варна (възложител) и „Енерджи Ефект - Супервайзер" ДЗЗД (изпълнител), както и всички анекси към него.

Съгласно чл. 1 от Анекс № 1/02.08.2016 г. цедентът е прехвърлил на цесионера - банката, своите парични вземания спрямо длъжника „Градски Транспорт" ЕАД в общ размер на 2 074 435.48 лв. без ДДС, заедно с дължимите върху тях лихви, неустойки и др.подобни, възникнали на основание гореописания договор между „Енерджи Ефект - Супервайзер" ДЗЗД и „Градски Транспорт" ЕАД по Фактура № 16/22.07.2016 г. за сумата 2 074 435.48 лв. без ДДС, издадена от цедента на „Градски Транспорт" ЕАД и придружена с Опис сметка към междинно плащане и приемо-предавателни протоколи, подробно описани в Анекс № 1/02.08.2016г. Съгласно анекса цесионерът следва да получи плащане по прехвърлените вземания в 30-дневен срок след прехвърляне на вземането по анекса или крайният срок на плащане е 03.09.2016 г.

Съгласно Анекс № 2 от 27.09.2016г. действието на Анекс № 1 от 02.08.2016г. се прекратява поради несбъдване на поставено условие за прехвърляне на вземането (чл. 3, ал. 4 от Анекс № 1) и страните се споразумяват, че цедентът прехвърля на цесионера своите парични вземания спрямо длъжника „Градски Транспорт" ЕАД в общ размер 448 398.25 лв. без ДДС, заедно с дължимите върху тях лихви, неустойки и др.подобни, възникнали на основание гореописания договор между „Енерджи Ефект - Супервайзер" ДЗЗД и „Градски Транспорт" ЕАД, които вземания са фактурирани ведно с други вземания във фактура № 16/22.07.2016г. за обща сума от 2 074 435.48 лв. без ДДС. Срокът на плащане по цедираното вземане е удължен до 27.10.2016 г. С Анекс № 3 от 30.12.2016 г. е договорено продължаване на срока за плащане до 31.01.2017г.

Твърди се, че длъжникът по цедираното вземане „Градски Транспорт" ЕАД е потвърдил с писмо изх. № 1287/19.09.2016 г., че дължимата сума в размер на 448 398.25 лв. без ДДС се дължи за следните дейности: по Протокол 3.2 част: „ОВК" и „Газоснабдяване" - II Монтажни работи - отоплителна и III Вентилационни инсталации на стойност 137 163,60 лв.; по Протокол 3.3 част: „Пожарна безопасност" на стойност 221 451,81 лв.; по Протокол 3.4 част: „Електро - външни инсталации" на стойност 89 782,81 лв., също така, че сумата ще бъде заплатена по банкова сметка *** - банката; не е извършвано плащане по вземането, предмет на цесията и е дължимо в пълен размер; вземането не е запорирано; не е извършвано прихващане; без съгласие на „Търговска Банка Д" АД няма да се извършват прихващания; вземането ще бъде платено съгласно условията и срока на договора. С второ писмо с изх. № 1670/29.12.2016г. „Градски Транспорт" ЕАД е уведомил Банката, че плащането на сумата ще се извърши до 31.01.2017г., с оглед на което се твърди, че „Градски Транспорт" ЕАД е направил признание на вземането и е поел задължение същото да бъде платено в срок до 31.01.2017г. В тази връзка се сочи, че след признанието на „Градски Транспорт" ЕАД, изразено още с първото писмо от 19.09.2016 г., „Търговска Банка Д" АД на 06.10.2016 г. е осчетоводила вземането си към длъжника „Градски Транспорт" ЕАД.

Твърди се, че съгласно чл. 1 от Анекс № 3/30.12.2016г. крайният срок за плащане на цедираното вземане по Рамковия договор е 31.01.2017г. и този срок е потвърден от длъжника в писмо с изх. № 1670/29.12.2016 г. Вследствие неплащане на задължението, „Търговска Банка Д" АД е депозирала в Районен съд гр.Варна заявление по чл.417 т.2 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, „СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД,  ЕИК *********, със седалище гр. Перник и „АДВАНС ЕКУИТИ ХОЛДИНГ" АД, ЕИК ********* за посочените в извлечението от счетоводните книги на банката суми по главница, лихви и неустойки. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, на 14.05.2018г. е депозирано от длъжника „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД възражение срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, поради което и на основание чл. 415 ГПК съдът е указал на „Търговска Банка Д" АД, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск срещу възразилия длъжник. С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането си срещу длъжника „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията си за извършено от ответното дружество признание на предявения иск, както и за надлежно уведомяване за сключения договор за цесия от 16.02.2018г.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Сочи се в отговора, че разпореждането за незабавно изпълнение е отменено с определение от 21.06.2018г. по ч.т.д.№904/018г. Оспорват се твърденията на ищеца за осъществено от ответното дружество признание на дълга и поемане на задължение за плащане, както и за надлежно уведомяване за цесията от 16.02.2018г. С допълнителния отговор ответникът поддържа твърденията си и отправя искане за привличане като трето лице-помагач на страната на ответника Община Варна.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Приет е като доказателство по делото Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) № 2571.0716 от 27.07.2016г., сключен между „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД и „СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД като съдружници в ДЗЗД „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ - СУПЕРВАЙЗЕР", със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христо Ботев" № 57, БУЛСТАТ: *********, представлявано от управителя Б.Н.А.в качеството на цедент и на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД, гр. София в качеството на цесионер, видно от който са прехвърлени парични вземания спрямо длъжника „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД в рамките на общ лимит в размер до 3 000 000 лева, заедно с дължимите върху тях лихви и неустойки и др. подобни, в срок до 31.12.2016г., възникнали на основание изпълнението на сключен на 06.10.2015г. Договор за „Инженеринг BG161PO001/1.5-03//2011/0002-S-17, с предмет „Инженеринг - проектиране, строителство и авторски надзор за подобряване на производствено-техническата база на „Градски Транспорт" ЕАД - Варна по Компонент 9 „Подобрения на производствено-техническата база" на проект на Община Варна BG161PO001-1.5.03-0002 „Интегриран градски транспорт на Варна" по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/1.5-03/2011 „Подкрепа за интегриран градски транспорт на петте големи града", Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие", Операция 1.5 „Системи за устойчив градски транспорт" на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013", сключен между „Градски Транспорт" ЕАД, гр. Варна (възложител) и „Енерджи Ефект - Супервайзер" ДЗЗД (изпълнител), както и всички анекси към него.

Представен е по делото Анекс № 1/02.08.2016г., като съгласно чл. 1 цедентът е прехвърлил на цесионера - банката паричните си вземания спрямо длъжника „Градски Транспорт" ЕАД в общ размер на 2 074 435.48 лв. без ДДС, заедно с дължимите върху тях лихви, неустойки и др.подобни, възникнали на основание гореописания договор между „Енерджи Ефект - Супервайзер" ДЗЗД и „Градски Транспорт" ЕАД по Фактура № 16/22.07.2016 г. за сумата от 2 074 435.48 лв. без ДДС, издадена от цедента на „Градски Транспорт" ЕАД и придружена с Опис сметка към междинно плащане и приемо-предавателни протоколи, подробно описани в Анекс № 1/02.08.2016г. Съгласно анекса цесионерът следва да получи плащане по прехвърлените вземания в 30-дневен срок след прехвърляне на вземането по анекса или крайният срок на плащане е 03.09.2016г.

Видно от представения Анекс № 2 от 27.09.2016г. действието на Анекс № 1 от 02.08.2016г. се прекратява и страните се споразумяват, че цедентът прехвърля на цесионера своите парични вземания спрямо длъжника „Градски Транспорт" ЕАД в общ размер 448 398.25 лв. без ДДС, заедно с дължимите върху тях лихви, неустойки и др.подобни, възникнали на основание гореописания договор между „Енерджи Ефект - Супервайзер" ДЗЗД и „Градски Транспорт" ЕАД, които вземания са фактурирани ведно с други вземания във фактура № 16/22.07.2016г. за обща сума от 2 074 435.48 лв. без ДДС. Срокът на плащане по цедираното вземане е удължен до 27.10.2016г. Видно от Анекс № 3 от 30.12.2016г. е договорено продължаване на срока за плащане по прехвърленото с Анекс №2 вземане до 31.01.2017г.

Представено е писмо изх. № 1287/19.09.2016 г. от „Градски Транспорт" ЕАД, видно от което се потвърждава сума в размер на 448 398.25 лв. без ДДС, която се дължи за следните дейности: по Протокол 3.2 част: „ОВК" и „Газоснабдяване" - II Монтажни работи - отоплителна и III Вентилационни инсталации на стойност 137 163,60 лв.; по Протокол 3.3 част: „Пожарна безопасност" на стойност 221 451,81 лв.; по Протокол 3.4 част: „Електро - външни инсталации" на стойност 89 782,81 лв., потвърждава се също, че към датата на потвърждението не е извършвано плащане на цедираното вземане и същото е дължимо в пълен размер, както и че сумата ще бъде заплатена по банкова сметка *** - банката; вземането не е запорирано; не е извършвано прихващане; без съгласие на „Търговска Банка Д" АД няма да се извършват прихващания; вземането ще бъде платено съгласно условията и срока на договора. Представено е и второ писмо с изх. № 1670/29.12.2016г., с което  „Градски Транспорт" ЕАД е уведомил Банката, че плащането на сумата ще се извърши до 31.01.2017г.

По заявление на кредитора – ищец е образувано ч.гр.д. №10458/2017г. и е издадена на 28.07.2017г. Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, „СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД,  ЕИК *********, със седалище гр. Перник и „АДВАНС ЕКУИТИ ХОЛДИНГ" АД, ЕИК ********* за посочените в извлечението от счетоводните книги на банката суми по главница, лихви и неустойки

Видно от представения договор за цесия от 16.02.2018г. „Търговска Банка Д" АД е прехвърлила на „Адванс Енерджи 1“ ООД паричните си вземания от „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, придобити по силата на Рамков договор от 27.07.2016г., Анекс №1 от 02.08.2016г., Анекс №2 от 27.09.2016г. и Анекс №3 от 30.12.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д. №10458/2017г. Представени са уведомления за осъществената цесия, вкл. нотариална покана до ответника „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, връчена на представляващия дружеството на 05.07.2018г., видно от представената разписка.

Назначена и приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че банката е осчетоводила в счетоводните си регистри сумата 448 398,25 лв. на 06.10.2016г., счетоводната справка – извлечение по чл.417 от ГПК от счетоводните книги на банката, издадена към 25.07.2017г., отразява подробно записванията по счетоводните сметки за осчетоводено вземане на банката от ответното дружество в размер на 448 398,25 лв., възникнало на основание рамков договор за цесия с краен падеж 31.01.2017г.

От заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на ответника „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД е осчетоводена фактура №16/22.07.2016г., издадена от „Енерджи ефект – Супервайзер“ ДЗЗД за сумата 2074435,48 лв. без ДДС, както и кредитно известие №18/15.08.2016г. за сумата 448 398,25 лв. без ДДС и фактура №21/22.12.2016г., издадена от „Енерджи ефект – Супервайзер“ ДЗЗД за сумата 448 398,25 лв. без ДДС. С осчетоводената фактура №16/22.07.2016г. „Енерджи ефект – Супервайзер“ ДЗЗД е документирал извършени стопански операции – конкретни СМР по Договор за „Инженеринг BG161PO001/1.5-03//2011/0002-S-17, при съпоставка между трите цитирани първични счетоводни документи вещото лице е констатирало, че цялата стойност на фактура №21/22.12.2016г. се съдържа във фактура №16/22.07.2016г., като е налице пълно съответствие по основание и размер на следните пера: „ОВК и газоснабдяване – монтажни работи – ОВИ – 137 163,60 лв., част Пожарна безопасност – 221 451,84 лв. и част Електро вътрешни ел.инсталации – 89 782,81 лв. От поясненията на вещото лице в с.з. се установява, че в кредитното известие не е отразена причината за издаването му, както и че в счетоводството няма данни за връзка на фактура №21/22.12.2016г. с конкретна стопанска или икономическа операция.

При така установените факти и обстоятелства по делото на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. Настоящата претенция предпоставя доказване наличието на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е задължен за претендираната сума, настъпила изискуемост на главницата на посочената в ИМ дата, както и наличието на сключен след издаване на заповедта за изпълнение договор за цесия.

Активната си материалноправна легитимация ищцовото дружество основава на представения договор за цесия, чиято действителност и автентичност не е оспорена от ответната страна, поради което следва да се приеме като годен да породи присъщите му правни последици съгласно уредбата в чл.99 и следв. от ЗЗД, а именно прехвърляне на вземания от цедента на цесионера. Обстоятелството, че именно процесното вземане е предмет на прехвърлителната сделка, се установява от преценка на рамковия договор и последващите анекси в тяхната последователност, а именно с рамковия договор е поето задължение от „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД и „СУПЕРВАЙЗЕР" ЕООД за прехвърлят на „Търговска Банка Д“ АД вземанията си от ответника в рамките на общ лимит в размер до 3 000 000 лв., с Анекс №1 е прехвърлено конкретно парично вземане с размер 2 074 435,48 лв. по фактура №16/22.07.2016г. и с Анекс №2 е прекратено действието на Анекс №1 и е прехвърлено процесното парично вземане в размер на  448 398,25 лв. без ДДС, представляващо част от фактурираните по фактура №16/22.07.2016г. суми.

Релевирано е в отговора възражение за липса на надлежно получено от длъжника уведомление за цесията, което съдът намира за неоснователно с оглед на представените доказателства за получени лично от представляващия дружеството и чрез изрично упълномощено лице нотариални покани на 12.03.2018г. и съответно на 05.07.2018г. Освен това съобразно задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 78 от 9.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В настоящия случай към исковата молба е приложено уведомление, изходящо от цедента, поради което уведомяването се счита за редовно извършено.

Не се оспорва от ответника съществуването на цедираното вземане, произтичащо от сключения на 06.10.2015г. между „Енерджи Ефект - Супервайзер" ДЗЗД и „Градски Транспорт" ЕАД Договор за „Инженеринг BG161PO001/1.5-03//2011/0002-S-17, както и настъпилата изискуемост. Освен липсата на оспорване в тази насока, следва да се имат предвид и правилата относно търговските сделки, по-конкретно регламентацията на чл. 286, ал.2 вр. чл. 287 ТЗ, приложима спрямо процесното правоотношение между търговци. Съгласно константната практика на ВКС, със задължителен характер за съдилищата, фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Дори неподписаната фактура може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея /Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК /

В разглеждания случай всички посочени предпоставки са налице, а именно фактура №16/22.07.2016г., вземането по която е прехвърлено с договора за цесия, е осчетоводена от ответното дружество, с което, както е посочено по-горе, е изразено недвусмислено признание на задължението. Издадените впоследствие, след прехвърляне на вземането, кредитно известие №18/15.08.2016г. и фактура №21/22.12.2016г., независимо от причината за извършването на описаната счетоводна операция, не оказват влияние върху съществуването на вземането, вече предмет на прехвърлителната сделка. Този извод се подкрепя и от представените по делото писма от „Градски Транспорт" ЕАД 19.09.2016г. и 29.12.2016г., с които изрично се потвърждава съществуването на задължение към „Търговска банка Д“ АД в исковия размер и на претендираното основание.

На следващо място са изразени в отговора на ИМ възражения на ответника, че договорът за цесия, на който ищецът основава правата си, не попада в обхвата на чл.417 от ГПК, изрично регламентиращ документите, за които се предвижда издаване на заповед за незабавно изпълнение. Този въпрос е разрешен с окончателно определение по ч.т.д. №904/2018г., с което е  отменено разпореждането за незабавно изпълнение на заповед № 5885/28.07.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *********, в полза на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД, ЕИК *********, и вместо това е отхвърлено искането на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД, ЕИК *********, обективирано в заявление вх. № 42043/25.07.2017 г., за допускане на незабавно изпълнение на Заповед № 5885/28.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и е обезсилен издадения изпълнителен лист. Същевременно неприложимостта на специалния ред по чл.417 ГПК спрямо процесното вземане не води до недопустимост на иска и не касае разрешаване на въпроса за неговата основателност. Въпросът дали заявеното вземане попада в обхвата на предвидените в чл.418 ГПК обуславя единствено дали заповедта подлежи на незабавно изпълнение, докато предмет на установяване в исковото производство е съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, тоест исковият ред по чл.422 вр.415 ГПК е допустим независимо дали е допуснато незабавно изпълнение или то впоследствие е отменено, както е допустим в хипотезата на издадена заповед по чл.410 от ГПК.

Извършената последваща цесия от ищцовото дружество в полза на трето юридическо лице, която се установява от представените по делото писмени доказателства, не променя извода за основателност на претенцията с оглед разрешението по т.10б от ТР №4/2014г. на ВКС, ОСГТК, според което при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска, както е в настоящия случай, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение разпоредбата на чл.226 ГПК.

При установено наличие на елементите от фактическия състав на чл.422, ал.1 от ГПК предявеният на това основание установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен в размера на претендираната сума. Предвид на акцесорния й характер следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Предвид изхода от спора и въз основа на направеното искане в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 8967,97 лв. разноски по делото за заплатена по исковото производство държавна такса, 380 лв. внесен депозит по СЧЕ съобразно представените по делото писмени доказателства и юрисконсултско възнаграждение  в размер на 300 лв., определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25 от Наредбата за правната помощ в размер на 300 лв. в съответствие с конкретната фактическа и правна сложност на делото. Съгласно т.12 от ТР №4/2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ВКС следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в размер на 8967,97 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца "ТЪРГОВСКА   БАНКА  Д" АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ***, представлявано от изп. директори А.И.А.и М.Е.Г., че ответникът „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, 9009, район „Младост", ул. „Тролейна" № 48, представлявано от изп. директор З.П.З., ДЪЛЖИ на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД сума в размер на 448 398.25 лв. /четиристотин четиридесет и осем хиляди триста деветдесет и осем лева и 25 ст./, на основание Договор за „Инженеринг BG161PO001/1.5-03//2011/0002-S-17 и издадена фактура №16/22.07.2016г., вземането за която е прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) № 2571.0716 от 27.07.2016г., Анекс № 1 от 02.08.2016г., Анекс № 2 от 27.09.2016г. и Анекс № 3 от 30.12.2016г. към него, сключен между „Енерджи Ефект" ЕАД и „Супервайзер" ЕООД, в качеството на съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект -Супервайзер" и „Търговска Банка Д" АД и впоследствие цедирано на „Адванс Енерджи 1" ООД съгласно Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 16.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2017г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5885 от 28.07.2017г., издадена по гр. д. №10458/2017г., 30 състав по описа на Районен съд - гр. Варна, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, 9009, район „Младост", ул. „Тролейна" № 48, представлявано от изп. директор З.П.З. ДА ЗАПЛАТИ на "ТЪРГОВСКА   БАНКА  Д" АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ***, представлявано от изп. директори А.И.А.и М.Е.Г. сумата 9647,97 лв. /девет хиляди шестотин четиридесет и седем лева и 97 ст./ разноски в исковото производство, както и сумата 9067,97 лв. /девет хиляди шестдесет и седем лева и 97 ст./ разноски в заповедното производство.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: