Р Е Ш Е Н И Е
№ 803 / 24.6.2020г.
гр. Перник, 24.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
К. гр.д. № 5490 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу Р.С.Г., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 542.16 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот, находящ се в ***, от които главница в
размер на 504.41 лева за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2017 г. вкл, и 37.75
лева – лихва за периода от 08.01.2014 г. до 06.12.2017 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноскии.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се
иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. В съдебно заседание се представят: нотариален акт за замяна на недвижими
имоти *** г. на нотариус Р. М., с рег. № 141 в НК и район на действие Пернишки
РС, както и удостоверение за регистрация на „Техем сървисис” ЕООД и договор за
извършване на услугата дялово разпределение.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му представител –
адв. Б.В., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като недопустими евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта
се твърди, че исковата молба била нередовна, доколкото не ставало ясно как са
формирани исковите претенции като в този смисъл същите не били достатъчно
индивидуализирани. Поддържа се, че в исковата молба не е уточнено какви суми се
претендират за топлинна енергия, БГВ и общи части, нито на какво основание са
начислени. Посочва се и че за същия период спрямо същия имот имало влязло в
сила решение на съда, с което претенциите на ищеца спрямо ответника са
отхвърлени – Решение № 591/07.06.2018 г. по гр.д. № 1236/2018 г. на Пернишкия
РС.
По отношение на основателността на
първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника.
Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и
общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да
докаже наличието на облигационна връзка, която от своя страна можела да
възникна само въз основа на договор. Обръща се внимание и че липсват
доказателства ответницата да е собственик на топлоснабдения имот. Оспорват се
представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не
доказват качеството потребител на ответницата за процесния период. По тези
съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през
процесния период.
На следващо място се оспорват
претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ
„извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то
не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се
оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Оспорват се дължими
суми за дялово разпределение, в случай че такива се претендират.
Прави се
възражение за погасяване по давност на претендираните суми, в която връзка се
излагат подробни доводи.
По делото
е изискано за послужване и приложено гр.д. № 1236/2018г. по описа на Пернишкия
РС.
В открито
съдебно заседание, проведено на 08.06.2020 г., процесуалният представител на
ищеца счита исковете за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени.
Процесуалният представител на ответника поддържа, че срещу същия вече имало
влязло в сила решение за процесните суми относно процесния имот и периоди,
поради което иска производството да бъде прекратено. Евентуално счита исковете
за недоказани, обръща внимание на възражението за погасителна давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2704/28.06.2019
г. по ч.гр.д. № 3920/2019 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед
длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представеното по делото
извлечение от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми,
дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 504.41 лева за
периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2017 г. вкл, и 37.75 лева – лихва за периода
от 08.01.2014 г. до 06.12.2017 г., като същите не са заплатени.
От представено по делото копие на нотариален акт за
замяна на недвижими имоти *** г. се установява, че на 01.11.2013 г. ответникът Р.Г.
е прехвърлил на съсобственика си И. А., собствената си ½ идеална част от
имот, находящ се в ***, с извършването на която замяна И. А. става изключителен
собственик на целия недвижим имот. От своя страна лицето И. А. е прехвърлило на
ответника Р.Г. собствената си ½ идеална част от имот, находящ се в *** –
помещение за търговска дейност, с извършването на която замяна Р.Г. става
изключителен собственик на целия недвижим имот.
От процесуалния представител на
ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за
настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му
статут, след извършване на посочената сделка и в частност такива промени, касаещи
процесния период.
От изисканото за послужване гр.д. № 1236/2018г.
по описа на Пернишкия РС се установява, че предмет на същото са вземания на
топлопреносното дружество за периода 01.05.2012 г. до 30.04.2017 г. за имот,
находящ се гр. ***, претендирани срещу лицето Р.С.Г..
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 2704/28.06.2019 г. по ч.гр.д. № 3920/2019 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е
депозирал възражение, което е наложило даване на указания за предявяване на иск
в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение,
че ответницата не е собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства / нотариален акт за замяна на недвижими имоти *** г./ следва извод, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия, доколкото е изключителен собственик на процесния имот.
Посочената констатация следва от обстоятелството, че ½ идеална част
от имота е придобита чрез замяна от страна на ответника, а другата ½
идеална част вече е била собствена на ответника към датата на сключване на
сделката по замяна. Посочената констатация е обективирана и в представения
нотариален акт. В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото
се установи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през процесния
период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в
тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота.
Следва да се отбележи, че не е налице идентичност между гр.д. № 1236/2018г.
по описа на Пернишкия РС и настоящото производство. Действително
страните и по двете дела са едни и същи лица, като е налице и частично
съвпадание в процесните периоди. Предмет на двете дела обаче са различни
процесни имоти. Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото
нотариален акт, от който е видно, че имот – с адрес: гр. ***–
предмет на гр.д. № 1236/2018г. по описа на Пернишкия РС и имот с
адрес – *** – предмет на настоящото производство, представляват два различни
имота. По тези съображения и искането за прекратяване на настоящото
производство на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК е неоснователно.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция, с изключение възражението за давност.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г.
по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази
направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо вземанията,
претендирани за периода от 01.11.2013 г. до 27.06.2016 г.вкл. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от
Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен
срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2772/2019 г. по описа на Пернишкия РС е
подадено на 22.04.2019 г. и предвид релевантните правила в общите условия на
дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
/чл. 34, ал. 1 от ОУ/, то така направеното възражение е основателно за периода
от 01.11.2013 г. до
30.04.2016 г.
Предвид гореизложеното от начислените за процесния
имот главници за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2017 г. в размер на 504.41 лева, погасени по давност са главници
на обща стойност 11.32 лева, начислени за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016
г. вкл. Остават като дължими главници за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер на общо 493.09 лева, до която сума
претенцията спрямо ответника е основателна.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че от начислените за процесния
имот обезщетения за забава за периода от 08.01.2014 г. до 06.12.2017 г. в
размер на 37.75 лева, погасени по давност са обезщетения за забава на обща
стойност 3.10 лева, начислени за периода от 08.01.2014 г. до 06.12.2017 г. вкл.
Остават като дължими лихви за периода от 01.07.2016 г. до 06.12.2017 г. върху съответните месечни плащания в размер
на общо 34.65 лева, до който размер вземането за обезщетение за забава е
основателно.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани до сумата от 493.09
лева – главница
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и 34.65 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.07.2016 г. до 06.12.2017
г., за които суми същите следва да бъдат уважени като за разликата до
пълния претендиран размер претенциите следва да бъдат отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 3920/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 73 лева.
Длъжникът
претендира разноски в размер на 300 лева, които са действително извършени видно
от договор за правна защита и съдействие по заповедното производство. С оглед
изхода на делото предвид отхвърлената част от претенциите от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 7.98 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 5490/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 125 лева,
от които 25 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото
платежни документи претендираните разноски са действително извършени. С оглед
изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 121.68 лева.
Ответната
страна претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар, които са
действително извършени видно от договор за правна защита и съдействие по
заповедното производство. С оглед изхода на делото предвид отхвърлената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 7.98 лева.
Претендираните
разноски за адвокатски хонорар от страна длъжника/ответника са в минималния
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради
прекомерност. Това е така, доколкото
договорите за правна защита и съдействие са сключени преди постановяването на
Решение № 5419/08.05.2020 г. по адм.д. № 14384/2019 г. на ВАС 5-чл. състав и
Решение № 13062/03.10.2019 г. по адм.д, № 3596/2016 г. на ВАС 3-чл състав.
Водим от горното,
Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.С.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 542.16 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия,
за имот, находящ се в ***, от които главница в размер на 493.09 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. вкл, и 34.65 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.07.2016 г. до 06.12.2017 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 27.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3920/2019 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 14.42 лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер
от 542.16 лева, от които 11.32 лева – разликата до пълния претендиран размер на
главницата от 504.41 лева относим към
периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г. вкл, и 3.10 лева - разликата
до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 37.75 лева за
съответните главници за периода от 08.01.2014 г. до 06.12.2017 г. вкл., поради погасяване на
сумите, дължими за съответните периоди, по давност.
ОСЪЖДА Р.С.Г., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 73 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 3920/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
121.68 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство предвид
уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Р.С.Г., с ЕГН: **********
сумата от общо 7.98 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
3920/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 7.98 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство предвид отхвърлената
част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 3920 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА