№ 341
гр. Дупница, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:И. Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от И. Б. Димитров Гражданско дело №
20231510102031 по описа за 2023 година
И. Г. Б., ЕГН **********, e предявил срещу община Бобошево, ЕИК *********,
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че владее повече от 15 години следните имоти в землището на с. ***:
- имот с идентификатор № 67252.104.192 по КК и КР на с. *** съгласно Заповед №
РД-18-276/31.01.2018 г. на изп. директор на АГКК /№000192 по предходен план/, изоставена
нива 6-та категория, с площ 2207 кв. м. в м. „Присоето“, при съседи с ид.: 67252.104.147,
67252.88.219, 67252.191.53, 67252.191.52, 67252.191.3, 67252.93.30, 67252.104.218;
- имот с идентификатор 67252.104.8 по КК и КР на с. *** съгласно Заповед № РД-18-
276/31.01.2018 г. на изп. директор на АГКК /№104008 по предходен план/, пасище 6-та
категория с площ 465 кв. м. в м. „Турски гробища“, при съседи с ид.: 67252.87.220,
67252.104.147, 67252.104.12, 67252.104.13, 67252.104.14, 67252.92.212, 67252.104.16,
67252.104.38;
- имот с идентификатор 67252.88.1 по КК и КР на с. *** съгласно Заповед № РД-18-
276/31.01.2018 г. на изп. директор на АГКК /№ 088011 по предходен план/, пасище 6-та
категория с площ 640 кв. м. в м. „Валого“, при съседи с ид.: 67252.88.12, 67252.88.219,
67252.87.220;
- имот с идентификатор 67252.88.12 по КК и КР на с. *** съгласно Заповед № РД-18-
276/31.01.2018 г. на изп. директор на АГКК /№ 088012 по предходен план/, нива 6-та
категория с площ 430 кв. м. в м. „Валого“, при съседи с ид.: 67252.88.1,67252.88.13,
67252.88.219, 67252.87.220;
- имот с идентификатор 67252.104.147 по КК и КР на с. *** съгласно Заповед № РД-
18-276/31.01.2018 г. на изп. директор на АГКК /№ 000147 по предходен план/, ливада 6-та
категория с площ 7576 кв. м. в м. „Турски гробища“, при съседи с ид.; 67252.104.8,
67252.87.220, 67252.88.219, 67252.104.192, 67252.104.218, 67252.104.12;
1
- имот с идентификатор 67252.76.266 по КК и КР на с. *** съгласно Заповед № РД-
18-276/31.01.2018 г. на изп. директор на АГКК /№ 000266 по предходен план/, пасище 8-ма
категория с площ 5557 кв. м. в м. „Герена“, при съседи с ид.: 67252.76.1, 67252.76.59,
67252.76.265, 67252.76.278, 67252.76.2, 67252.76.14, 67252.76.8, 67252.76.9, 67252.76.7,
67252.76.11, 67252.76.3, 67252.76.4, 67252.66.274, 67252.76.5, 67252.66.275, 67252.68.19,
67252.68.20, 67252.68.21, 67252.68.2, 67252.68.3, 67252.73.272, 67252.68.59, 67252.888.9901,
67252.73.139;
- имот с идентификатор 67252.76.1 по КК и КР на с. *** съгласно Заповед № РД-18-
276/31.01.2018 г. на изп. директор на АГКК /№ 076001 по предходен план/, нива 8-ма
категория с площ 2364 кв. м. в м. „Герена“, при съседи с ид.: 67252.76.265, 67252.76.6,
67252.76.2, 67252.76.266.
Владението е започнало на 14.08.2008 г., когато с приемо-предавателен протокол от
същата дата на ищеца били предадени селскостопанските сгради и прилежащата им земя на
бившето ТКЗС - с. Слатино, купени с договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
12.08.2008 г.
Процесните имоти са в непосредствена близост или директно граничат със
селскостопанския двор, към 14.08.2008 г. никой не е претендирал да е техен собственик.
Завладяването им ищецът извършил с намерение да ги свои за себе си, респ. да стане техен
собственик по давностно владение след изтичане на предвидения в закона срок. Оградил ги
с електропастир и от тогава в тях постоянно се отглеждат пасищни животни - овце и крави в
регистрирани три животновъдни обекта с актуални към днешна дата peг. №№ на БАБХ: КН-
2360/09.06.23, 12Н-4024/29.09.23 и КН-5108/20.09.2019 г. Животновъдните обекти са
разположени и върху земя, предоставена под наем от ищеца чрез едноличното му търговско
дружество "ЕН ТИ ЕН - БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, на което е собственик и
управител.
Общината издала актове за общинска собственост едва през 2023 г. при започването
от ищеца на процедура за снабдяване с нотариални актове, като на 16.08.2023 г. той подал
заявление до общината за издаване на съответни удостоверения за данъчни оценки.
1. Имот с ид. 67252.104.192 е актуван като частна общинска собственост с АЧОС
№ 982/08.09.2023 г.
2. Имот с ид. 67252.104.8 е актуван като публична общинска собственост с АПОС
№ 216/08.09.2023 г.
3. Имот с ид. 67252.88.1 е актуван като публична общинска собственост с АПОС
№ 259/08.09.2023 г.
4. Имот с ид. 67252.88.12 е актуван като частна общинска собственост с АЧОС №
983/08.09.2023 г.
5. Имот с ид. 67252.104.147 е актуван като публична общинска собственост с
АПОС № 260/08.09.2023 г.
6. Имот с ид. 67252.76.266 е актуван като публична общинска собственост с АПОС №
262-П/25.10.2023 г.
7. Имот с ид. 67252.76.1 е актуван като частна общинска собственост с АЧОС № 984-
4/25.10.2023 г.
Ищецът оспорва издадено от общината удостоверение изх. № 161/13.09.23 г., в което
е вписано, че в имот с ид. 67252.104.147 попада асфалтов път от четвъртокласната мрежа,
както и че процесните имоти се стопанисват и управляват от община Бобошево и твърди, че
посоченият в удостоверението общински четвъртокласен път не съществува като действащ
път, тъй като не е включен в списъка на действащите общински пътища, утвърден с
Решение № 236 на Министерския съвет от 2007 г. и последвалите му изменения. Оспорва се
2
автентичността на удостоверението.
Ищецът оспорва и издадено от общината удостоверение изх. № 181/26.10.23 г.
Направено е искане за произнасяне по реда на чл.17, ал.2, изр.1 ГПК по валидността на
оспорените административни актове и по реда на чл.17, ал.2, изр.2 ГПК по
законосъобразността на проведените от общината административни процедури по трите
подадени заявления от ищеца.
При отричане на правото на собственост на ответника съществува възможност
ищецът да придобие собствеността върху процесните имоти, предвид осъществяваното
повече от десет години владение.
Поради това искането е за признаване за установено, че ответникът не е собственик
на описаните поземлени имоти. Претендират се и направените в настоящото производство
разноски.
В постъпилия извън срока по чл.131 ГПК писмен отговор искът се оспорва като
недопустим, респ. – като неоснователен. Твърди се, че имотите са общинска собственост и
не биха могли да бъдат придобити по давност; четири от имотите са пасища и съгласно
чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ са публична общинска собственост. В първото съдебно заседание
ответникът е уточнил, че процесните имоти са земи по чл.19 ЗСПЗЗ и са предоставени на
община Бобошево с протоколни решения на ОСЗ – Бобошево.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Съгласно приемо-предавателен протокол от 14.08.2008 г. ищецът е въведен във
владение на продадените му от ЗК «Труд» - с. Слатино недвижими имоти, считано от
01.10.2010 г. С два договора за наем от 01.06.2022 г. „ЕН ТИ ЕН - БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
представлявано от И. Г. Б., е предоставило за ползване поземлени имоти в землището на с.
Слатино /бивша кравеферма и бивш овчарник/ на С.А.А., който отглежда животни в три
животновъдни обекта с peг. № КН-2360/09.06.23, № 12Н-4024/29.09.23 и № КН-
5108/20.09.2019 г., видно от представените удостоверения на БАБХ.
Ищецът е представил и документи във връзка с подадено от него на 14.08.2023 г.
искане до община Бобошево. От показанията на свидетелката Д.Ц. се установява, че тя в
качеството на счетоводител при ищеца депозирала в община Бобошево документите,
подготвени във връзка с намерението на ищеца да се снабди с титул за право на собственост
върху процесните имоти. В 14-дневния срок административният орган не се произнесъл и
свидетелката отново подала същите документи чрез куриер, като този път общината
изразила становище.
В удостоверение изх.№161/13.09.2023 г. на община Бобошево се сочи, че имот с ид.
67252.104.192, имот с ид. 67252.88.12, имот с ид. 67252.88.1, имот с ид. 67252.104.147, имот
с ид. 67252.104.8 са общинска собственост; в имот с ид. 67252.104.147 попада асфалтов път,
част от четвъртокласната пътна мрежа. Във връзка с оспорването на валидността на
удостоверението е изискана справка от ответната община. Видно от постъпилия отговор
/л.89/, след извършена проверка кметът на общината счита, че положеният подпис за кмет е
на Г.К.В., за секретар – на Н. З. Ш., на инспектор – на В.В.С.. Представена е Заповед от
31.03.2023 г. за заместване на кмета от зам. – кмета Г.К.В. по отношение на издаваните
документи /без тези на работодател по КТ и орган по назначаване по ЗДСл, както и във
връзка с договори по ЗОП/, трудов договор на В.В.С., заповед от 11.09.2023 г. К. Х. Н. да
изпълнява длъжността „секретар“ на общината за срок от шест месеца.
В удостоверение изх.№181/13.09.2023 г. на община Бобошево се сочи, че имот с ид.
67252.76.1 и имот с ид. 67252.76.266 са общинска собственост.
По делото са представени и съставените актове за общинска собственост за
процесните недвижими имоти: акт № 260 - П/08.09.2023 г. за имот с ид. 67252.104.147 -
3
частна общинска собственост на основание чл.56, ал.1 вр. с чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС; акт №
984-4/25.10.2023 г. за имот с ид. 67252.76.1 - частна общинска собственост на основание
чл.56, ал.1 вр. с чл.2, ал.1, т.3 от ЗОС; акт № 259 - П/08.09.2023 г. за имот с ид. 67252.88.1 -
частна общинска собственост на основание чл.56, ал.1 вр. с чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС; акт № 982
- Ч/08.09.2023 г. за имот с ид. 67252.104.192 - частна общинска собственост на основание
чл.56, ал.1 вр. с чл.2, ал.1, т.3 от ЗОС; акт № 261-П/08.09.2023 г. за имот с ид. 67252.104.8 -
частна общинска собственост на основание чл.56, ал.1 вр. с чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС; акт № 983
- Ч/08.09.2023 г. за имот с ид. 67252.88.12 - частна общинска собственост на основание
чл.56, ал.1 вр. с чл.2, ал.1, т.3 от ЗОС; акт № 262-П/25.10.2023 г. за имот с ид. 67252.76.266 -
частна общинска собственост на основание чл.56, ал.1 вр. с чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС.
Представено е и протоколно решение №1 от 25.08.2008 г. на комисия по чл.19, ал.2
ЗСПЗЗ при ОСЗ – Бобошево за определяне на имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, с което са
определени имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, предадени на община Бобошево; видно от
приложение 1 към решението, в него са посочени част от процесните имоти /№000192, №
000266, №088012, №088011, №104008/. В съдебното заседание на 01.03.2024 г. ответникът е
уточнил, че само посочените в приложението имоти представляват земи по чл.19 ЗСПЗЗ, а за
другите два предстои деактуване. Поради това ответникът изрично е посочил, че не е
собственик на ПИ № 67252.104.147 и ПИ № 67252.76.1.
От показанията на свидетелите С.С. и С.С. се установява, че след 2008 г. в обектите,
придобити от ищеца, се отглеждат животни, като процесните имоти са оградени с
електропастир и се ползват за паша на животните. В близост няма пасища на общината и
нейни служители не са възпрепятствали ползването на процесните имоти от ищеца.
От показанията на свидетелката Н. се установява, че като директор на дирекция
„Устройство на територията и общинска собственост“ в ответната община при подаването
на заявления от ищеца направила проверка в актовите книги за процесните имоти. В
актовите книги за тези имоти било отразено наличие на съставени актове за общинска
собственост. Един от имотите през 2016 г. - 2017 г. бил ползван от общината за поставяне на
билборд. Процесните имоти представляват земи по чл.19 ЗСПЗЗ.
От показанията на свидетелката Ш. се установява, че е положила подпис за секретар в
удостоверение изх.№161/13.09.2023 г. на община Бобошево.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза /с
направените уточнения в съдебно заседание на 31.05.2024 г. и след представяне на
допълнително заключение в съдебното заседание на 14.06.2024 г./ се установява, че имоти с
кадастрален № 67252.88.1, № 67252.104.192, № 67252.104.8, № 67252.88.12 и №
67252.76.266 не са включвани в блок на ТКЗС поради това, че попадат в стопански двор; при
изготвяне на парцеларния план са останали извън стопанския двор, но са в състава на
животновъдните комплекси, придобити от ищеца с гореописаната продажба – представляват
подходи за придвижване на стадата, служат за паша и обслужване на животните и са част от
стопанството – обслужват животновъдните обекти в стопанския двор, защото за
придвижване на животните е необходим по-широк път. Процесните имоти не попадат в
обхвата на нито една от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, за тях няма реституционни претенции -
няма подадени заявления за възстановяване на правото на собственост. Поради това, че са
част от стопанския двор, процесните имоти са били причислени към държавния поземлен
фонд. Понастоящем процесните имоти са в състава на стопанството на ищеца и се ползват
от него. Картата на имотите, възстановени в съществуващи и възстановими стари реални
граници за землището на с. *** е приета с протокол от приемателна комисия на 15.04.1994 г.,
а планът за земеразделяне е влязъл в сила след обявяването му в ДВ, бр.104 от 06.12.1996 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим съгласно
4
разясненията, дадени с ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК -
предвид твърденията в исковата молба, съставените актове за общинска собственост са
правна пречка за ищеца да се снабди с нотариални актове за собственост по обстоятелствена
проверка и това определя правния му интерес от отрицателния установителен иск в третата
разгледана хипотеза на т. 1 от ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС - възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника /Решение № 52 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. №
2446/2019 г., I г. о., ГК/.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на
ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения
срещу правото на ответника.
По отношение на имоти с кадастрален № 67252.88.1, № 67252.104.192, №
67252.104.8, № 67252.88.12 и № 67252.76.266 ответникът твърди, че представляват земи по
чл.19 ЗСПЗЗ. Съгласно посочената разпоредба общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците; след
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.
В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в
закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е.
земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях
земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.
Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да
придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ /Решение № 21 от 4.02.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1327/2009 г., II г. о., ГК и др./.
Както в теорията, така и в практиката последователно се приема, че както актуването,
така и деактуването на недвижими имоти нямат правопораждащо, респ. – правопогасяващо
действие. Актовете за държавна и общинска собственост са предназначени да удостоверят
възникването, изменението и погасяването на правото на собственост и съответно се
ползват с доказателствена сила за удостоверените с тях факти, относими към конкретен
придобивен способ, но при оспорване тази доказателствена сила може да бъде опровергана,
защото самият акт не създава (респ. – не погасява) права за държавата или общината
/Определение № 2354 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 703/2023 г., II г. о., ГК и
цитираните в него съдебни решения/.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установи, че процесните имоти № 67252.88.1, № 67252.104.192, № 67252.104.8, №
67252.88.12 и № 67252.76.266 не попадат в обхвата на нито една от хипотезите на чл.10
ЗСПЗЗ, за тях няма подадени заявления за възстановяване на правото на собственост.
Поради това общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19
ЗСПЗЗ.
Предвид установеното посредством експертното заключение, че процесните имоти №
67252.88.1, № 67252.104.192, № 67252.104.8, № 67252.88.12 и № 67252.76.266 обслужват
животновъдните обекти в стопанския двор на бившето ТКЗС в с. ***, те са държавна
собственост по силата на закона и в стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР
на ЗСПЗЗ обекти на общинска собственост няма, а за общините право на собственост върху
такива земи не може да възникне по силата на чл. 10б, ал. 5, пр. 2, вр. ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ
/Решение № 50056 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2022 г., II г. о., ГК/. В същия
смисъл е и Решение № 33 от 17.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4479/2022 г., I г. о., ГК,
съгласно което застроената земя, включително и прилежащата площ към сградите, е
собственост на държавата и не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ; лицата, закупили
5
сгради в селскостопанските дворове, могат да ползват тази прилежаща площ при определени
условия или да я закупят от държавата – чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ – ДВ, бр. 45/1995 г. и чл. 45, ал.
1 ППЗСПЗЗ – ДВ, бр. 122/1997 г.
Принадлежността към датата на продажба на стопанския двор на правото на
собственост на държавата също изключва възможността процесните имоти да са били
общинска собственост, включително по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. От събраните гласни
доказателства и от експертното заключение се установи, че след описаната продажба
имотите са стопанисвани като част от придобитите от ищеца животновъдни обекти и
ответната община не е упражнявала фактическа власт върху тях.
Ответникът не е посочил като основание за придобИ.е на право на собственост
евентуално осъществяване на предпоставките за приложение на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС,
поради което не следва да се излагат съображения в тази насока.
Оспорените от ищеца удостоверение изх. № 161/13.09.23 г. и удостоверение изх. №
181/26.10.23 г., издадени от ответната община, също нямат пораждащо вещни права действие
и предвид обоснованите по-горе изводи относно статута на процесните имоти е
безпредметно инцидентното произнасяне на съда по валидността на оспорените
удостоверения. Ищецът е бил участник в административното производство по издаването на
удостоверенията и по аргумент за противното от разпоредбата на чл.17, ал.2, изр.2 ГПК е
неоснователно искането съдът да се произнесе инцидентно по законосъобразността им.
След направените уточнения по делото не е спорно, че общината не е собственик на
ПИ № 67252.104.147 и ПИ № 67252.76.1.
Поради гореизложеното съдът приема, че ответникът не установи по делото
притежавано право на собственост върху имоти с кадастрален № 67252.88.1, №
67252.104.192, № 67252.104.8, № 67252.88.12 и № 67252.76.266, както и върху ПИ №
67252.104.147 и ПИ № 67252.76.1. Поради това предявеният иск е основателен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат разноските, направени от ищеца по водене на делото за държавна
такса и за адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението за прекомерност:
съгласно практиката на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и даденото тълкуване
на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДФЕС /според което национална правна уредба
като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 78, ал. 5 ГПК ограничава конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС/ преценката на националния съд за
размера на възнаграждението следва да е според правната и фактическа сложност на делото,
без съдът да е ограничен от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Предявените
седем установителни иска за собственост произтичат от един и същ договор за покупко-
продажба, след сключването на който е установена фактическа власт върху имотите, т.е.
седемте иска са обосновани с идентични доказателства и са изисквали интерпретация на
идентични факти и обстоятелства /с тези съображения е уважено възражение за
прекомерност с Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 838/2024 г., III г.
о., ГК/. В конкретния случай предвид цената на исковете материалният интерес по делото не
е висок, делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае до
спор, по който вече има установена съдебна практика. При отчитане на тези обстоятелства,
както и с оглед на провеждането на пет съдебни заседания по делото и извършените
процесуални действия /разпит на пет свидетели и изслушване на основно и допълнително
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза/ съдът намира, че следва да се
определи адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Поради това ответникът дължи
на ищеца разноски в общ размер на 2350 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от И. Г. Б., ЕГН **********, срещу
община Бобошево, ЕИК *********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че община
Бобошево не е собственик на:
- имот с идентификатор № 67252.104.192 по КК и КР на с. *** съгласно Заповед №
РД-18-276/31.01.2018 г. на изп. директор на АГКК /№000192 по предходен план/, изоставена
нива 6-та категория, с площ 2207 кв. м. в м. „Присоето“, при съседи с ид.: 67252.104.147,
67252.88.219, 67252.191.53, 67252.191.52, 67252.191.3, 67252.93.30, 67252.104.218;
- имот с идентификатор 67252.104.8 по КК и КР на с. *** съгласно Заповед № РД-18-
276/31.01.2018 г. на изп. директор на АГКК /№104008 по предходен план/, пасище 6-та
категория с площ 465 кв. м. в м. „Турски гробища“, при съседи с ид.: 67252.87.220,
67252.104.147, 67252.104.12, 67252.104.13, 67252.104.14, 67252.92.212, 67252.104.16,
67252.104.38;
- имот с идентификатор 67252.88.1 по КК и КР на с. *** съгласно Заповед № РД-18-
276/31.01.2018 г. на изп. директор на АГКК /№ 088011 по предходен план/, пасище 6-та
категория с площ 640 кв. м. в м. „Валого“, при съседи с ид.: 67252.88.12, 67252.88.219,
67252.87.220;
- имот с идентификатор 67252.88.12 по КК и КР на с. *** съгласно Заповед № РД-18-
276/31.01.2018 г. на изп. директор на АГКК /№ 088012 по предходен план/, нива 6-та
категория с площ 430 кв. м. в м. „Валого“, при съседи с ид.: 67252.88.1,67252.88.13,
67252.88.219, 67252.87.220;
- имот с идентификатор 67252.104.147 по КК и КР на с. *** съгласно Заповед № РД-
18-276/31.01.2018 г. на изп. директор на АГКК /№ 000147 по предходен план/, ливада 6-та
категория с площ 7576 кв. м. в м. „Турски гробища“, при съседи с ид.; 67252.104.8,
67252.87.220, 67252.88.219, 67252.104.192, 67252.104.218, 67252.104.12;
- имот с идентификатор 67252.76.266 по КК и КР на с. *** съгласно Заповед № РД-
18-276/31.01.2018 г. на изп. директор на АГКК /№ 000266 по предходен план/, пасище 8-ма
категория с площ 5557 кв. м. в м. „Герена“, при съседи с ид.: 67252.76.1, 67252.76.59,
67252.76.265, 67252.76.278, 67252.76.2, 67252.76.14, 67252.76.8, 67252.76.9, 67252.76.7,
67252.76.11, 67252.76.3, 67252.76.4, 67252.66.274, 67252.76.5, 67252.66.275, 67252.68.19,
67252.68.20, 67252.68.21, 67252.68.2, 67252.68.3, 67252.73.272, 67252.68.59, 67252.888.9901,
67252.73.139;
- имот с идентификатор 67252.76.1 по КК и КР на с. *** съгласно Заповед № РД-18-
276/31.01.2018 г. на изп. директор на АГКК /№ 076001 по предходен план/, нива 8-ма
категория с площ 2364 кв. м. в м. „Герена“, при съседи с ид.: 67252.76.265, 67252.76.6,
67252.76.2, 67252.76.266.
ОСЪЖДА община Бобошево, ЕИК *********, да заплати на И. Г. Б., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 2350 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7